О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50331

София, 09.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдия Вълдобрева гр. дело № 3154/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуален представител, против решение № 65 от 21.04.2022г., постановено по в. гр. дело №493/2021г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 269 от 23.08.2021г. по гр. дело № 886/2018г. на Бургаския окръжен съд и по този начин изцяло са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ(отм.) за отнемане в полза на държавата от Н. А., М. Н. И. и В. И. И. на незаконно придобито имущество на обща стойност 351 886,60 лева и в полза на ответниците са присъдени разноски.

С влязло в сила определение № 500/06.03.2023г., постановено по настоящото дело, съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на Комисията срещу въззивното решение № 65 от 21.04.2022г. по в. гр. дело №493/2021г. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата от В. И. И. на сума в общ размер 2 050 лева-вноски по сметка в лева с IBAN: B. в Централна кооперативна банка АД и е прекратил производството в тази част.

С молба от 25.09.2023г. Комисията, чрез процесуалния си представител, е оттеглила касационната жалба против въззивното решение, в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата от Н. А. и от М. Н. И. на следните суми:

- сумата 34 780 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект с идентификатор ****, в сграда №4, с адрес в [населено място] на [улица], ет.3, представляващ апартамент № 9, със застроена площ 51,69 лева;

- сумата 11 940 лева, постъпила от сметка на М. Н. И. в банковата й сметка в „У. Б.” АД и представляваща част от продажната цена на недвижими имоти, собственост на „Старт“ ООД;

- сумата 922 лева-касови вноски по сметка в „Уникредит Б.” АД;

- сумата 2000 лева, представляваща превод от трето лице по сметка в „Уникредит Б.” АД;

- сумата 5 000 лева - превод от трето лице по сметка в „Уникредит Б.” АД;

- сумата 12 500 лева, превод от трето лице по сметка в „Уникредит Б.” АД;

- сумата 1 440 лв., превод от трето лице по сметка в „Уникредит Б.” АД;

- сумата 9 500 лева, превод от трето лице по сметка в „Уникредит Б.” АД;

- сумата 1 000 лв., преведена от Окръжна прокуратура - Б. по сметка в в „Уникредит Б.” АД;

- сумата 20 507,40 лева-превод от трето лице по сметка в „Сибанк” ЕАД;

- сумата 53 230 лв., постъпила от сметка на „Старт“ ЕООД по сметка в „Сибанк” ЕАД;

- сумата 12 080 лева-касови вноски по сметка в „Сибанк” ЕАД;

- сумата 6 006 лева-касови вноски по сметка в „Сибанк” ЕАД;

- сумата 170 лева-погасителна вноска по кредитна карта в „Уникредит Б.” АД;

- сумата 25 000 лева - продажна цена на недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД, преведа по сметка в „Инвестбанк” АД;

- сумата 45 000 лева - постъпили преводи от трето лице по сметка в „Инвестбанк” АД;

- сумата 4 969,91 лева-погасителни вноски по кредит ***, отпуснат от „БНП „П. П. Ф.” ЕАД;

- сумата 1 627,21 лева-погасителни вноски по кредит ****, отпуснат от „БНП „П. П. Ф.” ЕАД;

- сумата 20 000 лева, преведена за недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД по сметка в „Централна кооперативна банка” АД;

- сумата 13 056 лева-остатък от преведената сума за продаден недвижим имот на „Старт“ ЕООД по сметка в лева в „У. Б. АД;

- сумата 300 лева-касова вноска по сметка в „Сибанк” ЕАД;

- сумата 11 348,25 лева-преведени суми от ФЦЦ „Конструкционен - клон България“ по сметка в „Сибанк” ЕАД;

- сумата 3 794,47 евро с левова равностойност 7 421,34 лева-касови вноски по сметка в „Сибанк” ЕАД;

- сумата 1 096,45 евро с левова равностойност 2 144,46 лева-преводи от трети лица по сметка в „Сибанк” ЕАД.

В тези части въззивното решение е влязло в сила.

Комисията поддържа касационната жалба против решението на Бургаския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на сумата 43 240 лева, представляваща вземане, предмет на договор за цесия и за отнемане на товарен автомобил „Фиат-Дукато“ с рег. [рег. номер на МПС] с първа регистрация 20.07.2004г., придобит на 13.08.2015г.

Касаторът счита, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Иска да бъде допуснат касационен контрол, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, респ. §1, т.1 ЗОПДНПИ(отм.) и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и нормата на §1, т.7 ЗОПДНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за които не е установен законен източник на средства за придобиването му, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период; 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество; 3. Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание, чл.74, ал.1 или ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.), респ.153, ал.1 или ал.2 ЗПКОНПИ. Според касатора поставените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа също и очевидна неправилност на атакуваното решение -основание по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба Н. А. и М. Н. И., чрез процесуален представител, оспорват наличието на основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Излагат съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение.

Предвид изявлението на надлежния процесуален представител на касатора КПКОНПИ, изразяващо се в частично оттегляне на касационната жалба, Върховният касационен съд е десезиран от селектирането й в оттеглената част. Поради това производството в тази част следва да бъде прекратено.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване в останалата част, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ(отм.), във вр. с §5 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Безспорно установено е по делото, че ответникът Н. А. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 НК, което попада в приложното поле на чл.22, ал.1, т.10 ЗОПДНПИ(отм.). Срещу него е започнала проверка на придобитото имущество, получените парични средства, банковата и осигурителна информация и извършените разходи, обхващаща периода от 05.07.2006г. до 05.07.2016г. Същата е приключила с внасяне в съда на иск за отнемане от него, от бившата му съпруга-В. И. И. и от М. Н. И.-негова съжителка от 2011г. на имущество на стойност 351 886,60 лева, което според Комисията е незаконно придобито предвид липсата на установен законен източник за придобиването му. В хода на съдебното производство с влязла в сила на 07.03.2019г. присъда, постановена по нохд № 1603/2017г. на РС-Видин, Н. А. е признат за виновен и осъден за извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1 НК.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на Комисията са изцяло отхвърлени, въззивният съд е извършил подробен анализ на събраните в производство писмени доказателства и на заключенията на приетите пред ОС-Варна икономически експертизи, според които в проверявания период ответникът е придобил през м. май 2013г. апартамент с площ 51,69 кв. м. в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], в едно със съответните ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, за сумата 24 000 лева, като през м. юли 2013г. е продал този апартамент за сумата 24 000 лева, при данъчна оценка-27 940 лева и пазарна стойност 36 300 лева, съгласно изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ; през м. ноември 2014 г. ответницата М. Н. срещу заплащане на сумата 10 000 лева е придобила чрез договор за цесия вземане към И. И. и А. И. на стойност 43 240 лева, произтичащо от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2014г.; през м. август 2015г. М. Н. И. е купила товарен автомобил „Ф. Д. с рег. [рег. номер на МПС] , с първа регистрация 20.07.2004г. за сумата 1 200 лева, при пазарна стойност към момента на придобиването - 5 825 лева, съгласно заключението на СТЕ. Проверката на парични средства на ответниците е установила, че в края на проверявания период, налични в имуществото на ответниците са следните суми: по банкови сметки в „У. Б. АД: сумата 2,65 лева по банкова сметка с титуляр А.; сумата 11,09 лева по банкова сметка с титуляр М. И.. Открити са следните налични суми по банкови сметки с титуляр М. И.: в „ОББ“АД в размер 1,60 лева; в „Сибанк“ -0,71 лева, „ЦКБ“ АД – 0,88 лева. В „ПИБ“ АД са открити налични парични средства в размер 17,67 лева по банкова сметка с титуляр В. И. И. или в края на проверявания период наличните парични средства в банковите сметки на ответниците е в общ размер 34,60 лева. Възприемайки изводите на изслушаните в производството съдебни експертизи въззивният съд е приел, че общата стойност на придобитото от проверяваното лице и свързаните с него лица, налично в края на проверявания период имущество или отчуждено срещу парична равностойност е в общ размер 52 159,60 лева, от които: 36 300 лева стойността на продадения през 2013г. апартамент в [населено място]; 10 000 лева стойността на придобито с договор за цесия от 2014г. вземане; 5 825 лева стойността на придобит през 2015г. товарен автомобил и 34,60 лева налични суми по банкови сметки. В процесния период приходите и източниците на финансиране са в общ размер 136 491,99 лева, включващи доходи от трудови правоотношения, приходи от продажба на МПС и от продажба на дружествени дялове, приходи от получени кредити; обичайните и извънредни разходи са в размер 96 628,71 лева, включващи разходи за издръжка на семейството, за пътувания в чужбина, за платени данъци и извънредни разходи. Предвид това е изчислил, че нетният доход на проверяваното лице и на свързаните с него лица е в размер 39 863,28 лева. След като е съпоставил нетния доход в размер 39 863,28 лева с придобитото имущество, налично в края на периода в размер 52 159,60 лева, съдът е приел, че несъответствието е на стойност 12 296,32 лева. При така установеното въззивният съд е приел, че не е налице изискуемото се значително несъответствие по смисъла на §1, т.7 ЗОПДНПИ(отм.), обуславящо възникване на правото на държавата да отнеме незаконно придобито имущество.

За да достигне до този извод, въззивният съд не е включил в стойността на имуществото направените през процесния период от ответниците вноски по банкови сметки, банкови преводи, касови вноски и преводи от трети лица, както и погасителни вноски по кредити и кредитни карти, като е приел, че неналичните парични суми, преминали в процесния период през банковите сметки на проверяваното лице и на свързаните с него лица не съставляват „имущество“ по смисъла на чл. 77, ал. 4, т. 1, във вр. с § 1, т.1 и т.7 ЗОПДНПИ (отм.), сега чл.156, ал.4, т.1, във вр. с § 1, т.3 и т.4 от ЗПКОНПИ. Неналичните парични суми са изразходвани и представляват разход, а не притежавано имущество; като разходвани, липсващи, те не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата, извън специално предвидените в закона хипотези при отчуждено имущество с парична равностойност. Посочил е, че разпоредбата на чл. 72 ЗОПДНПИ(отм.), съгласно която при липсващо и отчуждено имущество се отнема паричната му равностойност, не може да обоснове обратен на направения вече извод, тъй като от граматическото и логическо тълкуване на текста е видно, че под „имущество“, което има парична равностойност, законодателят има предвид конкретни вещи, които подлежат на парична оценка, каквито парите не са. В заключение съдът е отхвърлил исковете на КПКОНПИ, като неоснователни и недоказани.

При тези мотиви на въззивния съд, съставът на Четвърто ГО на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси и на сочените основания.

На първия формулиран от КПКОНПИ въпрос е даден отговор със задължителните разяснения в ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и въззивното решение е постановено в съответствие с тях. В т. 1 на цитиранато ТР е застъпено становището, че не представляват „имущество” по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

На втория въпрос също е даден отговор в т. 2 от цитираното ТР № 4 от 18.05.2023г. Прие се, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Предмет на отнемане могат да са налични парични средства - такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.153 ЗПКОНПИ, тъй като законът не предвижда такава възможност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, са придобити имущества, на отнемане подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142 ал.2 ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Те могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице. При постановяване на атакуваното решение, въззивният съд изцяло се е съобразил с цитираната задължителна съдебна практика. Наличието на задължителна практика, от друга страна изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.

Последният, поставен от Комисията въпрос: дължи ли КПКОНПИ държавна такса при обжалване на решение, постановено по предявен от нея иск по чл.153 ЗПКОНПИ е обуславящ, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Според чл. 78, ал. 1 ЗОПДНПИ(отм.) след приключване разглеждането на делото съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред, а в ал. 2 на чл. 78 ЗОПДНПИ (отм.) е посочено, че с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Тълкуването на цитираните разпоредби налага извода, че със ЗОПДНПИ(отм.) законодателят е възприел метод за събиране на дължимите държавни такси, а именно същите да се присъждат с решението, с оглед изхода от делото, а не предварително (определение № 160/ 02.04.2018г. по ч. гр. д.№ 268/2018г. на ІV ГО; определение №50050/ 31.01.2023г. по гр. д.№ 2186/2022г. на ІV ГО и др.). Разпоредбата на чл. 157 ЗПКОНПИ е идентична с разпоредбата на чл. 78 ЗОПДНПИ (отм.) и разрешението не може да бъде различно - с решението си съдът присъжда държавната такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото, както е приел и съставът на Бургаския апелативен съд в обжалваното решение. Предвид изложеното и по последния въпрос не може да се допусне касация на въззивното решение, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице очевидна неправилност на решението на Бургаския апелативен съд, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, защото от съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 157, ал.2 ЗПКОНПИ Комисията следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 30 лева. На ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 6 000 лева. Реалното им извършване е удостоверено в представения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 16.02.2023г., според който уговореното възнаграждение е платено на адв. А. изцяло в брой.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3154/2022г. по описа на Върховния касационен съд, ІV ГО, поради оттегляне на касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, подадена против въззивно решение № 65 от 21.04.2022г. по в. гр. дело №493/2021г. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен искът по чл.74 ЗОПДНПИ(отм.) за отнемане в полза на държавата от Н. А. и от М. Н. И. на следните суми: сумата 34 780 лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект с идентификатор ****, в сграда №4, с адрес в [населено място] на [улица], ет.3, представляващ апартамент № 9, със застроена площ 51,69 лева; сумата 11 940 лева, постъпила от сметка на М. Н. И. в банковата й сметка в „У. Б.” АД и представляваща част от продажната цена на недвижими имоти, собственост на „Старт“ ООД; сумата 922 лева-касови вноски по сметка в „У. Б. АД; сумата 2000 лева, представляваща превод от трето лице по сметка в „У. Б. АД; сумата 5 000 лева - превод от трето лице по сметка в „У. Б. АД; сумата 12 500 лева, превод от трето лице по сметка в „У. Б. АД; сумата 1 440 лева, превод от трето лице по сметка в „У. Б. АД; сумата 9 500 лева, превод от трето лице по сметка в „У. Б. АД; сумата 1 000 лева, преведена от Окръжна прокуратура - Б. по сметка в „У. Б. АД; сумата 20 507,40 лева-превод от трето лице по сметка в „Сибанк” ЕАД; сумата 53 230 лв., постъпила от сметка на „Старт“ ЕООД по сметка в „Сибанк” ЕАД; сумата 12 080 лева-касови вноски по сметка в „Сибанк” ЕАД; сумата 6 006 лева - касови вноски по сметка в „Сибанк” ЕАД; сумата 170 лева - погасителна вноска по кредитна карта в „У. Б. АД; сумата 25 000 лева - продажна цена на недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД, преведа по сметка в „Инвестбанк” АД; сумата 45 000 лева - постъпили преводи от трето лице по сметка в „Инвестбанк” АД; сумата 4 969,91 лева - погасителни вноски по кредит ****, отпуснат от „БНП „П. П. Ф.” ЕАД; сумата 1 627,21 лева-погасителни вноски по кредит ***, отпуснат от „БНП „П. П. Ф.” ЕАД; сумата 20 000 лева, преведена за недвижим имот, собственост на „Старт“ ЕООД по сметка в „Централна кооперативна банка” АД; сумата 13 056 лева-остатък от преведената сума за продаден недвижим имот на „Старт“ ЕООД по сметка в лева в „Уникредит Б.” АД; сумата 300 лева - касова вноска по сметка в „Сибанк” ЕАД; сумата 11 348,25 лева-преведени суми от ФЦЦ „Конструкционен - клон България“ по сметка в „Сибанк” ЕАД; - сумата 3 794,47 евро с левова равностойност 7 421,34 лева-касови вноски по сметка в „Сибанк” ЕАД; сумата 1 096,45 евро с левова равностойност 2 144,46 лева-преводи от трети лица по сметка в „Сибанк” ЕАД.

Определението за частично прекратяване на производството може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 21.04.2022г. по в. гр. дело №493/2021г. на Бургаския апелативен съд в обжалваната част.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество да плати на Н. А. с ЕГН [ЕГН] и М. Н. И. с ЕГН [ЕГН] сумата 6 000 лева-сторени в производството пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 157, ал.2 ЗПКОНПИ, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество да плати по сметка на Върховен касационен съд сумата 30 лева - дължима държавна такса за касационно производство.

Определението за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: