Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
гр. София, 12 октомври 2023 г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Калин Софиянски, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 426 по описа за 2022г.
Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимата Е. Т. Г. срещу потвърдително решение № 7 / 19.01.2023г. по ВНОХД № 148 / 2022г. на Великотърновски апелативен съд, 1 - ви наказателен състав.
С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло осъдителната присъда № 23 / 15.12.2021г. по НОХД № 322/2021г. на Плевенски окръжен съд, с която за деяние по чл.248 а, ал. 5 във вр. ал. 3, във вр. ал.2, във вр. ал.1 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 5 години. С присъдата са присъдени и разноските по делото.
Касаторът претендира за допуснати нарушения, които ангажират и трите касационни основания.
Неправилно въззивната инстанция приела, че липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основно при провеждането на съдебното следствие и във връзка с действия по чл.287 от НПК. Вътрешното убеждение на съда било формирано при нарушение на процесуалните правила на събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Твърди, че възможните версии следва да бъдат изключени от възприетата от съда хипотеза по категоричен и безусловен начин. В конкретния казус защитата твърди, че били налице сериозни съмнения във възприетата от съда теза.
Като втора алтернатива защитата сочи, че е налице нарушение на материалния закон, като правната квалификация, възприета от съда не била съобразена с принципа в чл.2, ал.1 от НК и актуалната...