РЕШЕНИЕ

№ 168

гр. София, 10 април 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

Д. В.

при участието на секретаря Е. М. и в присъствието на прокурор П. М. изслуша докладваното от съдия Рушанова н. д. № 1040/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искания, подадени от осъдените Д. Г. П., В. А. Д., А. П. У. и И. Г. Л. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 734/2023г. на Окръжен съд - Пазарджик.

В исканията на осъдените Д. П., В. Д. и А. У., представлявани от защитника - адв. К., се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК. Излагат се съображения, че съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение за решаване на делото в нарушение на изискванията на чл. 382, ал. 7 от НПК. Заявява се, че значителен брой от действията по разследването са извършени от некомпетентен разследващ орган, поради което изготвените протоколи са недопустими като писмени доказателствени средства. Като резултат – претендира се, че разкриването на обективната истина въз основа на недопустимите доказателствени средства е било невъзможно, поради което съдът не е следвало да одобрява постигнатото споразумение за решаване на делото, а определението, с което го е извършил е постановено при липса на мотиви.

Прави се искане за възобновяване на наказателното производство по нохд № 734/23г. по описа на ОС - Пазарджик, отмяна на определение № 177/04.04.24г. за одобряване на споразумение за решаване на делото и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В депозираното от защитника на осъдения И. Л. искане за възобновяване на наказателното производство се сочат основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 420, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК – допуснати в хода на производството съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на осъдения, правата на защитниците му, поради което определението за одобряване на споразумението за решаване на делото е постановено при отсъствие на мотиви. Доводите в подкрепа на посочените основания за възобновяване на наказателното производство са развити в две основни направления. Първо – участие на предубеден прокурор при разглеждане на делото, който е следвало да бъде отведен и който е извършвал процесуални действия, довели до нарушаване тайната на кореспонденцията между осъдения Л. и защитниците му и второ – извършване на разследването по досъдебното производство е било в значителна част осъществено от некомпетентен разследващ орган, поради което изготвените протоколи са недопустими като писмени доказателствени средства. По този начин, разкриването на обективната истина не е било постигнато, съдът не е следвало да одобрява постигнатото споразумение за решаване на делото, а определението, с което го е извършил е постановено при липса на мотиви.

Иска се възобновяване на наказателното производство по нохд № 734/23г. по описа на ОС - Пазарджик, отмяна на определение № 177/04.04.24г. за одобряване на споразумение за решаване на делото и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъдените П., Д., Л. и У., редовно призовани не се явяват. Защитникът им поддържа направените искания, като развива подробни съображения в подкрепа на посочените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения.

Участващият в касационното заседание прокурор поддържа становище за неоснователност на исканията за възобновяване на наказателното производство.

Върховният касационен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Исканията за възобновяване са процесуално допустими. Техен предмет се явява акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в исканията се извеждат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същите са направени в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледани по същество, предвид развитата в тях аргументация, са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С определение № 177 от 04.04.2024г. по нохд № 734/23г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурори при Окръжна прокуратура – Пазарджик и защитниците на подсъдимите В. Д., Д. П., А. У., И. Л. и Г. В., по силата на което подсъдимите били признати и им било наказание, както следва:

1. подсъдимият В. А. Д. – за виновен в извършване на престъпление по:

- чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, като на осн. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е определено наказание 1 (една) година и 9 (девет) месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.;

-по чл. 256 ал. 3 във вр. с ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е определено наказание 1 (една) година и 5 (пет) месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и му е наложено и кумулативно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик.

- по чл. 253, ал. 4, във вр. с ал. 3 т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено наказание 1 (една) година и 9 (девет) месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, като му е наложено и наказание глоба в размер на 20000 (двадесет хиляди) лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик.

- на основание чл. 253 ал. 6 от НК страните се споразумели част от предмета на престъплението по чл. 253, ал. 4, във вр. с ал. 3 т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - иззетата парична сума в размер на 381 400 лева (част от общия предмет на престъплението - парични суми в общ размер на 714 192.00 лева) да се отнемат в полза на държавата, като за липсващата част до пълния размер от 714 192 лева подсъдимият В. Д. бил осъден да заплати неговата равностойност, възлизаща на 332 792 лева, платими в полза на държавата.

- на основание чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от НК на подс. В. Д. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 (една) година и 9 (девет) месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, като към това наказание било присъединено и наказанието глоба в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик.

С определението съдът се произнесъл по предварителното задържане на осъдения Д. и частта от направените съдебни разноски, които остават в негова тежест.

2. подсъдимият Д. Г. П. – за виновен в извършване на престъпление по:

- чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено наказание 1 (една) година и 9 (девет) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието;

- по чл. 256 ал. 3 във вр. с ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 от Нк му е определено наказание 1 (една) година и 5 (пет) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, както и допълнително наказание –глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик.

- на основание чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от НК на подсъдимия Д. П. било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 (една) година и 9 (девет) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, към което е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пазарджик.;

- съдът се произнесъл по предварителното задържане на подсъдимия П., както и по частта от съдебните разноски, които следва да му бъдат възложени.

3. подсъдимият А. У. – за виновен в извършване на престъпление по:

- чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, като му е определено наказание 1 (една) година и 7 (седем) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието;

- чл. 256 ал. 3 във вр. с ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, като при условията на чл. 54 от Нк му е определено наказание 1 (една) година и 5 (пет) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, като му е наложено и наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пазарджик.

-на основание чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от НК на подсъдимия А. У. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 (една) година и 7(седем) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, като към него е присъединено наказанието глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пазарджик.

- съдът се произнесъл по предварителното задържане на подсъдимия У., както и по частта от съдебните разноски, които следва да му бъдат възложени.

4. подсъдимият И. Г. Л. – за виновен в извършване на престъпления по:

- чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е определено наказание 1 (една) година и 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието;

- чл. 256 ал. 3 във вр. с ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание 1(една) година и 5 (пет) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на О. С. – Пазарджик.;

- по чл. 253, ал. 4, във вр. с ал. 3 т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание 1 (една) година и 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказание, както и глоба в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пазарджик.;

- на основание чл. 253 ал. 6 от НК съдът определил част от предмета на престъплението по чл. 253, ал. 4, във вр. с ал. 3 т. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - иззетата парична сума в размер на 381 400 лева (част от общия предмет на престъплението - парични суми в общ размер на 714 192.00 лева) да се отнеме в полза на държавата, като за липсващата част до пълния размер от 714 192 лева подсъдимият И. Л. бил осъден да заплати неговата равностойност, възлизаща на 332 792 лева, платими в полза на държавата.

-на основание чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от НК на подс. И. Л. било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 (една) година и 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, към което било присъединено наказанието глоба в размер на 20000 (двадесет хиляди) лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик.

- съдът се произнесъл по предварителното задържане на подсъдимия Л. както и по частта от съдебните разноски, които следва да му бъдат възложени.

5. подсъдимата Г. И. В. – за виновна в извършване на престъпления по:

- чл. 256 ал. 3 във вр. с ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, като при условията на чл. 54 от НК й е определено наказание 1 (една) година и 5 (пет) месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик;

-по чл. 253 ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е определено наказание 1 (една) година и 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пазарджик.

- на основание чл. 253 ал. 6 от НК е постановено част от предмета на престъплението по чл. 253 ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК - иззета парична сума в размер на 381 400 лева (част от общия предмет на престъплението - парични суми в общ размер на 714 192.00 лева) да се отнемат в полза на държавата, като за липсващата част до пълния размер от 714 192 лева подсъдимата Г. В. е осъдена да заплати неговата равностойност, възлизаща на 332 792 лева, платими в полза на държавата.

- на основание чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от НК на подс. Г. В. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 (една) година и 11(единадесет) месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 (три )години, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 20 000 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пазарджик.

- в определението за одобряване на споразумението съдът се произнесъл по разноските, които следва да се възложат на подсъдимата В., както и по веществените доказателства.

Преди всичко е необходимо да се посочат няколко принципни постановки в контекста на наведеното основание за възобновяване на наказателното производство – това по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и особената процедура, по която се е развило и приключило конкретното наказателно производство – тази по гл. ХХІХ от НПК „Решаване на делото със споразумение“. Няма съмнение, че посочените две процесуални уредби представляват отправната точка за обмисляне предмета на настоящата проверка, насочена към преценката на законосъобразността на развилото се пред първоинстанционния съд наказателно производство, приключило по инициатива на страните със споразумение между тях за решаване на делото, впоследствие одобрено от съда с акт, подлежащ на възобновяване по реда на гл. ХХХІІІ от НПК.

Първо, известно е, че възобновяването на наказателните дела е извънреден способ за проверка на влезли в сила присъди, решения и определения, като окончателните съдебни актове не само слагат край на наказателното производство, но се и ползват със сила на пресъдено нещо. Въпреки обстоятелството, че те са влезли в сила и че са неатакуеми по реда на редовния инстанционен контрол, процесуалният закон предвижда в определени хипотези те да бъдат отменени, а наказателното производство – да бъде възобновено. Второ – основанията за възобновяване поначало представляват предварително формулирани в закона обстоятелства или нарушения, които поставят под съмнение законосъобразността на съответния съдебен акт. При това, касационната инстанция, извършвайки проверка по този извънреден способ, е ограничена единствено до заявеното в искането за възобновяване основание. Трето – възобновяването на наказателни дела на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се различава съществено от останалите основания за възобновяване на наказателни дела (чл. 422, ал. 1, т. 1 - т. 4 и т. 6 от НПК), тъй като при него не е налице нов факт, а допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК се съдържат в делото, чието възобновяване се иска. От друга страна, при извършване на настоящата проверка не следва да се игнорира обстоятелството, че наказателното производство е приключило с определение за одобряване на споразумение за решаване на делото по гл. ХХІХ от НПК. Известно е, че споразумението е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, която представлява „идентичност на насрещни волеизявления по въпросите, посочени като задължителен елемент на съгласуване –чл. 381, ал. 5, т. 1 – 6. Най-съществената част от тях е писменото признание на вината на обвиняемия в извършване на конкретно престъпление.“ ( Р., П. Особени наказателни производства, 2010, с. 296). Обвиняемият/подсъдимият признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да бъде наказан с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиненото лице не само има възможност да влияе на размера на очакваната санкция, но и като цяло да получи по - благоприятно наказателноправно третиране. Абсолютна предпоставка за сключване на споразумение е признанието в извършване на конкретното престъпление от привлеченото към наказателна отговорност лице да е направено доброволно, без волята на лицето да е опорочена чрез някаква форма на принуда, то да е направено съзнателно - лицето да разбира повдигнатото му обвинение и факта, че прави самопризнание. Тази предпоставка за решаване на делото със споразумение се удостоверява чрез вписване в съдебния протокол на изявлението на обвинения, че е съгласен с условията на споразумението и че се отказва от съдебно разглеждане на делото, като полага подпис под тези изявления.

Посочените принципни постановки, съотнесени към спецификата на настоящото производство по възобновяване на наказателното производство, указват на заключението, че доколкото в исканията за възобновяване не се оспорва валидността и доброволността на направеното от осъдените признания, нито формалните изисквания на процедурата по чл. 381 - 384 от НПК, атакуваният съдебен акт би бил опорочен само при нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК – ако съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение за решаване на делото, противоречащо на закона и морала и в нарушение на принципа по чл. 116, ал. 1 от НПК, забраняващ осъждане единствено въз основа на самопризнанието на подсъдимия. При това, проверката за порок в съдебната дейност на съда по одобряване на постигнатото споразумение, следва да държи сметка и за направените в искания конкретни доводи в подкрепа на заявеното от осъдените основание за възобновяване на делото, като служебната проверка за наличие на други основания и по други съображения за възобновяване, е недопустима.

І. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни развитите във всички искания на осъдените доводи, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, според които значителна част от действията по разследването и от други, свързани с тях и обуславящи тяхната законосъобразност процесуални действия са събрани от некомпетентен орган и като последица – събраните чрез тях фактически данни не могат да имат качеството на доказателствени материали, тъй като са изначално недопустими. Според защитата наказателно - процесуалният закон изключва възможността по едно и също досъдебно производство, в един и същ момент да бъдат извършвани процесуални действия едновременно и от следовател, и от разследващ полицай, доколкото компетентността на следователя изначално и безусловно изключва тази на разследващия полицай.

ВКС намира предложената теза за неприемлива, тъй като същата не почива на правилния прочит на закона, както и конкретните специфики на наказателното производство, чието възобновяване се претендира.

Предметната компетентност на следователите е уредена в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от НПК, в отделни хипотези, очертани в т. 1 до т. 4 на същия текст. Разследването от следовател е задължителна форма за разследване на престъпленията, така както са изчерпателно изброени в чл. 194, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. В тези случаи, действително е недопустимо разследването да се извърши от друг разследващ орган, поради което в тези хипотези предметната компетентност на следователите е абсолютна. Това означава, че ако разследването е извършено от друг разследващ орган, осъществените процесуално-следствени действия са без процесуална стойност, тъй като са извършени от некомпетентен орган (Ч., М. Досъдебното производство по НПК, 2013г., с. 71 -72).

Настоящият случай, обаче не попада в хипотезите на чл. 194, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК, регламентиращи абсолютната предметна компетентност на следователите да провеждат разследване по конкретното наказателно производство. Изяснено е по делото, че наказателното производство е образувано на 13.10.22г. с постановление на Ж. П. - зам. окръжен прокурор при ОП – Пазарджик ( л. 1, т. 1 от ДП № 84/22г. по описа на ОСлО при ОП - Пазарджик), като разследването е възложено на следовател при ОСО при ОП – Пазарджик на осн. чл. 194, ал. 1, т. 4 от НПК - в хипотезата, когато извън абсолютната предметна компетентност на следователите, по преценка на съответния административен ръководител на съответната окръжна прокуратура, разследването е по дело с фактическа и правна сложност, т. е. по предоставена на окръжния прокурор суверенна преценка дали сложността на делото не предполага водещият разследването по изключение да е следовател. В тези случаи е допустимо процесуалните действия по разследването да бъдат извършвани не само от следователя, на който делото е било възложено, но и от наблюдаващите прокурори (чл. 196, ал. 1, т. 3 от НПК), а в случаите на чл. 196, ал. 1, т. 6 от НПК – и от други органи, включително и от органите на МВР и в частност – от разследващи полицаи, когато съответното процесуално - следствие им е било нарочно възложено с акт на прокурор или следовател. От друга страна, в хипотезата на чл. 194, ал. 1, т. 4 от НПК, каквато е налице в настоящия случай, предметната компетентност на разследващия полицай и на разследващия митнически инспектор също не е абсолютна. (Ч. М., Досъдебно производство по НПК, 2013г, с. 72). Следователно, когато на осн. чл. 194, ал. 1, т. 4 от НПК разследването е възложено на следовател, поради фактическата и правна сложност на делото, отсъства законова забрана част от процесуално - следствените действия да бъдат извършени и от други разследващи органи след съответното им изрично възлагане от страна на наблюдаващите прокурори, тъй като в тази хипотеза нито предметната компетентност на следователя, нито тази на разследващите полицаи е абсолютна.

Прегледът на материалите по делото указва, че действията по разследването в хода на досъдебното производство всякога са били извършени от компетентен орган – или от следователя, на когото делото е било възложено, или от наблюдаващите прокурори, или от разследващ полицай, на когото действието е било изрично възложено с тяхно постановление (постановления за възлагане в т. 1 от ДП – за претърсвания и изземвания в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], с ****, претърсвания и изземвания в домовете на В. М., И. Л., А. К., в счетоводен офис на В. М., в дома на И. Г., за оглед на веществени доказателства; в т. 2 - за разпит на Т. Т. Н., В. М., М. П., Т. А., И. Я., И. Т., Р. К., А. М., Т. Т., А. А., Т. Г., Н. З., Д. Б., П. М., В. К., Е. К., М. К., А. К., Т. Ю., Н. С., Н. С., В. М., С. М., Д. М., А. Б., А. В., Г. Л., И. Г., А. Д., К. Г., Д. Т., К. П., П. Ю., В. Ю., Г.И., Н. Б., Г.Д., А. А., Д. С., А. Н.; в т. 36 от ДП - за разпит на А. П. и на Д. Д., както и на извършване на претърсвания и изземвания; в т. 28 от ДП – за разпити на А. П., Р. К., Д. Д., П. Б. и пр.).

В заключение, лишено от основание е оплакването, че съдът е нарушил изискванията на чл. 382, ал. 7 от НПК, одобрявайки споразумението за решаване на делото между страните, в нарушение на закона, тъй като разследването е било извършено от некомпетентен орган. Важно е да се подчертае, че възражението е било направено единствено в контекста на допустимостта на определени доказателствени материали, събрани в хода на досъдебното производство, като въпросът за тяхната достоверност, т. е. за тяхното съдържание и доказателствена стойност не е бил поставян. Поради това обсъждането на процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на закона поради неподкрепеност на направените от осъдените самопризнания от останалите доказателствени материали, не следва да е предмет на обсъждане.

ІІ. Неоснователно е и развитото в искането на осъдения Л. възражение за допуснато особено съществено процесуално нарушение, свързано с участието на прокурор, за когото са били налице основаниe за отвод.

Оплакването, защитено с множество доводи, не може да бъде споделено по няколко групи съображения:

ІІ.1. Твърди се, че в резултат на процесуалните действия на наблюдаващия по делото прокурор Ж. П. е била нарушена тайната на кореспонденцията между осъдения Л. и защитниците му - адв. М. М. и дъщерята на осъдения - Д. Л.. Изтъкват се фактически обстоятелства, че по настоящето наказателно производство, по което се е водело ДП № 84/22г. на ОСлО при ОП - Пазарджик осъденият Л. е упълномощил в качеството си на защитник на осн. чл. 91, ал. 2, пр. 3 от НПК дъщеря си Д. Л.. Впоследствие, по отделени от производството други материали било образувано ДП № 109/23г. по описа на ГДНП - МВР, а впоследствие същото е иззето и възложено под № 100/23г. по описа на ОСлО при ОП - Пазарджик, като се оспорва компетентността на прокурор П. да възложи действията по разследване на следовател, а не на разследващия полицай, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от НПК. Вторият доводи в подкрепа на оплакването е свързан с обстоятелството, че по ДП 100/23г. по описа на ОСлО при ОП - Пазарджик е извършено, при условията на неотложност, претърсване и изземване на адрес, на който е адресно регистрирана упълномощената като защитник по ДП № 84//22г. по описа на ОСлО при ОП - Пазарджик Д. Л.. При това процесуално - следствено действие са иззети книжа и кореспонденция, които касаят защитата по наказателното производство, чието възобновяване се иска. Според защитата, претърсването и изземването на адрес, посочен като постоянен от защитник по делото, макар и в друго наказателно производство представлява „целенасочено незаконосъобразно нарушаване на тайната на кореспонденцията“ между осъдения и защитниците му, още повече, че посоченият протокол за претърсване и изземване е бил предмет на приобщаване по настоящето наказателно производство и резултатите от действието са били използвани като доказателство в процеса. Като аргумент в подкрепа на проявено „лично негативно отношение“ към осъдения Л. от страна на прокурор П. се цитират и извадки от свидетелските показания на св. Н. Л. и А. К., депозирани в хода на съдебното следствие по нохд № 734/23г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, в които свидетелките са посочили конкретни реплики на прокурор П. при провеждания им от него разпит на досъдебното производство.

Изяснява се по делото, че в проведено на 22.02.24г. съдебно заседание по нохд № 734/23г. по описа на ПзОС ( л. 1179, т. ІV от съдебното производство) защитниците на подсъдимите И. Л., В. Д., Д. П. и А. У. са направили искане за отвод на прокурор П., като защитникът на подс. Л. е представил пред съда като доказателства ксерокопия от протокол за претърсване и изземване от 21.02.24г. по ДП № 100/23г. по описа на ОСлО при ОП - Пазарджик, наред с други писмени доказателства. Видно от съдържанието на протокола, процесуално-следственото действие е било извършено при условията на неотложност в къща, находяща се на адрес в [населено място], [улица], в присъствието на Д. Х. Л. и Г. И. Л., като при действието са иззети хартиени листове с ръкописен и печатен текст. Позовавайки се на съдържанието на протокола, както и на съдържанието на иззетите хартиени листове, защитникът на подс. Л. е обосновал пред първоинстанционния съд тезата си за налични основания за отвод на наблюдаващия прокурор П., твърдейки негова тенденциозност и предубеденост. Окръжният съд, с определение оставил без уважение искането, като отрекъл изрично доказателствената стойност на събраните по време на извършване на претърсването и изземването по ДП 100/23г. по описа на ОСлО при ОП – Пазарджик писмени материали - хартиени листове с ръкописен и печатен текст, като посочил, че „ Ако наистина са изземвани документи, касаещи правото на защита по настоящето дело, същите не могат да бъдат ползвани в настоящето производство“.

При така посочените и съдържащи се в кориците на настоящето производство данни е очевидно, че твърденията за превишаване на правомощия от страна на прокурор П. при образуването на различно наказателно производство ( ДП № 100/23г. по описа на ОСлО при ОП - Пазарджик), в хода на което, при извършване на претърсване и изземване, е нарушена тайната на кореспонденцията между адвокат и клиент са лишени от фактическо основания. Извън съмнение проблематиката на повдигнатия въпрос е изключително сериозна, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Закона за адвокатурата кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, независимо от нейния вид и естество, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство. В настоящия случай обаче, съдържащите се по наказателното производство данни, не позволяват да се заключи, че става дума за претендираното нарушение на тайната на кореспонденцията между адвокат и клиент. Освен това отсъстват обстоятелства, на базата на които да се направи извод, че прокурор П. в нарушение на процесуалните изисквания е образувал ДП № 100/23г. на ОСлО при ОП – Пазарджик и че с това преднамерено е създал условия, така че да се извърши обсъжданото по-горе претърсване и изземване, при което се твърди че е била нарушена тайната на кореспонденцията между осъдения Л. и защитника му - дъщеря му Д. Л.. Касае се за две групи обстоятелства (начинът на образуване на различното от настоящето наказателно производство и начинът на провеждане на претърсването и изземването и чии права засяга), които поради естеството си са извън рамките на развилото се наказателно производство по нохд № 734/23г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, т. е. са непроверими по реда на извънредния способ за проверка на влезлия съдебен акт и по релевираното от осъдения Л. основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Както бе отбелязано по-горе, основна характеристика на уреденото в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за възобновяване, която дефинитивно го отличава от останалите уредени в чл. 422, ал. 1 от НПК основания за възобновяване, е че порокът, посочен в това основание, който поставя под съмнение законосъобразността на влезлия в сила съдебен акт, се съдържа в самото дело (М., Г. Възобновяване на наказателни дела, 2011, с. 66). С оглед на това, ВКС намери за неоснователни развитите съображения, че поради фактически обстоятелства, които са извън рамките на провелото се наказателно производство, са били налице основания за отвод на един от участващите в споразумението с осъдените прокурори. На последно място, доводите в подкрепа на твърдението за тенденциозност в действията на прокурор П. в хода на досъдебното производство по настоящето наказателно производство, основани на отделни части от показанията на св. Н. Л. и А. К., също не могат да се споделят поради това, че се касае до необходимост от преценка за достоверност на конкретните свидетелски показания, която поради начина на приключване на делото – а именно по реда на гл. ХХІХ от НПК – „Решаване на делото със споразумение“ е изключена, а и е отново непроверима по реда на извънредния способ за проверка на влезлия в сила съдебен акт.

ІІ.2. Втората група съображения, които според защитата, навеждат на съмнение в безпристрастността и непредубедеността на подписалият споразумението прокурор П., са основани на твърдението, че той е участвал в качеството на свидетел по друго производство с наказателен характер срещу осъдения Л., с позоваване на съдържанието на свидетелските показания по това дело на Ж. П. и св. У.. Възражението, последвано от искане за отвод на прокурор П. на това основание, е направено и пред Пазарджишкия окръжен съд по нохд № 734/23г. в разпоредително заседание от 14.09.23г., който правилно го е отхвърлил по съображения, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Липсва законова забрана едно лице, пък било то и заемащо длъжността прокурор, след като е възприело определени обстоятелства, да придобие качеството на свидетел в друго наказателно производство, в рамките на което да депозира (под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелство) свидетелски показания. Фактът, че прокурор П. е бил свидетел по различно производство с наказателен характер срещу осъдения Л. не обуславя наличието на обективно съмнение в неговата безпристрастност и непредубеденост. Съдържанието на депозираните от него свидетелски показания и това на св. У., на което защитата се позовава в искането, в настоящето производство са непроверими на наведеното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което следва да се остави без обсъждане.

ІІ.3. Не се споделят и последната група съображения, на които се основава твърдението за предубеденост на прокурор П., т. е. на недопустимостта му да участва в наказателното производство, включително и при подписване на споразумението за решаване на делото, са изцяло в контекста на извършените при приключване на досъдебната фаза на процеса съществени процесуални нарушения – нередовна процедура по призоваване за връчване на постановление за привличане в качеството на обвиняем; определяне на недостатъчен срок за запознаване с материалите по делото; предявяване на разследването с участието на резервен защитник при отсъствие на упълномощения защитник по уважителни причини и предявяване на материали на чужд език, без превод на български език. Следва да посочи, че част от възраженията са били предмет на обсъждане още на досъдебната фаза на процеса по реда на вътрешноинстанционния контрол от висшестоящата прокуратура, която се е произнасяла по всички отправени до нея, на различни основания, искания за отвод на наблюдаващите прокурори, включително и на прокурор Т. Г. (вж. напр. постановления на АП - П., л. 138 - л. 145, т. 251 от ДП), като са оставени без уважение. Тази група оплаквания е развита от защитниците на осъдените, макар и не в контекста на основание за отвод на наблюдаващите прокурори, а на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, в разпоредително заседание, като отказът на първоинстанционния съд да ги уважи, респ. да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокуратурата, е преминал съдебен контрол по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК. С определение от 10.10.23г. по нчд № 429/23г., Пловдивският апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което възраженията са били оставени без уважение по съображения, че нарушенията са отстраними в съдебната фаза на процеса, която е централна. Позовал се и на практиката на СЕС (голям състав) в решение от 05.06.2018г. по дело № С 612/2015г., съгласно което „ чл. 7, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012г. трябва да се тълкува в смисъл, че националния съд следва да се увери, че на защитата е предоставена ефективна възможност за достъп до материалите по делото, като при необходимост този достъп може да се предостави и след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне разглеждането на обвинението по същество и преди началото на пренията пред него, или когато в хода на производството са представени нови доказателства по делото след началото на тези прения, но преди съвещанието, при условие, че съдът вземе мерки за да гарантира спазването на правото на защита и справедлив процес.“ Настоящият съдебен състав в пълна степен споделя изложената в цитираното определение аргументация. Само от факта на допуснати процесуални нарушения, които са отстраними в съдебната централна фаза на наказателното производство, не могат да се изведе предубеденост на прокурора, защото на практика те не са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемите на досъдебната фаза, а още по-малко на съдебната. Одобряването на споразумението за решаване на делото е резултат от стриктно съблюдаване на процедурните правила по гл. ХХІХ от НПК и при спазване на процесуалните задължения на съда по чл. 382, ал. 7 от НПК да се увери, че предложеното от страните споразумение не противоречи на закона и морала, както и че направеното от подсъдимите самопризнание се подкрепя от съдържанието на събраните на досъдебното производство доказателствени материали. Известно е, че възможността за отвеждане на прокурора е предвидена в закона, за да се осигури обективност и безпристрастност на досъдебното производство и да се гарантира правилното осъществяване на поверената на прокурора процесуална функция. За да са налице основания за отвод на прокурора обаче е необходимо да съществуват факти, които да указват на пряка или косвена заинтересованост на прокурора от изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието на такива особени обстоятелства, чрез които да се прояви заинтересоваността или предубедеността на прокурора, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му функция в разрез със законовите изисквания и събраните по делото доказателствени източници (вж. Решение № 46 от 8.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2218/2013 г., II н. о.). Касае се за такава категория данни, която може да включва действия на прокурора от различно естество, включително и процесуални - свързани с начина, обема и насочеността на осъществените в хода на досъдебното производство процесуални действия. Същинската разлика между тези действия обаче, които дават основание за отвод на прокурора поради неговата предубеденост и тези, които се явяват основания по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е, че чрез първите се демонстрира по обективен път недопустимо пристрастие на решаващия орган, докато при вторите се касае за допустима от закона суверенна преценка на същия този орган при осъществяване на възложената му по силата на Конституцията и закона. ( вж.Решение № 173 от 10.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 698/2019 г., I н. о.). В конкретния случай субективното несъгласие на осъдените с начина на провеждане на досъдебното производство, включително и с избраната от наблюдаващите прокурори стратегия за водене на наказателното производство на неговата досъдебна фаза, както и с отделните процесуални действия по неговото приключване в тази фаза, не водят до извода за проявена от прокурора тенденциозност и предубеденост от изхода на делото. Това е важимо на още по-силно основание при съобразяване с факта, по който делото е било решено - чрез споразумение за решаване на делото, който начин дефинитивно включва като законова предпоставка за одобряването му от съда признанието на фактите от осъдените, ясното им изявление, че са наясно с последиците от споразумението, че се съгласяват с тях и че доброволно го подписват.

С оглед на изложеното, възраженията в исканията за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. Постигнатото между страните споразумение за решаване на делото е одобрено, след като окръжният съд е изпълнил задължението си за неговата проверка по чл. 382, ал. 7 от НПК, поради което, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Д. Г. П., В. А. Д., А. П. У. и И. Г. Л. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 734/2023г. на Окръжен съд - Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: