РЕШЕНИЕ

№ 333

гр. София, 19.06.2025г.В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на втори юни две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Т. С. и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 3436/2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1298/18.03.2025г., постановено по делото, по касационната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуален представител-старши инспектор-юрист К. А., е допуснато касационно обжалване на решение № 538/07.05.2024г. по в. гр. д. № 3031/2023г. на САС, ГО, 14 състав, с което след потвърждаване на решение № 261087/16.08.2023г. по гр. дело № 8011/2020г. на СГС, ГО, І-21 състав, в обжалваната пред САС част, са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата от В. Н. Ц. на незаконно придобито налично имущество, както следва:

- апартамент № * в [населено място] на [улица] сграда № 1, етап I, застроена в поземлени имоти с пл.№ * и пл.№ *, като част от обект, представляващ Хотелски апартаментен комплекс, самостоятелен обект с идентификатор № *.*.*.*.*, разположен на 2 жилищен етаж, на кота +6,35 с обща площ 85,46 кв. м, в това число застроена площ 68,13 кв. м, заедно с 2,015 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 17,33 кв. м, и на поземления имот, с идентификатор № *.*.*, с площ 683 кв. метра;

- право на строеж на недвижим имот за изграждането на обект в сграда № 2 етап II - апартамент № 13 на 5 жилищен етаж, на кота + 14,90 м, с обща площ 116,38 кв. м, в това число застроена площ 88,77 кв. м, заедно с 4,410 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 27,61 кв. м, заедно със съответните ид. ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *.*.*, с площ 683 кв. метра;

- мотоциклет „А. Л. 250“ и

- лек автомобил „БМВ 435 ДХ Драйв“.

Обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните.

Отговор на въпроса е даден в многобройната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК. Според тази практика задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора. Затова въззивният съд, който е втора по ред инстанция по съществото на материалноправния спор, е длъжен както да се произнесе по правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение в рамките на въведените във въззивната жалба оплаквания, така и да обсъди и анализира в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти, имащи отношение към елементите от фактическия състав на приложимите правни норми и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и защо. Въззивният съд е длъжен в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, след обсъждане на всички доказателства по делото, на доводите и възраженията на страните, да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото и в зависимост от възприетото становище за крайния резултат по спора - да потвърди или да отмени първоинстанционното решение. В производството по чл. 153 и сл. от ЗОНПИ съдът следва да обсъди в решението си всички ангажирани от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. – на нетния доход и на значителното несъответствие, по смисъла на § 1, т. 2, т. 3 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на ответника с оглед конкретния придобивен способ. Това се отнася и за случаите, когато ответникът твърди, че е разполагал със средства, които са му предоставени от трето за спора лице. В тези случаи съдът следва да анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, включително – дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съгласно която, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл решение № 50130/03.01.2024г. по гр. д. № 5134/2021г. на IV ГО на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да обоснове извод, че не е налице значително несъответствие между нетните доходи и стойността на придобитото от ответника имущество съставът на САС е приел, че следва да ревизира посочената сума във вариант І на СИЕ, изготвена от в. л.Й., като несъответствие в размер 350 631,30 лева. В компонента придобито имущество, съдът е приел, че сумата 184 319 лева - придобито право на строеж и недвижими имоти, не съответства на цената на която е закупено правото на строеж по нотариалните актове, приложени по делото, която е общо 60 360 лева с ДДС за двата обекта, поради което със разликата 123 959 лева (184 319 - 60 360) съдът е намалил несъответствието и то е станало 226 672,30 лева; от тази сума е извадил дарението, направено от бабата и дядото на ответника в размер 10 000 лева, като е приел, че няма пречка с гласни доказателства да се установява дарение (сделка) на сума 10 000 лева от бабата и дядото на ответника, тъй като със свидетели може да се доказва съдържанието на документи и на договори на стойност над 5 000 лева между роднини, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съдът е кредитирал като логични, достоверни и релевантни показанията на св. Й. (бабата на ответника) и от същите е приел за установен и източникът на тези средства (дългогодишна работа в чужбина на дядото на ответника и развиван в последствие бизнес с износ на стоки). Предвид това съдът е редуцирал несъответствието с 10 000 лева до 216 672,30 лева. От тази сума е приспаднал 20 400 лева - формирани от получените наеми от ответника за периода от 03.07.2016г. до 02.06.2018г., като не е възприел тезата на Комисията, че наемните отношения с Д. Й. не са доказани. Според въззивния съд ищецът не е провел успешно обратно доказване във връзка с наемното правоотношение като източник на средства за ответника, тъй като дали наемателката е имала регистрация на други адреси, дали е работила в друг район от страната, не са достатъчни основания според съда за да се счете, че тя не е сключила договор за наем за съответния имот. САС е допълнил, че в закона няма изискване наемателят да ползва имота постоянно или лично, а в конкретния договор е предвидена и възможност за предоставяне на имота на трети лица-чл. 10 от договора за наем. Според съда не може да обори съществуването на наем и обстоятелството, че доходът на наемателката бил под размера на наема, тъй като как тя е осигурявала средства за заплащането му е ирелевантно за разглеждания иск на КОНПИ. Посочил е, че представените по делото разписки за плащане на наемната цена не могат да бъдат игнорирани като писмени доказателства, а доколкото тяхната дата е спорна, няма пречка тя да се доказва и със свидетелски показания, а това е сторено предвид разпита на наемателката. Освен това според съда няма пречка те да са били създадени и след датата на заплащането на наемната цена, след като в тях е отразено, че такава е платена и получена от ответника. По отношение на липсата на вписване на договора за наем съдът е посочил, че този факт не е причина да се счете, че облигационното отношение не е съществувало реално. След приспадане на получения наем, САС е изчислил несъответствието на 196 272,30 лева. От тази сума е извадил 38 400 лева, които според показанията и данните за сключване на сделката от 05.04.2018г., са предадени от св. Н. М. на ответника, и с тази сума, той е платил цената на закупеното право на строеж за апартамент 13, с ДДС. Съдът е кредитирал свидетелските показания в тази част, тъй като е приел, че те отговарят на другите данни по делото. Свидетелката е съжителствала с ответника на семейни начала, имала е доход, получила е средства от продажба на наследство и в този смисъл логично и житейски обосновано според съда е тя да е участвала в закупуването на правото на строеж. За останалите предадени от М. на Ц. суми, съдът не е кредитирал показанията, тъй като е счел същите за недостоверни, доколкото не кореспондират с дати на конкретни сделки, или са характеризирани като нелогично големи суми за коледен подарък (55 000 лева). Предвид това САС е намалил несъответствието с 38 400 лева и е приел, че то е спаднало до 157 872,30 лева. От тази сума е извадил и включената като разход сума 8 059 лева, представляваща издръжка за 2009г., 2010г. и 2011г., тъй като ответникът не е заплащал такава, доколкото е бил издържан от родителите си. САС не е споделил възраженията на Комисията, че след като ответникът не е от категорията на лицата имащи право на издръжка, то обезателно доказан се явява фактът, че той не е съжителствал с родителите си и не е бил издържан от тях. Според съда от значение за предявения иск е дали реално такава издръжка е давана - към началото на проверявания период той е бил на 18 години и не съществува пречка да се приеме (с оглед обичаите и традициите на българското общество), че Ц. е продължил да живее съвместно с майка си и баща си за още 3 години (показанията на св. М.-съжителстваща с ответника на семейни начала и на св. Й.-баба на ответника). Предвид приетото и извършените изчисления и по най-обременителното заключение на СИЕ, съдът е приел, че размерът на несъответствието е под предвидената в закона сума 150 000 лева, а именно 149 813,30 лева. Поради липсата на основната предпоставка за уважаване на иска, съдът е намерил същия за неоснователен. Изложил е съображения, че съставът на СГС е изградил решението си само въз основа на изводите във втората СИЕ, който избор е счетен от САС за обоснован.

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС. Основателни са касационните оплаквания на КОНПИ, че при обсъждане на събраните доказателства във връзка с установяване на доходите на ответника през проверявания период въззивният съд е нарушил процесуалния закон. Спорът за това какви доходи, приходи и източници на финансиране по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗОНПИ е формирал ответникът в проверявания период, е пренесен пред втората инстанция. Необосновано въззивният съд е приел за доказани твърденията на ответника, че в рамките на проверявания период е получил дарение на сумата 10 000 лева от баба си и дядо си и е формирал допълнителни доходи от отдаване под наем на недвижим имот. В решение № 277/08.05.2024г. по гр. д. № 1900/2023г., се приема, че когато ответникът по иска по чл. 141 сега ЗОНПИ твърди, че е реализирал доход от извършвана от него дейност с източник облигационни правоотношения, а твърденията му се оспорват от КОНПИ, той носи доказателствената тежест да установи в какво се изразява тази дейност и кои са източниците на правоотношенията (например договори за продажба, наем, изработка и др.), от които твърди да е реализирал дохода, който счита, че следва да участва при определяне на „нетния доход“ по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ за изследвания период. Безспорно получените суми въз основа на договор за наем следва да бъдат отчетени като приход на проверяваното лице в рамките на икономическия анализ за наличие на значително несъответствие. Доказването на получаването на дохода от наемна цена и на парични суми като дарение, когато фактът се противопоставя на КОНПИ в производства по отнемане на имущество е изяснено в трайната практика на касационната инстанция. Съставените частни документи за съответните сделки нямат доказателствена сила, а доказателствената им стойност е ниска по отношение на държавата. Недекларирането на договора за наем по съответния ред, когато такова деклариране се изисква от законодателството, е индиция, че твърдяната наемна цена не е получена. Такава индиция е и липсата на други доказателства, че посоченото като наемател или дарител лице е разполагало със съответните средства и е могло да се разпореди с тях в полза на проверяваното лице. Сумите, за които се твърди, че са получени като наем/дарение, но за които съдът във всеки конкретен случай не намери проведено пълно и главно доказване за получаването им от проверяваното лице, не следва да се включват в икономическия анализ за определяне на значителното несъответствие като приход на лицето. В този смисъл е служебно известното на съда решение № 283/28.05.2025г. по гр. д. № 2758/2024г. на IV ГО на ВКС.

В случая въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен, че чрез представените от КОНПИ писмени доказателства (справки от НОИ, справки за постоянен и настоящ адрес и справки от регистъра на трудовите договори) по отношение на лицето, сочено като наемател, ищецът е провел успешно доказване на възражението си за неполучена от ответника наемна цена. Въззивният съд е бил длъжен да извърши задълбочен анализ на тези писмени доказателства, от които се установява, че наемателката Д. Й. в срока на наемния договор (от 03.07.2016г. до 02.06.2018г.) е живяла и работила в Димитровград и е получавала трудово възнаграждение в размер значително по-нисък от уговорената месечна наемна цена. Не е отчетено, че доходите от наем не са декларирани от ответника пред НАП и че договорът за наем, от съдържанието на който е видно, че е сключен за срок от две години, не е вписан (чл. 112, б. „е“ ЗС) което, както се посочи е индиция, че твърдяната наемна цена в размер 20 400 лева не е получена от ответника. Въззивният съд необосновано е приел, че писмените доказателства, представи от Комисията не могат да оборят съществуването на наемното правоотношение и че обстоятелствата къде е живяла и работила наемателката и как е осигурявала средства за заплащането на наемната цена са ирелевантни за разглеждания иск на КОНПИ. По отношение на дарението на сумата 10 000 лева от бабата и дядото на ответника съдът не е отчел, че представените по делото доказателства-регистрация на ООД, счетоводен баланс за 2018г. и отчет за собствен капитал на дружеството за 2018г. не установяват възможността на тези лица да предоставят посочената сума на ответника към месец октомври 2009г. Достоверността на събраните гласни доказателства (чрез разпита на свидетеля Й.-бабата на проверяваното лице) в едната си част се опровергава от писмените, а в другата не се подкрепя от тях. Предвид изложеното сумите 20 400 лева и 10 000 лева, за които се твърди, че е са получени като наемна цена и като дарение, но за които не е проведено пълно и главно доказване за получаването им от проверяваното лице, не следва да се включват в икономическия анализ за определяне на значителното несъответствие като приход на лицето.

Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.

По делото е установено, че В. Н. Ц., [дата на раждане] , е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 7 от ЗОНПИ. Комисията е започнала проверка на имуществото му за периода от 14.01.2009г. до 14.01.2019г.; на 31.07.2020г. е взела решение за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 378 425,25 лева; установеното несъответствие между имуществото и нетния доход на лицето за проверявания период според Комисията е 381 788,65 лева. В хода на въззивното производство Комисията е оттеглила частично въззивната си жалба против отхвърлителното първоинстанционно решение по отношение на паричните суми, които са били неналични в патримониума на ответника в края на проверявания период и така предмет на разглеждане от въззивния съд са останали исковете за отнемане на незаконно придобито от ответника налично имущество, както следва: апартамент № * в [населено място] на [улица] в сграда № 1, етап I, разположен на 2 жилищен етаж с обща площ 85,46 кв. м, в това число застроена площ 68,13 кв. м, заедно с 2, 015 % ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 17,33 кв. м, и от поземления имот с площ от 683 кв. метра; право на строеж за изграждането на апартамент № * в сграда № 2 етап II на 5 жилищен етаж с обща площ 116,38 кв. м, в това число застроена площ 88,77 кв. м, заедно с 4,410 % ид. части от общите части на сградата и заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху поземления имот с площ 683 кв. метра; мотоциклет „А. Л. 250“ и лек автомобил „БМВ 435 ДХ Драйв“.

Ангажираните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че ответникът не е женен и е без деца; в началото на проверката - 14.01.2009г. е бил на 18 години, до 2012г. е живял с родителите си, а от 2012г. със свидетелката Н. М..

За проверявания период ответникът е придобил право на строеж на два апартамента: на 12.01.2017г. е придобил с нот. акт № 2, том I, рег.№ 327, дело № 2/2017г. правото на строеж за изграждане на описания апартамент № * в [населено място] на [улица]. Според приетото заключение на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство СТЕ, пазарната стойност на правото на строеж към датата на придобиване е 22 767 лева. Вещото лице е установило, че сградата е била изградена и възведена в експлоатация през 2019г., като е изчислило, че разходите за изграждането на апартамента, за който е учредено правото на строеж, са 57 002 лева, а пазарната стойност на изградения апартамент към датата на изготвяне на заключението е 221 470 лева. На 05.04.2018г. ответникът е придобил с нот. акт № 125, том I, рег.№3445, дело № 116/2018г. правото на строеж за изграждането на описания апартамент № * в сграда № 2 етап II, на 5 жилищен етаж на бъдещата сграда на [улица]. Според заключението на СТЕ, пазарната цена на правото на строеж на апартамент № * към датата на неговото придобиване е 29 252 лева; към датата на предявяване на иска сградата, в която било предвидено изграждането на апартамента, за който е учредено правото на строеж, не е била завършена; към датата на изготвяне на експертизата сградата вече е довършена, като разходите за довършване на апартамента са 75 298 лева. Вещото лице е изчислило, че пазарната стойност на имота към датата на изготвяне на заключението е 312 520 лева.

В десетгодишния период ответникът е придобил следните МПС: л. а. „Крайслер ПТ Круизер“ с рег. [рег. номер на МПС] , купен с договор от 17.10.2009 г.; продаден от ответника с договор от 12.05.2010г. Според СТЕ пазарната стойност на този автомобил към датата на отчуждаването е 9 262,50 лева; л. а. „БМВ 320Д“ с рег. [рег. номер на МПС], купен с договор от 08.07.2010г, продаден от ответника с договор от 28.12.2010г. с пазарна стойност към датата на отчуждаване - 9 400 лева; мотоциклет „А. Л. 250“ с рег. [рег. номер на МПС], купен на 16.08.2012г., в края на проверката собственост на ответника с пазарна стойност към датата на придобиване 923 лева; л. а. „П. П. Т. с рег. [рег. номер на МПС] , купен на 24.07.2017г. и продаден от ответника на следващия ден - 25.07.2017г. с пазарна стойност към датата на отчуждаване 48 000 лева. Писмените доказателства по делото установяват, че този автомобил е придобит за сметка и със средства предоставени на ответника от В. И. П.. Ответникът е придобил и л. а „БМВ 435 Д Х Драйв“ с рег. [рег. номер на МПС] (с деформации от ПТП), купен на 31.12.2018г. и към края на периода-негова собственост и с пазарната стойност към датата на придобиване - 15 000 лева.

Възприемайки част от изводите на изслушаните в производството пред СГС съдебно-икономически експертизи и след анализ на ангажираните писмени доказателства, ВКС приема, че за 2009г. и 2010г. ответникът не е реализирал доходи. Доходите, приходите и източниците на финансиране за периода от 2011г. до 2018г. са в общ размер 116 656,50 лева, от които: доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения - 21 596,96 лева; приходи от застрахователни и други обезщетения - 1 649,17 лева; внесени от трети лица по банков път по сметки на ответника суми в общ размер 31 000 лева; дарение на сумата 38 400 лева от съжителката Н. М.; приходи от продажба на МПС - 18 662,50 лева; доходи от стокови кредити - 5 348 лева. Съдът приема по изложените вече съображения, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване получаването на наемна цена в размер 20 400 лева и получаването на сумата 10 000 лева, като дарение от баба си и дядо си, поради което тези суми не включва в икономическия анализ като доход.

По отношение на обичайните разходи съдът приема установеното от ангажираните писмени и гласни доказателства, като кредитира и част от заключенията на двете СИЕ: разходи за издръжка за 2009г., 2010г. и до м. юни 2011г. ответникът не е правил, тъй като е живял при родителите си. Разходите за издръжка за периода от м. юли 2011г. до края на проверката са в общ размер 35 391 лева. Ответникът е направил и следните разходи: 2 221,01 лева за погасяване на стоков потребителски кредит; 1 415 лева за местни данъци и такси; 312,13 лева-банкови разходи за лихви. Извънредните разходи са: за придобиване на правото на строеж за двата апартамента на [улица]в общ размер 52 019 лева; за довършване на апартамент № * - 57 002 лева; за придобиването на МПС - 35 323 лева. Или обобщено размерът на обичайните и извънредни разходи на ответника за проверявания период е 183 683,14 лева. Предвид приетото, нетният доход на ответника по смисъла на § 1 т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ за проверявания период е отрицателна величина: - 67 026,64 лева. Практиката на ВКС е категорична в становището си, че когато разходите превишават приходите следва да се приеме, че „нетният доход“ е равен на нула, т. е. че проверяваното лице не е притежавало свободни разполагаеми средства за придобитото имущество в периода по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ. „Нетен доход“ с отрицателен размер не представлява обогатяване на проверяваното лице, което да е налично, респ. не съставлява „имущество“ по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ. Придобитото от ответника имущество през 10-годишния период на проверката и налично в края й се състои от двата апартамента на [улица]с обща пазарна стойност към датата на придобиване 109 021 лева, мотоциклет „А. Л. с пазарна стойност към датата на придобиване 923 лева, л. а. „БМВ 435ДХ Драйв“ с пазарна стойност към датата на придобиване 15 000 лева и налични суми по банкови сметки - 51,15 лева – актив с пазарна стойност към датата на придобиването 124 995,15 лева. Към тази сума следва да бъде прибавена и сумата 18 662 лева – паричната равностойност на отчуждените МПС, която влиза при формиране на значителното несъответствие по §1, т. 3 ДР на ЗОНПИ, както е разяснено в мотивите към т. 2 на ТР №4/18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. В обобщение имуществото на проверяваното лице е на стойност 143 657,15 лева, която сума е по-ниска от посочения размер в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ-150 000 лева. Предвид това съставът на ВКС намира, че не е налице обоснованото предположение по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ и не подлежи на разглеждане въпросът за законността на доходите, с които е придобито наличното в края на периода имущество.

Поради изложените съображения въззивното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество следва да бъде осъдена да плати разноските за производството пред ВКС на ответника по касация за адвокатско възнаграждение в размер 5 000 лева, уговорено в договора за правна защита и съдействие от 05.09.2024г., където е и удостоверено плащането му в брой.

На основание чл. 157, ал. 2 ГПК Комисията следва да плати в полза на бюджета на Върховния касационен съд държавна такса за трите съдебни инстанции, както следва: 15 137 лева – за производството пред СГС; 7 568,50 лева за производството пред САС и 5 538 лева за производството пред ВКС.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 538/07.05.2024г. по в. гр. д. № 3031/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с ЕИК[ЕИК] да плати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на делото в трите съдебни инстанции, както следва: 15 137 лева - за производството пред СГС; 7 568,50 лева - за производството пред САС и сумата 5 538 лева - за производството пред ВКС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с ЕИК[ЕИК] да плати на В. Н. Ц. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [жк], вх.*, ет.*, ап.* сумата 5 000 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: