Решение №4130/15.04.2026 по адм. д. №2759/2026 на ВАС, VIII о., докладвано от съдия Христо Койчев

 РЕШЕНИЕ № 4130 София, 15.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

М. М. Членове:

Х. К. А. М. при секретар

А. К. и с участието на прокурора

Н. Х. изслуша докладваното от съдията

Х. К. по административно дело № 2759/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. Б. при А. М. подадена чрез процесуален представител, против Решение № 1056/28.01.2026г., постановено по адм. дело № 303/2025г. на Административен съд – Варна, с което е отменено решение рег. № 32-1114169/12.12.2024г. на директора на ТД М. Б. при А. М. с което на „Г. П. ЕООД са определени допълнителни задължения за антидъмпингово мито в размер на 1 124.83лв. и ДДС в размер на 224.96лв., ведно със съответната лихва за забава.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът развива аргументи за спазване на повелителните разпоредби на Общностното законодателство при издаването на оспореното решение. Поддържа, че регистрирането на декларациите в Митническата информационна система за внасяне (МИСВ) и посочването на ТАРИК код 4412 33 10 10 е достатъчно за целите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 и не е необходимо предприемането на други нарочни действия от страна на митническата администрация.

По подробно изложени в жалбата доводи се моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което обжалваният административен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответника – „Г. П. ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски по делото.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е рег. № 32-1114169/12.12.2024г. на директора на ТД М. Б. при А. М. с което на „Г. П. ЕООД са определени допълнителни задължения за антидъмпингово мито в размер на 1 124.83лв. и ДДС в размер на 224.96лв., ведно със съответната лихва за забава.

От фактическа страна по делото е установено, че дружеството „Г. П. ЕООД е вносител по митническа декларация с MRN 24BG001009019075R3/30.01.2024г. за поставяне в режим „допускане за свободно обращение“. Декларираните стоки – „шперплат от бреза“, с код по КН 4412 33 10, с произход Турция, били допуснати до свободно обръщение в Общността с отразената митническа стойност по чл. 70, 2 Регламент (ЕС) № 952/2013 на база търговска фактура, опаковъчен лист, ЧМР и сертификат за произход, и без да са изискани и прилагани специални режими – в поле 11.10 „Допълнителен режим“ е посочен код „000 - няма допълнителна процедура“.

След влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г. за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, с включването на вноса на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, на 15.07.2024г. и 18.07.2024г. търговецът е уведомен за възникнало задължение за събиране на антидъмпингово мито размер на 15,80 %, съответно нова данъчна основа и нов размер на ДДС върху вноса на стоки, регистрирани в съответствие с чл. 2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 на Комисията от 21.08.2023г. за започване на разследване във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, чрез внос на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан.

На 16.10.2024г. от страна на жалбоподателят е постъпил писмен отговор в който се оспорва прилагането на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2024/1287 по отношение процесния внос на стоки, като се сочи, че при извършване на вноса не са налице данни за въвеждане на регистрационен режим.

Директорът на ТД М. Б. е издал оспореното Решение рeг. № 32-1114169/12.12.2024 г., приемайки възраженията за неоснователни. Мотивите на митническия орган са разгледани в констативната част на съдебното решение.

По делото са приети писмените доказателства от административната преписка и заключение на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). След извършената проверка вещото лице дава отговор, че към датата на подаване на процесната митническа декларация в консултационен модул ТАРИК била отразена информация за начало на процедура по антидъмпингово мито или изравнително такова при внос на брезов шперплат и страна на произход Турция с начало 23.08.2023г., което съвпада с дата на влизане в сила на Регламент /ЕС/ 2023/1649; според експерта липсват данни по кой Регламент е отразена процедурата, тъй като посочения в справката Регламент 1287/24, въвежда митническа ставка от 15.8% по-късно – на 15.05.2024г. с влизане в сила; според в. л. самото обстоятелство, че закупения от търговеца брезов шперплат внесен от Турция с посочен код по ТАРИК 4412 33 10 10 не е доказателство, че е налице въвеждане от митническите органи на регистрационен режим; в. л. заключава след запознаване с материалите, че електронната информационна система, ползвана за изготвяне, подаване и регистриране на процесната митническа декларация, не е индикирала начало на процедура по антидъмпингово или изравнително мито.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че митническото решение е издадено компетентен орган по смисъла на чл. 19, ал. 7 ЗМ във вр. с чл. 29 Регламент (ЕС) 952/2013 и в предписаната от закона форма. Направен е извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като същото не съдържа ясни фактически и правни съображения и е издадено при липса на изпълнена процедура съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 и ЗМ.

По същество съдът е свел спора до преценката дали след като по процесната декларация митническите формалности са били приключили, дали е допустимо с решение митническия орган, да определя ново задължение за събиране на антидъмпингово мито, съответно нова данъчна основа и нов размер на ДДС, при наличие на пропуск от страна на митническата администрация.

Според изложените мотиви, към датата на деклариране на митническия внос по процесната МД са в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, като не се оспорва съответствието на стоките с код по КН 4412 33 10. Агенция „Митници“ няма въведени изрични мерки съгласно разпоредбата на чл. 2 от цитирания регламент и в хода на делото съответното обстоятелство не е доказано. Последното се потвърждава от назначената СИЕ. Поради пропуска, служителите на ТД на М. Б. са приключили митническите формалности по процесната МД и са разрешили свободното обращение на стоките, без искане за представяне на допълнителни документи, обезпечение и/или някакви други изисквания, или с посочване на друг режим - регистрационен, ведно с последствията от това. Съгласно разпоредбата на чл. 116, 1, б. „в“ Регламент (ЕС) № 952/2013, размерът на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на основание грешка на компетентните органи. След обсъждане на фактите по случая са направени съдебните изводи за нарушение на принципите по чл. 12 и чл. 13 АПК, за добросъвестност на деклараторите, които не е имало как да открият грешката и без да са осъществени никакви допълнителни процедури и действия на митническата администрация.

Обжалваното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съответстващ на изяснената фактическа обстановка и съвкупната оценка на доказателствата по делото. Оплакванията на касатора не се установяват при проверката на доказателствения материал по делото.

Правилни са изводите на съда, че митническия орган не е спазил изискванията на чл. 2 от Регламент за изпълнение /ИС/ 2023/1649, задължаващ ги да предприемат необходимите мерки за въвеждане на регистрационен режим за посочения в чл. 1 внос, което е довело и до пропуск на митническите органи при оформяне вноса на процесните стоки и допускането им за обращение, без да поискат представяне на допълнителни документи, обезпечение или други изисквания.

На второ място както правилно е посочил съдът митническия орган е издал воето решение без да спази нарочна процедура, каквато е тази по чл. 84, ал. 1 от ЗМ – за осъществен последващ контрол, но която процедура се развива при сторго определени правила и при определени обстоятелства, които не са били налице по отношение на процесния внос.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в конкретния случай се касае за допусната грешка от страна на компетентния митнически орган и предвид нормата на чл. 116, 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 размера на вносните или износни мита, се възстановява или опрощава на основание грешка на компетентните органи. Липсата от страна на митническия орган да въведе изискването на чл. 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/1649 и действията на служителите на ТД на митница Бургас, приключили митническите формалности по процесната митническа декларация, без да изискват други документи от вносителя или представяне на обезпечение или да посочат необходимостта от други режим – регистрационен, доказва добросъвестност у страна на търговеца. Видно от съдържанието на подадената декларация, което се потвърждава и от в. л. по експертизата е, че по декларацията не се съдържат данни за допълнителни задължения, произтичащи от налагането на антидъмпингови мита.

Правилно АС – Варна е приел, че депозираната митническа декларация е отговаряла на регламентираните изисквания, декларираният код по ТАРИК е съобразен с действащата нормативна уредба, като деклараторът при вписването му в декларацията е действал добросъвестно, докато от страна на митническия орган е допуснато опущение. Дружествотото-вносител е нямало как да открие тази грешка, поради действията на митническата администрация. При това положение налични са условията на чл. 119, 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за да се приеме, че намира приложение чл. 116, 1, бук. „в“ от същия Регламент. С оглед на горното следва да се опрости дължимия размер на антидъмпингово мито поради наличието на предпоставки за това.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК.

Предвид изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на ответника по касация „Г. П. ЕООД следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 400 евро по представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за изплащането му /л. 40-41/.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1056/28.01.2026г., постановено по адм. дело № 303/2025г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА А. М. да плати на „Г. П. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. „В. В. , бл. 034, вх. 5, ет. 1, ап. 47, представлявано от управителя Д. С., сума в размер на 400 евро /четиристотин/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ М. М.

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ А. М.

Дело
  • Христо Койчев - докладчик
  • Мирослав Мирчев - председател
  • Александър Митрев - член
Дело: 2759/2026
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Осмо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...