О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5020

Гр. София, 04.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.10.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1867/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Д. срещу въззивното решение на Русенски окръжен съд /ОС/ по гр. д. №996/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „С.Г.С.Б.“ Е. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, с които е оспорена законността на наложеното на ищеца със заповед от 20.10.23 г. дисциплинарно уволнение от длъжността „консултант клиентска поддръжка“.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Намира, че изводите на въззивния съд за редовното връчване на заповедта за уволнение, противоречат на практиката на ВКС – р. по гр. д. №2116/18 г. на трето г. о., относно утвърденото в тази практика изискване при връчване по реда на чл. 47 ГПК длъжностното лице да е търсило адресата поне три пъти по различно време в период от около месец и същият да не е намерен на адреса, което връчителят да удостовери с подписа си. Връчването е формален акт и за него съдът следи и служебно - опр. по ч. гр. д. №5518/16 г. на първо г. о. на ВКС.

Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с изведените от съда две дати на връчване на заповедта за уволнение и с формирания в нарушение на чл....