РЕШЕНИЕ

№ 677

София, 10.11., 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 октомври две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 2883 /2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

По касационна жалба, подадена от Столична община е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивно решение № 2300 от 18.04.2024 г., постановено по гр. д.№ 9376/2023 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20089906 от 08.05.2023 г. по гр. д. № 31501/2019 г. по описа на Софийски районен съд. С последното е уважен иск, предявен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на Столична община, че ищецът Б. Г. А. е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода 1996 г.–04.06.2019 г. на недвижим имот с идентификатор *** (предходен идентификатор ***) с площ 780,00 кв. м., по предходен план-имот с пл.№ ***, кв. 8, парцел ***-за ЖС, по плана на [населено място], местност “Л. - З. *”.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, тъй като към настоящия момент имота не е самостоятелен, а е част от друг имот в резултат на изменения в КК, че поради това, ищецът не е могъл да владее и придобие по давност част от поземлен имот към момента на постановяване на решението. Твърди се неправилност на решението, тъй като не е установено от коя дата през 1996 г. е установено владението, което е от значение тъй като, течението на придобивната давност за държавни и общински имоти е спряно, считано от 01.06.2006 г. и е важно колко дни са необходими за довършване срока на владението с оглед отмяната на пар. 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.) и отмяната му с Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.)

Ответникът по касация Б. Г. А. оспорва касационната жалба, тъй като решението е правилно. В съдебно заседание поддържа теза, че съдът няма право да приложи правилото на чл. 7, ал. 1 ЗОС в първоначалната му редакция, тъй като касатора не се е позовал на него. Твърди, че то и нормата на чл. 86 ЗС, в частта, касаеща частната общинска собственост е противоконституционна поради противоречие с чл. 17, ал. 2 и ал. 4 КРБ, поради което е поискал сезиране на КС за обявяването й за противоконституционна в тази част. Прави довод, че съдът следва да съобрази и давността, изтекла в хода на процеса, защото ищецът не е прекъснал собствената си давност, а и общината не е предявила иск, за да я прекъсне. Счита, че е доказано владението на ищеца.

По искане за сезиране на КС на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, съдът се е произнесъл с отделно определение, с което това искане е оставено без уважение по изложените в същото мотиви.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Предявен е положителен установителен иск от Б. А. срещу ответника Столична община за установяване правото му на собственост на основание придобивна давност в резултат на владение в периода от 16.04.1996 г. до датата на подаването на искова молба /04.06.2019 г./ върху недвижим имот с идентификатор ***, представляващ по предходен план-имот с пл.№ ***, кв. 8, парцел ***-за ЖС, по плана на [населено място], местност “Л. - З. ***”, като в хода на производството е уточнено, че предмет на спора е имот идентификатор *** и с площ 780,00 кв. м.

Твърденията на ищеца са, че закупил на 16.04.1996 г., съседния на процесния имот с пл.№ *** и тогава завладял и процесния пл.№ ***, изградил в него доста постройки, захранил го с електричество, което заплаща. Уточнява, че процесния имот бил закупен от баща му Г. А., цената била платена, но сделката не била оформена в нотариална форма. Затова се позовава на придобивна давност.

От приетата СТЕ се установява, че процесния имот е с бивш пл.№ ***, нанесен в КККР като имот с идентификатор ***. Съседен от запад е купеният от ищеца имот с идентификатор ***, идентичен с имот ***. Изменение на регулационния план отрежда северната част от УПИ *** - от кв. 22 - за жилищно строителство с площ 82 кв. м. за [улица]. Тази част е заснета в КК като имот ***, който не е предмет на спора. Останалата част от УПИ *** - от кв. 22 остава отредена за жилищно строителство. Видно от скица от 10.09.2019 г., към момента на предявяване на иска процесният имот е пл. № *** с площ 780 кв. м., който с молба-уточнение на исковата молба е посочен с тази индивидуализация. Към октомври 2020 г. е изменена КК и процесния имот е заснет като част от ПИ с идентификатор ***, целия с площ 1357 кв. м. Така е установена идентичност между бивш имот пл. № ***, имот с идентификатор *** и процесният имот с идентификатор *** към момента на предявяване на иска, който сега попада в източната част на новосъздаден поземлен имот с идентификатор ***,

Безспорно е, че имот пл. номер *** в кв. 8 по плана на [населено място], е отчужден със Заповед № РД-40-1300/24.10.1989 на Столичен народен съвет, в полза на държавата за мероприятие “училище” на основание чл. 95 и чл. 98, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗТСУ. Определено е обезщетение на собствениците – трети лица и им е предоставено 4-стайно жилище. Представени са съобщения за извършеното отчуждаване, връчени на собствениците на имота, като няма данни те да са подавали жалби.

За процесния имот е съставен акт за частна общинска собственост № 3045, с който имота е актуван за общински на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС /имоти и вещи, предоставени на общината със закон/ Отчуждените застроени и незастроени имоти, отредени за жилищно строителство са обявени за общинска собственост с разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОС в първоначалните редакции, а след изменението на чл. 2, ал. 2 ЗОС, на осн. пар. 42 ЗИЗЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.)

Разпитани са свидетелите К. Н. Д. и В. И. Г.. Според показанията на първия свидетел, ищецът живее в къща с двор, където преди се гледали много животни. През 1996 година ищецът почерпил, защото закупил съседното място, което преди това не било негово. Първият свидетел знае, че за мястото ищецът платил пари на ръка, а за другия си имот имал нотариален акт. Сочат, че имотът от 1996 година насам е ограден, има и постройки, които винаги били там, с които предполага, че имотът е закупен. Според показанията на втория свидетел, ищецът имал два имота в района, за единия имал нот. акт, а за другия платил пари на човека, от който е купил имота. Сега двата имота са оградени и са в един общ двор. В купения без нот. акт имот имало постройки – стопански и за животни, били изградени с тухли, не знае дали били законни. Свидетелят не знае от кого е купил ищеца имота. Бил празно място. Преди 1996 г. не е виждал никой в имота. Според този свидетел, постройките в имота, купен без нот. акт, били построени от ищеца.

Вещото лице установява, че всичките общо шест постройки са полуразрушени като от състоянието им може да се заключи, че са на повече от 30 години.

Първата инстанция е уважила иска, като е приела, че владението е безспорно установено от 1996 г., а след обявяване на пар. 2 от Закона за допълнение на Закона за собствеността за противоконстиуционен давност тече за периода от 31.12.2017 г. до 22.02.2018 г., през който е изтекъл последният ден от десет годишния срок.

Въззивната инстанция е приела, че на осн. § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, обн. ДВ бр. 49 от 30.05.1995 г, погрешно посочен като „Закона за трансформация на собствеността на държавата в общинска собственост“ от влизането му в сила на 17.09.1991 г. процесният имот, като отреден за жилищно строителство е станал общинска собственост, което е потвърдено с чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост в редакцията й съобразно изменението, обнародвано в ДВ, бр. 96/05.11.1999 предвид отреждането му за обществено благоустройствено мероприятие – жилищно строителство и благоустройствени мероприятия от отчуждаването му в полза на държавата през 1989 г.

Въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 86 ЗС, в редакцията й, след изменението, публ. с ДВ. бр. 33/96 год. в сила от 31.05.1996 год., като е тълкувал нормата в смисъл, че ограничава придобиването по давност само на вещи и вещни права със статут на публична държавна или публична общинска собственост, т. е., че забраната се отнася само за публичната общинска собственост и не се отнася за имотите частна общинска собственост. Така е приел, че давността за ищеца е започнала да тече, считано от 01.06.1996 г. и с §1 от ЗД на ЗС /ДВ. бр. 46/2006 г./ давностният срок за придобиване на недвижими имоти - общинска собственост е спрян нормативно, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2017 г., а накрая - с §2 ЗИЗС (ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) до 31.12.2022 г Приложил е Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.), с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.) и предвид отмяната пар. 2, предвиждащ обратно действие на спиране течението на давността, е приел, че в периода 31.12.2017 г. – 19.01.2018 г. е изтекъл последния ден от десет годишния срок. Позовал се е на Решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о., с което обаче съдът се е произнесъл по друг въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.

По основанието за допускане до касация:

Съгласно т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, при осъществяването на касационен контрол, ВКС може да приложи императивна правна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като касационно основание.

Затова е допускано касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради неприлагане на относима към спора императивна правна норма – чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост в първоначалната му редакция в сила от 01.06.1996г., приложима за част от периода, за който ищецът твърди, че е владял процесния имот. Основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК, по което е допуснато касационно обжалване, се прилага независимо от това дали са обосновани основанията по ал. 1 от същия текст.

Конституцията от 1991г. определя общинската собственост като отделена от държавната собственост, а съгласно чл. 6 ЗС, редакция ДВ бр. 33/1996 г., собствеността на държавата и на общините е публична и частна. Нормата на чл. 86 ЗС в редакция /ДВ бр. 33/1996г./ в сила от 01.06.1996г. забранява придобиването по давност на публична държавна и общинска собственост. Не е посочено коя от двата вида общинска собственост не може да се придобива по давност. От същата дата влиза в сила и Закона за общинската собственост /ЗОС/. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОД, в първоначалната му редакция, Обн. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. „имотите и вещите – общинска собственост, не могат да се придобиват по давност“, т. е. забраната за придобиване по давност се отнася както са имотите публична общинска собственост, така и за имотите частна общинска собственост. Този извод се налага и от изменението на нормата на чл. 7, ал. 1 ЗОС със ЗИДЗОС, обнародван в ДВ бр. 96/05.11.1999 г., в сила три дни след обнародването му, т. е. от 09.11.1999г., с което е установена забрана за придобиване по давност само на имоти - публична общинска собственост. Така законовата забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост отпада от 09.11.1999 г. От 01.06.2006 г. обаче е въведен мораториум с пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г.), който спира течението на давността считано от 01.06.2006 г. Този срок е продължаван неколкократно до 31.12.2017 г. С § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), срока е продължен последно до 31.12.2022 г. като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно /обратно/ действие на спирането на давността считано от 31 декември 2017 г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., публ. ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г., в сила от 08.03.2022г./ са обявени за противоконституционни пар. 1 ЗДЗС и пар. 2 ЗИЗС. Отмяната на пар. 1 ЗДЗС действа за напред, съгласно чл. 151, ал. 2 изр. 3 КРБ - последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на Решението на КС. След отмяната на пар. 2 ЗИЗС, предвиждащ обратно действие, се заличава с обратна сила последицата от действието й, т. е. заличава се спирането на давността за периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. В този период давност е текла. За следващия период – от 20.01.2018 г. до влизане в сила на Решението на КС – 08.03.2022г. давността е спряла да тече. След 08.03.2022 г. давност тече.

Като е приел, че давността за придобиване по давност на процесния имот е започнала да тече от 01.06.1996 г., а не от влизане в сила на изменението на чл. 7, ал. 1 ЗОС, обнародвано в ДВ бр. 96/05.11.1999 г., в сила от 09.11.1999г. и че е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., въззивният съд не е приложил императивна норма - чл. 7, ал. 1 ЗОС в първоначалната редакция, забраняваща придобиване по давност и на двата вида общинска собственост. Решението е постановено в противоречие с материалния закон.

За придобиване по давност на правото на собственост е необходимо упражняване на владение в законово определения период от време. Позовалият се на придобиване правото на собственост на основание придобивна давност е необходимо да е доказано и двата елемента на владението и упражняването му в определения от закона срок.. Обективният елемент на владението изисква фактическо упражняване на такива действия, които съответстват по съдържание на правото на собственост, а относно намерението за своене е установена законовата оборима презумпция на чл. 69 ЗС. Признаците на владението – явно, несъмнително /фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за нея, действията на не са двусмислени/ да е спокойно и непрекъснато, също подлежат на доказване от позоваващият се на това придобивно основание.

По настоящият спор исковата молба е подадена на 04.06.2019 г. – преди обявяване за противоконституционен от КС на пар. 1 ЗДЗС. По време на процеса за спорното право давността спира да тече, съгласно чл. 115 ал. 1 б. „ж“. Затова не може да се съобрази изтекла давност в хода на производството. За ефекта на спиране на придобивната давност докато трае процеса за спорното право на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС е без значение, че ищецът не може да прекъсне собствената си давност и, че тя не е прекъсната и от ответника с предявяване на насрещен иск.

Така от изменението на първоначалната редакция на чл. 7, ал. 1 ЗОС – 09.11.1999 г. до въвеждане на мораториума за придобиване по давност на имоти-частна общинска собственост – 31.05.2006 г. не е изтекъл изискуемият в чл. 79, ал. 1 ЗС 10 годишен период на владение. С предявяване на иска, по време на процеса течението на давността е спряно. Следователно до предявяване на иска не е изтекла десет годишна давност.

Въззивното решение е и необосновано относно извода, че ищецът е владял процесния имот. Не са съобразени противоречивите твърдения на ищеца дали той, или баща му „купил“ неформално имота и че той го застроявал. Противоречиви са показанията на свидетелите относно това кой е застроявал имота. Състоянието на постройките, за които вещото лице установява, че са полуразрушени и са от преди повече от 30 години също опровергават показанията на втория свидетел, че ищеца ги построил и твърдението за владение на процесния имот.

Предвид изложеното, въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и съдържащо необоснован извод за упражнявано владение от ищеца следва да се отмени като неправилно, а поради това, че не се налага събиране на нови доказателства и по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество. Предявеният иск е недоказан и неоснователен по изложените съображения, поради което се отхвърля.

Съобразно резултата по спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на касатора следва да се присъдят претендираното от него юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и деловодни разноски в размер на 199,40 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:ОТМЕНЯ въззивно решение № 2300 от 18.04.2024 г., постановено по гр. д.№ 9376/2023 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Б. Г. А., ЕГН-[ЕГН] да се признае за установено по отношение на Столична община, че той е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода 1996 г.–04.06.2019 г. на недвижим имот с идентификатор *** (предходен идентификатор ***) с площ 780,00 кв. м., по предходен план-имот с пл.№ ***, кв. 8, парцел ІІ-за ЖС, по плана на [населено място], местност “Л. - З. ***”.

Осъжда Б. Г. А., ЕГН-[ЕГН] да плати на Столична община деловодни разноски в размер на 199,40 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: