ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4165

гр. София 18.09.2025 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 11.06.2025 (единадесети юни две хиляди и двадесет и пета) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 524 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4835/07.11.2024 година, подадена от А. М. М. против решение № 211/08.10.2024 година, поправено с решение № 270/03.12.2024 година, двете на Окръжен съд Габрово, І-ви състав, постановено по гр. д. № 319/2024 година в частта му, с която след частично потвърждаване и частично изменение на първоинстанционното решение № 232/09.05.2024 година на Районен съд Габрово, постановено по гр. д. № 7/2024 година, е отхвърлен предявения от него против Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 14 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 1000.00 лева и пълния претендиран размер от 15 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата считано от 16.03.2022 година до окончателното плащане.

В подадената от А. М. М. касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която искът за обезщетение за претърпените неимуществени е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размери от 15 000.00 лева. Твърди се, че в тази част решението на Окръжен съд Габрово е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до пълния претендиран размер.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, А. М. М. твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по тази касационна жалба Прокуратурата на Р. Б. не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

А. М. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 10.10.2024 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4835/07.11.2024 година.

Поради е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Габрово е изложил съображения, че пред първоинстанционния съд са били предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ-за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претендирани в размер на 15 000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 07.09.2015 година до 11.09.2015 година, произтичащи от повдигнато спрямо А. М. М. обвинение за извършено престъпление, по което обвинение той бил напълно оправдан, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.11.2017 година до окончателното й изплащане.

По отношение на установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка по делото нямало възражения, че спрямо А. М. М. било повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 211, във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.11.2017 година, М. бил привлечен в качеството му на обвиняем, като същото му било предявено в 14.35 часа на 30.11.2017 година., в присъствието на служебния защитник адвокат Р. Д. от ГАК, видно от приложеното по делото ДП № 26ЗМ 217/2016 година по описа на ОДМВР Габрово. С присъда № 28/17.01.2020 година на Районен съд Габрово, постановена по н. о. х. д. № 243/2019 година М. бил признат за виновен за това, че за времето от 07.09.2015 година до 11.09.2015 година в [населено място], [община] и в [населено място] след предварителен сговор с Г. П. и М. В. И. и тримата от [населено място], с цел да набави за себе си и за Г. П. М. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г. А. С. от [населено място], [община], че неговият внук, живущ в Ш., настоявал да се извършат разпоредителни действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 088.36 лева., като за извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК му било наложено наказание от две години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

С решение № 260 006/14.09.2020 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. н. о. х. д № 26/2020 година присъдата била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. След ново разглеждане на делото била постановена присъда № 260 027/05.04.2021 година по н. о. х. д. № 905/2020 година с която А. М. М. бил признат а виновен по повдигнатото му обвинение. След обжалване, била постановена присъда № 16/10.11.2021 година на Окръжен съд Габрово, по в. н. о. х. д. № 159/2021 година, с която осъдителната присъда на Районен съд Габрово била отменена.

С решение № 43/16.03.2022 година, постановено по к. н. д. № 43/2022 година по описа на ВКС, НК, ІІ н. о. била оставена в сила присъда № 16/10.11.2021 година на Окръжен съд Габрово, постановена по в. н. о. х. д. № 159/2021 година. Присъдата била влязла в сила на 16.03.2022 година. За да уважи предявените искове за неимуществени вреди в размер на 4000.00 лева първоинстанционният съд бил изложил съображения, че на А. М. М., вследствие на подържаното обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство, приключило с присъда, с която същия бил признат за невинен, в периода от 16.11.2017 година до 16.03.2022 година-4 години и 4 месеца, била наложената мярка за неотклонение „подписка“, продължила през цялото време, през което са били проведени и процесуално следствени действия и 18 открити съдебни заседания, като му били причинени неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд бил намерил за доказано, че били причинени негативни психически преживявания от незаконното обвинение, съставляващи психическо и емоционално страдание, но тежестта на това страдание не била значителна.

Осъществената спрямо А. М. незаконна наказателна репресия се била отразила неблагоприятно на неговото физическо и психическо здраве, но в много малка степен. Към момента на предявяване на незаконното обвинение М. вече бил осъждан 24 пъти, от които 23 пъти на ефективно лишаване от свобода и се намирал в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Нямало ясни и категорични доказателства, че предявеното обвинение и произнасянето на осъдителните присъди са били влошили състоянието на заболяването му, диагностицирано през 2011 година. Също така първоинстанционният съд бил приел, че няма медицински документи, които да установявали причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и евентуално обостряне на здравословното състояние на А. М. М., датиращо още от 2011 година.

Съставът на Окръжен съд Габрово също приемал за доказан от правна страна искът за неимуществени вреди по отношение на Прокуратура на Р. Б. тъй като Държавата, чрез правозащитните си органи-в случая Прокуратура, следвало да отговаря за вредите, причинени на М., поради приетото по надлежния ред, че същият не бил извършил престъпление. Имайки предвид, че неимуществената вреда представлявала сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразявала в търсенето на негативни преживявания от негова страна, въззивният съд считал, че за определяне на нейният размер били важни: продължителността на наказателното преследване; съобразяването на конкретната личност, която била засегната, начинът, по който тя била преживяла случилите се събития и отраженията, които те били оказали върху нея; настъпилите промени в отношенията в семейството; допълнително настъпилите обстоятелства, които са се били отразили върху репутацията на лицето; негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние.

Обезщетението имало за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисквал чл. 52 от ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означавало да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице.

Първоинстанционният съд бил съобрази изложените по-горе обстоятелства, но бил завишил, според въззивния съд, определеното обезщетение, предвид конкретно доказаното по делото засягане и накърняване на неимуществени блага на А. М. М.. Определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди се извършвало в резултат на съдебно установеното увреждане на М., като се съотнасяли както фактическите обстоятелства, които допринасяли за увеличаване размера на вредите, така и тези, които обуславяли намаляването им или свидетелствали за по-висок или по-нисък интензитет на негативни емоционални преживявания у конкретната личност на А. М. М..

При съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД въззивният съдебен състав намирал, че първоинстанционният съд неправилно бил приложил принципа на справедливостта, определяйки завишен размер от 4000.00 лева на обезщетението за неимуществени вреди.

Наказателното производство било продължило 4 години и 3 месеца (от 30.11.2017 година до 16.03.2022 година). Неблагоприятните последици били в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу А. М. М. наказателно производство. Незаконното обвинение винаги имало негативно отражение върху личността на обвинения и причинявало неимуществени вреди, като неприятни психични преживявания на ищеца, а също така и опасност да търпи ефективно наказание лишаване от свобода.

Спорен оставал въпроса за продължителността и силата на тези болки. А. М. М. бил многократно осъждан (24 пъти, видно от приложената справка) и бил търпял наказание „лишаване от свобода“ ефективно в периода на повдигане и поддържане на незаконното обвинението срещу него. А. М. М. бил конвоиран за съдебните заседания по воденото наказателно производство, което се установявало от свидетелските показания на Ш. М.. Мярката за неотклонение по конкретното обвинение, която му била определена била „подписка“.

По делото не били събрани доказателства за причинени на А. М. М. неимуществени вреди болки и страдания от незаконното наказателно производство, което било водено срещу него. Не били доказани и твърденията на М., че незаконното обвинение били довело до влошаване на предходни негови заболявания-злокачествено новообразувание на пинеалната жлеза или т. нар. хидроцефалия.

На следващо място, въззивният съд намирал, че М. не бил търпял съществени ограничения на гражданските си права-мярката за неотклонение спрямо същия била за период, в който М. изтърпявал наказание лишаване от свобода. В конкретния случай се касае за лице с множество осъждания.

По делото нямало данни и доказателства, от които да се направел извод, че А. М. М. бил с накърнен авторитет пред своите близки и познати, поради съдебното производство, в което бил обявен за невиновен. Съставът на Окръжен съд Габрово приемал, че били налице неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в минимален размер, касаещи единствено слабо притеснение, поради което следвало да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в минимален размер.

Въззивният съд намирал, че за обезщетяване на понесените от А. М. М. неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение, съобразявайки изложените по-горе обстоятелства справедливо било обезщетение в размер на 1000.00 лева.

На основание на това въззивният съд считал, че след преценка тежестта на повдигнатото срещу А. М. М. обвинение, продължителността на воденото срещу него наказателно производство, вида на взетата срещу него мярка за неотклонение „подписка“, характерът и интензивността на причинените му вреди от морално естество, първоинстанционният съд бил определил неоснователно завишен размер на присъденото обезщетение, който не съответствал на действително претърпените вреди, доколкото били доказани по делото, на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и задължителната практика на Върховния съд.

Предвид на установените по делото обстоятелства обезщетението трябвало да бъде определено в размер на 1000.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата считано от 16.03.2022 година до окончателното плащане.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. М. М. бил поискал въззивното решение на Окръжен съд Габрово да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за това задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на обезщетението за неимуществени вреди?.

Излагат се съображения, че по този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 година, ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, решение № 70/27.04.2012 година, постановено по гр. д. № 748/2011 година, решение № 215/18.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1287/2014 година, решение № 182/05.12.2016 година, постановено по гр. д. № 1331/2016 година, решение № 59/12.05.2016 година, постановено по гр. д. № 3340/2015 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 350/17.10.2011 година, постановено по гр. д. № 1382/2010 година, решение № 158/14.06.2012 година, постановено по гр. д. № 708/2011 година и решение № 26/11.02.2019 година, постановено по гр. д. № 1467/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Във връзка с така поставения въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за това да изложи собствени мотиви въз основа на установените по делото факти и обстоятелства трябва да бъде отчетено, че той е включен в предмета на делото, бил е разглеждан от въззивния съд и е обусловил решението му. Отразеното в т. ІІ от мотивите на ППВС № 4/23.12.1968 г. становище на Пленума на ВС е намерило израз в т. 11 от диспозитива на същото ППВС.

Съгласно даденото в т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. указание при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Това указание е доразвито с т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично оправдаване на лицето като същото се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени с тези, за които е оправдан и като се вземат предвид особеностите на всеки конкретен случай.

След съпоставката между посочената задължителна практика на Върховния касационен съд по посочените въпроси и възприетото от състава на Окръжен съд Габрово разрешение на същите сегашния състав на ІV г. о. на ВКС намира, че при постановяване на решението си съставът на въззивния съд не се е отклонил от така установената практика. В случая са обсъдени и преценени всички, сочени от страните и реално установени по делото, обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като същите са посочени в мотивите на съдебния акт и е отразено значението им за определения размер на обезщетението.

Поради това не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускането на касационно обжалване на решение № 211/08.10.2024 година, поправено с решение № 270/03.12.2024 година, двете на Окръжен съд Габрово, І-ви състав, постановено по гр. д. № 319/2024 година по подадената против него от А. М. М. касационна жалба с вх. № 8365/02.09.2024 година, като такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211/08.10.2024 година, поправено с решение № 270/03.12.2024 година, двете на Окръжен съд Габрово, І-ви състав, постановено по гр. д. № 319/2024 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.