РЕШЕНИЕ

№ 310

гр. София, 17.04.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на седемнадесети април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

М. К.

при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1546/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3165/28.11.2024г., постановено в производство по чл. 288 ГПК по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на „Строителна компания 13„ООД против решение № 37/05.02.2024г. по т. д.№ 328/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му с която е потвърдено решение № 96/23.12.2022 г. по т. д.№ 136/2021г. на Окръжен съд – Хасково, с което касаторът е осъден да заплати на „Д. Б. ЕООД сумата от 95 028,71 лева, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД - авансово платена от ищеца на ответника, на основание договор за строителство от 01.09.2020г., цена на 276 бр. бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, недоставени от ответника до прекратяването на договора на 19.05.2021г., ведно със законната лихва върху същата сума от 21.06.2021г. / предявяването на иска / до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че въззивният съд е игнорирал относими към правния резултат доказателства, за сметка на неоправданото фаворизиране на други. Намира, че факта на незаприходяването на 276 броя палета в собственото му / на касатора – ответник / счетоводство, като придобити по договор с трето лице и факта на неосчетоводяването на фактура № [ЕГН]/14.03.2021г. в счетоводството на ищеца, не са от естество да оборят материалната доказателствена сила на двустранно подписания от страните протокол № 7/15.03.2021г., в който е удостоверено предаването на такава бройка палети от съответния вид от ответника на ищеца, без възражения от страна на последния. Не е отчетен, в подкрепа на доказателствената стойност на протокола, съставеният акт обр. 15 от 14.04.2021г. по Наредба № 3/31.07.2003г. на МРРБ, също подписан без възражения от страните, въз основа на всички двустранно съставени приемо-предавателни протоколи, вкл. № 7/15.03.2021г.. Касаторът намира, че съобразяването с факта на неосчетоводена от ищеца фактура е по същество толериране на собственото му неправомерно поведение по неподдържане на редовно счетоводство. Счита също, че въззивният съд се е основал единствено на заключението на съдебно-икономическата експертиза, без да цени същото, съгласно чл. 202 ГПК, в съответствие с всички доказателства по делото. По начало оспорва логичността на извода за недоставени палети, само и единствено от факта на незаприходяването на такава стока в собственото му счетоводство, който извод не би бил споделен, ако съдът бе кредитирал споразумение от 29.01.2021 г. , сключено между „Строителна компания 13„ ООД и „С. С. И. ЕООД, по силата на което последното дружество се е задължило да достави на ответника 276 бр. Бокс PVC палети в [населено място], където се изгражда преработвателното предприятие, за СМР по което е сключен договора между страните по спора.

Ответната страна – „Д. Б. ЕООД – оспорва касационната жалба.

С определение № 3165/28.11.2024г. касационното обжалване е допуснато по въпроса за доказателствената сила на двустранно подписан от страните протокол за предадено изпълнение. Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото по реда на чл. 290 ГПК решение № 65/16.07.2012 г. по т. д.№ 333/2011 г. на ІІ т. о. на Върховен касационен съд .

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът „Д. Б. ЕООД е предявил против ответника „Строителна компания 13„ЕООД иск за осъждането му да заплати сумата от 120 489,60 лева, представляваща цената, с вкл. ДДС, на технологично оборудване - 350 бр. Бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, които ответникът е бил задължен да достави, съгласно сключен между страните договор за строителство от 01.09.2020г., за обект „Стопанска сграда за съхранение на селскостопанска продукция“ в [населено място], [община]. Това му задължение ищецът сочи неизпълнено. С договора е възложено изпълнение на СМР, но и доставка на преждепосоченото технологичното оборудване - приложение № 5, част „Технологична„ към Количествено - стойностна сметка, неразделна част от договора. Ищецът твърди, че поради частично неизпълнение на ответника в договорения срок / с подчертано в чл. 3.3 от договора значение на срока за ищеца, в качеството му на бенефициент по Европейска програма за развитие на селските райони към Фонд „Земеделие„, за конкретния обект / е развалил сключения договор и доколкото по същия е заплатил изцяло уговореното възнаграждение /авансово/, ответникът му дължи цената на недоставените европалети, като платена „на отпаднало основание“. Твърди отправено уведомление за прекратяване на 19.05.2021г., получено от ответника. В исковата молба изрично се признава, че ответникът е издал фактура № 216/15.04.2021г., в която е приспаднато авансово плащане, съгласно фактура № [ЕГН]/14.03.2021г., за технологично оборудване на стойност 70 190,59 лева с ДДС, за каквато стойност е издаден и акт – образец 19, но не е фактурирана останалата част от технологичното оборудване / до общите 350 бр. /, не е съставен приемо-предавателен протокол, нито ищецът е поканен да приеме оборудването, от което ищецът формира извод за неосъществена доставка по тази фактура. Ищецът изрично акцентира на незаприходени при ответника активи - 350 броя палети - което намира задължителна предпоставка за тяхното доставяне на възложителя. Представен е двустранно подписан протокол № 7, за доставени на 15.03.2021г. на обекта в [населено място] и подлежащи на плащане 276 бр. Бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, с единична цена 286,88 лева, на обща стойност 79 190,59 лева без ДДС, съответно 95 028,71 лева с ДДС. Представена е и фактура № 216/15.04.2021г., за доставка на технологично оборудване / неиндивидуализирано в същата / от ответника на ищеца, на стойност 79 190,59 лева, каквато сума е посочена във фактурата за приспадната от авансово плащане по фактура № [ЕГН]/14.03.2021г., предвид което посочената фактура № 216 е с нулева стойност за дължимо плащане. В уведомлението за разваляне на договора, поради забава на ответника, ищецът се позовава на незавършен и невъведен в експлоатация обект. Незавършената част от СМР не е конкретизирана. Освен посочената забава ищецът се позовава на частично неизпълнение, също неконкретизирано. С уведомлението ищецът претендира от ответника предоставянето на цялата техническа документация и доставка на върнатите, за отстраняване на заводски дефекти хладилни врати, както и за монтажа им на обекта. С уточнение от 09.08.2021г. ищецът посочва споразумение от 14.04.2021 г., с което срокът за изпълнение е продължен по взаимно съгласие на страните, с 15 дни или до 11.05.2021г., но твърди, че и в този срок ответникът не е доставил договореното технологично оборудване. Споразумението от 14.04.2021г. също не конкретизира незавършени до момента СМР, препращайки общо към офертата / количествено - стойностна сметка по договора /, нито сочи неизпълнена доставка на техническо оборудване. Споразумението предвижда ответникът да предаде в конкретно посочени срокове техническата документация за обекта и да завърши в цялост възложеното, без подробна индивидуализация . В чл. 4 е посочено, че при извършване на договорените дейности в срок и предаване на необходимите документи, ищецът се задължава да заплати на ответника 21 982 лева / удържаната гаранция за добро изпълнение / - след доставка и монтаж на БКТП – бетонен комплексен трафопост / чл. 4.1 /, както и да заплати на ответника 64 490 лева с вкл. ДДС, в срок до 01.06.2021г. –„ в случай, че „Строителна компания 13„ООД е изпълнила задълженията си, съгласно сключения договор за строителство от 01.09.2020г.“ . Освен връщане цената за недоставени 350 бр. палети, ищецът претендира и неустойка за забава, в размер на 2 108,60 лева, съгласно чл. 4.6 от договора за строителство, уговорена в размер на 0,05 % на ден от стойността на неизпълнените видове СМР по договор, но не повече от 10 % . Претендира я за периода 12.05.2021г. / изтичането на удължения със споразумението от 14.04.2021 г. срок / до предявяване на исковата молба / уточнение от 09.11.2021 г. по делото / .

Ответникът „Строителна компания 13„ ООД оспорва твърдението за недоставено технологично оборудване, като сочи доставени 276 бр., удостоверено с двустранно подписан протокол от 15.03.2021 г. и с фактура № 216/15.04.2021 г.. За остатъка от 74 палета не оспорва неизпълнението си, но сочи, че цена за същите ищецът не е заплатил, поради което и не му се дължи на отпаднало основание. Оспорва развалянето на договора, поради липса на основание за това, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че към момента на получаване на уведомлението СМР са изпълнени изцяло, като единствено не са доставени 74 бр. палета. Акцентира на окончателно уредени взаимоотношения, както и на обстоятелството, че споразумението от 14.04.2021г. изобщо не споменава недоставено технологично оборудване, а касае допълнително договорени дейности – полагане на асфалтова настилка и доставка и монтаж на БКТП / бетонен комплексен трафопост /, също изпълнени. Позовава се и на връщането от ищеца на ответника сумата от 21 982 лева без ДДС / задържаната гаранция за добро изпълнение /, съгласно чл. 4.1 от споразумението / фактура № 218/26.04.2021 г. /. Последното, според ответника, изключва наличието на каквато и да било претенция от ищеца за неточно изпълнение на договора. С фактура № [ЕГН]/14.03.2021г. ответникът е фактурирал плащане на сума от 281 921,29 лева с ДДС по процесния договор за строителство. Съставените общо 7 броя протоколи, наименовани „акт – образец 19“, двустранно подписани, удостоверяват изпълнени СМР, вкл. технологично оборудване / протокол № 7 /, подлежащи на плащане, на обща стойност 711 086,87 лева без ДДС, съответно 853 304,25 лева с ДДС.

С допълнителната искова молба ищецът твърди, че протокол № 7/15.03.2021г. не отразява действителното положение, съставен е формално, без присъствие на страните на обекта, с цел „обосноваване на плащанията„ към ответника / т. е. авансови / и с очакване за добросъвестно изпълнение от негова страна. Не се твърди изрично неистинност на протокола, в качеството на частен свидетелстващ документ, а страната се позовава на странични доказателства за подобен извод: писмо на ДФ „Земеделие„ за отстраняване на нередовности № 06/04/12/0/02672/3/01/02/01 от 22.06.2021г. / много след подписване на протокол № 7 / , в което - т. 44 – е посочено, че при оглед на място на обекта липсва технологично оборудване от 350 бр. бокс палети.

С допълнителен отговор на исковата молба ответникът се е позовал и на съставения Констативен акт за установяване годността на строежа - обр. 15, от 14.04.2021г., подписан от всички участници в строителството, който несъмнено установява, според страната, изпълнението му, вкл. на задължението за доставка на 276 бр. палета към този момент.

В допълнителната насрещна искова молба / произнасянето по насрещния иск не е предмет на настоящото производство / ответникът признава заплатени от ищеца съответно: 190 000 лева с ДДС на 13.11.2020 г. , сума в общ размер от 381 382,96 лева с ДДС, разплатена на части в периода 15.01.2021 г. – 16.03.2021 г., и сума от 234 921,30 лева с ДДС , платена на 14.04.2021г. Респективно, признато е получаване на сума от 806 304, 26 лева с ДДС / при договорена цена 853 304,25 лева с ДДС /.

В отговора на допълнителната насрещна искова молба ищецът твърди, че връщането на гаранцията, съгласно чл. 4.1 от допълнителното споразумение е единствено и само поради изпълнение на заложеното в същата клауза условие - доставен и монтиран БКТП, което не се оспорва.

По делото са приети споразумение от 29.01.2021г., сключено от ответника и трето за спора лице - „С. С. И. ЕООД, ведно с приемо - предавателен протокол от 26.02.2021г., за доставка на 276 бр. палети в [населено място]. Ищецът е оспорил приемането им, поради настъпила преклузия за доказателства, както и като съставени тенденциозно за нуждите на спора. Вещото лице от назначената СИЕ установява, че в счетоводството на „Д. Б. ЕООД не са заприходени активи – 276 бр. Бокс PVC палети, като придобити от „С. С. И. ЕООД. Сумата от 79 190,59 лева по акт – обр. 19 от 15.03.2021г. е осчетоводена при ищеца по сметка 615 – аванс за придобиване на ДМА, като част от сумата по фактура № [ЕГН]/14.03.2021г..Останалата част от сумата по тази фактура е осчетоводена по сметка 205 – за хладилно оборудване и трафопост. 350 бр. палети не са осчетоводени и от ответника, като придобити по договор с третото лице, при наличие единствено на проформа фактура № 34/31.03.2021г., с доставчик „С. С. И. ЕООД, за 276 бр. палети, но без окончателна фактура за доставката и доказателства за плащане от ответника към доставчика. Експертизата установява разплатена фактура № [ЕГН]/14.03.2021г. на 2 транша на 14.04.2021 г., съответно за 281 921,30 лева. В допълнително заключение по делото вещото лице е установило, че само фактура № 216/15.04.2021г. от всички издадени по договора между страните фактури, не е осчетоводена от ищцовото дружество и не е включена в дневник за покупки до м. април 2022г., поради което сумата от 79 190,59 лева е салдо по сметка 615 „Разходи за придобиване на активи„, т. е. не е закрита като аванс, с прихващане от цена на доставеното по тази фактура. Всички издадени по договора фактури, вкл. № 216/15.04.2021 г., са осчетоводени при ответника и включени в дневници за продажби.

Първоинстанционният съд е уважил иска на основние чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, за сума от 95 028,71 лева и отхвърлил за разликата до претендираните 120 489,60 лева. За да уважи частично главния иск, съдът е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си за доставка на технологично оборудване, вкл. в допълнително договорения срок със споразумението от 14.04.2021г., изтекъл на 11.05.2021г.. Съдът е приел, че с двустранно подписания протокол № 7/15.03.2021г. не се установява доставка на 276 бр. палети, без мотиви към това му съждение, за каквато бройка, единствено, съдът приема, че е авансово заплатена цена. Поради това, и като е счел наличието на основание за разваляне на договора, поради неизпълнение от ответника на задължението му за доставка на 350 бр. палети, съдът е приел иска за частично основателен, до размера на платеното за 276 бр. палети – 95 028,71 лева с ДДС.

Въззивният съд е потвърдил този правен резултат. Изложил е следните съображения по доводите на въззивника: Двустранно съставеният протокол от 15.03.2021г. не съставлява доказателство за доставка на палетите, тежестта за доказване на което е изцяло на ответника, защото предмет на изпълнението не са СМР, а доставка на стоки / движими вещи / и за това изпълнение не подлежат на издаване актове – обр. 19 по смисъла на Наредба № 3/03.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството / доколкото така е титулуван подписаният между страните протокол /. Съдът е приел, че протоколът не може да се ползва с доказателствената сила, съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредбата, но и не може да се ползва като доказателство за приемане на изпълнението, в качеството му на правно действие от страна на възложителя, съгласно чл. 264 ЗЗД, макар и без изрични съображения за този му извод. Отделно съдът е посочил, че актовете обр. 19, в качеството на частни свидетелстващи документи, не се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. Удостовереното в тях изпълнение подлежи на преценка с оглед всички останали доказателства по делото. Като такива доказателства въззивният съд е отчел установения от СИЕ факт, че към 15.03.2021г. в счетоводството на ответника не са били заприходени, като активи, палети от процесния вид, т. е. същият не е разполагал с тази стока / договорена с третото лице „ С. С. И. ЕООД /, за да би я доставил на ищеца. Издадена е само проформа фактура по договор за доставка с това дружество, но няма доказателства за извършено плащане, нито окончателно издадена фактура. Съдът се е позовал на обяснения на вещо лице Рускова, в с. з от 07.11.2022г., според които, ако е имало плащане по проформа - фактурата палетите е следвало да бъдат заприходени в някоя счетоводна сметка при ответника. Доставката на палетите съдът отрича да се установява и с издадения констативен акт за годността на строежа, тъй като същият касае изпълнените на обекта СМР, а предмет на настоящия спор е сключен между страните договор за доставка на стоки, инкорпориран в договора за строителство от 01.09.2020г.. За частичното уважаване на главния иск съдът е изходил от признанието на ответника, че са му разплатени палети на стойност 95 028, 71 лева.

По правния въпрос:

Във формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на Върховен касационен съд / решения по гр. д.№ 4880/2014 г. о. , гр. д.№ 864/2012 г. , ВКС, гр. д.№ 1184/2024г., гр. д.№ 1743/2021г., гр. д.№ 1347/2011г. – всички на ІV г. о., гр. д.№ 4426/2014 г., гр. д.№ 7364/2013 г. , гр. д.№ 1766/2022 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др./ безпротиворечиво се приема, че частните свидетелстващи документи имат формална доказателствена сила – удостоверяват, че изявленията в тях изхождат от лицата, посочени като техен автор. Свидетелстващите документи разполагат и с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти, в отличие от диспозитивните документи, но с обвързваща такава се ползват официалните свидетелстващи документи. Производството по чл. 193 ГПК цели да обори обвързващата доказателствена сила на документа. Оспорване истинността на частните свидетелстващи документи означава да се оспори автентичността или верността им, но точно защото нямат обвързваща материална доказателствена сила, при оспорване на верността им / с твърдение, че фактите, за които свидетелстват, не са се случили в обективната действителност / не се открива производство по чл. 193 ГПК. Съдът преценява истинността им с оглед всички доказателства по делото и по вътрешно убеждение. Удостоверените и оспорени, за съответстващи на обективната действителност факти, подлежат на установяване с всички доказателствени средства.

Горните съображения важат в общата хипотеза на противопоставим на страна в производството частен свидетелстващ документ. В случаите, когато документът носи подпис на оспорващата го страна и удостоверява неизгодни за същата обстоятелства по предмета на спора, частният свидетелстващ документ също се ползва с обвързваща тази страна материална доказателствена сила, която подлежи на оборване от оспорващия. Това е прието и в решение по т. д.№ 333/2011г. на ІІ т. о. на ВКС, обосновало допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, а също в решения по гр. д.№ 6554/2014г. , гр. д. № 4442/2013 г. на ІV г. о. на ВКС и др. /: Страната оспорила верността на удостоверените факти, отразени в протокол за приемане на СМР, носещ подписа й, носи тежестта да докаже, че в обективната действителност тези факти не са се осъществили. Предвид носената от нея тежест, това доказване се явява главно и следователно трябва да бъде пълно / относно видовете доказване - решения по гр. д.№ 921/2010г. гр. д.№ 502/2011 г. на ІІІ г. о., гр. д.№ гр. д.№ 4578/2015 г. на ІV г. о. , гр. д.№ 2560/ 2017 г. на ІV г. о., т. д. № 664 /2011 г. на ІІ т. о. на ВКС и др. /.

По съществото на касационната жалба:

Въззивният съд неправилно е отрекъл каквато и да било доказателствена стойност на двустранно подписания протокол № 7/15.03.2021г., за доставени от ответника на ищеца 267 палета, както предвид обвързващата ищеца материална доказателствена сила на протокола, съгласно отговора на правния въпрос даден по-горе, така и предвид несъстоятелността на обосноваване негодността му с формалното титулуване на протокола като акт – обр. 19 по Наредба № 3/03.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, относим само към изпълнението на СМР. Извън титулната си част, протоколът има необходимото съдържание на обикновен приемо - предавателен протокол за извършена доставка. Формалното му изготвяне в съответствие с неприложими разпоредби не изключва качеството му на документ с доказателствена стойност. Дори в хипотези на частни документи / за официалните е налице изричната норма на чл. 188 ГПК /, материализиращи правоотношения, за които се изисква същият да е в определена форма за действителност / каквато, при това, не е настоящата /, непротиворечива е съдебната практика на касационна инстанция, че негодността на документа, поради неспазена форма за действителност, не изключва доказателствената му сила като обикновен писмен документ / т. нар. конверсия на документ – решения по гр. д.№ 810/2010г. на ІV г. о., гр. д. № 2371/2013г. на ІІІ г. о., т. д. № 29/2009г. на І т. о. на ВКС и др. /.

Поради носената от ищеца тежест за оспорване верността на протокола от 15.03.2021г. - с пълно и главно доказване - от значение са именно наведените по оспорването негови доводи и доказателства. Въпреки указаната му от първоинстанционния съд доказателствена тежест – с доклада в открито заседание от 30.05.2022г. / стр. 16 от протокола /, ищецът на практика основава защитата си на липса на обвързваща материална доказателствена сила на подписания протокол от 15.03.2021г.. В допълнение, вкл. с оглед възраженията на ответника, се позовава на обективната невъзможност на последния да престира вещите към момента на съставянето на приемо - предавателния протокол, която – с оглед вида на доказването – също е следвало да бъде установена категорично. Единствено съмнение в такава насока, но с това му значение - недостатъчно, съставлява установеното незаприходяване на палети от договорения вид в счетоводството на ответника, въз основа на сключения с продавача „С. С. И. ЕООД договор и неосчетоводено плащане на цената от ответника – купувач. Не е категорично установено неизпълнение на доставката, формално договорена между двете дружества: така напр. не е установена липса на осчетоводяване на сделката и при продавача, а липсата на плащане се обяснява с уговорената по договора насрещна престация на ответника, вместо заплащането на цена на палетите. В относимост към последната, вещото лице от назначената по делото СИЕ е потвърдило предоставени му предварителен договор за покупко-продажба и строителство от 21.10.2021 г. между „Строителна компания 13„ ООД, в качеството на продавач – изпълнител и „ Строй стандарт инженеринг“ ЕООД, в качеството на купувач – възложител, както и договор за строителство между двете дружества от 29.01.2022г., за изграждане на еднофамилна жилищна сграда. Несъстоятелни са и обясненията на ищеца за причината за съставяне на самия протокол от 15.03.2021г. - с цел да се обосноват плащания / авансови / към ответника. В чл. 4.4 от договора са уговорени условията за отделните плащания, вкл. задължението за първо авансово плащане, от които ищецът твърди да се е отклонил. По същество твърдението на ищеца е за съставяне на симулативен документ / приемо – предавателния протокол /. Не са представени, обаче, доказателства, установяващи взаимната действителна воля на страните – да документират привидно основание за плащане. Не е доказано да е възникнала за ответника нужда от средства, извън уговорените в договора траншове, за да би се пристъпило към извънредно авансово плащане. Недостатъчно за подобен извод е обстоятелството, че само ден преди съставянето на протокола е извършено плащане от ищеца на ответника, от което последващо – в качеството му на авансово – е приспадната стойността на доставените палети по фактура № 216/15.04.2021г.. Не е предоставено от ищеца и логично обяснение защо – ако целта е била единствено да се авансира ответника, при очаквано последващо пълно и точно изпълнение - протоколът е съставен за 276 бр. палета, вместо за договорените 350 бр..

От друга страна, косвено доказателство, сочено от ответника и разколебаващо тезата на ищеца, е обстоятелството, че за твърдяното неизпълнение липсва разменена между страните кореспонденция, предходно на изисканите от ДФ „Земеделие„ обяснения с уведомително писмо от 22.06.2021г.. Не се упоменава в сключеното на 14.04.2021г. допълнително споразумение, нито е посочено като основание за „ разваляне на договора „, в уведомлението за прекратяване / стр. 110 на делото /. Косвено доказателство, разколебаващо тезата на ищеца е и обстоятелството, че същият е върнал предоставената от ответника гаранция за добро изпълнение / фактура № 218/26.04.2021 г. /. Ответникът се е позовал и на факта на отчетени от ищеца разходи по доставката на палети, за извършване плащане по сключения договор с ДФ „Земеделие„. Съдържанието на представеното уведомително писмо на ДФ „Земеделие„ за отстраняване на нередности - изх. № 01-2600/3499/22.06.2021г. / стр. 75-77 по номерацията на първоинстанционното дело /, противно на твърдението на ищеца, че видно от същото не е отчел като разход придобиването на 350 бр. палети, установява единствено неотчитането на разликата между доставените 276 бр. и договорените 350 бр.. Това е смисълът, изводим от съдържанието на т. 21 от уведомителното писмо, в която ДФ „Земеделие“ е изискал обяснение защо не са заявени за плащане всички бокс палети, след като видно от Протокол № 7/15.03.2021 г. са доставени 276 бр. палети, а по договора следва да бъдат 350 бр.. Ищецът обвързва твърдението си с посоченото в т. 44 от уведомителното писмо, но в същата се сочи единствено липсата на каквито и да било бокс – палети на обекта, констатирана последващо на съставянето на приемо-предавателния протокол. Подобна липса не би могла да бъде категорично доказателство за неизпълнение на ответника, при период от време между документираната доставка и констатираната липса, през който, съгласно чл. 6.12, предл. второ от договора, отговорността за опазване на доставките вече е била на възложителя. Не е изключено липсата да е в причинност с поведението на трети лица.

Както вече се посочи, при обвързващата материална доказателствена сила на подписания и от ищеца протокол, за приемане доставката на 276 бр. палети, без вписани възражения – неизгодно за страната в конкретния спор обстоятелство, ответникът по начало не носи доказателствена тежест за установяване на изпълнението, но косвените му доказателства за същото допълнително компрометират доказването на ищеца, като непълно.

Предвид гореизложеното, въззивното решение се явява неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения - неправилно възприета доказателствена сила на частен свидетелстващ документ и неотчетени доказателства и обстоятелства по спора, които компрометират успешното оспорване на верността му от ищеца.

С оглед горното, въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, следва да се отмени, като се отхвърли предявеният от ищеца иск, чиято правна квалификация е чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД – връщане на даденото, като получено при начална липса на основание. Приложимостта му не е изключена от наличието на договорна връзка между страните, на основание която формално е извършено, след като материалните предпоставки за плащането – прието изпълнение на възложеното – не са били налице към момента на плащането. Изначална липса на основание е налице и когато между две лица съществува правоотношение, но съдържанието на това правоотношение не оправдава преминаването на конкретните блага от патримониума на едното в този на другото / подробни съображения в решение по т. д.№ 68/2024 г. на І т. о. ВКС / .

По отговорността за разноски:

Разпределянето й е съобразено с предмета на касационното производство – въззивното решение единствено в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното, за уважаване на главния иск, в размер на 95 028,71 лева. С оглед отхвърлянето на иска в настоящата инстанция, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за същата, в размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 8 250 лева / не е заявено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК / и 1 931 лева – заплатени държавни такси или общо сумата от 10 181 лева. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му с характер на определение по разноските, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на „Строителна компания 13“ ООД да заплати на „Д. Б. ЕООД разноски за първоинстанционното производство над размера от 247,46 лева, както и в частта му с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за въззивна инстанция над размера от 1 583,66 лева. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство, в размер на 3 898,66 лева заплатено адвокатско възнаграждение / общо заплатени 4 000 лева за защита по главните искове, пропорционално припадаща се сума на отхвърления главен иск за 95 028,71 лева, предсмет на касационния контрол /, както и разноски за въззивното производство от платено адвокатско възнаграждение в размер на 8 382 лева / при платени 8 600 лева, пропорционално припадаща се сума на отхвърления иск за 95 028,71 лева, при липса на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК /.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 37/05.02.2024г. по т. д.№ 328/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му с която е потвърдено решение № 96/23.12.2022г. по т. д.№ 136/2021г. на Окръжен съд – Хасково, с което „Строителна компания 13 „ ООД е осъдено да заплати на „Д. Б. ЕООД сумата от 95 028,71 лева, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД – платена без основание цена на 276 бр. бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, ведно със законната лихва върху същата сума от 21.06.2021г. / предявяването на иска / до окончателното й изплащане, както и в частта му с която е потвърдено решение № 96/23.12.2022 г. по т. д.№ 136/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, за осъждане „Строителна компания 13„ООД да заплати на „Д. Б. ЕООД разноски за първоинстанционното производство над размера от 247,46 лева и до присъдените 12 318, 98 лева, както и в частта му, с която „ Строителна компания 13„ООД е осъдена да заплати на „Д. Б. ЕООД разноски за въззивното производство над размера от 1583,66 лева до присъдените 2 305,93 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. Б. ЕООД против „Строителна компания 13„ООД иск, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане „Строителна компания 13„ ООД да заплати на „Д. Б. ЕООД сумата от 95 028,71 лева, като платена без основание цена на 276 бр. бокс PVC палети по евростандарт 120х100х790, ведно със законната лихва върху същата от 21.06.2021г. до окончателното й изплащане .

ОСЪЖДА „ Д. Б. „ ЕООД , на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Строителна компания 13„ ООД понесените в производството разноски, в размер на: 3 898,66 лева за първа и 8382 лева за въззивна инстанции - заплатено адвокатско възнаграждение, както и 10 181 лева разноски за касационна инстанция, от които 8 250 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 1 931 лева – платени държавни такси .

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

` ЧЛЕНОВЕ: