РЕШЕНИЕ

№59

[населено място],25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 30 януари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №693/24 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Банка ДСК “АД[ЕИК] -гр. София срещу решение № 6341 от 08.12.2023 г. на Софийски градски съд по гр. д. №10 579/2022г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 7527 от 04.07.2022 г. постановено по гр. д. № 40913/2021 г. по описа на СРС, 47 с-в, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че ищцата В. К. Д., ЕГН: [ЕГН] от [населено място] , НЕ ДЪЛЖИ на Банка ДСК АД, сумите от: 10 183,14 лева главница, ведно със законната лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва за периода от 27.12.2004 г. до 03.02.2005 г., 209, 93 лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н. М., рег. №841 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2005 г. по гр. д. №01721/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяване на вземанията по давност.

Производството по касационно обжалване е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса:

„Прекъсва ли се погасителната давност при предприето изпълнително действие по изп. дела, по което е настъпила перемпция п чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК“

за проверка, дали даденият в обжалваното въззивно решение отговор съответства с този в постановеното междувременно ТР № 02 от 2023 г. на ОСГТК от 04.07.2024 год .

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение - съдът погрешно не е приложил правилата за прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116 букв.“в“ ЗЗД като е приел, че наличието на изпълнена хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК - т. е вземанията са погасени с изтичане на срока за предприемане на ИД в продължение на две години като основание за прекратяване на самото изп. производство само по себе си изключва течене на погасителна давност след това.

От страна на ответника по касационната жалба не се изпраща отговор на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното:

При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на СГС е изложил следните съображения:

Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът В. К. Д. не дължи на ответника Банка ДСК АД сумите от 10183,14 лева главница, ведно със законната лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва, 209, 93 лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н. М. , рег. №841 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. №01721 /2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяването на вземанията по давност.

Ищецът е релевирал като основание в подкрепа на твърдението си за недължимост на процесните суми изтекла спрямо тях петгодишна погасителна давност.

В настоящата хипотеза, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост на процесните вземания, а именно - изтекла спрямо тях погасителна давност, уважаването на предявения иск се обуславяло от осъществяването на следните материални предпоставки: 1 наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца; 2 неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3 изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесните задължения. Предвид специфичния характер на отрицателния установителен иск, предявен в хода на висящ изпълнителен процес, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК въвеждала изискването оспорването на изпълнението да се обосновава с факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдът е счел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно размера на процесните вземания и относно издаването на изпълнителен титул за същите по гр. д. №01721 /2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, а именно - изпълнителен лист от 11.02.2005 г. Въз основа на същия е било образувано изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н. М. , рег. № 841 в КЧСИ (предходен № /дата/година/ г. по описа на ДСИ при СРС). Към датата на подаване на исковата молба посоченото изпълнително производство е прекратено, а новообразуваното въз основа на процесния изпълнителен титул такова - изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ., рег. №841 в КЧСИ - е било висящо.

В настоящия случай, въззивната инстанция е счела, че към датата на депозиране на исковата молба /13.07.2021 г./ 5-годишната погасителна давност за процесните вземания е изтекла, т. е. процесните вземания са погасени по давност. Изпълнителното производство, според съда, се е перемирало на 11.08.2007 год., тъй като тогава е изтекъл 2-годишния срок, в който не са били предприемани изпълнителни действия, което имало за последица прекратяване на изпълнителното производство. За ирелевантно за прекратяването на производството е прието обстоятелството, че на 09.01.2018 год. взискателят е отправил искане в тази насока, тъй като същото настъпва по силата на закона и актът на ЧСИ няма значение относно момента на настъпването му. Следователно, прекратяването, според разсъжденията на съда, се е случило на 11.08.2007 год., а не на 09.01.2018 год., когато искането на взискателя е уважено. В този случай, според въззивния съд последното годно да прекъсне погасителната давност действие е проведено на 11.08.2005 год., което подкрепя и извода, че петгодишната давност е изтекла на 11.08.2010 год., т. е. в доста по - ранен момент от завеждане на исковата молба-13.07.2021 г. На база изложеното, съдът е приел, че ирелевантни за настоящия спор се явяват всички изпълнителни действия, извършени след датата на перемирането-11.08.2007 год., посочени от взискателя - ответник Банка ДСК АД с цел да докаже, че давността е прекъсвана многократно и към момента на завеждане на иска не е изтекла.

Поради изложеното, въззивната инстанция е приела, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност се явява основателен и следва да се уважи.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, е налице задължителна практика на ВКС - ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/ 2023 г., в което в отговора на третия въпрос изрично се приема, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

По правилността на обжалваното въззивно решение:

С приемането на 28.03.2023 г. на ТР №3/2020 на ОСГТК на ВКС изрично се дава задължително тълкуване на закона в насока, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 25.06.2015 г. на ТР №2/2013 на ОСГТК на ВКС. Следователно изводите на въззивния съд в обратна насока, а именно, че давността за процесните вземания е текла за периода от перемирането на 11.08.2007 год. на първоначално образуваното изп. дело, както и че петгодишната давност е изтекла на 11.08.2010 год, не са незаконосъобразни. Същото се отнася и за заключението на съда за ирелевантност за настоящия спор на всички изпълнителни действия от взискателя - ответник Банка ДСК, извършени след датата на перемирането-11.08.2007 год.

От задължителните постановки на цит. задължителна за съдилищата практика на ВКС следва, че в периода от образуване през 2005 г. на първоначалното изп. дело пред ДСИ с предмет принудително събиране на съответните задължения на ищцата към Банка ДСК АД 1 по изпълнителен лист от 11.02.2005 г изд. от Софийски районен съд, по гр. д. №01721 /2005 г. на 45-ти състав, погасителна давност не е текла докато е бил висящ изпълнителният процес, до приемането на 25.06.2015 г. на ТР №2/2013 на ОСГТК на ВКС. Видно от приложените и приети в производството по делото преписки по изпълнителните дела първоначално образуваното по молба на взискателя Банка ДСК на 11.08.2005 г. срещу В. К. Д. изп. дело по описа на ДСИ при РС-София е било прехвърлено по искане на взискателя на 19.03.2009 г. при ЧСИ Н.М. като изп. дело №535/2009 г. по описа на същия. По това изп. дело, видно от приложеното копие от самата преписка на ЧСИ, в периода 16.02.2011 г. -12.11.2015 г. периодично са били извършвани от страна на ЧСИ изпълнителни действия:налагани са запори върху труд. възнаграждение на длъжника, върху банкови сметки, както и насрочване на опис на движими вещи опис. Последователно, в периода от датата 25.06.2015 г./ съобр. ТР №3/2020 на ОСГТК на ВКС/ до датата на предявяване на иска по процесния спор-13.07.2021 г. са извършвани следните действия по изп. дело от страна на взискателя: на 22.10.2015 г. е подадена молба за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника. На 09.01.2018 г. изп. дело е било прекратено с постановление на ЧСИ на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК. На 19.12.2018 г. при същия ЧСИ е било образувано изп. дело №4519/2018 г. със същия предмет и страни по молба на взискателя Банка ДСК АД с искане за налагане на запор на труд. възнаграждение на длъжника Д., а на 04.09.2019 г. е наложен запор на сметките на длъжника в „Ю. Б. „АД. В мотивите към т. 10 на ТР 2/2015 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че се прекъсва давността с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н.“

От изложеното следва, че давностните срокове относно вземанията, предмет на настоящия отрицателен установителен иск са били многократно прекъсвани/ т. е.-преди да е изтекъл съответният давностен срок е извършвано изп. действие по инициатива на взискателя, от датата на което е започвала да тече нова давност-чл. 117 ал. 1 ЗЗД/ както за главницата, така и за лихвите и разноските в периода от датата на перемирането на първото изпълнително дело на ДСИ -11.08.2007 год. до датата на предявяване на иска по процесния спор-13.07.2021 г. и следователно погасителна завност в полза на длъжника не е изтекла, поради което и така предявеният отрицателен установителен иск се явява недоказан по основание и като такъв следва да се отхвърли.

По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да се отмени и доколкото не се налага извършването на други процесуални действия ВКС следва да се произнесе в насока отхвърляне на иска.

По отношение на разноските: В полза на касатора се дължат от страна на ответника по КЖ разноски по водене на делото пред ВКС в размер на 100 лева-юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 6341 от 08.12.2023 г. на Софийски градски съд по гр. д. №10 579/2022г., както и потвърденото с него първоинстанционно решение № 7527 от 04.07.2022 г. постановено по гр. д. № 40913/2021 г. по описа на СРС, 47 с-в, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че ищцата В. К. Д., ЕГН: [ЕГН], от [населено място] , НЕ ДЪЛЖИ на Банка ДСК АД, сумите от: 10 183,14 лева главница, ведно със законната лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва за периода от 27.12.2004 г. до 03.02.2005 г., 209, 93 лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н. М., рег. №841 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2005 г. по гр. д. №01721/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяване на вземанията по давност и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен отрицателния установителен иск, предявен от В. К. Д., ЕГН: [ЕГН] срещу Банка ДСК АД ЕИК121830616 -гр. София да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че ищцата В. К. Д., ЕГН: [ЕГН], от [населено място] , не дължи на Банка ДСК АД, сумите от: 10 183,14 лева главница, ведно със законната лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313, 42 лева лихва за периода от 27.12.2004 г. до 03.02.2005 г., 209, 93 лева разноски и 274, 97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 201884104519 по описа на ЧСИ Н. М., рег. №841 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2005 г. по гр. д. №01721/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяване на вземанията по давност

ОСЪЖДА В. К. Д., ЕГН: [ЕГН] да заплати на Банка ДСК АД[ЕИК] -гр. София сумата от 100 лева-юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.