ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5249

Гр.София, 17.11.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Папазаова гр. д. № 4272 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Е. Д. М. срещу определение № 19778 от 14.10.2025г. по ч. гр. д. № 7650/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 14464 от 27.03.2035г. по гр. д.№ 3487/2025г. на СРС, 162състав за прекратяване на производството по делото.

Ответната страна Прокуратура на Р. Б. не взема становище.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Е. М. е предявил иск против Прокуратурата, с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 24 999лв., за неимуществени вреди, произтичащи от незаконното му задържане по в. ч.н. д.№ 401/2017г. след предявяване на обвинение срещу него за извършено престъпление – грабеж, за което впоследствие е признат за невиновен.Обезщетението е за периода 30.12.2017г.-13.01.2023г.

Производството по така предявения иск е прекратено от СРС, защото е установено, че пред същия съд вече е висящо друго производство / гр. д. № 123/2025г./, което е с идентични страни и предмет и по което периода за който се претендират вредите, тъй като е от 20.12.2017г. до 23.12.2024г. обхваща и процесният.

Така постановеният акт е потвърден от СГС със сега обжалвания акт. Решаващите мотиви на съда са свързани с установената в чл. 126, ал. 1 ГПК забрана за едновременно разглеждане на две дела с идентичен спорен предмет и страни, в рамките на които се търси идентична защита. В случая е налице пълен обективен и субективен идентитет, доколкото и по двете дела страни са Е. М. /ищеца/ и Прокуратурата/ответник/, по тях се претендира присъждане на едно и също обезщетение /за неимуществени вреди, причинени в резултат на твърдяно от ищеца незаконно задържане по в. ч.н. д.№ 401/2017г./, вредите са в един и същ размер /24 999лв./ и периодът за който се претендира обезщетението по настоящето дело /от 30.12.2017г.-13.01.2023г./ е същият както по другото дело /по гр. д.№ 123/2025г., който е 20.12.2017г. до 23.12.2024г., т. е. той е същият като по настоящето дело плюс още около 11 месеца/.

При така изложените мотиви, частният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /изискуеми съгласно препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК/, във връзка с които се поставят следните два въпроса: 1. Допустимо ли е национален съд да прекрати производство на основание чл. 126, ал. 1 ГПК при липса на идентитет по предмет, фактически състав и период на настъпилите вреди, когато наведените фактически обстоятелства и периодите са различни, независимо от това че ищецът е едно и също лице и представлява ли това ограничаване на достъпа до съд в нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на ефективност и равностойност? и 2. Представлява ли голословното изброяване на многобройни „други дела“, заведени от ищеца, без конкретизация на техните номера, страни и предмет, достатъчно основание за изводите на съда за пълен обективен и субективен идентитет по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК и допустимо ли е въз основа на такова общо твърдение, да се прекратява производството, без съдът да извърши конкретна съпоставка на предмета и страните по делата – с оглед гарантираното в чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 6, §1 ЕКЗПЧ право на достъп до съд и на мотивиран съдебен акт?

Настоящият състав намира, че по така поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото същите не отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост, съгласно дадените с т. 1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Съгласно същите – за да е от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, поставеният материално правен или процесуално правен въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая никой от поставените два въпроса не отговаря на тези условия. Това е така, защото първият въпрос – съдържа условие / че липсва идентитет по предмет, фактически състав и период на настъпилите вреди/, което не отговаря на конкретно установените факти, а вторият въпрос е във връзка с обстоятелство /наличие на изброени многобройни „други дела“, заведени от ищеца/, което не е от значение за изхода на спора, доколкото не в това изброяване са решаващите мотиви на съда, обусловили крайния му извод. Независимо от изложеното, за пълнота на изложеното следва да се посочи, че наличието на предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК /каквото в случая е констатирано от съда/, изисква служебно прекратяване на по-късно заведеното дело.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19778 от 14.10.2025г. по ч. гр. д. № 7650/2025г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: