РЕШЕНИЕ
№ 258 гр. София, 02.06.2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕР ТРОЯНОВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ШИШКОВА
ПЛАМЕН ДАЦОВ
при секретаря И. Р. и в присъствието на прокурор И. С., като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №217/2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:
Касационното производство е инициирано по жалба от подсъдимия И. В. В. чрез неговия защитник – адв. К.Е., срещу Решение №25 от 10.02.2025 год. по ВНОХД№569/2024 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив - I наказателен състав.
Оплакванията в касационната жалба са за наличието на касационни основания визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В тази връзка се моли за отмяна на атакуваното решение и връщане за ново разглеждане.
В хода на делото по същество пред ВКС, адв.Е. – защитник на подс.В., поддържа касационната жалба и допълва, че наказанието е несправедливо, тъй като е много завишено.
Подс.В. в своя защита сочи, че не е виновен и иска справедливост.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е на мнение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определеното наказание е справедливо.
В последната си дума подсъдимият моли за отмяна на решението и връщане за ново разглеждане от окръжния съд.
Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:
С Присъда №68/08.10.2024 г., Окръжен съд – Пловдив по НОХД№2339/2023 год. е признал подсъдимия И. В. В. за виновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4 вр. ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ и във вр. с чл. 54 НК го осъжда на 5 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 20 000 лева, като на основание чл. 304 НПК го признава за невинен по отношение на количеството от 0, 027 грама да е държано с цел разпространение.
С Решение №25/10.02.2025 год. по ВНОХД№569/2024 год., Апелативен съд – Пловдив е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
По отношение на наведените основания в касационната жалба:
В касационната си жалба адв.Е. – защитник на подс.В. твърди, че апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като въпреки, че неправилно окръжният съд не е допуснал очна ставка между подсъдимия и св.Х. Т., то се приема в решението, че това не е пропуск по отношение на доказателствената дейност, тъй като въпросните обстоятелства се изяснявали с други способи на доказване.
На първо място трябва да се отбележи, че отказът да се допусне провеждането на очна ставка може да представлява съществено процесуално нарушение, но това би зависило от конкретните обстоятелства по делото и от това дали въпросният отказ е довел до накърняване на основни права на участниците в процеса и до опорочаване на доказателствения материал. Такъв би бил случаят, ако две или повече лица дават коренно различни показания по ключови факти и обстоятелства, които са от значение за изясняване на обективната истина, и тези противоречия не могат да бъдат отстранени по друг начин, защото целта на очната ставка е именно да се изяснят тези противоречия. Би било съществено процесуално нарушение и когато показанията на свидетелите са единствено или основно доказателство, тоест ако в доказателствената съвкупност съдът разполага само с показанията на лицата, между които има противоречия и липсват други обективни доказателства, които да потвърдят или отхвърлят версиите. В процесния случай нито една от гореизброените хипотези не е налице. Освен това в допълнение, следва да се обърне внимание на жалбоподателя, че ВКС контролира съдебния акт на апелативната инстанция, а не този на окръжния съд. В случая в мотивите към решението си, Апелативен съд – Пловдив е отбелязал, че фактът на разпространението на наркотичното вещество е безспорно доказан с други доказателства по делото – показанията на св.Х. Т., В. Б., Х. К., К. С., Д. К., извършени процесуално-следствени действия, иззети веществени доказателства и други. Така че по делото са налице множество други доказателства, които установяват по категоричен начин авторството на деянието и непровеждането на очна ставка не възпрепятства разкриването на обективната истина. В допълнение, показанията на св.Х. Т. са последователни, същият е потвърдил и тези, които е дал пред съдия в досъдебното производство, а и твърдяното от него не е изолирано, тъй като е подкрепено от други писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Не може да се приеме и, че с недопускането на очна ставка се ограничават процесуалните права на подсъдимия и едва ли не това представлява нарушаване на правото му на защита. В случая липсва необоснован отказ на съда за провеждане на очна ставка. Окръжният съд е изложил своите мотиви, които са били приети от апелативната инстанция, с доводи за липса на съществено процесуално нарушение по вече изложените причини, поради кото и не е налице нарушаване правото на защита на подс.В..
По отношение на възражението, че не е бил доведен принудително до разпит пред съда св.Б. И. Б., което представлявало съществено процесуално нарушение.
Първата инстанция в няколко поред съдебни заседания е направила всичко възможно за издирване на св.Б.. Освен това видно от протокола за проведено открито съдебно заседание на 22.08.2024 год., на същия в крайна сметка е връчена призовка, но не е било възможно да бъде доведен принудително, тъй като не е открит на този адрес. Въпреки това, а и с оглед на наложената глоба на въпросния свидетел, съдът отново прави опит, като отлага съдебното заседание за откриването му и принудителното довеждане, налагайки още една глоба. В следващото заседание свидетелят отново не е бил открит за принудителното му довеждане и отново делото е отложено за неговото призоваване. За заседанието на 08.10.2024 год. свидетелят е бил издирван на двата известни адреса, но отново не е бил установен. В крайна сметка св.Б. е заличен, тъй като съдът правилно е преценил, че по делото са разпитани множество други свидетели за същите обстоятелства. Не е за пренебрегване и още едно обстоятелство, че фактите, за които свидетелят споменава в досъдебното производство, са за събития от преди инкриминираното деяние и в този смисъл са ирелевантни за настоящото дело.
В жалбата се твърди, че необосновано апелативният съд не е отчел в достатъчна степен показанията на свидетелите Г., М., П., М. и неправилно не са кредитирани тези на св.А. Б..
И това оплакване не може да се приеме като основателно, тъй като в мотивите си на л. 6 от решението, апелативният съд изяснява тежестта на въпросните гласни доказателствени средства по отношение на повдигнатото обвинение. Същественото в случая е, че обстоятелствата, за които първоначално същите са дали показания, а по-късно са се отрекли не са част от обвинението и по този начин са извън предмета на доказване. Същото се отнася и до св.А. Б..
В касационната жалба се отбелязва и основанието визирано в чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на материалния закон.
Наведеното в касационната жалба основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК действително е проявено по делото, макар касаторът да не го е изрично обосновал. Съдилищата са допуснали нарушение на материалния закон. С присъдата първоинстанционният съд е променил правната квалификация на престъплението, допълвайки я с препратка към чл. 354а, ал. 3 от НК. Това не е било нужно. Подсъдимият И. В. е признат за виновен в продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, т. 4 от НК за това, че разпространил в гр.Карлово високорисково наркотично вещество (амфетамин) и държал в гр.Сопот друго количество високорисково наркотично вещество (амфетамин). Продължаваното престъпление е осъществено чрез две отделни деяния, извършени по различно време и на различно място, като всяко от тях реализира различни състави на едно и също по вид престъпление: първото деяние, по чл. 354а, ал. 2, изр. второ, т. 4 НК, за разпространение на наркотици при опасен рецидив, а второто, по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за държане на други наркотици без специалната цел за разпространение по ал. 1. Между двете деяния е налице обективната и субективната връзка на чл. 26 от НК и правилно са квалифицирани като продължавано престъпление. Съгласно тълкувателните разяснения на по т. V.1. на ТР № 38 от 03.04.1957 г. по н. д. № 38/1957 г. на ОСНК на ВС, при различни състави продължаваното престъпление се квалифицира по по-тежкия състав, в конкретния случай това е чл. 354а, ал. 2, изр. второ, т. 4 във вр. с ал. 1 от НК за разпространение в гр. Карлово. Обстоятелството, че второто по време деяние (държането в гр.Сопот) осъществява по-леко наказуем състав по чл. 354а, ал. 3 от НК, според даденото тълкувателно разяснение, не участва в правната квалификация, а се отчита като смекчаващо обстоятелство. Само по изключение, когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват на цялата престъпна дейност, продължаваното престъпление може да се квалифицира по по-лекия състав, а квалифициращите обстоятелства се отчитат като отегчаващо обстоятелство. В настоящия случай, обществената опасност на деянието се завишава от вида на разпространителската дейност като форма на изпълнително деяние по ал. 2 и от по-големите по стойност и количество предмет на престъпление (2,745 гр. амфетамин на стойност 82,35 лв), спрямо по-леко наказуемото второ деяние (за държане на 0,027 гр. амфетамин на стойност 0,81 лв). Ето защо в присъдата първоинстанционният съд незаконосъобразно е променил правната квалификация с допълнение по чл. 354а, ал. 3 НК, след като е оправдал подсъдимия за специалната цел: да е държал в гр.Сопот по-малкото количество амфетамин с цел разпространение. Неправилното действие не е било забелязано от апелативния съд, който е потвърдил присъдата с непрецизната правна квалификация. Касационният съд може да отстрани допуснатото от съдилищата нарушение на материалния закон, като преквалифицира престъплението в същия наказуем закон по чл. 354, ал. 2, изр. второ, т. 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“, във вр. с чл. 26 от НК, за да отпадне неправилната препратка по чл. 354а, ал. 3 НК. Тъй като се касае до прецизиране на материалния закон и неговото преквалифициране, не се налага промяна в наказанието и в обема на наказателната му отговорност .
Като последно оплакване се отбелязва и явна несправедливост на наказанието – чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с лаконичните мотиви в хода на делото по същество пред настоящия състав, че същото е завишено на фона на това, че за по-тежки престъпления съдът давал по-леки наказания.
И това оплакване трябва да бъде отхвърлено, тъй като за да потвърди първоинстанционната присъда с определеното наказание от 5 години „лишаване от свобода“ като втора първа инстанция, апелативният съд е разгледал и проверил всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Същото се отнася и до обстоятелствата свързани с определената глоба от 20 000 лева. Следва да се има предвиден, че няма как да се приеме, че наказанието е завишено, тъй като то е в минималния предвид от законодателя размер.Съдът е обсъдил и неприложението на чл. 55, ал. 1 НК, поради което и на това възражение е даден отговор, с който настоящата инстанция се солидаризира и намира за безпредметно да преповтаря. В случая не се наблюдава явна несправедливост, тъй като наказанието не може да се каже, че очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК – чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение №25 от 10.02.2025 година по в. н.о. х.д. №569/2024 година на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав, с което е потвърдена присъда №68 от 08.10.2024 година по н. о.х. д. №2339/2023 година на Пловдивския окръжен съд, като преквалифицира извършеното от подсъдимия И. В. В. престъпление в такова по чл. чл. 354а, ал. 2, изр. второ, т. 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“, във вр. с чл. 26 от НК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.