РЕШЕНИЕ

№ 631

гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И. като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3145 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Д. А. срещу решение № 436 от 23.04.2024 г. по в. гр. дело № 478/2024 г. на Варненски окръжен съд (ВнОС), с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Прокуратурата на Р. Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 7 400 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно досъдебно производство № 513/2022 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – Варна, пр. преписка № 13870/2022 г. на РП – Варна, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и за заплащане на сумата 856 лв. – обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.04.2023 г. до окончателното плащане.

Касаторът - ищец поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Твърди, че въззивният съд не е приложил правилно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като е приел, че ответникът не носи отговорност за претендираните вреди по процесното досъдебно производство, тъй като по същото спрямо ищеца не е било повдигано обвинение в извършване на престъпление, макар то да е прекратено поради липса на извършено престъпление и въпреки, че спрямо пострадалия са наложени принудителни административни мерки от органите на полицията при условията на обвързана компетентност. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Прокуратурата на Р. Б. (ПРБ) не подава отговор. В проведеното открито съдебно заседание в производството по чл. 290 ГПК, процесуалният й представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 1952 от 16.04.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: ПРБ отговаря ли по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки – „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 „б“, ал. 3 НК, без повдигнато обвинение, прекратено поради липса на извършено престъпление?. По този правен въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на Трето г. о., решение № 232 от 23.04.2025 по гр. д. № 2516/2024 Четвърто г. о. и решение № 43от 31.01.2025 г. по гр. д. № 242/2024 г. на Трето г. о., която се споделя от настоящия съдебен състав и следва да намери приложение и по настоящото дело. Според същата, ПРБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки: задържане за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. б ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 б, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Този извод е възприет поради това, че образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице, са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по-голямото, може и по-малкото. Затова за неоснователно упражнената принуда срещу лице, срещу което се води наказателно производство, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки, които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи принудителните административни мерки или не.

По основателността на касационната жалба и по наведените от касатора касационни основания, настоящият съдебен състав намира следното:

За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Посочил е също, че обвинението в извършване на престъпление се осъществява чрез привличане на физическото лице - страна по наказателното правоотношение, в качеството му на обвиняем, за извършено от него престъпление при условията и по реда, предвидени в НПК, с цел реализиране на наказателната му отговорност. С привличането на обвиняем се формулира обвинението и се конституира фигурата на обвиняемия. В хода на разследването се привлича обвиняем, а след приключването му се повдига обвинение с обвинителен акт. Решаващият съд е заключил, че едва след привличането на едно лице като обвиняем по отношение на него могат да се предприемат мерки за процесуална принуда, предвидени за обвиняемия в НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Счел е, че само лице, което е привлечено в качеството на обвиняем може да бъде оправдано, наказателното производство срещу него да бъде прекратено, погасено по давност или амнистирано, и само привлеченото като обвиняем лице, а не и останалите субекти на наказателнопроцесуалните отношения, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Заключил е, че в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, е наличието на образувано срещу ищеца, привлечен като обвиняем, наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Посочил е, че според чл. 219, ал. 1 и 2 НПК привличането в качеството на обвиняем се извършва или със съставянето на нарочно постановление от прокурор или с протокола за първото действие по разследването срещу лицето, а в процесния случай нарочно постановление за привличане на ищеца в качеството му на обвиняем не е съставяно. Осъществяване на предпоставките на чл. 219, ал. 2 НПК също не е установил от материалите по досъдебното производство. Напротив, ищецът е бил разпитан единствено в качеството му на свидетел и не е имал друго процесуално качество по процесното досъдебно производство. От приетите по делото доказателства ВнОС е приел за установено, че е възложено на вещо лице да извърши съдебно-химическа експертиза, от заключението на която е доказано, че в биологичните проби, иззети на 12.10.2022 г. в 01. 50 часа от ищеца А., не са открити следи от наркотични вещества или техни аналози, в това число и амфетамин, последният отчетен с тест Д. Д. Т. 5000, проба пореден № 082, в деня на извършената проверка от органите на полицията спрямо ищеца (12.10.2022 г.) . По досъдебното производство не са събрани доказателства за виновността на ищеца, поради което същото е прекратено на 28.03.2023 г. с постановление на прокурор при РП-Варна, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не представлява престъпление.

С решаващия правен извод, че в процесното досъдебно производство ищецът е имал само качеството на свидетел, а свидетелстването е граждански дълг, но не е привличан в качеството на обвиняем, при което една от материалноправните предпоставки за уважаване на осъдителните искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е налице, въззивният съд е отхвърлил предявените искове като неоснователни. Посочил е също, че взетата мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържането за срок до 24 часа, е наложена от орган, оперативно подчинен на прокурора, но не по негово разпореждане, поради което евентуално настъпили от същата вреди в правната сфера на ищеца не се намират в причинна връзка с действия и/или бездействия на прокурора. Счел е, че наложените принудителни административни мерки имат административно-наказателен характер. Прокурорът не разполага с компетентност за постановяване на отнемане на свидетелство за управление на МПС, контролен талон, табели и др., т. е. той не носи отговорност по реда на ЗОДОВ в качеството на правозащитен орган за вреди, причинени от налагане на принудителни административни мерки. В случай, че в резултат от налагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР или на принудителна административна мярка спрямо конкретно лице, за последното са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, то евентуално може да търси обезщетение за тях от административния орган, наложил мярката, по ред, различен от предприетия в настоящото производство от ищеца.

Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав намира, че съобразно горепосочения отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове е в нарушение на материалния закон и обуславя неправилност на атакуваното решение. В хипотеза като процесната, в която срещу ищеца е водено наказателно производство в досъдебната му фаза и са извършени процесуално-следствени действия за събиране на доказателства за уличаването му в престъпление, в случая такова по чл. 343б, ал. 3 НК, независимо от това, че не се е стигнало до повдигане на обвинение, държавата носи отговорност на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е така, доколкото е осъществено наказателно преследване срещу конкретно, индивидуализирано по недвусмислен начин лице, което не е придобило качеството „обвиняем“ само поради това, че от събраните доказателства разследващият орган е установил, че то не е извършило престъплението, в което е уличено, и поради тази причина наказателното производство е прекратено. Този правен извод, подробно обоснован в отговора на правния въпрос, по който е допуснат касационния контрол, по никакъв начин не може да бъде разколебан от обстоятелството, че ищецът е разпитван като свидетел в процесното досъдебно производство и това е единственото процесуално качество, което е имал в него. Законът следва да се прилага не формално, а да се тълкува волята на законодателя според духа на приложимите правни норми, които целят обезвреда на правните субекти срещу които се води наказателно производство, без те да са го предизвикали със свои действия и без да са осъществили какъвто и да било престъпен състав, но въпреки това са търпели неблагоприятни последици от приложената спрямо тях, несъмнено противоправна, процесуална принуда. Спрямо ищеца са осъществени всички елементи от фактическия състав на субективното право по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което той следва да бъде обезщетен за претърпените имуществени и неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с проведеното срещу него противоправно наказателно производство.

Според практиката на ВС и ВКС (ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 112/14. 06. 2011г. по гр. д. № 372/2010г. на IV г. о., решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г. о., решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г. о., решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г. о., решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г. о., решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г. о.; решение № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на III г. о.; решение № 361 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1851/2023 г. на IV г. о. и др.), размерът на обезщетението за неимуществени вреди от квалифицирания деликт по ЗОДОВ се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например вида и тежестта на престъплението; продължителността на наказателното производство; наличието или не на наложена мярка за неотклонение и/или на процесуална принуда, както и техния вид и срок; засягането на физическото и психическото здраве на увредения, респективно неговото влошаване поради наказателното преследване; негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; възрастта на пострадалия, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Настоящият съд съобразява, че процесното наказателно преследване е продължило почти шест месеца (12.10.2022 г. – 24.03.2023 г.), през които е приета химическа експертиза, установила, че кръвната проба на ищеца, взета в деня на проверката с теста Д. Д. Т. 5000 е отрицателна за амфетамини, и са разпитани свидетели, измежду които ищеца, като то е прекратено поради отсъствието на данни за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 3 НК. Последното не е тежко умишлено престъпление, но за него се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба. Взема в предвид обстоятелствата, че на 12.10.2022 г. ищецът е задържан от органите на МВР за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и че му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП със заповед № 22-0819-001457 от 12.10.2022 г. – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с контролния талон до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и че спрямо него не е взимана мярка за неотклонение. Кредитира показанията на свидетелите Г. А. (майка на ищеца) и Д. К. (баба на ищеца), които са взаимнонепротиворечиви и неопровергани от другите доказателства в процеса, съобразявайки нормата на чл. 172 ГПК, от които се установява, че пострадалият след извършената му тестова проверка за наркотици, задържане за срок от 24 часа, наложените принудителни административни мерки и образуваното досъдебно производство е бил сериозно стресиран и отчаян поради това, че никога не е употребявал наркотици, а Дрегер тестът му се оказал положителен, изпитвал е сериозни притеснения, изпаднал е в депресия и не е искал да излиза и да се среща с хората от селото, в което живеел с баба си, които и след прекратяване на наказателния процес са продължили да го мислят за наркоман, страхувал се е, че ще бъде осъден без да е виновен и че някой го е натопил, станал е по-затворен. От горепосочените гласни доказателства се установява и че поради отнетото свидетелство за управление на МПС ищецът не е можел да шофира и се е наложило да пътува с автомобили на приятели и познати до работата си в [населено място] и до Варненския технически университет, където учел в редовна форма на обучение, впоследствие след започване на процесното досъдебно производство – в задочна форма. Следователно ищецът е претърпял сериозни негативни психоемоционални преживявания вследствие на процесното наказателно производство, които с оглед младата му възраст (20 г.) и чистото му съдебно минало значително са накърнили чувството му за справедливост. Касационният съд съобразява обстоятелството, че до повдигане на обвинение спрямо ищеца не се е стигнало, поради което търпените неимуществени вреди са с по-нисък интензитет от търпените такива от лице, придобило качеството „обвиняем“ в престъпление. При съобразяване с всички горепосочени обстоятелства от значение по процесното правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 2 500 лв. като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното противоправно наказателно преследване, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, за която сума следва да бъде уважен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както е поискал ищецът.

Неоснователни са доводите на ответника, че той не следва да носи отговорност за действията на полицейските служители от МВР по задържането на ищеца и наложените принудителни административни мерки. Следва да се посочи, че полицейските служители действат както като административни органи, осъществяващи административна дейност, така и в случая - като разследващи правозащитни органи за събиране на доказателства за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, в рамките на предприетото срещу ищеца противоправно наказателно преследване, което се осъществява всякога под надзора и ръководството на органите на прокуратурата. Поради това последната носи деликтната отговорност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включително за причинените вреди от задържането за срок от 24 часа и за наложените принудителни административни мерки.

Искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди от процесния деликт е основателен за сумата от 800 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, платен от ищеца в процесното досъдебно производство. Плащането му за защитата на пострадалия в последното се установява от приетия по делото договор за правна защита и съдействие от 14.10.2022 г.. Възражението на ответника за прекомерност на платения адвокатски хонорар от 800 лв. поради това, че отсъства фактическа и правна сложност и качеството „обвиняем“ за ищеца и че правната помощ се свежда единствено до придружаване на лице за разпит в качеството на свидетел, следва да бъде разгледано в контекста на задължителните разяснения в ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС. Според последните, съдът по иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-малък от платения в наказателния процес, ако възнаграждението надвишава съществено разумния и обичаен размер, обусловен от фактическата и правна сложност на наказателния процес, интензитета на приложената процесуална принуда и дължимата от адвоката работа, доколкото превишеният размер не е в причинно-следствена връзка с противоправното наказателно преследване. По настоящото дело платеният адвокатски хонорар съответства на фактическата и правна сложност на наказателното дело, на по-ниския интензитет на упражнената процесуална принуда без повдигнато обвинение в престъплението, за което е инициирано преследването, на извършените процесуално – следствени действия и положения труд от адвоката, в чиято дължима грижа е било обезпечаването на законосъобразното протичане на процеса, вкл. с необходимите доказателства, за да бъде избегната наказателна отговорност на представлявания. При отсъствието на съпричиняващо поведение от страна на ищеца, размерът на адвокатския хонорар от 800 лв. е съответен на изискуемата дължима грижа на пострадалия при възлагането на процесната правна помощ, аргумент за което е и обстоятелството, че той е под предвидения размер в чл. 12 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за наказателни производства в досъдебна фаза като процесното. Поради гореизложеното размерът на платения от ищеца хонорар за един адвокат от 800 лв. не е прекомерен и не следва да бъде намаляван в настоящото производство. Направените разходи в размер на 56 лв. от пострадалия за изготвяне на токсикохимичен анализ на дадена от него извън процесното досъдебно производство кръвна проба от 13.10.2022 г., различна от взетата на 12.10.2022 г. кръвна проба в деня на извършената проверка от органите на МВР, последната изследвана от приетата в наказателния процес химическа експертиза, не са в причинно - следствена връзка с увреждащото противоправно поведение на разследващите органи, поради което за тях искът за имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно в частта му, в която са отхвърлени предявените искове: за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 800 лв., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г., като постановено в нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за горепосочените размери следва да бъдат уважени. В останалата обжалвана част, с която исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са отхвърлени, въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 179. 87 лв. – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, пропорционално на уважената част от исковете, съставляващи държавни такси за трите инстанции в размер на общо 50 лв. и хонорар за един адвокат пред първата инстанция в размер на 400 лв.. Във въззивното производство не са представени доказателства за сторени от ищеца разноски за адвокатска защита, поради което такива не се присъждат. Осъщественото процесуално представителство от процесуалния представител на ищеца пред касационната инстанция е в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (безплатна адвокатска помощ), в която съдът определя адвокатското възнаграждение според извършената работа от адвоката, осъществените процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за съответен хонорар за един адвокат в размер на 800 лв., съобразявайки, че конкретното процесуално представителство се изразява в изготвяне на касационна жалба и изложение на основания за допускане на касационно обжалване, че касационен контрол е допуснат и спорът е решен по същество по реда на чл. 290 ГПК, както и че адвокатът не се е явил в проведеното открито с. з., макар своевременно да е представил писмени бележки. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А. Д., осъществил безплатна адвокатска помощ пред ВКС спрямо ищеца, сумата 319.75 лв..

На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 436 от 23.04.2024 г. по в. гр. дело № 478/2024 г. на Варненски окръжен съд, ГО, ІV А състав, в частта му, с която исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са отхвърлени като неоснователни: искът за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 2 500 лв. и искът за имуществени вреди за сумата 800 лв., и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на С. Д. А., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 2 500 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от наказателно производство (досъдебно производство № 513/2022 г. на ОД МВР - Варна, пр. преписка № 13870/2022 г. на РП – Варна), образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 800 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт, ведно със законната лихва от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436 от 23.04.2024 г. по в. гр. дело № 478/2024 г. на Варненски окръжен съд, ГО, ІV А състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на С. Д. А., ЕГН: [ЕГН], сумата 179. 87 лв. - съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на адв. А. Х. Д., АК – [населено място], с адрес: [населено място], [улица], ет. , ап., сумата 319.75 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: