Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

В. А. Членове:

С. Х.

П. Б. при секретар

А. И. и с участието на прокурора

Д. М. изслуша докладваното от председателя

В. А. по административно дело № 2794/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването (МЗ/Министерството), с БУЛСТАТ 000695317, със седалище в гр. София, район Възраждане, п. к.: 1000, пл. С. Н. № 5, чрез процесуален представител адв. Б. Х. от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение № 39650/27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4072/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Решение № РД-02-14-398/02.04.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушението Договор BG16RFOP001-9.001-0002-C-01-S-01/07.03.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник МБ ИНЖЕНЕРИНГ 200Г ЕООД, на стойност 380 230,80 лв. без ДДС, съответно 456 276,96 лв. с ДДС.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Аргументира становище, че нито РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., нито съдът са изследвали първия елемент от понятието за нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013/Регламента), а именно извършено от бенефициер на безвъзмездна финансова помощ (БФП) действие или бездействие. В тази връзка твърди, че не е обсъдено възражението му, наведено и пред АССГ, че МЗ, макар да е получател на БФП и също да има качеството възложител, не е такъв по отношение на ревизираната обществена поръчка. Сочи, че видно и от съдържанието на атакуваното волеизявление, предметът на проверяваната процедура е проведена обществена поръчка, чиито възложител е кметът на общината. Също така, договорът, върху чиито разходи според РУО финансовата корекция има отражение, е сключен между О. Ч. и МБ ИНЖЕНЕРИНГ 200Г ЕООД - правни субекти, отново неидентифициращи се с МЗ. В този смисъл Министерството не е извършило нарушение, което да ангажира отговорността му за възстановяване на средства от ЕФСУ.

Наред с горното, застъпва теза за допуснато в хода на административното производство съществено нарушение, изразяващо се в несъобразяване с императивното правило на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Намира за погрешен извода на първоинстанционния съд в обратната насока, т. к. задължението на органа, произтичащо от посочената разпоредба, не се изчерпва с формално предоставяне на възможност за ангажиране на становище от бенефициера, а включва и мотивирано произнасяне по него, каквото в случая липсва.

По същество намира за неправилни изводите на съда и на административния орган за наличие на нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, б. а от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). В заключение излага, че правните норми, на които РУО се е позовал при квалифицирането на нарушението, не обосновават становището му за незаконосъобразен критерий за подбор, т. к. липсва позоваване на нормата на чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП, а предписанията на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП са неприложими.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в това число и адвокатско възнаграждение.

Ответникът - РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез гл. юрисконсулт С. Д., оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско такова, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна.

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на МЗ против Решение № РД-02-14-398/02.04.2024 г. на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕФСУ, по засегнатия от нарушението Договор за обществена поръчка № 176/BG16RFOPO01-9.001-0002-C-01-S-01/07.03.2023 г., сключен между О. Ч. и МБ ИНЖЕНЕРИНГ 200Г ЕООД.

МЗ е оспорило описания индивидуален административен акт, във връзка с което е образувано адм. дело № 4635/2024 г. по описа на АССГ.

С Решение № 26464/09.12.2024 г. съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

По касационна жалба на МЗ е образувано адм. дело № 1359/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, който със свое Решение № 3881/10.04.2025 г. е отменил постановения от АССГ съдебен акт по съображения, че липсват фактически установявания, въз основа на които може да се направи извод от фактическа и правна страна на какво основание е ангажирана отговорността на МЗ за нарушения, допуснати от община Чирпан чрез кмета на общината в хода на проведена обществена поръчка, както и в частта относно възраженията за необходимост и пропорционалност на така поставения спорен критерий за подбор. Делото е върнато за ново разглеждане с цел установяване кой е извършителят на нарушението? Правилно ли е определен той от РУО? Правилно ли е определен адресата на акта за ФК от РУО? Носи ли МЗ в случая финансова отговорност пред РУО на ОПРР за нарушения допуснати от друг оператор (община Чирпан чрез кмета на общината) и знаело ли е за тази отговорност за чуждо нарушение; съответно какво е основанието за същата и правилно ли е установено то от РУО на ОПРР в обжалвания административен акт?. Указано е на АССГ да събере и анализира като доказателства Договора за субсидия от ЕФРР; Условията за отпускане на помощта; Споразумението за партньорство, както и всички други относими и необходими за изясняване на спора доказателства.

След връщането на делото е образувано адм. дело № 4072/2025 г. по описа на АССГ и е постановено обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, което АССГ отново е отхвърлил жалбата против атакуваното волеизявление.

За да постанови този правен резултат, решаващият състав е приел, че МЗ е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - АДПБФП № РД-02-37-6/20.05.2022 г.

За разходване на средствата по така сключения договор с Решение № F264877 от 01.11.2022 г. на кмета на община Чирпан е открита обществена поръчка чрез публично състезание с предмет: Основен ремонт и преустройство на съществуваща сграда, етап: обособяване на ковид отделение в МБАЛ ЧИРПАН ЕООД, гр. Чирпан, общ. Чирпан, обл. С. З.

В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител МБ ИНЖЕНЕРИНГ 2001 ЕООД е сключен Договор BG16RFOP001-9.001-0002-C-01-S-01/O7.03.2023 г. с цена от 380 230,80 лв. без ДДС, съответно 456 276,96 лв. с ДДС (финансиран с БФП в размер на 135 268,34 лв. без ДДС).

Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че в Раздел III.1.3 Технически и професионални възможности от обявата възложителят е поставил следните изисквания:

2. Участникът следва да разполага с технически и ръководен персонал с професионална квалификация и опит, съответстващи на спецификата на обществената поръчка и пряко ангажирани с изпълнението на строителството, а именно: 2.1. Технически ръководител, който да отговаря на следните минимални изисквания: - технически правоспособно лице, получило диплома от акредитирано висше училище професионална област (квалификация): строителен инженер или лице със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите Архитектура и строителство или еквивалент - при чуждестранни участници.

В документацията за участие също е разписано следното:

7.2. Участникът следва да разполага с технически и ръководен персонал с професионална квалификация и опит, съответстващи на спецификата на обществената поръчка и пряко ангажирани с изпълнението на строителството, а именно:

7.2.1. Технически ръководител, който да отговаря на следните минимални изисквания:

- технически правоспособно лице, получило диплома от акредитирано висше училище професионална област (квалификация): строителен инженер или лице със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите Архитектура и строителство или еквивалент при чуждестранни участници.

Според РУО така поставеното условие за професионална област (квалификация) единствено като строителен инженер или лице със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите Архитектура и строителство е ограничително, доколкото в чл. 163а, ал. 4 ЗУТ за технически ръководител е определен и архитект. От друга страна, според РУО в депозираното възражение от бенефициера не се съдържа информация, с която да се обосновава нуждата от това, компетентностите на техническия ръководител да бъдат извършени само от посочените лица - строителен инженер или строителен техник, или не става ясно защо архитектът не би могъл да изпълнява тези функции, при все че същият е завършил висше образование в областта с 5 годишен курс на обучение и изготвя част Архитектура по техническите проекти. Такава информация не се излича и от самата обществена поръчка (техническата спецификация). Описаният критерий за подбор е квалифициран като ограничителен - препятства участието на заинтересованите от изпълнение на поръчката икономически оператори в нарушение на чл. 59, ал. 2 ЗОП. Прието е, че същото представлява нередност по т. 11, б. а Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Размерът на ФК за нарушението е определен на 10 % върху допустимите разходи по сключения договор с изпълнител МБ ИНЖЕНЕРИНГ 2001 ЕООД, т. к. липсва минимално ниво на конкуренция от минимум две оферти, които да са допуснати и да отговарят на критериите за подбор.

След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПРР 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вмененото нарушение е определил финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по засегнатия от нарушенията договор за обществена поръчка.

Установявайки фактическата обстановка, изложена по-горе, и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво, съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му.

АССГ е анализирал предписанията на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ, регламентиращи като технически правоспособни лицата придобилите квалификация строителен инженер, инженер или архитект, както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите Архитектура и строителство и Техника, функциите на техническия ръководител и чл. 163а, ал. 4 ЗУТ, указваща кои от правоспособните по смисъла на ал. 2 лица могат да ги изпълняват. Приел е, че избирайки само две от възможните три професионални квалификации, възложителят е ограничил кръга на правоспособните лица за осъществяване на техническо ръководство, като е допуснал възможността такива да бъдат само лицата строителен инженер и строителен техник. Наред с това е посочил, че предметът на поръчката не разкрива специфики, които да обосновават ограничението в обхвата на нормативно определения кръг лица, които могат да осъществяват техническо ръководство по смисъла на чл. 163а, ал. 4 ЗУТ. Доказателства в този смисъл не са ангажирани нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, независимо от дадените указания. В заключение АССГ е обосновавал извод за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 2 ЗОП, като е посочил, че щом специалният закон изрично определя компетентността на лицата в строителството, стесняването на техния кръг несъмнено води до създаване на ограничително условие. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон е съобразил описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за нередност по т. 11, б. а Приложение № 1 към Наредбата. Според съда приложима е и дадената от административния орган правна квалификация по т. 11, б. а Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. По изложените съображения е отхвърлил жалбата на МЗ против атакуваното волеизявление на РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя и спазването на процедурата, предхождаща постановяването на оспорения индивидуален административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие.

Преди всичко и в контекста на възражението за некоректно определяне адресата на атакувания индивидуален административен акт, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:

Със свое Решение от 6 март 2025 година по съединени дела C-471/23 и C-477/23 СЕС е приел, че чл. 2, т. 36 и т. 37 Регламент № 1303/2013, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която адресат на решение за определяне на финансова корекция за нарушение на правилата при възлагане на обществени поръчки може да бъде икономически оператор, различен от извършилия нарушението, а също така допуска отговорността за тази финансова корекция да бъде солидарна, да може да се разпредели договорно между този икономически оператор и извършилия нарушението, или посочената отговорност да се носи от последния, стига финансово отговорните икономически оператори да са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на разглеждания проект те ще отговарят по този начин за финансовата корекция пред съответния управляващ орган. В мотивите си Съдът е пояснил, че предмет на проверка от националните съдилища в тези случаи следва да бъде от една страна, кои икономически оператори поемат финансовата отговорност спрямо съответните управляващи органи в съответствие с националното право и с клаузите на разглежданите договори и от друга - дали тези финансово отговорни икономически оператори са могли да знаят, че в случай на нередност при изпълнението на съответния проект те ще носят отговорност - индивидуално, солидарно или по друг начин - за финансовата корекция пред тези управляващи органи.

В случая АДПБФП е сключен между МЗ като бенефициер и МРРБ като УО на ОПРР 2014 - 2020 г., като действително МЗ е поело задължението да изпълни проекта с помощта на други правни субекти (Вж.: чл. 46, ал. 1 АДПБФП), но съглашението е подписано единствено от него. Нещо повече - в чл. 6, ал. 2 от Общите условия (ОУ) към АДПБФП изрично е определена отговорността за извършени нарушения, съставляващи нередности, за които РУО може да определя финансови корекции. В този текст ясно е посочено, че бенефициерът - в случая МЗ, е отговорен пред УО на ОПРР за действията на партньорите и външните изпълнители при изпълнение на проекта/бюджетната линия (финансовия план) чрез поемане за собствена сметка на всички рискове, включително недопустими разходи и финансови корекции, за сметка на БФП от бюджета на проекта/бюджетната линия (финансовия план). Следователно не е налице връзка между УО и партньорите, която да обуславя ангажирането на тяхната отговорност, макар това действително да е възможно с оглед отговора на другия въпрос, поставен пред СЕС, според който чл. 2, т. 10 Регламент (ЕС) № 1303/2013, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието бенефициер по смисъла на тази разпоредба може да попада организация, която отговаря за започването или за започването и изпълнението на съответните операции, но която не получава държавна помощ по член 2, точка 10, буква а) от същия регламент, както и организация, която не е подписала административен договор за безвъзмездна финансова помощ като водеща. Ясната воля на страните по АДПБФП, че единственият подписал съглашението бенефициер отговаря за извършените от партньорите нередности е достатъчна, за да бъде определен именно той като адресат на акта, както е и в случая. Ирелевантни за спорното правоотношение са съглашенията между МЗ и община Чирпан, които (поради относително си действие) не могат да бъдат противопоставени на РУО - res inter alios acta alteri nocere non debet. Договорните отношения между партньорите, постигнати чрез споразумение, по което РУО не е страна, не могат да ограничават права или да му налагат задължения, респ. са неотносими към правния спор. В същия смисъл е формираната устойчива съдебна практика на Седмо отделение на Върховния административен съд виж например: Решение № 4134/16.04.2025 г., постановено по адм. дело № 428/2025 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 13170/17.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8750/2025 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 9868/15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6633/2025 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 4388/28.04.2025 г., постановено по адм. дело № 9546/2024 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение № 4381/28.04.2025 г., постановено по адм. дело № 12203/2024 г., VІІ о. на Върховния административен съд и др.

Правилен е и изводът на АССГ, че волеизявлението съответства на материалния закон.

Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. При възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии за подбор. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да изпълни точно поръчката в случай, че бъде избран за изпълнител. В този смисъл - Решение № 11717/17.11.2021 г., постановено по адм. дело № 7403/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд.

Оперативната самостоятелност на възложителя е ограничена от изискванията на чл. 59, ал. 1 ЗОП - като сфера до която могат да се отнасят критериите, от изискванията на чл. 59, ал. 2 ЗОП - като цел, за която са допустими и като обстоятелства, с които трябва да са съобразени, и от изискването на чл. 2, ал. 2 ЗОП - като забрана, която трябва да бъде спазвана. В този смисъл виж: Решение № 10889/07.08.2020 г., постановено по адм. дело № 4604/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд. В съответствие с чл. 59, ал. 2 ЗОП възложителят може да използва спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката, които следва да са съобразени със спецификите й, а допустимите по закон критерии са изчерпателно посочени в чл. 60, чл. 61 и чл. 63 с. з.

В настоящия случай възложителят - община Чирпан не се е съобразил с границите на предоставената му от ЗОП оперативна самостоятелност. При данните по делото решаващият съд обосновано е приел за установено нарушение на заложения от законодателя принцип за забрана за ограничаване на конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, което от своя страна необосновано ограничава участието на стопански субекти в конкретната процедура (Сравн.: чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП).

Разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 ЗУТ възлага на строителя да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите. Нормата на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ определя, че технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация строителен инженер, инженер или архитект, както и лицата със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите Архитектура и строителство и Техника. Същевременно текста на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ не поставя ограничения относно образователно-квалификационната степен и по аргумент от чл. 42 ЗВО същата следва да се тълкува в смисъл, че едно лице, за да бъде определено за технически ръководител, следва да покрива поне минималната бакалавърска степен по изброените професии архитект, строителен инженер, инженер.

В документацията за участие е поставено изискване към Техническия ръководител да е технически правоспособно лице, получило диплома от акредитирано висше училище професионална област (квалификация): строителен инженер или лице със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите Архитектура и строителство или еквивалент - при чуждестранни участници. Условието за подбор необосновано ограничава участието на потенциалните лица в процедурата, които разполагат с технически ръководител с професионална квалификация архитект. Подобно изискване към участниците в строителството не може да се обвърже с някаква конкретна специфика на поръчката. Компетентността на лицата, изпълняващи длъжността технически ръководител следва да се изисква и преценява с оглед разпоредбите на ЗУТ, а професионалната компетентност да се оценява съобразно опита на съответната длъжност. Щом специалният закон изрично определя компетентността на лицата в строителството, стесняването на техния кръг води до създаване на ограничително условие. С оглед на цитираната нормативна уредба, избирайки само две от възможните три професионални квалификации, възложителят е ограничил кръга на правоспособните лица за осъществяване на техническо ръководство, като е допуснал възможността такива да бъдат само лицата с професионална квалификация строителен инженер и строителен техник.

Колизията на така определеното от възложителя изискване с нормата на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ правилно е квалифицирана като неправомерен критерий за подбор, увреждащ конкурентната среда - нарушение на чл. 59, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП, съставляващо елемент от фактическия състав на нередността по т. 11, б. а от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности (в приложимата редакция - ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г.) - Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, за което законосъобразно е наложена финансова корекция. Същата е определена по пропорционалния метод съобразно нормата на чл. 5, ал. 2 Наредбата и обосновано е изчислена в размер от 10%, предвид констатацията за липса на минимално ниво на конкуренция от минимум две оферти, които да са допуснати и да отговарят на критериите за подбор.

С оглед извода за наличие на вмененото нарушение на бенефициера, следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на понятието за нередност по смисъла на Регламент № 1303/2013, а именно - вредата. Както първоинстанционният съд правилно е посочил, практиката на Върховния административен съд и на СЕС е категорична, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (Виж например: Решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; Решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; Решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и Решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44).

Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, в какъвто смисъл е изричното предписание на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ.

Изложеното от фактическа и правна страна налага извод за законосъобразност на оспорения админстративен акт за определяне на финансова корекция в тежест на МЗ. Достигайки до аналогичен правен изво е постановил съответно на материалния закон съдебно решение.

В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция следва да посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.

Неоснователно е и възражението, че първоинстанционното решение е неправилно поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. В отговор на изложените от касатора доводи в тази насока следва да се посочи, че съдът вярно е установил правнозначимите факти и обстоятелства, като ги е анализирал в контекста на относимата правна регламентация. Изведени са самостоятелни заключения, които са основани на нормативната уредба и логическите връзки, направени от решаващия състав на АССГ. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за отмяна на съдебното решение, а повод за иницииране на касационната му проверка, в контекста на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 НЗПП, Министерството на здравеопазването следва да бъде осъдено да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството структурата, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт, разноски в размер от 102, 26 евро, (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) и съставляващи евровата равностойност на 200 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39650/27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4072/2025 г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването, с БУЛСТАТ 000695317, със седалище в гр. София, район Възраждане, п. к.: 1000, пл. С. Н. № 5, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с БУЛСТАТ 831661388, със седалище в гр. София, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 17-19, разноски в размер на 102, 26 (сто и две евро и дведесет и шест евроцента).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ В. А.

секретар:

Членове:

/п/ С. Х.

/п/ П. Б.