ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1350

гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 4475/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Районна прокуратура – Монтана (РП – Монтана) чрез административния ръководител – районен прокурор Е. О. против решение № 482 от 08.08.2024 г. по гр. д. № 391/2024 г. на Окръжен съд - Враца.

Ответникът по жалба И. Д. Н. чрез адв. С. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК счита, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол и претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 3 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 1098/2023 г. на Районен съд – Лом са уважени предявените от И. Д. Н. против РП – Монтана искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищеца на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, извършено със заповед № 4/04.01.2023 г. на районния прокурор на РП – Монтана като ищецът е възстановен на предишна работа на длъжността „съдебен администратор“ в РП – Монтана и в тежест на ответника са възложени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение с източник трудов договор № 1/02.08.2010 г. и допълнително споразумение към...