Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. . при секретар И. И. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 3728 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Н. Б. от гр. Панагюрище, чрез процесуалния му представител адв. М., срещу решение № 120 от 18.02.2022г. по адм. д. № 1255/2021г. Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК – 02 - ПЗ – 1 от 22.10.2021г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - гр. Пазарджик, с която е наредено премахването на незаконен строеж: 1. „Корекция чрез насип по източната граница на имот идентификатор № 55302.108.452 на коритото на р. Л. Я. – Панагюрска, десен бряг“ и 2. „стоманен мост – 1 – ва категория, находящ се в имот идентификатор № 55302.108.379 – река Л. Я. – Панагюрска, землището на гр. Панагюрище“, с извършител жалбоподателя Н. Б..

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3. Твърди се неправилност на извода на съда относно това, че наредените за премахване строежи са извършени от жалбоподателя, като навежда съображения, че този извод противоречи с представени по делото доказателства – нотариално заверени декларации от лица, както и на писмени доказателства, а именно че жалбоподателят е придобил имота, граничещ с реката през 2015г., ри съществуващ мост. Навежда съображения и че необосновано и при допуснати нарушения съдът не кредитира в определени части приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза и в частност относно установяването, че спорният насип е образуван в резултата на действието на природните сили и на течението на реката и не се констатира разлика между данните отразени в кадастралната карта и измерване на място, отразяващи географските очертания и релефи на прилежащата земя на реката. Твърди и необоснованост на решението във връзка с това, че съдът е кредитирал извършено от община Панагюрище геодезическо измерване, на което се основава заповедта, без да обсъди същото заедно с другите събрани доказателства и в частност СТЕ, при установено противоречие между тях. Твърди и че при неизпълнение на задължението за разпределение на доказателствената тежест съдът необосновано и едностранчиво е кредитирал едни доказателства, а не е кредитирал други. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация Началникът на РДНСК – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, а именно твърди неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта в частта на нареденото премахване на корекция, чрез насип по източната граница на имота на жалбоподателя на река Л. Я. – Панагюрска, и правилност на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта в частта на наредения за премахване строеж – стоманен мост.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Пазарджик е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно началника на РДНСК – гр. Пазарджик, тъй като е бил безспорно са установени незаконни строежи от първа категория по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „ж“ ЗУТ, съответно такива по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, извършени без строителни книжа. В решението съдът е посочил, че не кредитира заключението на вещото лице относно констатацията, че мостовото съоръжение представлява преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, тъй като не отговаря на едно от изискванията за такъв, а именно относно предназначението му за търговски цели, а не за лични. По отношение на констатациите на вещото лице досежно насипа в частта, с която е посочено, че няма корекция на релефите на прилежащата земя на реката и образуваното е в резултат на действието на природните сили, съдът също не е кредитирал експертизата като е посочил, че тя в тази част противоречи на направено геодезическо заснемане и на констативния протокол от 16.07.2021г., въз основа на който е издадена заповедта. Приел е, че и в двете части безспорно се установява строеж по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. По отношение на извършителството на строежите приема, че е безспорно установено, че Бундов е извършител на строежа – мост, а за насипа приема, че тъй като същият граничи с неговия имот, с уплътняване на източната му граница, то приема за доказано, че същият е извършил и този строеж. Приел е и че спорните строежи не са търпими нито по § 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито по различните хипотези на § 16 ПР на ЗУТ, тъй като търпими са само допустимите по нормите за устройство на територията строежи, а за такива няма как да се приемат тези изградени в имот – публична държавна собственост, каквито са спорните като изградени в рамките на коритото на р. Л. Я. Поради това е отхвърлил оспорването.

Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

С оспорената заповед е наредено премахването на два строежа, които от административния орган и от съда са приети като такива от първа категория, а именно в оспорената заповед няма позоваване защо органът приема строежите от първа категория, а съдът е приел, че се касае за строеж първа категория по чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „ж“ ЗУТ.Съгласно тази разпоредба строежи първа категория са „съоръжения за геозащита и брегоукрепване по реките и морския бряг“. От доказателствата по делото не се установява, извършеният насип да представлява съоръжение за геозащита или брегоукрепване на реката, т. е. не е установено дали строежът насип е от първа категория, а по отношение на спорния мост посочената разпоредба въобще не е приложима. В тази връзка не е установено по делото, че действително са установени строежи от първа категория, включително с използване на съответни специални знания и при съобразяване и на разпоредбите както на чл. 137 ал. 1 ЗУТ, така и на чл. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Установяването на категорията строеж е от значение за установяване на това дали оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, което е пък в рамките на задължителната проверка на законосъобразността на оспорения акт съобразно чл. 168 АПК, задължаващ съдът да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.

Необосновано и в противоречие с процесуалните правила, без да се обсъдят всички възражения на страните и всички събрани доказателства, съдът е приел и че жалбоподателят е извършител на спорните строежи. Тези факти са оспорени от него, като са представени и доказателства в тази насока. Съдът без да изложи мотиви е приел, че жалбоподателят е извършител на строежа – мост, а по отношение на насипа е приел необосновано и без да посочи доказателства, че след като насипа граничи с имота на жалбоподателя, то е доказано, че същият го е извършил. Тези изводи не са подкрепени с доказателства, предвид оспорването на авторството на строежите от жалбоподателя. В тази връзка съдът е следвало да прояви процесуална активност и да укаже на страните доказателствената тежест относно установяване на обстоятелството за това кой е извършител на спорния строеж съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Съдът е достигнал и до необоснован извод за това, че от доказателствата безспорно се установява извършен незаконен строеж – насип. По делото са налице противоречиви доказателства относно това дали установеното на място действително представлява изкуствен насип и съответно отговаря ли той на понятието строеж или представлява естествено образувание в резултата на природните сили. Необосновано съдът е дал приоритет на направено геодезическо заснемане по възлагане на община Панагюрище. Това е така, тъй като най – напред не е събрана в цялост административната преписка, тъй като представеното геодезическо заснемане /което не е извършено и по възлагане и от органите на РДНСК/ е представено в черно – бяло много избледняло копие, като на него е посочено, че в цвят е повдигнат насипа, а с друг цвят кадастралната граница на имотите на реката. От представеното копие на това геодезическо заснемане не може да бъде установено действително къде се намира насипа, а къде границите по кадастралната карта, тъй като е представено в черно – бяло копие от една страна, от втора е много избледняло. В тази връзка съдът е следвало да събере тази част от преписката в цвят на първо място. На второ място констатациите на административния орган за изкуствено направен насип се опровергават от назначената и приета без оспорване СТЕ, която е достигнала до извод, че образуваното е в резултат на природни сили. Съдът при постановяване на оспореното решение не е изяснил този спорен по делото въпрос, което е било негово задължение, включително с използването на специални знания от лице със съответна специалност, което да може да направи разграничение относно това дали се касае за изкуствено създаден насип или е нанос, който се е образувал в резултат на действието на природни сили.

С оглед на установяване на извършителя на двата обекта, както и с оглед установяване на тяхната търпимост в случай, че са строежи съдът е следвало да установи и годината на извършването им, което също не е сторено в нарушение на съдопроизводствените правила. Следва тук да се посочи, че по отношение на строежа мост е правилен извода, че същият е строеж по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, по отношение на насипа обаче не е установено дали е строеж, извършен без строителни книжа, включително със съобразяване на нормата на чл. 151 т. 5 АПК или е нанос в резултата на природни сили. Следва да се посочи и че е необоснован извода за това, че не са търпими строежи, тъй като в имоти публична общинска собственост не могат да се разполагат строежи, като това е така, тъй като и корекциите на реките и геозащитните и брегоукрепващите съоръжения и общинските и държавните мостове се извършват именно в рамките на имоти публична държавна собственост. Тук останалият неизяснен въпрос е относно авторството, съответно гадината на извършване на двата обекта, които са факти релевантни за преценката и за тяхната търпимост, предвид забраната от частни лица да се извършват строежи в имоти публична държавна собственост.

Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че е необоснован извода на съда за безспорно установени строежи от първа категория, с извършител жалбоподателя, съответно липса на предпоставките за търпимост на същите. Съответно необоснован и постановен в противоречие на съдопроизводствените правила е извода на съда за законосъобразност на заповедта.

Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водят до неправилност на решението, поради което същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Пазарджик. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства в цялост и на първо място да събере допълнително такива за установяване на това наредените за премахване строежи от коя категория са с оглед преценката на компетентността на органа, издал заповедта. Съдът при новото разглеждане следва да събере доказателства и относно извършителя на строежите, предвид оспорването на авторството от жалбоподателя, като укаже съответно за кои твърдения страните не сочат доказателства като съобрази правилата за разпределение на доказателствената тежест. Най – накрая съдът при новото разглеждане на делото следва да събере доказателства, включително с използването на специални знания на лице със съответна компетентност, дали по отношение на наредения за премахване обект – насип – се касае за строеж или за естествено образувание в резултата на природните сили, като укаже и съставянето на комбинирана скица, от която да се видят кадастралните граници на реката, имота на жалбоподателя и съответно насипа/наноса. При новото разглеждане съдът следва да събере и административната преписка в цялост като изиска всички материали в които е посочено, че имат цветни отбелязвания, включително направеното от община Панагюрище геодезическо заснемане в цветно копие.

Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 120 от 18.02.2022г. по адм. д. № 1255/2021г. на Административен съд – гр. Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ РАДОСТИН РАДКОВ