О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3157

София 19.06.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 919 по описа за 2025г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „А. С. К. У. многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, чрез процесуалния представител адвокат Д.-П. против въззивно решение № 1110 от 6.11.2024г. по в. гр. д. № 131 по описа за 2023г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 2481 от 27.03.2020г. по гр. д.№ 13901/2018г. на СГС за разликата над 4 487лв. до 33 371.97лв. и вместо това е постановил друго, с което е приел за установено на основание чл. 439 ГПК, че Р. П. С. не дължи на „А. С. К. У. многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД разликата между сумите 4 487лв./ трудово възнаграждение за месеца, предхождащ момента на деликта/ и 33 371.97лв. /половината от заплатената от„А. С. К. У. многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД сума/, потвърдил е акта за сумата от 4 487лв. и са присъдени разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Настоящето производство се развива за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 50200 от 10.01.2023г. по гр. д.№ 3005/2021г. ВКС е отменил постановения въззивен акт № 191 от 8.03.2021г. по в. гр. д.№ 2580/2020г. на САС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Касационното обжалване е било допуснато по въпросите: когато с влязло в сила съдебно решение е постановена солидарна отговорност между двама ответника спрямо трето лице, как се уреждат отношенията между тях, след като единият съдлъжник изпълни изцяло дълга и в този случай когато между солидарните ответници е налице трудово правоотношение, това изключва ли правото на платилият съдлъжник/работодател да поиска от своя работник/съдлъжник да му възстанови част от платеното, съответно по кой ред може да реализира вземането си. В отговор на въпроса е посочено, че вземането се реализира при спор с работника по реда на общи исков процес само, ако вредата – за която вече е установено, че е при или по повод изпълнение на трудовите задължения с влязло в сила решение – е причинена умишлено или в резултат на престъпление /аргумент от чл. 203, ал. 2 КТ/. Когато вредата е в резултат на небрежност, отговорността на работника/служителя спрямо работодателя е в размерите по КТ /чл. 206, чл. 207, чл. 208 или чл. 209 КТ/. Тази отговорност е ограничена и се реализира по реда на чл. 210 КТ с издаване на заповед от работодателя. При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, както е в случая, съдът трябва да установи: 1.обвързани ли са страните от мотивите на влязлото в сила решение, 2.били ли са в трудови правоотношения, 3.каква е отговорността на работника/служителя спрямо работодателя – пълна или ограничена, 4.размера на вземането и дали то е погасено. След извършена проверка, касационната инстанция е дала положителен отговор на първите два въпроса, приела е че отговорността е ограничена и е върнала делото само за установяване на размера на трудовото възнаграждение за месеца, предхождащ датата на деликта.

След приемане на заключение по допусната експертиза, въззивният съд е уважил иска до посочения – съобразно дадените указания - размер.

В представеното изложение, касаторът се позовава на три специални основания за допустимост. Първото е по чл. 280, ал. 2 ГПК, като твърдяната очевидна неправилност не е обоснована. Второто е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по два въпроса: 1. Възможно ли е да се разруши института на солидарността при деликтна отговорност, постановено с влязъл в сила съдебен акт чрез предявяване на установителен иск по чл. 439 ГПК от един от солидарните ответници? и 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички представени доказателства, изложени доводи и възражения на страните, съобразно които да обоснове крайните си изводи? На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставя въпроса: 3. Възможно ли е длъжник по солидарно осъждане да си възстанови частта от обезщетението, което е платил за другия съдлъжник чрез суброгиране в изпълнителния лист, издаден от името на пострадалия от непозволено увреждане?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Р. П. С., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват нейната допустимост – поради липсата на посочените специални основания за допустимост и нейната основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв. „за изготвяне на писмен отговор на касационна жалба“, реалността на извършването на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 4.03.20225г./вж. на стр. 79/, в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой.

Имайки пред вид гореизложените мотиви, съобразявайки обстоятелството, че се касае за втора касация, след преценка на наведените от касатора основания за допустимост, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Това е така, защото никой от поставените въпроса не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно посоченото тълкувателно решение - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая – поставените въпроси не могат да бъдат предмет на разглеждане пред вид нормата на чл. 294 ГПК. По тях е налице произнасяне от състав на ВКС, който след допуснато касационно обжалване е постановил гореописания акт, с който е изпратил делото на въззивния съд за установяване на конкретно обстоятелство. Дадените указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото и в случая те са съобразени, но поставените от касатора въпроси не са свързани с тях. Обстоятелството, че въззивният съд не е следвало и не е разглеждал поставените от касатора въпроси изключва възможността те да бъдат разглеждани от настоящия състав поради ирелевантността им за изхода на спора. Съответно не са налице и посочените от касатора специални основания за допустимост, включително и това по чл. 280, ал. 2 ГПК, защото не се установява от съдържанието на постановения акт прилагане на несъществуваща, отменена правна норма, на правна норма в обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, при липса на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1110 от 6.11.2024г. по в. гр. д. № 131 по описа за 2023г. на Апелативен съд София

ОСЪЖДА„А. С. К. У. многопро-филна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] с адрес: [населено място] п. к, район „Л.“, [улица] да заплати на Р. П. С. от [населено място] п. к,кв.С., [улица] сумата от 1 200лв. /хиляда и двеста лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: