РЕШЕНИЕ

№ 92

гр. София, 26.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

при участието на секретар И. А. в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 149 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Б. М. срещу въззивно решение № 528/19.07.2022 г. по в. т. д. № 416/2022 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 184/03.04.2025 г., в частта, с която е потвърдено решение № 900972/10.08.2021 г. по т. д. № 133/2018 г. на Окръжен съд Благоевград за уважаване на предявените срещу касатора искове и осъждането му да заплати в полза на „Ю. Б. АД сумата 35 665, 67 CHF – част от дължима главница в размер на 61 876, 77 CHF /падежирали и предсрочно изискуеми вноски/ по договор за банков кредит; 163, 26 CHF – част от дължими такси за периода 10.08.2015 г. – 11.11.2016 г. в общ размер на 942, 48 CHF; 80 лв. – разноски за нотариални такси, част от общодължими в размер на 123 лв., ведно със законната лихва.

В касационната жалба се сочат отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – липса на произнасяне по въведеното от касатора ответник по иска възражение за изтекла погасителна давност; липса на правилна оценка на събрания доказателствен материал досежно уведомяване на касатора за извършени от банката и трето лице цесии; неправилна преценка на клаузите от договора за кредит, свързани с предсрочната изискуемост, и тези, опорочаващи неговата действителност, поради допуснати от банката нарушения на Директива 93/13 ЕИО.

При наведените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено като бъде постановено друго такова, с което да се отхвърлят предявените срещу жалбоподателя искове по чл. 430 ТЗ с присъждане на разноски, евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция.

От ответника по касация „Ю. Б. АД не е подаден отговор.

В открито съдебно заседание страните не изпращат представители. В писмена молба касаторът поддържа направените в жалба изявления.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

С определение № 987/27.03.2025 г. при преценено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София решение за проверка на съответствието му с практика на ВКС /решение № 50011/26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на I т. о. и решение № 50008/05.03.2025 г. по т. д. № 1367/2021 г. на II т. о./ по въпроса: „Наличието на многобройни недействителни клаузи, част от които възлагат валутния риск изцяло върху кредитополучателя потребител, отразява ли се на действителността на целия договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута /швейцарски франкове/?“

С цитираните решение № 50011/26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на I т. о. и решение № 50008/05.03.2025 г. по т. д. № 1367/2021 г. на II т. о. касационната инстанция, съобразявайки практиката на СЕС по тълкуване на Директива 93/13 г., е разяснила, че при релевирано от потребителя възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, ако съдът, след прилагане на обективен подход и при извършена служебна проверка, прецени неравноправност на сочените клаузи, той следва да прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може да приложи диспозитивна правна норма и с това не излага потребителя на особено неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да запази действителността на договора, да неутрализира неравноправния характер на клаузите, определящи основния предмет на договора по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в която страните са договаряли предоставянето на заемната сума, или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. Съдът може да неутрализира част от клаузите единствено, ако тази именно част може да бъде окачествена като отделна самостоятелна договорка. В това се състои и отговорът по поставения в настоящото производство въпрос. При множество недействителни клаузи, част от които възлагат валутния риск изцяло върху кредитополучателя потребител и в същото време определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, в случай, че страната потребител направи възражение срещу неравноправността на тези клаузи и съдът прецени, че не може да приложи диспозитивна правна норма и не излага потребителя на особено неблагоприятни последици, може да прогласи целия договор за недействителен след като разясни на страната последиците от липсата на неговото действие.

По основателността на касационната жалба:

Предмет на исковото производство са предявени от „Ю. Б. АД срещу К. Б. М. искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на банката сумата 35 665, 67 CHF – част от дължима главница в размер на 61 876, 77 CHF /падежирали и предсрочно изискуеми вноски/ по договор за банков кредит; 163, 26 CHF – част от дължими такси за периода 10.08.2015 г. – 11.11.2016 г. от общ размер 942, 48 CHF; 34, 45 CHF – част от дължима застраховка от общ размер 214, 02 CHF за периода 22.10.2012 г. – 08.09.2017 г.; 123 лв. – разноски за нотариални такси за периода 16.05.2018 г. – 29.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите.

При подадена от ответника въззивна жалба срещу постановеното осъдително решение на Окръжен съд Благоевград състав на Апелативен съд София е преценил проверяваното решение за валидно, допустимо и частично правилно. Приел е за установени следните факти: страните са обвързани от договор за жилищен кредит № HL 39455/05.08.2008 г. в размер равностойността на 70 000 лева в швейцарски франкове /59 227 CHF/ при възнаградителна лихва, формирана от сбора на базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в CHF плюс надбавка 0, 9 пункта, като банката е запазила правото си едностранно да изменя размера на базовия лихвен процент, съответно приложимата към договора възнаградителна лихва. Между страните са подписани две споразумения, по силата на които банката служебно е преоформила задължението на кредитополучателя като е натрупала неплатена лихва към редовна главница, съответно е изготвила нови погасителни планове. С договор за цесия от 2008 г. банката е прехвърлила вземането си към ответника на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, а през 2016 г. е последвала обратна цесия на вземането към банката, за което кредитополучателят е бил уведомен лично на 04.07.2018 г. чрез нотариус рег. № 469 на НК. В същия документ е било инкорпорирано изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит.

В мотивите на въззивното решение е обсъдено заключението на изслушаната в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза и е формиран извод, че ответникът не е заплатил 79 бр. погасителни вноски преди да бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита. С оглед на тези констатации съдът е приел, че банката надлежно е упражнила потестативното си право да отнеме предимството на срока на длъжника. Във връзка с противопоставените от ответника възражения за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит съставът на апелативния съд е стигнал до заключение, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, чл. 21, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 относно правото на банката едностранно да определя базовия лихвен процент и да увеличава размера на възнаградителната лихва, както и относно възлагане на валутния риск изцяло върху кредитополучателя, са неравноправни и като такива нищожни, доколкото последният има качеството потребител. Отделно от това, съдът е счел за недействителни сключените между страните допълнителни споразумения, доколкото с тях е уговорен анатоцизъм. Приел е, че цесиите са валидни и са произвели своето действие, съответно длъжникът е бил уведомен за тях на 04.07.2018 г. При тези изводи е преценил, че задължението на ответника следва да бъде изчислено като се вземат предвид месечните вноски с договорената към момента на усвояване на кредита лихва без да се взема предвид изменението на базовия лихвен процент и капитализирането на изтекли лихви към главница. При кредитиране на извършените от вещото лице изчисления, че дължимата главница е в размер на 58 430, 25 CHF въззивният съд е приел за основателен и доказан предявения иск в частичен размер от 35 665, 67 CHF, както и иска за заплащане на част от дължима такса по управление на кредита в размер на 163, 26 CHF. Относно претендираната застраховка съставът е счел, че вземането на банката е недоказано, поради което този иск подлежи на отхвърляне. Съдът е формирал и воля за частична дължимост на заявените разноски за нотариални такси в размер на 80 лв., като е счел, че за горницата от 123 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, касационната инстанция счита, че в обжалваното въззивно решение правилно и в съответствие с формираната до този момент практика на ВКС са идентифицирани като неравноправни клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, чл. 21 и чл. 23 от договора за кредит № HL 39455/05.08.2008 г. относно правото на банката едностранно да определя базовия лихвен процент и да увеличава размера на възнаградителната лихва, както и относно възлагане на валутния риск изцяло върху кредитополучателя. Те са неравноправни и като такива нищожни, доколкото последният има качеството потребител. Отделно от това, съдът е счел за недействителни сключените между страните допълнителни споразумения, доколкото с тях е уговорен анатоцизъм. Решаващият състав е отчел липсата на предоставена от банката информация, касаеща икономическите параметри на клаузите, определящи валутния риск и възлагащи този риск изцяло върху потребителя. Възприел е като установено по делото, че кредитодателят не е предоставил на ответника касатор цялата относима информация, която да му позволи да прецени реалната цена на отпуснатия кредит, а именно, че финансирането е в швейцарски франкове, до което потребителят няма да има реален достъп, но в същото време поема дългосрочно задължение /420 месеца/ при наличие само на формални пояснения от банката, че курсът на чуждестранната валута може да се покачи, и при липса на официални прогнози за този курс, които да са достъпни за потребителя, както и на подробни разяснения за икономическата ситуация, при която този договор се сключва.

Това, което допълнително е необходимо да се прецени, предвид разясненията, дадени от СЕС в определение по дело С-117/23, т. 27 и т. 45 и цитираната в него практика, както и даденото казуално тълкуване от ВКС в решение № 50011/26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на I т. о. и решение № 50008/05.03.2025 г. по т. д. № 1367/2021 г. на II т. о., е обстоятелството, че описаните клаузи на чл. 6, ал. 2, чл. 21, ал. 2, чл. 23 от договора за кредит имат икономически смисъл единствено съвместно с клаузите на чл. 1 и чл. 2, като заедно с тях определят основния предмет на договора – предоставя се кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарския франк към националната валута по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, което се осъществява чрез превод по блокирана сметка в швейцарски франкове, която сума са превалутира служебно от банката в същия ден, и на кредитополучателя се предоставят заемни средства в размер на 70 000 лв. Последният дължи да погасява кредита на месечни вноски във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/еврото. Кредитополучателят декларира, че е съгласен, че промяната в курс купува/продава на швейцарския франк към българския лев/евро може да има за последица повишаване размера на погасителните вноски, с оглед на което напълно приема да носи за своя сметка валутния риск. Преценката за липса на прозрачност на групата клаузи, отговарящи на определението „основен предмет на договора“ по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, и оттам за неравноправния им характер води до извод, че целят договор за кредит се явява недействителен, тъй като не може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи. Последните не могат да бъдат заместени от диспозитивни норми, доколкото в националното ни законодателство не съществува нормативна разпоредба, която да указва начин за превалутиране на договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута, в случай на констатирана неравноправност на негови клаузи.

Въззивният съд не е съобразил практиката на СЕС по тълкуване на Директива № 93/13 г., интерпретирана в постановените по-нови решения на ВКС, поради което е формирал неправилния извод, че договорът може да се изпълнява без недействителните клаузи, т. е. е налице частична недействителност, която не води до недействителност на целия договор. В резултат на това съставът на Апелативен съд София е постановил неправилно решение при наличие на касационното основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК - нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено.

Доколкото липсва анализ относно клаузите на чл. 1 и чл. 2 от договор за жилищен кредит № HL 39455/05.08.2008 г. във връзка с преценените от въззивния съд за неравноправни клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 12, чл. 21, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2, делото следва да бъде върнато на ново разглеждане от друг състав на апелативния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане въззивният съд следва да даде разяснения на страните и прецени дали обявяване недействителността на целия договор ще изложи кредитополучателя на особено неблагоприятни последици /предвид и възраженията му срещу обявената предсрочна изискуемост/. Отделно, необходимо е да допусне изслушване на нова експертиза, която да установи каква сума е платена, като се има предвид първоначалния курс на франка към лева, съответно при извод за недействителност на договора каква част от получената сума по кредита ще подлежи на реституция. Съдът следва да даде възможност на ответника кредитополучател ясно да заяви дали ще се ползва от защитната система, регламентирана в Директива 93/13 и Закона за защита на потребителите, или, с цел охраняване на неговите интереси, е по-добре договорът да запази своето действие при невлошаване на положение му както с оглед размера на възнаградителната лихва, така и с оглед поетите с двете споразумения допълнителни задължения при доказано наличие на основание за обявяване на предсрочна изискуемост на договорните задължения.

При изхода на спора и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и по разноските, сторени в настоящото производство.

С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 528/19.07.2022 г. по в. т. д. № 416/2022 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 184/03.04.2025 г., в частта, с която е потвърдено решение № 900972/10.08.2021 г. по т. д. № 133/2018 г. на Окръжен съд Благоевград за уважаване на предявените срещу К. Б. М. искове и осъждането му да заплати в полза на „Ю. Б. АД сумата 35 665, 67 CHF – част от дължима главница в размер на 61 876, 77 CHF /падежирали и предсрочно изискуеми вноски/ по договор за банков кредит; 163, 26 CHF – част от дължими такси за периода 10.08.2015 г. – 11.11.2016 г. в общ размер на 942, 48 CHF; 80 лв. – разноски за нотариални такси, част от общодължими в размер на 123 лв., ведно със законната лихва.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд София за разглеждане от друг негов състав съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.