РЕШЕНИЕ

№ 456

гр. София, 29 октомври 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. М.

ЧЛЕНОВЕ: 1. К. Ш. 2. В. М.

при участието на секретаря Е. М. и прокурора К. И., след като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н. д. № 606/2025 г., въз основа на закона и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Инициирано е по искане на осъдения Д. В. А. за възобновяване на в. н.о. х.д. № 304/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. и за отмяна на издаденото по това дело осъдително решение, с което е изменена осъдителната присъда по н. о.х. д. №1021/2023 г. на ОС-Плевен.

В искането се излагат доводи за съществено нарушение на процесуалните правила - възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че въззивният съд не е оценил обективно, всестранно и пълно всички релевантни за вярното решаване на делото обстоятелства, не е отчел всички доказателства и в частност наличния снимков материал и „флашка“, доказваща невинността на искателя. В известно противоречие с това твърдение осъденият въвежда и друго – процесуалният закон бил нарушен, тъй като съдът не е отчел, че освен него виновен за смъртта на И. М. бил и свидетелят Б. П..

Назначеният в производството пред ВКС служебен защитник на осъдения – адв. Е. Б. П., пледира искането за възобновяване да бъде уважено. Не навежда доводи различни от вече релевираните.

В съдебно заседание осъденият поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, като твърди, че процесуалната дейност на въззивната инстанция е била изрядна и апелативният съд не е допуснал нарушенията по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Смята, че не са налице основания за възобновяване и поради допуснато нарушение на материалния закон или явна несправедливост на наказанието.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намери за установено следното:

Искането е процесуално допустимо. То е подадено от активно легитимирано лице – попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 2 НПК, срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред, и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.

Преди да се произнесе по съществото на искането за възобновяване, ВКС прецени следното:

С присъда № 26 от 09.08.2024 г. по н. о.х. д.№ 1021/2023 г. на ОС-Плевен Д. В. А. е признат за виновен в това, че на 04 срещу 05.08.2022 г. в с. Ставерци, обл. Плевен умишлено умъртвил И. К. М., като деянието е извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди и смъртта е настъпила на 06.08.2022 г. в УМБАЛ „Д-р Г. С. – гр. Плевен, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 11, вр. с чл. 115 НК и чл. 54 НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим, като е приспаднато времето, през което лицето е било задържано под стража по същото дело.

С присъдата е извършено произнасяне по веществените доказателства и разноските – последните възложени на осъдения предвид изхода на делото.

По жалба на защитата срещу тази присъда в АС - В. Т. е било образувано в. н.о. х.д.№304/2024 г.

По това дело с решение №6/15.01.2025 г. първоинстанционната присъда е била изменена, като наказанието на подсъдимия е било намалено на осемнадесет години.

В останалите части присъдата е била потвърдена.

Именно този съдебен акт е предмет на искането за възобновяване.

По същество искането е неоснователно, а съображенията за това са следните:

С искането са въведени твърдения за:

- допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни за вярното решаване на делото обстоятелства и пренебрегване на определени доказателства и

- допуснато съществено процесуално нарушени поради невключване в обхвата на обвинението на съучастническата дейност на посоченото от осъдения лице и свидетел по делото Б. П..

1. Неоснователно е твърдението на осъдения, че обстоятелствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно.

Апелативен съд – В. Т. е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК. Във въззивното решение са изложени пространни съображения в подкрепа на приетата от съда фактология, чрез които в достатъчна степен е отговорено на фактическите и правни аргументи на страните. Тук е мястото да се посочи, че тестът за мотивираността на съдебния акт е не толкова количествен, а преди всичко качествен, и в конкретния случай по този показател въззивното решение напълно покрива това изискване.

Инстанцията по същество е обсъдила всеки доказателствен източник, като не е пренебрегнала и надценила нито един такъв. Доказателствените материали, в които се е откривало вътрешно противоречие – обясненията на подсъдимия Д. А. и показанията на свидетелката В. П., са били анализирани с оглед собствената им убедителност и при съпоставката им с останалите налични доказателства. За да формира вътрешното си убеждение, въззивният съд се е позовал и на назначените по делото експертизи - видеотехническа и медицински, които са подпомогнали процеса на доказване и ведно с устните разяснения на вещите лица са позволили недвусмислено да се изясни мястото, начина и лицето, нанесло жестокия побой, вследствие на който И. М. е починал. Не е останала подценена от съда и информацията, съдържаща се в допълнителната съдебно-медицинска експертиза на в. л. д-р Д. Д., която е изключила възможността жертвата да е получила нараняванията си при падане от собствен ръст. Информацията, съдържима в приложения по делото CD-1, съдържащ запис от охранителна камера, монтирана срещу къщата на св. Б. П., на който е направен оглед в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, с основание е ценена като значима за главния факт. Благодарение на нея, посредством допустим от наказателно-правна гледна точка източник, процесът е бил попълнен с независими и обективни доказателствени данни, които са позволили изясняването на авторството на деянието и конкретното участие на осъдения в него.

Неоснователно е твърдението на осъдения, че не били взети предвид от съда „снимков материал“ и „флашка“, доказващи невинността му. Нито от един от посочените от осъдения доказателствени източници не се съдържа в кориците на делото. Налични са единствено стоп – кадри от записите от охранителни камери в с. Ставерци, както и CD – оптични носители на информация, възпроизвеждащи данните от охранителните камери в района на местопроизшествието. Последните обаче – като част от експертни становища и като елемент от действия по оглед на местопроизшествието, са били анализирани от съдебните състави, разглеждащи делото по същество, и са били поставени в основата на решителните им изводи за осъждането на искателя.

2. Несъстоятелно е и следващото посочено от осъдения основание за възобновяване, основаващо се на твърденията му за нарушено право на защита поради непривличане на друго лице – св. Б. Б. П., към наказателна отговорност за убийството, за което той е признат за виновен.

На първо място, осъденият не е процесуално оправомощен субект да преценява срещу кое лице следва да бъде повдигнато обвинение и кой да бъде предаден на съд. Съгласно действащата нормативна уредба, правомощието да ръководи разследването, да повдига обвинения и да внася обвинителни актове в съда принадлежи изключително на прокурора, който съгласно чл. 46 НПК осъществява ръководство и надзор за законност в досъдебната фаза на наказателния процес. Непривличането на съучастник към наказателна отговорност не обуславя нарушение на процесуалните права на обвиняемия, подсъдимия или осъдения, нито представлява основание за възобновяване на наказателното производство. С искането си осъденият А. на практика изразява несъгласие със свободната вътрешна оценка на прокурора за наличието на престъпление и неговото авторство – преценка, която се основава на комплексен анализ на събраните доказателства и не може да бъде заменяна от субективните виждания на страна в процеса.

На второ място, в рамките на досъдебното производство органите на разследването под ръководството на прокурора са извършили детайлен анализ на участието на Б. П. в инкриминираното деяние. В тази връзка са били събрани и проверени всички относими и възможни доказателствени данни - свидетелски показания, записи от охранителните камери, съдебномедицински и видеотехнически експертизи. В резултат на обективен и пълен доказателствен процес е била направена преценката, че Б. Б. П. не е съпричастен към жестокия побой, довел до смъртта на жертвата. По делото е било установено, че в началната фаза на инцидента П. е нанесъл няколко удара с ръка на пострадалия, реализирали медико-биологичната характеристика на леката телесна повреда /за което той е и осъден/ и ненамиращи се в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

В заключение, непривличането на Б. П. към наказателна отговорност като съучастник на осъдения не представлява процесуално нарушение и не може да обоснове възобновяване на наказателното производство.

По изложените съображения ВКС намери, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради което искането на осъдения следва да бъде оставено без уважено.

Така мотивиран Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. В. А. за възобновяване на в. н.о. х.д. № 304/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. и за отмяна на издаденото по това дело осъдително решение, с което е изменена осъдителната присъда по н. о.х. д. №1021/2023 г. на ОС-Плевен.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.