РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. София, 26.02.2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова
ЧЛЕНОВЕ: Петя Колева
Иван Стойчев
при секретар Г. И. и в присъствието на прокурора от ВП С. М. като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 974/24г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІІІ от НПК.
Образувано е по повод на постъпил протест с допълнение към него от прокурор в Апелативна прокуратура – София, срещу присъда № 15 от 13.05.2024г., постановена по ВНОХД № 843/22г. по описа на Софийски апелативен съд. Въззивнят съд е отменил присъда № 260014 от 10.12.2020г. по НОХД № 3555/2018г. на Специализирания наказателен съд (закрит) в частта, с която подсъдимите Е. Д. М., М. В. Д. и К. Н. Б. са осъдени за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, и са им наложени наказания лишаване от свобода за срок съответно шестнадесет, шест и шест години, като вместо това ги е признал за невиновни и ги е оправдал по обвинението за това на 30.12.2008г. около 23.00ч. в магазин „Била“, находящ се в [населено място] на [улица], в съучастие като съизвършители да са отнели чужди движими вещи - сумата от 193 024лв. от владението на Б. П. Б. - заместник главен касиер на магазина, и В. Ф. Ф. - администратор, с намерението противозаконно да я присвоят, като употребили за това заплашване, предметът на престъплението е в особено големи размери и дейците са били въоръжени. Присъдата е потвърдена в останалата й част, с която тримата подсъдими са били признати за невиновни и оправдани по обвинението грабежът да е бил извършен в изпълнение на решение на организирана престъпна група - по ал. 1, т. 5 на чл. 199 от НК. Потвърдено е и оправдаването им по обвинението за престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 1, вр. ал. 1 /за подсъдимия М./ и т. 2, вр. ал. 2 /за подсъдимите Д. и Б./ от НК за това, че за времето от началото на 2008г. до 30.12.2008г. в района на [населено място] М. ръководил, а М. Д. и К. Б. участвали във въоръжена организирана престъпна група, създадена с користна цел.
С протеста се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Твърди се, че апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при анализа и оценката на уличаващите подсъдимите доказателствени средства, по-специално на показанията на трима от свидетелите – Н. Г., Д. В. и свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 339. Според прокурора не е отчетен в достатъчна степен фактът, че показанията на Г. не са изцяло производни, защото макар и да не е присъствал на грабежа, е участвал лично в подготовката му. Неговите и на В. възприятния за признанията на М. след това, също били непосредствени. Възразява се срещу констатацията на съда за съществени противоречия в показанията на Г. относно инициатора на грабежа, относно запознаването му с Д. и съвместните огледи на магазина, за наблюдение на обекта в присъствието на жена му, за наличието на секретна врата към трезора, като се претендира, че те могат да бъдат обяснени с изминалия продължителен период от време, с разликата в субективните представи на другите лица и с начина на провеждане на разпитите, а не с недостоверност на информацията. Констатираните противоречия в показанията на В. се определят като незначителни. Във връзка с оценката на показанията на св.№ 339, прокурорът счита, че апелативният съд е следвало да извърши преразпит, за да установи непосредствено дали информационният дефицит не се дължи на страх от разкриване на самоличността му.
В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК подсъдимият М. е депозирал възражения срещу протеста с искане да не бъде уважаван, като изтъква, че кредитирането на показанията на свидетеля Г. би нарушило правото му на справедлив процес, правото да не се самоуличава, както и забраната присъдата да почива на предположения, на неподкрепени самопризнания или на показанията на свидетели с тайна самоличност.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа протеста. Счита, че са допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, довели до нарушение на материалния закон. Намира, че свидетелските показания на Г. и съпругата му са интерпретирани избирателно и тенденциозно, че те добросъвестно са възпроизвели разказа на подсъдимия М., а въззивният съд неправилно е преценил, че показанията им са единствените в подкрепа на обвинителната теза, без да съобрази показанията на свидетел с тайна самоличност № 339, на свидетелите – служители на магазина и заключението на видеотехническата експертиза. Открива неяснота и противоречие в мотивите на апелативния съд относно това дали приема за достоверни показанията на свидетеля Г. за лично възприетите от него действия по подготовката на грабежа, както и дали кредитира или не показанията на Д. В. и защо. Според прокурора е процесуално допустимо, когато подсъдимият отрича съпричастността си към дадено престъпление или отказва да даде обяснения, чрез разпит на свидетел да бъде установено направено извънсъдебно признание, особено ако е направено пред избрано от подсъдимия лице, доброволно и спонтанно, както е в конкретния случай. Относно показанията на свидетел № 339 счита, че въззивният съд е следвало да го разпита непосредствено, за да установи дали информацията му е от лични възприятия или е опосредена. Моли присъдата да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане.
Частните обвинители и повереникът им не се явяват в съдебно заседание и не взимат становище по протеста.
Защитникът на подсъдимия Е. М. моли протестът да бъде оставен без уважение. Според него в мотивите са изложени достатъчно съображения за оправдаване на подсъдимите, въпреки че той съзира и други такива, например в заключението на видеотехническата експертиза и в обстоятелството, че св.Г. е лице с трайно изградени престъпни навици, признало съпричастността си към тежки умишлени престъпления, осъждан е и негативно настроен към М.. Възразява, че прокуратурата не е посочила по каква причина е било необходимо да се преразпита свидетеля с тайна самоличност. Обобщава, че обвинението се подкрепя само от едно единствено косвено доказателство - показанията на Г., чиято достоверност е съмнителна.
Към становището на адвоката се присъединява и конституираната като защитник на М. негова съпруга М. П..
Подсъдимият М. моли протестът да не бъде уважен. Счита, че постановяването на осъдителна присъда би било в нарушение на правото на обвиняемите и подсъдими лица да не се самоуличават и на забраната за свидетелстване по слухове, като в тази връзка се позовава на решение на ВКС № 56 по к. д. № 2416/2013г. на ІІІ наказателно отделение. Според него в хода на досъдебното производство е нарушено правото на защита и правото на справедлив съдебен процес. Изтъква, че докато е бил задържан за 24 часа по ЗМВР, свидетелят Г. е разпитан в негово отсъствие пред съдия, а самите му показания дословно възпроизвеждат протоколирания разпит в СДВР, което поставя под съмнение спазването на принципите на непосредственост и устност. Възразява срещу незаконосъобразното предоставяне на записите от магазин „Била“ на Н. Г., за да идентифицира извършителите, тъй като дадените по този повод показания не биха могли да заместят експертизата и не представляват годно разпознаване. Изтъква неубедителното обяснение на свидетеля за характерните белези, по които е разпознал маскираните лица и от своя страна обосновава възможността самият свидетел да е един от тях. Подсъдимият счита, че показанията на свидетеля с тайна самоличност № 339 са без доказателствена стойност, както поради забраната по чл. 124 от НПК, така и защото възпроизвежда чутото от неизвестно лице и се отнасят до факти, станали известни по слух и мълва, и възразява срещу ползването на информация, станала му известна от трети неидентифицирани лица, достоверността на която не може да бъде проверена. Открива противоречие в обстоятелството, че самият Н. Г. не е познавал К. Б., а анонимният свидетел е научил за участието му именно от него. Сочи несъответствие между вмененото му в обвинителния акт конкретно поведение и експертното заключение за ръста на всеки един от тримата извършители. Позовава се на разминаването на показанията на Г. с тези на свидетеля Е. П. относно подготовката на грабежа, и с безспорно установения момент на стрелбата по витрината на магазин „Била“. По повод правилното приложение на материалния закон излага съображения за несъставомерност на деянието, тъй като служителите на магазина са действали с убеждението, че се провежда полицейска акция, а не под заплаха.
Защитникът на подсъдимия М. Д. моли присъдата на Софийски апелативен съд да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Споделя извода, че е налице категорично противоречие в показанията на основния свидетел Н. Г., на неговата съпруга В. и на свидетеля с тайна самоличност. Твърди, че от изготвения по реда на чл. 240 от НПК видеозапис се установява, че протоколът за разпит на Г. е изготвен предварително. Намира, че анализът на показанията на свидетеля Г., на свидетелката В. и на свидетеля с тайна самоличност е достатъчно обстоен, но те не са източник на преки доказателства и не подкрепят обвинението. Напомня за събраните по делото данни за зависимост на Н. Г. от полицейски служители и органите на досъдебното производство.
Подсъдимият М. Д. заявява, че не е познавал Н. Г. до 2013г., когато е бил призован като свидетел по едно от делата на М. и до този момент той не е давал показания срещу него.
Защитникът на подсъдимия К. Б. също намира присъдата за правилна, законосъобразна, произнесена е след пълен анализ на събраните по делото доказателства. Конкретно относно подзащитния му счита, че по делото липсват уличаващи го данни.
Подсъдимият К. Б. се присъединява към становището му.
С последната си дума и тримата подсъдими изразяват желание да бъдат оправдани.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери протеста за неоснователен.
Преди всичко, с оглед необходимостта от очертаване на пределите на касационната проверка, следва да бъде уточнено, че макар и това да не е изрично посочено, въззивният съдебен акт не е атакуван изцяло, а частично. Видно от резюмираното по-горе съдържание на протеста, той се отнася единствено до оправдаването на тримата подсъдими за осъществения грабеж в магазин „Била“. Аналогично е конструирана и пледоарията на участвалия в откритото заседание прокурор. В чл. 347, ал. 1 от НПК изрично е записано, че касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част. Мотивите, с които апелативният съд е потвърдил оправдателната част от първоинстанционната присъда са отделни и различни от тези, с които е признал подсъдимите за невиновни по обвинението за грабеж. Срещу отхвърлянето на обвиненията, свързани с ръководенето и участието на подсъдимите в организирана престъпна група, не са изложени никакви възражения от страна на прокуратурата. Поради тази причина, както и поради императивното изискване протестът да съдържа данни в подкрепа на искането за отмяна на атакувания съдебен акт, ВКС констатира, че по отношение на обвинението за осъществено престъпление по чл. 321 от НК, присъдата е влязла в законна сила.
На следващо място, при систематизиране оплакванията на касатора и възраженията срещу тях се констатира, че страните не спорят относно обстоятелството, че досежно авторството на деянието, обвинението намира доказателствена опора основно в показанията на свидетеля Н. Г.. По тази причина приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите, свързани именно с този свидетел. Както правилно е отбелязано и в мотивите към присъдата и в протеста, показанията на Н. Г. условно могат да бъдат разделени на две части, тъй като за част от обстоятелствата твърди, че е възприел лично, а за друга, че е научил от подсъдимия М.. Докато за първата част от показанията му се спори доколко са достоверни, за втората част се поставят и въпросите дали са годно доказателствено средство и ако да, каква е доказателствената им стойност.
Годността на показанията на Г. относно наученото от подсъдимия М. се оспорва на основание правото на обвиняемото лице да не се самоуличава и да запази мълчание. По този повод настоящият съдебен състав прецени, че с приобщаването на тази част от свидетелските показания към доказателствения материал по делото, не е допуснато нарушение на процесуалните правила, с оглед времето и начина на получаване на информацията.
Правото на лицето да запази мълчание възниква от момента, в който бъде заподозряно в извършване на престъпление. Българският наказателен процес не познава фигурата на заподозрения, но според правната теория и утвърдената съдебна практика, правата и процесуалните гаранции, произтичащи от Х. за основните права на ЕС, ЕКЗПЧОС, Международния пакт за граждански и политически права и други международни актове, възникват за лицето от момента, когато е официално уведомено, че е разследвано, или срещу което има наказателно обвинение по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ. Освен обвиняемите, от тях се ползват и задържани на друго основание лица, например по ЗМВР или по ЗЕЕЗА.
Правото на лицата, срещу които има наказателно обвинение да не се самоуличават представлява гаранция срещу използване от страна на властите на извънпроцесуални способи за получаване на самопризнание и добиване на уличаващи доказателства. Става въпрос за методи като принуда и всякакви форми на натиск и манипулиране, осуетяване на адвокатската защита, провеждане на оперативни беседи, внедряване на информатор и др. Общото между тях е активната роля и участието на полицията или разследващите органи.
Отнесени към обсъжданите възражения, тези принципни постановки водят до заключение, че показанията на Н. Г. са допустимо доказателствено средство. Независимо от съдържащото се в тях противоречие относно момента, в който се видял и е разговарял с подсъдимия М. - около два месеца по-късно, или около година, след като е бил прострелян, обсъжданото свидетелстване при всички случаи се отнася до негови признания, направени около девет години преди да стане обект на наказателно обвинение. Освен това, според съобщеното от свидетеля, признанията са направени в дома на Е. П., в приятелски кръг, докато пиел бира, т. е. доброволно, в спокойна обстановка и по негова инициатива, без каквото и да било участие на властите в добиването им. С оглед изложеното, липсват основания за изключването им от доказателствения материал.
На следващо място, преди проверката на достоверността им, коректният анализ на показанията на Н. Г. в съдържателно отношение, изисква уточняване на отношението им към предмета на доказване. Те са източник на косвени, а във втората им част и на производни доказателства. Като такива не служат за установяване на основния факт - че тримата подсъдими са извършители на грабежа, а на свързаните с него обстоятелства, че са подготвяли подобно престъпление, и че впоследствие подсъдимият М. е твърдял, че той, Д. и Б. са го осъществили. Дори и да бъде възприета тезата на прокуратурата, че показанията на Н. Г. са достоверни, въз основа само на тези доказателства не може да се направи безспорен извод за авторството на деянието, ако не бъдат подкрепени с други доказателства по начин, че съвкупната им оценка да изключва други вероятни версии, например М. и Д. да са възнамерявали да ограбят оборота на магазина, но други неустановени лица да са ги изпреварили, или пък М. да не е казал истината за случилото се на Г.. За постановяването на осъдителна присъда, не е достатъчно съмнението, че подобни хипотези са малко вероятни, а е необходимо да бъдат категорично отхвърлени. Само по себе си участието на подсъдимите в подготовката на грабежа, в случай че бъде безспорно установено, би било основание за ангажиране на отговорността им по чл. 200 от НК за приготовление /след съобразяване на разпоредбите за давността/, но по отношение на извършването на грабежа, остава косвено доказателство.
Въззивният съд е възприел правилния подход, да анализира останалите събрани по делото доказателства, за да прецени дали подкрепят показанията на св.Г., и дали са достатъчни за изграждане на логическа верига, която да доведе до еднозначен извод, че възможността грабежът да е осъществен от други лица, е изключена.
Въпреки положените значителни процесуални усилия, инстанциите по същество не са успели да извлекат от показанията на многобройните свидетели-очевидци информация, която би помогнала за идентифицирането на извършителите. Установили са, че те са трима, високи и добре сложени мъже, без особености в телосложението, походката или говора, че дрехите, маските, оръжията и сакът им също не са се отличавали със специфики.
Извършен е надлежен анализ на веществените доказателства, но върху белезниците, поставени на двамата охранители, и върху гилзите от стрелбата по входната врата не са открити годни за изследване дактилоскопни следи, нито произхождащ от подсъдимите биологичен материал.
Трите лица са заснети от камерите в магазина и записите са били и предмет на изследване от видеотехническа експертиза, но и чрез тези способи не са добити данни в подкрепа на обвинението. Установено е, че записите не съдържат годна идентификационна информация за лицеви черти, както и че не се наблюдават характерни отклонения от нормалното телосложение, походка, стойка и жестове.
Съдът е обсъдил установената по експертен път височина на тримата извършители. Изследването е било осъществено чрез съпоставка на ръста на заснетите лица с единствения детайл от интериора на магазина, до който са били в близост, останал непроменен след почти десет години – рамката на една от вътрешните врати. Така получената информация правилно е оценена като недостатъчна, нито да подкрепи обвинителната теза, нито да я опровергае. Посоченият от експертите ръст е само приблизителен, защото височината на обувките, косите и шапките на лицата е неизвестна, и защото две от тях са с приведена стойка. Определеният ръст в диапазона 176-186см. и не е необикновен и не представлява отличителна черта.
Специално внимание е отделено на веществените доказателства – три броя гилзи, изстреляни от едно и също оръжие – „АК-47“. При изготвяне на балистичната експертиза само няколко дни след грабежа, е открито съвпадение с други гилзи, изстреляни със същото оръжие, иззети като веществени доказателства по ЗМ № 3264-д/01 на ІІ РУ-СДВР. След възобновяване на наказателното производство в началото на 2018г. е изготвена допълнителна балистична експертиза, която е констатирала още едно съвпадение – трите гилзи са изстреляни от автомат с една и съща цев, цевна кутия и капак, като иззетите по ДП № 173/09г. на НСлС. Последното обстоятелство неправилно е интерпретирано от първоинстанционния съд като уличаващо. След допълнителна проверка въззивният съд е изяснил, че липсва надлежно установена връзка между цитираните в балистичната експертиза досъдебни производства и който и да било от подсъдимите Двете производства са за престъпления, извършителите на които са неустановени. Производството по ЗМ № 3264-д/01 на ІІ РУ-СДВР е водено срещу неизвестен извършител и е прекратено на 01.11.2016г. За ДП № 173/09г. на НСлС било прието, че е относимо към дело № 1018/2019г. на ВКС, III н. о., приключило с влязла в сила присъда, като подсъдимият Е. М. е признат за виновен, но само за едно от деянията, предмет на обвинението – за извършения на 12.03.2010г. въоръжен грабеж в клон на „П.“ в[жк], [населено място], а ДП № 173/09г. на НСлС касае друго деяние. Следва извод, че установените съвпадения не биха могли да послужат като косвено доказателство за самоличността на извършителите.
От значителния по обем доказателствен материал по делото прокуратурата е концентрирала доводите си само около тези доказателствени средства, въз основа на които според нея е възможно да се установи авторството на деянието - показанията на свидетелят Г., и подкрепящите ги показания на свидетелите В. и № 339. Всички те са надлежно обсъдени от апелативния съд, при което правилно е установено, че са недостатъчни за безспорно установяване на вината на подсъдимите, тъй като са косвени и не изхождат от различен, достоверен и независим източник.
Доказателствената стойност на показанията на основния свидетел Н. Г. вече беше изяснена по-горе. По отношение на останалите двама свидетели, на които се позовава касаторът, настоящият състав намери следното:
Съществените обстоятелства, за които свидетелства Д. В. също имат косвено отношение към авторството на инкриминираното деяние. Тя е заявила, че през 2010г. два пъти в дома си в [населено място] лично е възприела Е. М. да се хвали, че той и „неговите хора“ са ограбили магазин „Била“, но не е разбрала нито за кой точно магазин говори, нито кои са „неговите хора“. Както беше вече изтъкнато по повод показанията на Н. Г., чрез това свидетелство, в случай, че е достоверно, се установява само какво е твърдял подсъдимият, но не и че твърденията му отговарят на действителността. Колкото и малка да е вероятността да се е опитвал да гради авторитет пред криминалното си обкръжение като си приписва чужди престъпления, тя остава неопровергана. При това В. разказва за същите „хвалби“, за които говори и съпругът й, т. е. Г. и В. свидетелстват за едни и същи извънсъдебни признания.
Във връзка с показанията на свидетеля с идентификационен № 339, в протеста и възражението са направени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Подсъдимият М. ги счита за недопустими, защото са „по слухове“, а прокурорът - че въззивният съд е следвало да проведе преразпит. И двете възражения са неоснователни. Действително, в хода на досъдебното производство свидетел № 339 не е посочил източника си на информация, а показания, които е невъзможно да бъдат проверени са без доказателствена стойност. Този недостатък обаче е преодолян напълно при разпита му в съдебната фаза на процеса, когато ясно и категорично е идентифицирал Н. Г., като лицето, от което е получил сведенията за конкретния грабеж.
Не се констатира да е съществувала необходимост от преразпит на този свидетел във въззивната инстанция. Настоящият състав намира, че показанията му са напълно ясни по въпроса, в кои случаи възпроизвежда наученото от друг и кога споделя лични впечатления. В протеста не са конкретизирани обстоятелствата, по отношение на които прокуратурата счита, че съществуват такива неясноти. Що се отнася до претенцията, че апелативният съд е следвало лично да се убеди доколко показанията на свидетеля са повлияни от страх от разкриване на самоличността му, то тя не намира опора в закона. Проведеният от първата инстанция разпит е напълно законосъобразен. Съдът внимателно е преценил кои от зададените от подсъдимите и защитниците въпроси са недопустими и предварително ги е отклонил, именно по съображения да не компрометират защитата на свидетеля. Разяснена му е била възможността да откаже да отговаря, ако се опасява, че би могъл да бъде идентифициран, и свидетелят неколкократно се е възползвал от нея. Ако е отказал да предостави на първоинстанционния съд определена информация, защото се е страхувал да не доведе до разкриването му, процесуално недопустимо е чрез преразпит въззивният съд да настоява да я сподели.
По своето съдържание, предоставените от № 339 сведения, относими към инкриминирания грабеж, не са добити чрез лични възприятия, а са производни, пресъздават наученото от Н. Г.. По тази причина, също както първичните доказателства, те имат само косвено отношение към главния факт – авторството на деянието. При това, доколкото източникът на информация е един и същ, не са годни да послужат и за проверка на твърдението на Г., че подсъдимият М. е признал участието си в грабежа.
Въззивният съд е изложил подробни съображения защо не кредитира показанията на свидетеля Н. Г., които настоящата инстанция напълно споделя. Те са вътрешно противоречиви, противоречат на показанията на свидетеля Е. П., а в частта относно провежданото наблюдение на обекта – и на показанията на св.В.. В атакуваното решение последователно са обсъдени всички несъответствия и разминавания, чието наличие прокуратурата не оспорва, но претендира, че са несъществени и разбираеми. Проверката на достоверността на показанията на Г. е допълнително затруднена от факта, че поради публикации в медиите и поради предявяването на видеозаписите от магазина още при първия разпит, липсват детайли за грабежа, които биха могли да са му известни само от участниците в него. Противоречия са установени по въпроса кой е инициирал планирането на грабежа, кой е участвал в предварителното наблюдение на обекта, какви са били отношенията между Г. и подсъдимия Д., кога М. му е разказал за грабежа, от къде има достъп до помещението на трезора. Близките семейни връзки на В. с Г. налагат особено критично отношение към показанията й в частта, в която подкрепя изявленията му за „хвалбите“ на М.. Особено съществено съмнение в добросъвестността на Г. и В. поражда неизяснената им мотивация. Двамата са заявили, че след повече от девет години доброволно се явили в полицията, за да свидетелстват, без да разкрият причината за ненавременното си решение. Даденото от Н. Г. обяснение, че се е страхувал от предстоящото излизане от затвора на подсъдимия М., е неприемливо. Каквито и опасения да е имал, те очевидно са били преодолени през още през 2013г. и по-късно през 2016г., когато разпитван по друго дело е уличавал М. в извършване на няколко, не по-малко тежки престъпления, но е затаил истината за процесното.
При горното, може да се направи обобщение, че поддържаната в протеста обвинителна теза се основава на две обстоятелства – това, че непосредствено преди инкриминираната дата подсъдимите М. и Д. са участвали в подготовката на грабеж в магазина „Била“, и това, че по-късно М. е споделил пред Н. Г. и Е. П., че е осъществил грабежа съвместно с М. Д. и К. Б.. Тези обстоятелства не са достатъчни за отмяна на въззивното решение, преди всичко защото не са доказани по несъмнен начин, както и защото не изграждат верига от косвени доказателства, която да води до единствено възможния извод, че подсъдимите са автори на деянието.
По изложените съображения касационният протест следва да бъде оставен без уважение и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 15 от 13.05.2024г. по ВНОХД № 843/22г. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: