ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3563

гр.София, 08.07.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело № 459 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 27152 от 23.10.2024 год. на ищеца Г. Б., чрез адв. Б. В. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 1334 от 17.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1559/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 1 с-в, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска същото да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа, че в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК законодателят изрично е определил формалните изисквания, на които трябва да отговаря въззивната жалба. Невнасянето на депозит за подпомагаща страна не било посочено като основание за нередовност на въззивната жалба. Неправилно въззивният съд бил дал на ищеца указания за внасянето на депозит за особен представител. Съгласно чл. 29, ал. 3 ГПК, разноските за особен представител се дължали от насрещната страна И. В.. Следвало да се има предвид, че съгласно Тълкувателно решение № 109 от 16.04.1985 год., ОСГК на ВС, съдът дори не бил задължен да назначава особен представител на подпомагаща страна, когато тя не е открита на постоянния й адрес. Според последователната практика на ВКС, невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особения представител на ответника било основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК. Тази практика обаче се отнасяла за особения представител на ответника, а не на подпомагащата страна.

Ответната страна по жалбата И. Г. В. счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено....