РЕШЕНИЕ

№ 255

гр. София, 27.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 2681/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. А. К. срещу въззивно решение № 10 от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 640/2022 г. на Старозагорския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 260005 от 25.05.2022г. по гр. д. № 293/2021г. на Чирпанския районен съд и вместо него e отхвърлил като неоснователен предявения от касаторката против Т. Т. К. иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да прекрати действията, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, а именно да премахне поставените от нея съоръжения за добив и ползване на вода и прекрати ползването на кладенеца, находящ се в УПИ *-*, кв. 19, по плана на [населено място], общ. Б. Д., застроен с полумасивна жилищна сграда и стопански постройки, придобит от нея по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 107/2017 г.

Насрещната страна по жалбата Т. Т. К. счита същата за неоснователна.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 107/2017 г., ищцата в първоинстанционното производство Ж. А. К. е закупила от М. Д. Т. и С. К. Т. УПИ *-*, кв. 19, по регулационния план на [населено място], ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда и стопански постройки. Имотът на ответницата се намира от другата страна на разделящата двата имота улица и за него е отреден УПИ *-* в кв. 18. С „Договоръ за продажба на недвижимъ имотъ“, без дата, /или с нечетлива дата/ Н. Ж. и С. Т. са прехвърлили на Д. Т. К. правото на собственост и фактическо владение върху собствените си градини, находящи се в [населено място] землище, при посочени граници, едно пространство от 1 м широчина и 40 см дължина или общо 40 кв. м за път да ходи до кладенеца за сумата 200 лв. /по 5 лв. кв. метър/, получена от продавача напълно в деня на подписване на договора. Праводателките на ищцата са наследници по закон на Н. Ж. Г., починал на 06.04.1957г., а ответницата е наследник на Д. Т. К. /Д. Т. Т./.

От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че от сключването на посочения договор ответницата и нейните наследодатели са извършили фактически действия – поставяне на електрическа помпа, изграждане на надземна и подземна тръбна мрежа, изграждане на резервоар за повишаване налягането на водата, с оглед доставяне на вода за поливане на техния имот. Едва през 2012г., когато С. Т. е дошла да живее в имота, същата е създала проблеми и е премахнала съоръженията за ползване на вода от кладенеца. През 2017 г. ответницата отново е възстановила ползването на кладенеца и фактическите действия по упражняване на сервитут на водоползване.

Според приетата по делото съдебно-техническа експертиза не може да се установи само с визуален поглед разположението на тръбната мрежа, която свързва намиращия сe в имота на ищцата кладенец с имота на ответницата, тъй като тръбите са закопани под земята. Тази мрежа има един изход пред дворната врата на ответницата и три изхода вътре в двора. Функцията на резервоара, разположен върху масивната барака до кладенеца в имота на ищцата, вероятно е била да събира водата, изпомпвана от помпа, с цел да се увеличи нейният напор и тя да може да достигне до по-отдалечени точки в съседните имоти. Тръбата, изходяща от резервоара, вероятно е била насочена към имота на ответницата. Към момента електроподаването към помпата в кладенеца се осъществява от дома на ответницата.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че искът по чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право, според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. За да бъде уважена негаторната претенция, не е достатъчно само да се установи, че извършването на въпросните съоръжения за добив и ползване на вода и самото ползване на вода не почиват на правни основания, а е необходимо неоснователните действия, чието прекратяване се иска, да пречат на собственика-ищец да упражнява своето право. Изложени са съображения, че твърдяното от ответницата сервитутно право не е придобито въз основа на посочения договор, който не е сключен в изискуемата от закона форма - нотариален акт съгласно чл. 219 ЗЗД, действал от 01.03.1893 г. до 01.01.1951 г. Доколкото договорът е написан преди езиковата реформа, проведена на 27.02.1945 г., съдът е приел за достоверна дата на договора 26.02.1945 г. - деня преди проведената езикова реформа, при която е отпаднало изписването на буквата „ъ“ в края на думите, след която в официалните документи не се е използвал старият правопис. Договорът за сервитут на водоползване относно процесния имот е сключен по време на действието на чл. 258 ЗИСС /отм./, предвиждащ възможност сервитутът за вземане на вода да се придобива по давност за двадесет години. С оглед сключения между наследодателя на праводателките на ищцата и наследодателя на ответницата договор за продажба на сервитут на водоползване и свидетелските показания, от които е установено непрекъснато и необезпокоявано ползване /владение/ на дворното място на ищцата за водоползване и преминаване до кладенеца от наследодателите на ответницата, въззивният съд е приел, че от 26.02.1945 г. е започнал да тече срок за придобиването по давност на сервитут за водоползване, който е изтекъл на 26.02.1955 г., и от тази дата ответницата, респ. нейният наследодател го е придобил по давност. Изложени са и съображения, че позоваването на придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом, са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. На основание чл. 85 ЗС, във връзка с чл. 82 ЗС, ответницата присъединява към своето владение на сервитутното право на водоползване и владението на наследодателите си. Доколкото по делото е установено, че ответницата и наследодателите й са владели сервитутното право на водоползване в различни времена, следва да се приложи презумпцията на чл. 83 ЗС, че са осъществявали владение и в промеждутъците. Не са налице събрани по делото доказателства за прекъсване течението на придобивната давност по смисъла на чл. 84 ЗС, във вр. чл. 116 ЗЗД, съгласно които разпоредби владението може да бъде смутено само и единствено чрез предявяване на иск или възражение по съдебен ред, но не и чрез други действия. Тъй като от 26.02.1945 г. и понастоящем ответницата и нейните праводатели упражняват фактически действия, които съответстват на съдържанието на сервитутното право на водоползване, и тези действия са извършвани явно, непрекъснато и необезпокоявано, заедно с намерението, което съответства на сервитутното право, съдът е приел, че те са придобили това сервитутно право по силата на изтекла придобивна давност и наследствено правоприемство. По тези съображения предявеният негаторен иск е приет за неоснователен.

Решението е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Настъпват ли правните последици на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му, респ. в негова полза придобивна давност, след като е изгубил владението в продължение на повече от шест месеца.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

Отговор на поставения въпрос е даден с ТР № 2/2024 г. на ОСГК на ВКС, до постановяването на което настоящото производство е било спряно на основание чл. 292, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, като е прието, че изгубването на владението върху имот в продължение на повече от шест месеца от лице, което се позовава на изтекла в полза на негов наследодател придобивна давност, не препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност.

Независимо от това, настоящият състав на ВКС намира, че ответницата не е придобила по давност сервитут за водоползване от намиращия се в имота на ищцата кладенец. По отношение на вещните права законодателят е възприел принципния подход, че могат да съществуват само онези вещни права, които са изрично уредени в закона. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 55 ЗС. Това се отнася и до сервитутите, тъй като сервитутът представлява вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот /служещ имот/, принадлежащо на собственика на друг имот /господстващ имот/. Следователно сервитутните права могат да се придобиват и защитават единствено по предвидените в закона способи; валидно могат да се учредяват, респ. придобиват единствено такива видове сервитути, които са посочени от закона, и с такова съдържание, което предвидено от закона. Разпоредбите са от императивен характер и за тяхното спазване съдът следва да следи служебно.

В случая към момента на изтичането на десетгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС през 1955 г. действащото законодателство, вкл. Закона за водното стопанство от 1953 г. /отм./ не урежда сервитут на водоползване (водочерпене, водовземане) в частна полза от съоръжение за водовземане – кладенец, в частен имот, нито такъв сервитут е уреден впоследствие в Закона за водите от 1969 г. /отм./ и сега действащия Закон за водите /ЗВ/. Разпоредбите на чл. 112 – чл. 115 ЗВ предвиждат право на водопрекарване, което обаче не включва сервитутно права на черпене на вода от съоръжение за водовземане, находящо се в служещия имот. След като ограничено вещно право на водоползване не е уредено, изводът на въззивния съд, че праводателите на ответницата са го придобили през 1955 г. по давност, а понастоящем това право е притежание на ответницата по силата на наследствено правоприемство, е направен в нарушение на материалния закон – чл. 79, ал. 1 ЗС, и е неправилен.

С оглед на това се налага извод, че в случая са налице са неоснователни действия от страна на ответницата, с които се пречи на ищцата да осъществява правото си на собственост в пълен обем, което обуславя извод за основателност на предявения иск по чл. 109 ЗС. В тази връзка следва да се имат предвид дадените с ТР № 4/2005 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, според които понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, в които ищецът твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот, какъвто е настоящият казус. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1-2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 109 ЗС бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторката следва да се присъдят сторените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1565 евро.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Р Е Ш И:

О т м е н я въззивно решение № 10 от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 640/2022 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ж. А. К. против Т. Т. К. иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, като вместо него постановява:

О с ъ ж д а Т. Т. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Б. Д., обл. С. З., на основание чл. 109 ЗС да прекрати действията, с които пречи на Ж. А. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9, да упражнява правото си на собственост, като премахне поставените от нея съоръжения за добив и ползване на вода и прекрати ползването на кладенеца, находящ се в собственото й дворно място с площ от 3070 кв. м, за което е отреден УПИ *-*, кв. 19, по плана на [населено място], общ. Б. Д., обл. С. З., застроен с полумасивна жилищна сграда и стопански постройки, при граници: от две страни улица, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*.

О с ъ ж д а Т. Т. К. да заплати на Ж. А. К. сумата 1565 /хиляда петстотин шестдесет и пет/ евро разноски.

РЕШЕНИЕ т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: