ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3151

гр. София, 19.06.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 2067 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. М. М., подадена чрез процесуален представител адв. С. С. против определение № 1657 от 03.04.2025г. постановено по гр. д. № 3526/2024г. по описа на Върховен касационен съд, III ГО, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК е върната касационна жалба подадена от частния жалбоподател против решение № 139/10.04.2024г. постановено по в. гр. д. № 229/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе и е прекратено образуваното въз основа на нея производство по гр. д. № 3526/2024г. по описа на ВКС.

Частната жалба e основана на оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане същото да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на разглеждането му.

Частният жалбоподател поддържа, че в обжалваното пред състава на ВКС решение на Окръжен съд – Русе, този съд се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, доколкото във въззивната жалба не е имало оплакване, относимо към разгледания иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ. По отношение на иска с правно основание чл. 220 от КТ поддържа, че съставът на ВКС е неправилно приложил прага за приложимост на касационното обжалване без да съобрази, че претенцията има за предмет дължимото по закон, а не дължимо над закона.

В отговор ответникът „Свинекомплекс Г. В. И. АД, ЕИК[ЕИК] оспорва частната жалба и отправя искане да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК.

Определение № 1657 от 03.04.2025г. по гр. д. № 3526/2024г. е постановено в производство по чл. 288 от ГПК. С него състав на ВКС, III ГО е оставил без разглеждане касационна жалба на Б. М. М. против решение № 139/10.04.2024г. на Окръжен съд – Русе, в частите, с които е обезсилено като недопустимо първоинстанционно решение на Районен съд – Русе, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ е постановено работодателят да поправи основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка и в личното трудово досие на Б. М. и е прекратил производството по делото в тази част, както и след отмяна на първоинстанционното решение на основание чл. 220, ал. 1 от КТ е отхвърлил предявеният от Б. М. осъдителен иск с цена 3236.88 лева.

Със същото решение на Окръжен съд – Русе е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. В тази част въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.

За да остави без разглеждане касационната жалба, сезираният състав на ВКС приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК – искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от ГПК е трудов спор, който не попада в кръга на изрично изброените изключения, попадащи в обхвата на касационното обжалване, а този по чл. 220, ал. 1 от КТ е с цена под 5000 лв.

Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че извършената преценка за недопустимост на подадената касационна жалба, обусловила недопустимост на образуваното въз основа на нея съдебно производство е правилна, а частната жалба – неоснователна.

Съгласно уредбата на приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. Т.е., въззивните съдебни решения по искове, с които се разрешават трудови спорове, законодателят е изключил изрично от обхвата на касационния контрол, с изключение на решенията по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и за плащане на трудови възнаграждения и обезщетения с цена над 5 000 лева. Споровете относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудово правоотношение са трудови, съгласно чл. 357, ал. 1 от КТ. Въззивно решение по иск, с който такъв спор е заявен за решаване от съда, не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, поради което касационният контрол върху него е изключен.

Правилно в случая съдът е приел, че въззивното решение по иска за признаване незаконосъобразността на уволнението не е обжалвано и е влязло в сила. В тази част въззивното решение не може и да бъде обжалвано от работника, тъй като предявеният от него иск за признаване незаконността на уволнението е уважен. Работникът е процесуално легитимиран да обжалва въззивното решение само в частта, в която предявените от него искове са отхвърлени. В тази част обаче въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е с предмет трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ с цена на последния иск от 3236.88 лева. Предвид характера на разгледания съдебен спор, попадащ в общата хипотеза на неподлежащите на касационно обжалване решения на въззивните съдилища по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК и цената на разгледания иск за обезщетение по трудово правоотношение, то правилно съставът на ВКС приел, че касационната жалба е насочена срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК. В случая с исковата молба, предмет на касационната жалба е предявен трудов спор, който се разглежда в рамките на две инстанции, като решението на въззивния съд по него е окончателно.

Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Недопустимата касационна жалба не може да инициира допустимо съдебно производство, поради което правилно с обжалваното определение образуваното въз основа на нея касационно производство е прекратено като недопустимо.

Обжалваният съдебен акт на състав на Върховния касационен съд в този смисъл е правилен и следва да се потвърди.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК при този изход на делото ответникът по жалбата има право на поискани и доказани разноски. Предмет на претенцията са разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лева. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на частния жалбоподател.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1657 от 03.04.2025г. постановено по гр. д. № 3526/2024г. по описа на Върховен касационен съд, III ГО.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. М. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Свинекомплекс Г. В. И. АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 1000 лева – съдебни разноски за настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.