ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1812

гр.София, 10.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 4584 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. А. против решение №459 от 24.7.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №362 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-Враца, III-ти въззивен граждански състав. С въззивното решение е отменено решение №78 от 29.3.2024 г. по гр. д. №668 по описа за 2023 г. на Районен съд-Оряхово в частта, с която на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Районен съд-Козлодуй е осъден да заплати на А. В. А. 950 лв обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. д. №878 по описа за 2022 г. на Районен съд-Козлодуй и е постановено друго решение за отхвърляне на иска. В останалата част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неимуществени вреди над 950 лв. до пълния предявен размер от 5001 лв., решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда и незапълнен щат от съдии в конкретния съд?

2. Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция?

3. Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първа инстанция целият период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото?

Районен съд-Козлодуй застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Окръжен съд-Враца до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Въззивният съд е установил, че гр. д. №878/2022г. по описа на РС-Козлодуй е образувано на 20.07.2022 г. и е разпределено на съдия Ж. Д.. Още на следващия ден съдията-докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. На 12.08.2022 г. е постъпил отговор от ОДМВР Враца, който е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач по делото и е предявил обратен иск. С определение от 30.09.2022 г. съдията-докладчик е оставил без движение предявения обратен иск и е дал указания на ответника да внесе дължимата държавна такса, което е сторено на 13.10.2022 г. На 25.11.2022г. съдът е конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Третото лице-помагач на 27.01.2023 г. е подало отговор както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца. На 11.09.2023 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2023 г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил е и проекта си за доклад по делото. В публичното заседание са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл с решение № 493 на 20.11.2023 г., като след това са последвали молби по чл. 248 от ГПК и въззивна жалба срещу решението.

От приетите по делото пет болнични листове се установява, че за периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023 г. съдията-докладчик е отсъствал от работа поради временна неработоспособност, а именно: от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни, т. е общо 76 дни.

Според показанията на свидетеля И. З. И. ищецът повече от половин година станал затворен и умислен, тъй като делото за изплащане на възнаграждения за положен труд му се бавело и започнал да се притеснява, че може да бъде прекратено. Затова загубил и доверие в правосъдната система.

Въз основа на тези факти от правна страна въззивният съд приел, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, която националните съдилища са длъжни да съобразяват. Посочил, че нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, а в практиката на ЕСПЧ – че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, включително – задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи. Отчел в тази връзка, че развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони, като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси. При преценката си за разумността на релевантния период съдът приложил принципните критерии: сложност на делото; поведение на страната и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно броя на страните по делото, броя на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса, естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по делото. За преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството и да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.

В конкретния случай по първия критерий – общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му, е приел, че съдебното производство пред РС-Козлодуй /от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен акт/ е продължило 1 година и 4 месеца. Счел е, че този срок не може да бъде приет като неразумен с оглед спецификите на делото – районният съд първоначално бил сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени иска; привлечено било трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, бил приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Тези констатирани отклонения във връзка с предмета и със страните по делото обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Отбелязал е, че макар и спорът да е трудов, не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV Бързо производство, Част ІІІ Особени искови производства ГПК, както поради предмета – неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове. Макар трудовите спорове да са с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове според практиката на ЕСПЧ, в случая спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а със заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение. Ето защо е заключил, че бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. Отчел е, че действително е налице период от бездействие на съдията докладчик от 4.01.2023 г., когато е приключила размяната на книжата, до насрочване на делото на 1.09.2023 г., който обаче не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство, доколкото останалите съдопроизводствени действия са извършвани в кратки срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения. Посочил е освен това, че към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции.

Въззивният съд е обсъдил довода на жалбоподателя, че в същия съд са били образувани значителен брой сходни дела, като разпределените дела на други състави са приключили значително по-бързо, което води до извода, че конкретното дело е приключило в неразумен срок. В тази връзка въззивният съд е изтъкнал обективните причини за забавяне на това дело-отсъствие от работа на съдията-докладчик поради временна нетрудоспособност и изпълняването на функции на административен ръководител, поради което е счел този довод за несъстоятелен. По отношение на довода, че ответникът следва да носи отговорност поради непредприемане на всички необходими мерки за по-бързото приключване на делото е посочил, че не е възникнала необходимост от процедура за преразпределение на делата и РС-Козлодуй е бил съд с по-висока от средната натовареност. В обобщение въззивният съд е приел, че няма нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът е неоснователен и затова е отменил първоинстанционното решение в осъдителната част и е отхвърлил изцяло предявения иск.

Касаторът твърди, че така постановеното решение е очевидно неправилно, тъй като съдията-докладчик/вероятно по забавеното според него дело/ се бил произнесъл едва след подаване на искова молба по чл. 2б от ЗОДОВ и след това отново е преустановил работата си по това дело до 5.7.2024 г. Затова становището на ОС-Враца, че съдът няма никакви ангажименти относно сроковете по делото, след като се произнесе с решение, било напълно неправилно. Делото все още престоявало в РС-Козлодуй, което води до обща продължителност от повече от две години. Във въззивното решение обаче такова становище изобщо не се съдържа. Освен това част от твърденията на касатора са относно факти, които не са констатирани в мотивите на въззивното решение, а част от тях не се обхващат от силата на пресъдено нещо на решението. Ето защо не се установява твърдяната от касатора очевидна неправилност като квалифициран порок на обжалваното решение, поради което на това основание не може да се допусне касационно обжалване.

Според касатора посочените в първия въпрос обстоятелства не са извинителни причини за нарушаване на разумния срок и позовавайки се на тях, въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с решение № 48 от 6.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г. на IV Го на ВКС . Според това решение съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2 б от ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни и ефикасни мерки за справяне с този проблем и да организира съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респективно – процесуалните й субституенти, не могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок. В случая такова противоречие не се констатира, тъй като главното решаващо съображение на въззивния съд се състои в това, че срок от година и четири месеца е разумен с оглед предмета на делото и свързаните с него усложнения на привличане на трето лице-помагач и предявен обратен иск. Въззивният съд е изложил свързаните с конкретния съдия обстоятелства само с оглед извършеното от ищеца сравнение на сроковете, в които другите съдии са се произнесли по сходен казус. Както е приел въззивният съд обаче, по-дългият срок за произнасяне на конкретния съдия също не излиза извън разумното времетраене на процеса.

Вторият въпрос на касатора се отнася до извода на въззивния съд, че забавата пред първата инстанция евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. Този извод съответства на указанията, съдържащи се в решение № 306 от 22.10.2019 г. на по гр. д. № 4482/2017 г. на IV ГО на ВКС., в което е посочено, че от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции.

Третият въпрос въобще не е бил разрешаван от въззивния съд, поради което не е от значение за изхода на спора и също не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Всъщност необходимостта от отговор на този въпрос, както и на втория въпрос на касатора, зависи от повдигнатия от ищеца предмет на спора в исковата молба. Когато ищецът се възползва от дадената в чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ възможност да предяви такъв иск за вреди по висящо производство, силата на пресъдено нещо на съдебното решение обхваща само посочените в исковата молба факти и тези факти, които са настъпили след предявяване на иска и са от значение за предмета на спора към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд/чл. 235, ал. 3 от ГПК/. За вреди от други факти и обстоятелства може да се предяви нов иск след приключване на евентуално забавеното производство/чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ/. Касаторът не е формулирал процесуалноправен въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване с цел да се провери спазването на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, а касационният съд не може служебно да изведе такъв въпрос/ т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Враца не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №459 от 24.7.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №362 по описа за 2024 г. на Окръжен съд-Враца, III-ти въззивен граждански състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: