РЕШЕНИЕ
№ 174
Гр. София, 14 април 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП С. М. като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 27/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия С. Г. А. срещу въззивно решение № 138/27.11.2024 г. на Апелативен съд-Варна, постановено по в. н.о. х.д. № 330/2024 г.
В жалбата на подсъдимия се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК и се прави искане за изменяване на решението на апелативния съд в частта относно наложеното наказание, което да се намали по размер, позволяващ приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Релевираните касационни основания се мотивират, съответно това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, с доводи за небезпристрастен съдебен състав на въззивния съд по съображения за използване в мотивите на решението изрази, показващи внушения и предположения. Изразява се становище, че в решението на съда се използва недопустим подход при обсъждане на искането за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК относно отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, като се сочи, че процесуалният закон не забранява приложението му за престъпления по транспорта след употреба на алкохол, каквато забрана съдържа разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК. Излагат се доводи за противоположен подход за оценка на същите обстоятелства за решение по друго дело по аналогичен казус на същия съдебен състав на АС – Варна, в което е приложен чл. 66, ал. 1 от НК, което също се определя като предубеденост.
Явната несправедливост на наказанието, според подсъдимия се изразява в приетото от съда несъответствие между отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и обществената опасност на деянието и дееца, което е довело до отказ за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Твърди се неправилна оценка на отегчаващите обстоятелства, при което съставомерни елементи са отчетени във вреда на дееца, както и такива, които не са в причинна връзка с процесното деяние като високата скорост и мястото на престъплението, както и времето на настъпването му. Според подсъдимия смекчаващите обстоятелства не са били отчетени с необходимата тежест, което е довело до завишено по размер наказание, несъответно на тежестта на деянието.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от частните обвинители чрез упълномощения им повереник, в която е наведено касационното основание по чл. 348, чл. 1, т. 3 от НПК и се прави искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия като несъответно на обществената опасност на извършеното деяние и на тежестта на отегчаващите обстоятелства. Частните обвинители считат, че въззивният съд е игнорирал тежестта на деянието, която се извежда от наличието на две квалифициращи обстоятелства и предходните нарушения на подсъдимия по ЗДвП, които макар и не многобройни са свързани с управление на МПС без съответна правоспособност и след употреба на алкохол. Отделно се акцентира върху величината на скоростта, която е била значително по-висока от разрешената за съответния пътен участък, на обстоятелството, че по време на пътния инцидент деецът е превозвал на задната седалка собственото си дете, на несъставомерните телесни повреди, причинени на останалите лица, както и на неоказаната помощ на пострадалия. В същата насока се оценява и поведението на подсъдимия след произшествието по заблуждаване на полицейските служители относно лицето, което е управлявало автомобила чрез посочване на свидетеля Ю., който е бил в тежко състояние. В насока тежестта на деянието се отчита и обстоятелството, че с причиняване на смъртта на пострадалия, подсъдимият е лишил двете му малолетни деца от техния баща.
По изложените съображения за значителен превес на отегчаващите обстоятелства се прави искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия на девет години лишаване от свобода.
Пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия адв. Д. поддържа изцяло касационната жалба на подзащитния си по посочените касационни основания и с направеното искане за намаляване на наказанието и прилагането на института на условното осъждане. Застъпва становището, че с въззивното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване на принципите на безпристрастност и непредубеденост от страна на въззивния съд; чрез възприемане на факти, които не са залегнали в обвинителния акт по делото, респективно не са били признати от подсъдимия в производството по чл. 372, т. 2 от НПК, както и на различната правна оценка на едни и същи обстоятелства по извършване на деянието в сравнение с други съдебни актове на същия състав. Явната несправедливост на наказанието се извежда и от неправилната оценка на съставомерни елементи от фактическия състав на деянието като отегчаващи факти и чрез определяне на наказание в рамките на средния законов размер, без съдът да посочи аргументи за това.
Подсъдимият А. в последната си дума пред ВКС изразява съжаление и моли да се уважи касационната му жалба.
Пред ВКС частният обвинител Ш. Т. се явява лично. Представлява се от адв. Б., преупълномощен от повереника на всички частни обвинители адв. М., който представлява и частните обвинители Т. Ш. Т. чрез законния му представител С. А. и Т. Ш. Т., който се представлява от Ш. Т. И. като негов настойник /съгласно заповед на органа на настойничеството/, поради настъпила смърт на законния му представител Е. Н..
Повереникът на частните обвинители пред касационната инстанция поддържа в цялост касационните им жалби по изложените в тях съображения и с направеното искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание. Намира, че наличието на две квалифициращи деянието обстоятелства винаги следва да се отчита като отегчаващ факт и разгледано в съвкупност с предходните административни наказания на подсъдимия и характера на допуснатите нарушения изисква завишаване на определеното от въззивния съд наказание. В същата насока оценява и управлението на автомобила от подсъдимия преди произшествието, което представлява опасно поведение на пътя, високата му скорост на движение, както и несъставомерните телесни увреждания на останалите лица, едно от които е неговият син. В заключение сочи, че адекватното наказание, което следва да се определи е в рамките на средния и над него законов размер, като определеното от въззивния съд не отговаря на критериите за справедливост на завишената лична опасност на самия деец и тази на извършеното деяние.
Жалбата на подсъдимия счита за неоснователна, поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд в доказателствената му и аналитична дейност, поради което намира, че следва да се остави без уважение.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия, поради определяне на справедливо по размер и тежест наказание, при отчитане на всички индивидуализиращи личността на дееца обстоятелства, което намира и за съответно на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Счита, че не се констатира предубеденост на съдебния състав на АС – Варна като при индивидуализацията на наказанието правилно е била отчетена завишената степен на обществена опасност на дееца, която изисква съответна по тежест санкция и налагането й е мотивирано със законосъобразни мотиви при съобразяване със задължителната съдебна практика.
Жалбата на частните обвинители с направеното в нея искане за увеличаване на наказанието счита, че не може да бъде уважена от съда, поради липса на правомощия от страна на касационната инстанция в тази насока.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби на подсъдимия и частните обвинители основания и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 5/04.07.2024 г., постановена по н. о.х. д. № 197/2024 г., по описа на Окръжен съд-гр. Силистра подсъдимият С. А. е признат за виновен в това, че на 09.12.2022 г. в [населено място], общ. /община/, обл. /област/ по [улица]в посока към [населено място] при управление на моторно превозно средство – лек автомобил /марка/, с рег. [рег. номер на МПС] без да има необходимата правоспособност за управление на МПС и в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,84 на хиляда е нарушил правилата за движение по пътищата, чл. 16, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ш. Т. С., като смъртта е настъпила на 21.12.2022 г., поради което и на осн. чл. чл. 343, ал. 3, б. ”б“, вр. ал. 1, б.“в“, чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от пет години. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и съдът се е произнесъл по веществените доказателства по делото.
С решение № 138/27.11.2024 г. на Апелативен съд – гр. Варна, 2-ри състав, постановено по в. н.о. х.д. № 20243000600330/2024 г. присъдата на Силистренския окръжен съд е изменена в частта относно наказанието лишаване от свобода, което е увеличено на четири години и осем месеца при определен първоначален общ режим на изтърпяване и подсъдимият е оправдан за нарушенията по чл. 16, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като в останалата част присъдата е потвърдена изцяло.
Касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители са подадени в законовия срок по чл. 350, ал. 2 от НПК и от активно легитимирани страни срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане, като разгледани по същество се явяват неоснователни.
По жалбата на подсъдимия:
Първо по ред следва да се разгледа оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради законовите последици в случай на установяване на неговата основателност – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд/доколкото оплакването е мотивирано с незаконен състав на въззивния съд, делото би могло да се върне само на този съд/. Както и поради това, че проверката за правилното приложение на материалния закон е допустима само при липса на допуснати съществени процесуални нарушения от контролирания съд.
Наведеното касационно основание се поддържа с доводи за незаконен съдебен състав на апелативния съд, поради предубеденост на неговите членове при постановяване на решението по делото. Подсъдимият счита, че това се извежда от съдържанието на мотивите към същото решение в частта, в която се прави ретроспекция на пътните произшествия в страната, при които са настъпили смъртни случаи и направеният извод за неприложимостта на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо дееца, както и поради постановяване на съдебен акт по друго дело, в което е възприет противоречив подход при оценката на аналогични обстоятелства. Навежда се и довод за това, че съдът си е послужил с предположения при формирането на изводите си по обстановката, в която е настъпило произшествието и в частност, „предполагане движение на пешеходци“.
Оплакването за незаконен съдебен състав се намери за неоснователно. В решението си въззивният съд е посочил, че наложеното от него наказание е съобразено с постигане целите на генералната превенция и е определено при съобразяване с актуалната транспортна престъпност, в частност след употреба на алкохол и неправоспособност, които изискват адекватна строгост на санкциите. Цитираните мотиви не сочат на предубеденост от състава на въззивния съд и не представляват основание за неговата незаконност. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от НК наказанието се налага за постигане на две превантивни цели – едната е индивидуална превенция и е насочена към личността на дееца. Втората цел е постигане на генерална превенция, която е насочена спрямо останалите членове на обществото и се определя за да формира у тях възпитателно отношение и като превенция срещу извършването на подобен род престъпления. В този контекст генералната превенция изисква отчитане на ръста на престъпленията, за които се налага съответното наказание, за да се прецени и неговата тежест, с която адекватно може да бъде постигната нейната цел. Въззивният съд е съобразил становището си по този въпрос и със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/83г. /чиито указания съгл. ТР № 1/2022 г. на ОСНК на ВКС са актуални и понастоящем/, в т. 7 от което е посочено, че при определяне на наказанието на подсъдимите за извършени от тях престъпления по транспорта следва да се отчитат в достатъчна степен ръста и динамиката на престъпленията по транспорта, както и в частност ръста и тежестта на тези престъпления, извършени в пияно състояние, като съдилищата възприемат една по-строга наказателна практика, отговаряща на изискванията на специалната и особено на генералната превенция. В контекста на цитираното тълкуване въззивните мотиви в тази им част са напълно законосъобразни, с оглед задължителния характер съдебния акт – тълкувателно постановление, чиито указания по прилагането на закона са задължителни за съдилищата и спазването им от страна на съда не сочи на предубеденост по делото.
В жалбата са изложени и съображения, че предубедеността на въззивния съд се извежда от противоречивата му практика по сходни казуси, като по настоящото дело едни и същи обстоятелства са оценени във вреда на дееца, а не в негова полза и е отказано приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. В принципен план решението по всяко дело включително и реализацията на наказателната отговорност на дееца се определя от конкретните обстоятелства по същото и комплексният им анализ, които са индивидуални за всеки извършител, поради което е недопустимо чрез съпоставка на отделни казуси да се правят изводи за предубеденост на съдебния състав. Отделно, определеният размер наказание не позволява приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, която разпоредба може да бъде обсъждана само при наличието на абсолютните законови предпоставки за прилагането й, една от които е размерът на наказанието лишаване от свобода да е до три години.
Предубедеността като основание за отвод е получила подробно тълкуване в практиката на ЕСПЧ и на СЕС, в които са установени ясни критерии за проверка дали съдебният състав по делото е предубеден при неговото разглеждане като от решаващо значение е не „субективното схващане на дееца /колкото и да е разбираемо/, а дали от конкретните обстоятелства по случая може да се приеме, че опасенията му са обективно оправдани“, каквито обективни факти по настоящото дело не са установени.
На последно място възражението срещу доказателствената дейност на въззивния съд, а именно че си е послужил с предположения също е неоснователно. Съдебното производство по делото е проведено като съкратено съдебно следствие, при условията на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК след като подсъдимият А. е признал фактите по обвинението и се е съгласил за установяването на тези факти да не се събират доказателства от съда. След като окръжният съд е намерил за установено, че признанието на подсъдимия се подкрепя в изискуемата от закона степен от доказателствата, събрани на досъдебното производство и е одобрил даденото от него съгласие с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК решаващите съдилища са постановили съдебните си актове в рамките на признатите от дееца обвинителни факти, без да се отклоняват от обвинителната фактология, изложена във внесения обвинителен акт. Подсъдимият възразява срещу становището на съда, че в района на пътното произшествие, което е населено място, се предполага движение на пешеходци, което видно от съдържанието на въззивния акт не представлява извод по фактите на обвинението, а оценка на пътната обстановка при движението на автомобила преди произшествието. Становището на съда не почива на предположения, а кореспондира напълно с признатите от подсъдимия факти, че шумът от удара между автомобилите е бил чут от множество хора, които незабавно след това са пристигнали на мястото на произшествието, където са били заварени от полицейските служители, пристигнали по сигнал за пътен инцидент.
С оглед изложеното, доводите за наличие на съществени процесуални нарушения, поради незаконен състав на съда, постановил въззивното решение и в доказателствената дейност на този съд са неоснователни. По делото не се съдържа искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на това правно основание, каквито биха били последиците ако се установи основателност на оплакването.
Не се намери за основателно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в съответствие със законовите изисквания, приложими към избраната съкратена процедура и наказанието правилно е е индивидуализирано при условията на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Контролираните съдебни инстанции еднопосочно са приели, че приложимата алтернатива за определяне на адекватно спрямо тежестта на извършеното деяние наказание е хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК, поради липса на предпоставки за прилагане на намалената отговорност по чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. При условията на първата алинея на чл. 58а от НК, размерът на основното наказание е отмерен от първата инстанция на четири години и шест месеца лишаване от свобода и след редукцията с една трета е фиксиран на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години.
Въззивният съд е изменил присъдата на първата инстанция като е увеличил наказанието лишаване от свобода на седем години и след редукцията с една трета го е определил на четири години и шест месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване.
ВКС не намери за основателни изложените в касационната жалба на подсъдимия доводи за неправилна оценка на обстоятелствата, които са в негова полза и смекчават наказателната му отговорност и за това, че контролираните съдилища не са наложили наказанието до размер, който позволява отлагане на неговото изтърпяване по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Въззивният съд е възприел становището на първата инстанция за приложимата норма по чл. 58а, ал. 1 от НК, но е изложил собствени съображения за смекчаващите и отегчаващи отговорността на дееца факти, като ги е преоценил както относно техния вид, така и спрямо относителната им тежест. ВКС се съгласява със становището на въззивната инстанция за съответното по тежест наказание, което подсъдимият следва да понесе за извършеното деяние предвид завишената му обществена и лична опасност.
Смекчаващите факти, които са посочени в жалбата са отчетени в пълнота от апелативния съд, с изключение на процесуалното поведение и самопризнанието на дееца, които мотивирано са оставени извън тази категория. Оценката на самопризнанието на подсъдимия от досъдебното производство законосъобразно е реализирана при спазване на задължителните указания на ТР 1/2009 г., съгласно които то се отчита в полза на дееца само ако е допринесло по ефективен начин за разкриване на обстоятелствата по делото. В настоящият казус подсъдимият е приписал авторството на деянието на друго лице, поради което не е налице смекчаващ факт, който да бъде отчитан в негова полза / въззивният съд е посочил, че последващите му обяснения след като авторството на деянието е разкрито от разследващите органи са ирелевантни към наказателната му отговорност/. Процесуалното поведение на подсъдимия в хода на наказателното производство също няма отношение към процеса по определяне на наказанието, а се отнася до безпрепятственото провеждане на самото наказателно производство и е свързано само с мерките за процесуална принуда, а не и с крайният съдебен акт.
В жалбата на подсъдимия се възразява срещу приетите отегчаващи обстоятелства - превишена скорост на движение; обстановката в района на произшествието и предходните административни наказания, наложени на подсъдимия за нарушения на правилата за движение, както и относно оценката за тяхната тежест.
Възражението е неоснователно. Апелативният съд правилно е установил вида на отегчаващите факти, както и е преценил, че отчетените отегчаващи обстоятелства се характеризират с категоричен превес и значителна относителна тежест.
Законосъобразно въззивният съд е отчел скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила като обстоятелство в негова вреда, поради липсата на причинна връзка на това нарушение с настъпването на вредоносния резултат - подсъдимият е управлявал автомобила с превишена скорост от 81 км /ч при разрешена 50 км/ч за съответния пътен участък, което по естеството си представлява отегчаващ факт; както и обстоятелството, че със същото деяние е причинил на свидетелите Ю. и Г., който са пътували в автомобила му несъставомерни леки телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, неопасно за живота.
Правилна е тезата на въззивния съд, че престъплението е със завишена степен на обществена опасност и предвид наличието на две квалифициращи обстоятелства - подсъдимият е управлявал автомобила под въздействието на алкохол и без да притежава съответната правоспособност, които разгледани в съвкупност и относно техния вид изключват безопасното управление на автомобила. Аналогично правилно предходните административни нарушения по ЗДвП са отчетени като отегчаващо обстоятелство, както поради естеството на нарушенията – за движение с превишена скорост и след употреба на алкохол, така и поради това, че управлението без правоспособност не е инцидентна проява за дееца. Действително, от приложената справка от КАТ е направена констатацията, че наложените административни наказания по ЗДвП са с немалка давност, но в тази връзка следва да се отчете, че подсъдимият не разполага изобщо с правоспособност да управлява МПС, за да се преценява правомерното му поведение като водач на превозно средство в контекста на периода на нарушенията.
Не без значение е и поведението на подсъдимия по управляване на автомобила непосредствено преди произшествието - потегляне на автомобила с висока скорост, с „много газ“, предприемане на рязка маневра обратен завой с поднасяне на задната част на колата, последвано от движение с превишена скорост по мокър асфалт, към момента на произшествието с буци от кал по настилката, която скорост не е била намалена при навлизане в участъка с десен завой, от което последвала загуба на контрол върху управлението на автомобила и навлизането му в насрещното движение, където реализирал удар с автомобила на пострадалия Т., което представлява несъобразяване с правилата за безопасно движение и сочи на завишената лична опасност на подсъдимия.
Възражението на защитата от жалбата, че наказанието е определено в завишен размер, който не е съобразен с личността на дееца и няма да способства за неговото поправяне не може да бъде споделено за основателно. Контролираният въззивен съд правилно е мотивирал становището си за размера на наложената санкция с данните за предходното неправомерно поведение на подсъдимия по управление на МПС и необходимостта в тази връзка от адекватно по тежест наказание, чрез което успешно да бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенции.
С оглед изложеното, ВКС намира, че не са налице предпоставки за редуциране на размера на наказанието на подсъдимия А., поради това, че същото е напълно адекватно на тежестта на деянието и личността на дееца и не е явно несправедливо. Определеният размер от четири години и шест месеца не позволява неговото отлагане и същото следва да се изтърпи ефективно, поради което и претенцията на дееца за прилагането на чл. 66, ал. 1от НК също не може да бъде удовлетворена.
По жалбата на частните обвинители:
В касационната жалба на частното обвинение се прави искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание, което може да бъде постигнато само чрез отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд, който разполага с такива правомощия, каквато възможност процесуалният закон не предвижда за редовната касационна инстанция с изключение на хипотезата по чл. 354, ал. 5, пр. 2 от НПК. Респективно, оплакването на частните обвинители за явната несправедливост на наказанието ще бъде разгледано в контекста на тази правна последица, с оглед доводите от жалбата, които са в посока занижен санкционен размер.
Изложените от частните обвинители съображения в посока занижения размер на наказанието се свеждат до наличието на отегчаващи обстоятелства, чиято тежест не съответства на определения размер на лишаването от свобода. Прочитът на въззивното решение показва, че посочените в касационната жалба на частното обвинение отегчаващи факти са отчетени в пълнота от въззивния съд, като не се установи неотчитане на обстоятелства, които са във вреда на дееца или игнориране на тяхната тежест. При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия А. наказание са съобразени наличието на два квалифициращи елемента от състава на деянието; несъставомерните телесни увреждания на пътниците в автомобила; превишената скорост на движение, която не е в причинна връзка със смъртта на пострадалия; предходните нарушения на подсъдимия по ЗДвП и техния вид.
Въззивният съд е ценил в тежест на подсъдимия и останалите посочени в жалбата обстоятелства, че деецът е превозвал своя син по време на произшествието и че пострадалият е бил баща на две деца, които са били лишени от грижите му и моралната му подкрепа. Първото обстоятелство правилно е оценено в контекста на негативната личностова характеристика на подсъдимия, докато вторият факт се отнася към гражданската отговорност на дееца, която той би могъл да понесе и няма връзка с наказателната му отговорност, за да се цени на самостоятелно основание като отегчаващо обстоятелство и да доведе до необходимост от завишен размер на наказанието. Аналогично доводът, че подсъдимият е посочил друго лице за извършител на деянието, също не може да се разглежда в негова тежест, тъй като това е елемент от правото му на защита, доколкото това съобщение е било направено пред полицейските служители, пристигнали на мястото на произшествието.
Апелативният съд е извършил изключително подробен анализ на всички относими към наказателната отговорност на подсъдимия факти и е определил наказание, което в максимална степен съответства на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца и изцяло е съобразено с изискванията на разпоредбата на чл. 36 от НК. С оглед изложеното относно оценъчната дейност на въззивния съд, свързана с отегчаващите отговорността на подсъдимия факти, не се установи несъответствие между тяхната тежест и размера и тежестта на наложеното наказание, поради което жалбата на частните обвинители следва да се остави без уважение като неоснователна, а въззивното решение като правилно и законосъобразно, да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 138/27.11.2024 г. на Апелативен съд-Варна, постановено по в. н.о. х.д. № 330/2024 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: