ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1517

гр. София, 27.03.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

като разгледа, докладваното от съдия Томов гр. д. № 4241 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. Д. чрез адв. Г. Г. срещу решение №417 от 03.7.2024г., постановено по в. гр. д №328 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-Враца в частта, с която след отмяна на решение № 36 от 07.03.2024 г. по гр. д. № 666 / 2023 г. на Районен съд-Оряхово, с което иск на И. В. Д. на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е бил е частично уважен и Районен съд-Козлодуй е осъден да му заплати сумата 950лв обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. д. № 991 по описа за 2022 г. на Районен съд-Козлодуй, като от ОС - Враца е постановено отхвърляне на иска.В останалата част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неимуществени вреди над 950лв. до пълния предявен размер от 5001 лв., решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се сочат основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване се изтъква очевидна неправилност на въззивното решение и противоречие с практика на ВКС и ЕСПЧ , по следните формулирани въпроси:

1. Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда ; незапълнен щат от съдии в конкретния съд?

2. Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция?

3. Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първа инстанция целият период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото?

Според касатора, противно на практиката на ВКС и ЕСПЧ е прието от въззивния съд по първия въпрос, че административни особености от типа на посочените могат да бъдат противопоставени на правото на гражданите да получат решение в разумен срок.По втория въпрос се изтъква, че евентуални последващи бъдещи събития не следва да преодоляват предишни нарушения.Изтъкват се и съображения за утвърдителен отговор на третия въпрос.

В отговор Районен съд-Козлодуй застъпва становището, че не са налице основания за допускане на решението на Окръжен съд-Враца до касационно обжалване.Не са поставени въпроси, конкретни и разрешени в противоречие с практиката на ВКС .Въззивният съд е приложил установените критеии за разумен срок

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт.Върховният касационен съд,Трето г. о намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Въззивният съд приел за безспорно и установено чрез справка от деловодната система ЕИСС, че процесното гр. д. № 901/2022г. по описа на РС-Козлодуй е образувано на 21.07.2022г. и в същия ден е разпределено на на случаен принцип на съдия Ж. Г. Д.-А. . С разпореждане в закрито заседание от 26.07.2022 г. на съдията-докладчик е постановена размяна на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. На 12.08.2022 г. е постъпил отговор от ответника ОДМВР Враца, който е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач по делото и е предявил обратен иск. С определение от 30.09.2022 г. съдията-докладчик е оставил без движение предявения обратен иск с указания ответникът да внесе дължимата държавна такса, изпълнени на 13.10.2022 г. На 25.11.2022г. съдът е конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Третото лице-помагач е подало отговор на 01.02.2023 г., както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца. На 12.09.2023 г. делото е насрочено, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил е на страните и проекта си за доклад по делото(чл. 140 ГПК) и го е насрочил в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г. В това единствено заседание са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл с решение № 526 от 27.11.2023 г., като след това са последвали молби по чл. 248 от ГПК и въззивна жалба срещу решението.

От приетите по делото пет болнични листове се установява, че за периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023 г., съдията-докладчик е отсъствал от работа поради временна неработоспособност, а именно: от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни, т. е общо 76 дни.

Според показанията на разпитания свидетел М. Б., председател на синдикалното дружество в РУ - АЕЦ „Козлодуй” ищецът преживял стрес ,,бил му оказван на натиск от ръководството на ОД на МВР –Враца и понасял неприатни шеги от колеги, във връзка със забавяне на делото.

При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че искът е допустим, но неоснователен . Изтъкнато е, че нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото по КЗПЧОС и за неговото реализиране е предвидено вътрешноправно средство Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си за нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ / вътрешноправно средство/ , като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, която националните съдилища са длъжни да съобразявата в практиката на ЕСПЧ , че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, включително – задължението да разглеждат делата в разумен срок. че държавите са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи. Няма легална дефиниция за „разумен срок” и преценката е конкретна, но основана на заложените критерии . Разумността се оценява според обстоятелствата по делото, като се търси баланс .Въззивният съд е посочил, че основава съображенията си в тази насока на четири критерия за релевантния период: фактическа и правна сложност на делото ; поведение на жалбоподателя (и на другите страни); поведение на съответните компетентни държавни органи; значение на делото за лицето, като водещо е изследвал общата продължителност на делото във връзка с вида и сложността му .

Отчетен е в тази връзка принципът, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството и да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Сложността на делото е преценена съобразно броя на страните по делото, броя на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса, естеството на фактите, които следва да бъдат установени. За преценката на поведението на компетентните органи е преценена създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. В конкретния случай по критерия общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му, въззивният съд е приел, че съдебното производство пред Районен съд -Козлодуй /от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен акт/ е продължило 1 година и 4 месеца и този срок не може да бъде приет като „неразумен срок” с оглед спецификите на делото – районният съд първоначално бил сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено било трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, бил приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Тези констатирани отклонения във връзка с предмета и със страните по делото, установени и неоспорвани, обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Изтъкнато е, че макар и спорът да е трудов, не е подлежал на разглеждане по реда на Глава ХХV Бързо производство, Част ІІІ Особени искови производства ГПК, както поради предмета – неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове. Макар според практиката на ЕСПЧ трудовите спорове да се определят с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове, в случая спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а със заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение. Ето защо е заключил, че бързината на разглеждането на конкретното дело в случая не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. Отчетено е, че действително е налице период на допуснато бездействие от 01.02. 2023 г., когато е приключила размяната на книжата, до определението по чл. 140 ГПК от 12.09.2023 г за насрочване на делото., който обаче не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство, доколкото според установената пректика на ВКС именно тя е от значение, доколкото останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения. Разглеждано е основание и е изследвано нарушение на изискване за приключване на детото в разумен срок на първа инстанция, тъй като този е бил въведения исков предмет, но е добавено съображението, че изтъкнатото забавяне при насрочването не е достатъчно основание при констатираната продължителност до постановявянето на финализиращия съдебен акт . Посочено е, че към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции.

В решението си въззивният съд е обсъдил доводи на ищеца-въззивник като е изтъкнал, че при конкретните отсъствия по болест, които не са били непрекъснати, не би могло да се обоснове необходимост от преразпределение на делото на друг съдия. В тази връзка въззивният съд е обсъждал отсъствието от работа на съдията-докладчик поради временна нетрудоспособност.По отношение на приетото в първоинстанционното решение във връзка с натовареността на конкретния съд е посочено, че за процесния период РС-Козлодуй е бил съд с по-висока от средната натовареност и незапълнен съдийски щат. В обобщение въззивният съд е приел, че няма нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът е неоснователен и затова е отменил първоинстанционното решение в осъдителната част и е отхвърлил изцяло предявения иск.

Касаторът твърди, че така постановеното решение е очевидно неправилно, тъй като съдията-докладчик се е произнесъл по делото с решение едва след подаване на искова молба по чл. 2б от ЗОДОВ и след това отново е преустановил работата си по това дело, по твърдения на касатора до 5.7.2024г. Затова становището на ОС-Враца, че съдът няма никакви ангажименти относно сроковете по делото, след като се произнесе с решение, било напълно неправилно.Делото все още престоявало в РС-Козлодуй, което води до обща продължителност от повече от две години. Не се констатира мотивите на решението да съдържат соченото от касатора становище.Те обхващат фактите въведени с иска, по които решентието формира сила на пресъдено нещо.Не се констатира и очевидна неправилност на въззивното решение, като самостоятелно основание по чл. 280 , ал. 2 предл. трето ГПК.

Поставените в изложението въпроси по своето правно съдържание се свеждат до критериите при преценката за разглеждане и решаване на съдебно дело в разумен срок като съставна част от признатото в чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС право, за съотношението между тези критарии и дали сочените във въпросите факти са релевантни за преценка по критерия поведение на съответните компетентни органи, в случая първостепенен съд Според касатора посочените в първия въпрос обстоятелства не са извинителни причини за нарушаване на разумен срок, но при този отговор на въпроса не би се променил крайният извод на въззивния съд в решаваща насока.Решаващо съображение на въззивния съд се състои в това, че срок от година и четири месеца е разумен по процесното гражданско дело и свързаните с него усложнения, като привличане на трето лице-помагач и предявен обратен иск Този решаващ извод не се основава на отпуските по болест при конкретния съдия, нито водещо значение има съображението за възможоно компенсиране на забавяне с по-ускорено разглеждане и приключване на делото в по-горна съдебна инстанция.С тези оспорвани от касатора мотиви въззивният съд е изтъкнал значението на общата продължителност на производството, но като решаващо е отчел, че искът е бил заведен по още неприключило дело и се налага решаваща преценка на разумния срок за ограничен период на инстанционно разглеждане на делото. Ищецът се е възползвал от дадената в чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ възможност да предяви иск за вреди по висящо производство, така съдебното решение следва да обхваща само посочените в исковата молба факти и тези, които са настъпили след предявяване на иска и са от значение за предмета на спора към момента на приключване на устните състезания. Поради това при поставяне на третия формулиран въпрос не е отговорено на общо изискване в чл. 280 , ал. 1 ГПК той да е решаващо произнесен, същият няма и обуславящо за изхода на конкретното дело значение.

В изложението не се съдържа обосновка по някое от основанията в чл. 280, ал. 1 т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК. Въззивният съд е направил преценка за разумното времетраене на процеса, разглеждано в рамките, въведени от ищеца с исковата молба и по критериите, установени в практиката на ВКС и същевременно в практиката на ЕСПЧ. Позовал се е на установените критерии и ги е приложил спрямо фактите по делото , поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК - по първите два свързано формулирани въпроса. Съгласно приетото в Решение № 306 от 22.10.2019г. по гр. д. № 4482/2017г., IV ГО,Решение № 50280 от 11.09.2023г. по гр. д. № 4210/2021г., IV ГО и др. преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС (и за обезщетение на причинените от забавянето вреди), се извършва по критериите: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Тези критерии са изведени от възприетите стандарти в практиката на ЕСПЧ,те не изключват преценката и на други обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния случай, но не и ако по този начин се изключват, или ограничават установените в практиката на ЕСПЧ критерии, което въззивният съд не е допуснал. При гражданските производства за начало се приема сезирането на съответния съд, а за край окончателният съдебен акт, с който спорът е приключен, тъй като от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС,ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции.Въззивният съд се е позовал на втората хипотеза . При очертан с иска по чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ срок на неразумно забавяне по още неприключило гражданско дело, по прилагане на критерия „поведение на съответните компетентни държавни органи“ е формиран извод, при който въззивният съд не е бил решаващо повлиян от квалифицираните в изложението обстоятелства – т. е с възприемането им като извинителни причини.Постулираното във въпросите тяхно значение не обуславя пряко и самостоятелно решаващата правна воля на съда, а по този начин и изхода на делото по конкретния правен спор .

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №417 от 03.7.2024г., постановено по в. гр. д №328 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-Враца

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.