ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1578

София, 31.03. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.03.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4302/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. П. Л. срещу въззивно решение № 4363/18.07.2024 г. по в. гр. д. № 13237/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение на Софийския районен съд, с което исковете на жалбоподателя срещу „ДКЦ 14-София“ ЕАД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени.

Ответникът по касационната жалба „ДКЦ 14-София“ ЕАД в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Ищецът е уволнен дисциплинарно от длъжността „лекар-специалист кожни и венерически болести“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ за това, че в периода от 04.01 до 26.01.2003 г. е напускал работа преждевременно за повече от един час и не се е завръщал на работа до края на работното време.

Ищецът се е позовал на нарушения по чл. 193, чл. 194, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ.

Въззивният съд е обсъдил доводите на страните след като е установил релевантните за спора факти въз основа на анализ на събраните по делото доказателства.

Установил е, че работодателят е назначил комисия, която е установила отсъствията на ищеца от работа – времето по часове и дни, в които е напускал работното си място преждевременно около обяд без да се завръща и че през времето на отсъствието не е извършвал посещения...