ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5000 гр.София, 04.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: БОРИС ИЛИЕВ
Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 2356 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на В. С. А., чрез адв. М. М. от АК–С. З. и касационна жалба на Н. С. А., чрез адв. И. М. от АК–С. З. срещу решение № 293/24.10.2024 г. по в. гр. д.№ 614/2023г. на Окръжен съд С. З. поправено с решение № 81/17.03.2025 г. по реда на чл. 247 ГПК, постановени след връщане на делото за ново разглеждане с решение по гр. д.№ 3800/2021 г. на ВКС, с които се обезсилва частично решение № 808 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 5665/2019 г. на Районен съд С. З. постановено по иск за разваляне на договор за прехвърляне на 4/6 ид. части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между В. А. И. и внуците му Н. С. А. и В. С. А., до размер на 2/6 ид. части, а в останалата обжалвана част за другите 2/6 ид. части, решението на първоинстанционния съд за разваляне на договора поради виновно неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 ГПК, е потвърдено.
В касационната жалба на В. С. А. се твърди, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, но разрешени в противоречие с практиката на ВКС обуславящи частична недопустимост на решението по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Отделно се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: 1. „При частичното прекратяване на производството във въззивната инстанция поради сливане качествата на ищец и ответник в един правен субект, как следва да се произнесе въззивният съд по първоинстанционното решение – да го обезсили частично като недопустимо или да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли предявения иск?“; 2. „При смърт на ищеца и сливане на качеството на ищец и ответник в един правен субект поради наследствено правоприемство, следва ли производството по делото да се прекрати изцяло или само за наследствената идеална част?“; 3. „Неразбираемо ли е до степен на нищожност въззивно решение, с което след частично прекратяване на производството поради сливане на качествата на ищец и ответник в един правен субект, първоинстанционното решение е отменено като неправилно и незаконосъобразно за 2/6 ид. части от процесния недвижим имот и оставено в сила като правилно и законосъобразно за останалите 2/6 ид. части, без да е посочено чия собственост са съответните идеални части?“. Аргументира се и тезата, че въззивното решение е до такава степен неразбираемо, че неговият смисъл не може да се изведе дори при тълкуване, което обосновава допускането му до касационно обжалване и в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК.
В касационната жалба на Н. С. А. също се поддържа, че решението е неясно до степен на нищожност, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. В изложение към касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо поради произнасяне на съда извън предмета на делото, както и спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност /починалия наследодател В. А. И./, а също така и нищожно поради невъзможност да бъде изведена еднозначно волята на съда. В контекста на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК поставя въпросите: 1. „Как въззивният съд следва да съобрази указанията, дадени с отменителното решение на касационната инстанция, когато при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция се съберат нови доказателства и се установят нови факти?“; 2. „Когато по делото е установено, че универсалното завещателно разпореждане в полза на универсалния правоприемник на починалия ищец е намалено с влязло в сила решение, с което е възстановена запазената част на наследник по закон, следва ли наследникът по закон да бъде конституиран на мястото на починалия ищец до размера на установената с решението наследствена квота?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си върху приетите по делото доказателства и установените въз основа на тях факти, да се произнесе в решението по всички наведени доводи и възражения на страните, да обсъди в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и да прецени всички правно релевантни факти?“.
В писмен отговор В. С. А. оспорва жалбата на Н. С. А., като счита, че същата правилно не е била конституирана като ищец до размера на възстановената й запазена част, както и правилно съдът е приел, че са налице предпоставките за разваляне на сключения договор по отношение на прехвърлените й идеални части от собствеността.
При проверката за допустимост на производството настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че касационната жалба на В. С. А. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане поради следното: Първоначално предявеният иск за разваляне на договора за прехвърляне на 4/6 ид. части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между В. А. И. и внуците му Н. С. А. и В. С. А. е бил уважен от първоинстанционния съд, а въззивният съд след връщане на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд, с обжалваното решение, поправено по чл. 247 ГПК, обезсилва първоинстанционното решение поради сливане на качеството ищец и ответник в един правен субект - В. С. А. и прекратява производството с определение от 16.02.2024 г. в частта относно придобитите от него по алеаторния договор 2/6 ид. части, като потвърждава решението на първата инстанция за разваляне на договора по отношение на останалите 2/6 ид. части притежавани от Н. С. А.. Предвид изхода на спора, за ищеца В. С. А. не е налице правен интерес от подаване на касационна жалба срещу прекратяване на производството за неговите 2/6 ид. части, с оглед на което касационната му жалба следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на Н. С. А. е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че правоприемник на първоначалния ищец В. А. И., поч. на 25.01.2021 г., е неговият внук В. С. А. поради оставено саморъчно завещание в негова полза, конституирал го е като универсален правоприемник на мястото на ищеца и е заличил като страна по делото наследника по закон Е. А. П.. Според мотивите на решението, съдът е съобразил представения заверен препис от обявеното саморъчно завещание на В. А. И. и въз основа на него е обоснован извод за сливане на качеството ищец и ответник в един правен субект - В. С. А. и прекратяване на делото по отношение на притежаваните от него 2/6 ид. части от правото на собственост върху имота, поради което приема, че предмет на въззивно обжалване е иска за разваляне на сключения от общия наследодател алеаторен договор по отношение на 2/6 ид. части от имота, които са прехвърлени и притежава Н. С. А.. Предвид констатираното сливане на качеството ищец и ответник във въззивната инстанция, съдът обезсилва първоинстанционното решение по отношение на притежаваните от ищеца В. С. А. 2/6 ид. части от правото на собственост на имота. При преценка на събраните доказателства по делото, въззивният съд е възприел крайния извод на първоинстанционния съд, че е налице виновно неизпълнение на приобретателя спрямо наследодателя В. А. И., с оглед на което е потвърдил решението за разваляне на договора от 28.08.2012 г., за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, до размер на 2/6 ид. части, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Искането на ответната страна Н. С. А. за прекратяване на делото и по отношение на 1/9 ид. част от имота, във връзка с решение № 474 от 28.05.2024 г. по гр. д.№ 581/2024 г. на Районен съд Чирпан, в сила от 12.06.2024 г., с което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН универсалното завещание в полза на В. С. А. е намалено до размер на 1/6 ид. част и е възстановена на ответницата като запазена част от наследството, според съда е неоснователно и няма отношение към надлежната процесуална легитимация при смърт на ищеца.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради неяснота на решението и невъзможност да бъде изведена еднозначно волята на съда, което обуславя неговата нищожност поради следното: Обжалваното въззивно решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен състав на съда и в рамките на предоставените му правомощия и компетентност. Доводите за неразбираемост на мотивите и невъзможност да се изведе волята а решаващия състав също не могат да бъдат споделени. Съдът е приел, че е сезиран с иск за разваляне на договор за прехвърляне на 4/6 ид. части от имот срещу задължение за гледане и издръжка, но след смъртта на първоначалния ищец и конституирането на единия ответник на мястото на ищеца във въззивното производство, следва да прекрати производството поради сливане на качествата ищец и ответник по делото, а първоинстанционното решение да бъде обезсилено по отношение на 2/6 ид. части притежавани от В. С. А.. В съдебната практика е изяснено, че съдът следи служебно за процесуалната легитимация на страните, а сливане на качеството ищец и ответник е основание за прекратяване на делото в тази му част. В този смисъл, мотивите на съда по предмета на въззивното обжалване /за притежаваните 2/6 ид. части от Н. С. А./, след частичното прекратяване на производството и обезсилване на първоинстанционното решение, са изцяло в съответствие с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 269 ГПК и в този смисъл решението на въззивния съд, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, не е нищожно и не обуславя допускане до касация в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, с оглед направеното искане в молба от 06.02.2024 г. на ответника Н. С. А. за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д.№ 581/2024 г. на Районен съд Чирпан, по предявения иск на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 16019/03.12.2024 г. на В. С. А., чрез адв. М. М. от АК–С. З.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293 от 24.10.2024 г. по в. гр. д. № 614/2023 г. на Окръжен съд С. З. поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 81 от 17.03.2025 г. в обжалваната част.
УКАЗВА на Н. С. А., чрез адв. И. М. от АК–С. З. н едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 226,23 (двеста двадесет и шест лева, двадесет и три стотинки) лева.
След внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба вх.№ 16019/03.12.2024 г. на В. С. А., чрез адв. М. М. от АК–С. З. може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.