ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4079/15.09.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2327 по описа за 2024 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 82/23.01.2024 г. по гр. д. № 2640/2023 г., с което Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение № 260945/11.07.2023 г. по гр. д. № 7392/2020 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил исковете на Н. Й. Б. и Е. З. Б. срещу Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ и чл. 2в ЗОДОВ за суми от по 5 000 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за суми от по 880 555.57 лв.– законни лихви за периода 26.10.2018 г. – 22.07.2020 г.
Решението се обжалва от Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, които са от значение за решаването на спора?
2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди доводите и възраженията на страните, да извърши преценка на доказателствата, да направи фактически констатации и правни изводи, за да обоснове защо намира за неоснователни оплакванията в жалбата?
3. Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?
4. Приложими ли са правните стандарти, установени от ЕСПЧ в решението по делото „Я. З. срещу България“ към случай като настоящия, в който ищците твърдят, че изначално не е съществувала необходимост от издаването на...