РЕШЕНИЕ

№ 127

София, 13 март 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева

Даниел Луков

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВП К. Софиянски, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 756/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е трето по ред пред касационната инстанция, която предвид разпоредбата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК разполага и с правомощията на въззивна такава.

Образувано е по касационна жалба от адв. В., в качеството й на защитник на подсъдимата А. П., срещу въззивно решение № 99 от 13.03.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 500/2022г.

В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. В синтезиран вид оплакванията се свеждат до следното:

Въззивният съд е приел на базата на предположение, че инкриминирания потир е на възраст над 100 години, като в тази част съдът не бил обсъдил извода на експертизата по внохд № 43/2018г., че е с датировка от 19-20век. Съдът бил игнорирал обстоятелството, че от страна на Република Италия към подсъдимата нямало никакви претенции във връзка с вещи и въпреки това съдът правел изводи относно съставомерността на деянието и отегчаващи отговорността й обстоятелства в нейна вреда. Съдът не бил съобразил решението си и с дадените при предходното разглеждане на делото от ВКС задължителни указания относно приложението на материалния закон и допуснатите процесуални нарушения. В тази връзка съдът не съобразил, че ЗКН касае само опазване на културното наследство на РБългария и неправилно съдът се позовал на международни норми с примат на...