ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2211
гр. София, 29.04.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 1966 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение – Ботевград” ЕООД, представлявано от адвокат И., против решение № 1144 от 11.11.2024 г. по гр. д. № 1019/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 260000 от 09.01.2024 г., постановено по гр. д. № 45/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което „Многопрофилна болница за активно лечение-Ботевград“ ЕООД е осъдено да заплати на Т. И. П., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на допуснато нарушение на добрата медицинска практика и принципа за качество на предоставяната медицинска помощ, извършени от служители на ответника на 08.10.2012 г. при операция „Цезарово сечение“, при която е използван марлен компрес без рентгенопозитивна нишка, забравен в тялото на ищцата, което е довело до развитие на хроничен възпалителен абсцес в малкия таз и детеродната й неспособност, както и сумата от 2 711.20 лева – имуществени вреди от същия деликт, ведно с лихви и разноски.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост - касационни основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно и съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Сочи като такива следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото? Поддържа се противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2013г.
2. Задължен ли е съда да се мотивира защо приема или не дадено експертно заключение и какви процесуални действия следва да предприеме служебно при противоречиви експертизи за изясняване на делото от фактическа и правна страна? Поддържа противоречие с решение №132/29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ІІІ гр. отд. на ВКС, решение №310/ 31.12.2019 г. по гр. д. № 1166/ 2019 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение №273/17.11.2017 г. по гр. д. № 4347/2016г. на IV гр. отд. на ВКС.
3. Задължен ли е съда да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, експертни заключения във връзка с останалите доказателства, включително експертизи, които са по различни въпроси, върху отделни части от доказателствения материал, съгласно чл. 202 ГПК? Твърди се противоречие с решение № 381/2012 г. по гр. д. № 756/2010 г. на ВКС, I г. о, решение № 324/ 2011 г. по гр. д. № 379/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 291/2011 г. по гр. д. № 376/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 250/2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на III г. о., решение № 65/2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. ВКС, IV г. о.
4. Следва ли да се обсъди заинтересованост на свидетел, след като съдът обосновава с неговите показания изводите си и могат ли те да се приемат за достоверни без да има мотиви, ако противоречат на писмени доказателства (оперативен протокол, в който не е документирано използването на марлей компрес тип „Микулич“ като цяло, а още повече използването на такъв с размери 26х 6.5 х 1.5 см.)? Поддържа се противоречие с решение № 700/2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 65/2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 381/2012 г. по гр. д. № 756/2010 г. на ВКС, I г. о.
5. При преценка за съществуването на причинно-следствена връзка между деянието и вредата въззивният съд, трябва ли да съобрази всички доказателства (в това число заключения по изготвени СМЕ, върху всички или част от доказателствата по делото) събрани по делото или може да се позове само на част от тях (изготвени само върху част от доказателствата по делото) и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица от деянието? Твърди се, че решението противоречи на ТР № 88 от 12.09.1962г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/29.01.2013г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
6. Следва ли въззивният съд да съобрази и представените медицински документи, както и действието и бездействието на ищцата при определяне на размера на обезщетение за претърпените неимуществени вреди? Поддържа се противоречие с т. 7 от Постановление № 17/1963г. на Пленума на Върховния съд на РБ.
7. При определяне на справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди - телесни увреждания и съпътстващите ги физически болки и страдания, следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да се прави подробен анализ, както и следва ли да разгледа релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат? Твърди се противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11).
8. Въз основа на какви факти следва се определи началната момент, от който започва да тече погасителната давност по отношение на претендираното вземане?
Ответникът по касация Т. И. П., представлявана от адвокат С. от САК, депозира писмен отговор на касационната жалба, в които възразява, че поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Възразява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение по делото по реда на чл. 38 от ЗА.
Касационната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва решението на въззивния съд по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер от 2 711.20 лева и следва да бъде оставена без разглеждане в посочената част, а производството пред настоящата инстанция следва да бъде частично прекратено. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на предявения облигационен иск е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по така подадената касационна жалба, в тази й част.
В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
Между страните не е спорно, че ищцата е претърпяла всички описани в исковата молба медицински интервенции, операции, прегледи, изследвания и хоспитализации, като тези факти се установяват и от представената по делото медицинска документация. Не се оспорва също така, че непосредствените медицински дейности, от лошото изпълнение на което се твърди да са настъпили вредите, са били осъществени от лице - лекар, който е служител на ответника.
Въззивната инстанция е обсъдила приетите по делото съдебно медицински експертизи. От първата такава, изготвена от вещото лице И. и дадените обяснения в открито съдебно заседание съдът е установил, че през 2012 г. в ответната болница на ищцата е извършена оперативна интервенция – цезарово сечение, като преди това, през 2010 г., в същата болница й е извършена апендектомия. Установил е, че при цезаровото сечение стандартно се използват 10 броя марлени компреси тип „Микулич“ /памучна марля с бял, син или зелен цвят/, 4, 6, 8 или 16 дипли, със стандартни размери 40х40 см, 45х45 см и 50х50 см, като се поставят в двата канта на коремната кухина /между матката и коремната кухина в ляво и дясно/. Според вещото лице тези компреси следва да се преброят в началото и в края на операцията от операционната акушерка и оператора, което обстоятелство задължително се вписва в медицинската документация. Съдът е посочил, че според вещото лице при апендектомия по стандарт не се използват марлени компреси – ползват се само при спешност, например при кървене. Според вещото лице не може да се определи еднозначно кога е забравен марленият компрес в тялото на ищцата, тъй като той бил открит на нетипично място – между париеталния перитониум и фасция на правите коремни мускули, а и размерите му били нестандартни 26 х 6.5 х 1.5 см. Съгласно заключението най-честата клинична проява при забравено текстилно тяло /текстилиум/ в пациент е образуването на тумор в коремната кухина с или без признаци на възпаление. Поради склонността на организма да ограничава възпалителния процес обичайно се наблюдава форма на локален перитонит – абсцес. Според експерта по съседство този процес може да бъде предаден на фалопиевите тръби, които могат да бъдат възпалени и по други причини - например хламидии, гонококи, смесена чревна флора от аеробен или анаеробен произход. Според вещото лице обикновено инфекцията засяга и разположения в близост яйчник – салпингоофорит или аднексит. Инфекцията възниква в гениталния апарат на жената и се разпространява асцендентално от влагалището и матката към маточните тръби и яйчниците. Това става или чрез лимфната система или интраканаликуларно /преминавайки през маточната кухина към лумена на маточните тръби/. Продължителното престояване на чуждо тяло в организма води до псевдотуморни усложнения и създава диагностични и лечебни трудности. Липсата на специфични рентгенологични и ехографски белези по текстилиума затруднява предоперативната диагностика, а наличието на рентгенопозитивни маркери върху марлята би снижило значително честотата на тази ятрогения. Според експерта всяко възпаление от какъвто и да е произход на маточните тръби е причина за стерилитет и инфертилитет, като след отстраняването им невъзможността на ищцата да забременее по естествен път е дефинитивна. Вещото лице твърди, че не е в състояние да определи колко пъти е извършвана хирургическа интервенция на корема на ищцата, интензитета и продължителността на болките, които тя е търпяла във връзка с намерената в тялото й марля. Съгласно заключението представените от ищцата 7 броя фактури касаят разходи, свързани с диагностицирането и лечението на ищцата. От повторната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица Д. и А. се устоновява, че намереният в тялото на ищцата през 2019 г. марлен компрес е именно от цезаровото сечение, извършено през 2012 година. Този извод експертите извеждат отчитайки броя на операциите /апендектомията и цезаровото сечение/, извършени преди 2019 г., характера на апендектомията, при стандартното изпълнение на която не се налага използването на компрес от типа, който е намерен в тялото на ищцата през 2019 г., както и локализацията на намерения компрес – срединна, пред матката и над пикочния мехур, която изключва извод да е именно от извършената през 2010 г. апендектомия. Вещите лица установяват, че причина за възпалението в коремната кухина на ищцата не е забравеният марлен компрес, като за да обосноват този извод, вещите лица сочат, че компресът е намерен извън обвивката на коремната кухина, а инфекцията на фалопиевите твъби е интраперитонеална /в кухината/, както и че женският корем е „отворен“ от външната среда към перитонеалната кухина чрез фалопиевите тръби и оттам често възникват инфекции, каквито са констатирани и при ищцата. Възпалението е настъпило възходящо по фалопиевите тръби, които при остраняването им са били с дилатирани и деформирани лумени, изпълнени с гноен ексудат, с образуването на малко-тазов абсцез, ограничен от страствания, а не от компреса. Според вещите лица забравянето на компреса несъмнено противоречи на добрата медицинска практика. Дават заключение, че понастоящем здравето на ищцата е възстановено, но по естествен път тя не може да забременее, като възможността за водене на полов живот не е променена. Болките, които е търпяла, са били от умерени до интензивни - особено интензивни преди проведеното през 2019 г. оперативно лечение, като са били остри през първите 10 дни от двумесечния възстановителен процес. От заключението към повторната комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещите лица А., Г. и Д. се установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка между забравения марлен компрес в тялото на ищцата и настъпилите възпалителни процеси в коремната й кухина и малкия таз, хронифицирани след проведените терапевтични мерки с антибиотично лечение, предотвратило високата вероятност от смъртен изход. Според вещите лица доказаните възпалителни промени у ищцата са тип „чуждо тяло“, причинени от забравения марлен компрес при оперативното й родоразширение. Този марлен компрес е довел и до възпаление на фалопиевите тръби, отстранени впоследствие, което обуславя невъзможността на ищцата да забременее по естествен път. Вещите лица дават заключение, че чуждото тяло е предизвикало болезненост, както и тежест, подуване ниско долу в коремната област. Периодът от около една година, в който ищцата не е имала оплаквания, вещите лице обясняват с масираната многоспектърна антибиотична терапия, която й е била прилагана. Според експертите забравеното чуждо тяло в коремната кухина е довело до тежки животозастрашаващи усложнения на здравето на ищцата и са наложили допълнителни и продължителни лечения за остър салпингит и оофорит, двустранен пиосалпинкс, абсцес на коремната кухина и фистула на пикочния мехур. Според вещите лица тези гнойни усложнения са единствено и категорично резултат от забравения марлен компрес, довел до гноен процес в малкия таз и коремната кухина, причинили постоянно общо разстройство на здрането на ищцата, опасно за живота й. Тази експретиза опровергава заключението на вещите лица Д. и А., че разположението на забравения марлен компрес извън перитонеалната кухина, в която е абсцесът, изключва крайния извод, че този забравен компрес е основната за възпалителния процес у ищцата. Този извод обосновават, че макар анатомично матката да е извън перитониалната кухина, при цезаровото сечение се „преминава“ през тази кухина, тя се срязва, за да се достигне матката. Според експертите това е и причината абсцесът да остане извън перитонеалната кухина. Категорично основната причина за възпалението е чуждото тяло, като констатираните периодични инфекции с генитален произход се наслагват върху първопричината като допълнителен фактор. Свойство на човешкия организъм е да капсулира чуждото тяло, което причинява абсцес, докато не се отстрани. Съгласно заключението настъпилите гнойно-възпалителни процеси, развиващи се от 2012 г. до 2019 г., са били придружени от интензивни болки и страдания, неудобства в личния и интимния живот на ищцата.
При така събраните доказателства въззивен съд е посочил, че не кредитира заключението на вещото лице И. в частта, с която дава отговор, че не може да се определи еднозначно кога е забравен марленият компрес в тялото на ищцата; че е възможно фалопиевите тръби на ищцата да бъдат възпалени и по други причини, а не заради забравения марлен компрес, например хламидии, гонококи, смесена чревна флора от аеробен или анаеробен произход; че не може да се определи интензитета и продължителността на болките, които ищцата е търпяла във връзка с намерената в тялото й марля. Въззивният състав е посочил, че в тези части заключението на това вещо лице е необосновано. Изводът на вещото лице, че не може да се определи еднозначно кога е забравен марленият компрес в тялото на ищцата противоречи на изводите на вещите лица по повторното експертиза Д. и А., която съдът кредитира. Съдът е посочил, че по делото не се установява ищцата да е страдала от хламидии, гонококи, смесена чревна флора от аеробен или анаеробен произход. Съдът е кредитирал заключенията на останалите вещи лица, които въз основа на медицинската документация по делото и опитните правила на медицината дават отговор на въпроса за претърпените от ищцата болки и страдания във връзка със забравения в тялото й марлен компрес.
Въз основа на изслушаните СМЕ, в кредитираните им части, съдът е обосновал извод, че на ищцата не е предоставена качествена хирургична помощ, тъй като се установява, че при извършената на 08.10.2012 г. операция – цезарово сечение - е било забравено чуждо тяло - марля. В следствие на това ищцата страда от възпалителни процеси в коремната кухина и малкия таз, възпаление на фалопиевите тръби, отстранени впоследствие, което обуславя невъзможността й да забременее по естествен път.
Съдът е посочил, че комплексната СМЕ категорично отрича възможността възпалителните процеси в коремната кухина и малкия таз на ищцата да са причинени от друг вид инфекции. Това, според съда, обосновава крайния извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между забравения марлен компрес в тялото на ищцата и настъпилите възпалителни процеси в коремната й кухина и малкия таз. Забравянето на чуждо тяло в оперативното поле е поведение, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии в съответната област и с визираните основни принципи на правото на медицинска помощ – достатъчност и качество.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т. н. При определяне на обезщетението съдът е съобразил характера на причинените увреждания, показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Н., периода на болките, обстоятелството, че при ищцата вследствие на процесния деликт е настъпило тежко увреждане на здравето. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът също е отчел и че за период от около седем години ищцата е изпитвала почти постоянно умерени до силни болки, които понякога е търпяла без прекъсване. Отчетена е възрастта на ищцата, както и настъпилата необратима детеродната неспособност. При съобразяване на тези обстоятелства, както и икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта, както и съдебната практика за подобни случаи, съдът е приел извод за справедлив размер на дължимото се обезщетение от 100 000 лева.
Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност на вземанията на ищцата. Съдът се е позовал на задължителните за съдилищата разяснения в т. 1 от Постановление № 2 от 9 21.XII.1981 г., Пленум на ВС, съгласно които когато придобитата болест се дължи на непозволено увреждане, вземането за обезщетяване за вредите става изискуемо от деня на нейното откриване в действителния й обем. Фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато болестта е положително проявена, известна е и е установена за пострадалия. Според съда, отнесени към разглеждания случай, тези разяснения сочат като начало на давностния срок 21.08.2019 г., момента в който е установено чуждото тяло, от който момент до предявяване на иска на 23.01.2020 г. е обосновал извод, че не е изтекъл давностния срок по чл. 110 от ЗЗД.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно решение.
Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване намира, че такива липсват.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.
При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.
Първият поставен въпрос от касатора / Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото? / не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Отговор на поставения въпрос е даден с Тълкувателно решение №1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, съгласно което сега действащия ГПК урежда правомощията на въззивната инстанция като ограничен въззив. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд може да приеме различна фактическа обстановка от установената от първата инстанция само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен или че фактическа констатация е необоснована или когато доказването на факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Съгласно разясненията в Тълкувателното решение, когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт. Служебните правомощия на въззивната инстанция, съгласно чл. 269 от ГПК, са ограничени до проверка на валидността и допустимостта на обжалвания първоинстанционен акт. Правомощия служебно да събира доказателства въззивната инстанция има и при необходимост от прилагане на императивна материалноправна разпоредба или при защита на интереса на страна, за чийто интерес законът е възложил на съда служебно да следи.
Действително във въззивната жалба на настоящия касатор се съдържа оплакване от неправилно установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 1 ГПК, при при събиране на доказателствата по делото, съдът дължи проверка не само за допустимостта на доказателството, но и за неговата относимост и необходимост за изясняване на делото. Въззивният съд е преценил, че исканите доказателства от жалбоподателя не са необходими и фактическата обстановка е правилно и пълно установена, която преценка е напълно в правомощията на съда. Обосновано е прието от въззивната инстанция, че правно релевантните факти са установени по делото от съвкупната преценка и съпоставяне на събраните медицински документи, свидетелски показания и изслушаните СМЕ. Безспорно установени факти по делото са какви оперативни интервенции е претърпяла ищцата при ответника и кога, както и че на 21.08.2019 г. при отстраняване на двете фалопиеви тръби на ищцата, поради възпалителни промени и наличие на гной, е констатирано наличие на марлен компрес без сигнална рентгенопозитивна нишка, уточен като „компрес Микулич”. Тези факти съдът е коментирал ведно с останалите събрани доказателства, за да обоснове свои изводи по съществото на спора и обосновано е приел, че липсва необходимост от събиране на други доказателства, независимо дали служебно или по искане на страната. Процедирането на въззивния съд не е в нарушение на процесуалния закон и е съобразено със задължителните указания на ВКС, дадени във връзка със събирането на доказателства от въззивната инстанция.
Поставеният процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е основание за допускане на обжалваното решение до касация.
Вторият, третият и петият въпроси, съдържащи се в изложението към касационната жалба са обуславящи изводите на въззивния съд, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително цитираната от касатора. Въпросите имат за предмет обсъждането и кредитирането на приети по делото екпертни заключения за факти, относими към спора, за установяването на които са необходими специални познания. Трайно е становището, застъпено още в ППВС № 5/79 от 13.02.1980 г., че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, като при обсъждане на заключението на вещото лице съдът дължи преценка и на другите доказателства, събрани по делото. Тези разяснения се прилагат в практиката на ВКС и при сега действия ГПК /решение № 35 28.01.2025 г., постановено по гр. д. № 5001/2023 г. на І г. о на ВКС, решение № 24 от 23.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 437/2019 г. и цитираните в него – решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 57 от 06.07.2016 г. по гр. д. № 5932/2015 г. на ВКС, ГК, ІI г. о /. Приема се, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, като се цени неговата неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, независимо от становището на страните по същото, той трябва да изложи подробно мотиви, по който е достигнал до съответните изводи. Съгласно приетото в решение № 107 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2461/2019г. на IV г. о. на ВКС при взаимно изключващи се експертни заключения относно правнорелевантни факти, за установяването на които са необходими специални знания, съдът следва да обсъди същите в съвкупност със събраните по делото доказателства, с оглед установяване на тяхната обоснованост и ако не може да изведе категоричен извод относно относимите обстоятелства, следва да допусне нова експертиза – чл. 203, изр. 2 ГПК. Напълно съобразено с въприетото тълкуване е процедирането на въззивната инстанция, която е обсъдила изслушаните по делото СМЕ, съобразявайки и събраните медицински документи, така и изслушаните свидетели по делото, за да посочи в коя част кредитира заключенията на вещите лица, като подкрепени от другите доказателства по делото и в коя част тези заключение приема за необосновани. Не намира подкрепа оплакването на касатора, че делото е останало неизяснено поради отказа на въззивния съд да назначи ССчЕ във връзка с осчетоводяването на компреси тип „Микулич” от ответника през 2012 г. Отговорът на този въпрос, при наличието на доказателства за намерен такъв компрес при гинекологична операция на ищцата през 2019 г. и установеният факт за извършена при ответника предходна гинекологична операция на ищцата, от когато са започнали здравословните й проблеми, не би имал значение за изясняване на правнозначими факти по делото.
Както беше посоцено по-горе третият въпрос, съдържащ се в изложението към касационната жалба, е вариант на втория въпрос и отговор на този въпрос е даден като отговор на предходния въпрос. Допълнително следва да се посочи само, че е неоснователно оплакването на касатора за това, че тройната СМЕ не е подписана от вещите лица. Подписите на трите вещи лица са положени под даденото писмено заключение, но в различни негови екземпляри. Също така, трите вещи лица са се явили в о. с.з. на 25.10.2023 г. и са защитили аргументирано отговорите, които са дали на поставените им въпроси. От формална страна са спазени изискванията на закона за изготвяне и приемане на комплекса експертиза.
Четвъртият въпрос поставен в изложението към касационната жалба /Следва ли да се обсъди заинтересованост на свидетел, след като съдът обосновава с неговите показания изводите си и могат ли те да се приемат за достоверни без да има мотиви, ако противоречат на писмени доказателства (оперативен протокол, в който не е документирано използването на марлей компрес тип „Микулич“ като цяло, а още повече използването на такъв с размери 26х 6.5 х 1.5 см.)? /не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е съобразен със защитната позиция на ответника по делото, а не с мотивите на въззивната решение. Безпротиворечива е практиката на ВКС, разясняваща правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора и задълженията на тази инстанция по мотивиране на решението си чрез обсъждане на всички събрани доказателства, наведените доводи, твърдения и възражения на страните и съобразяване на практиката по приложимите правни разпоредби към спора. Напълно съобразени са тези разяснения от въззивния съд, който е постановил своето решение при съпоставка на събраните доказателства, обсъждането им в тяхната съвкупност, преценка на взаимо подкрепящите се доказателства и установените от тях факти и съотнасянето им към приложимите към спора правни разпоредби.
Следващият шести въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК има за предмет съобразяването на съпричиняването при определяне на обезщетение за вреди при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени с ППВС № 17/1963 г. , т. 7 и Тълкувателно решение № 1/2014г по т. д. № 1/2014г на ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Така дадените указания по тълкуването на закона са изцяло съобразени от въззивния състав. След обсъждане на събраните по делото доказателства е мотивиран извод за липса на установяване на такова противоправно поведение от страна на ищцата, което да е в причинна връзка с нейното увреждане, поради което и обосновано е приет извод че пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се понесе от ответника.
Седмият поставен въпрос касае критериите за определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Възприетото от въззивният съд решение за размера на дължимото се обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди е изцяло съобразено с цитираната от касатора практика - ППВС № 4/1968г. Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Подлежащите на изследване обстоятелства са характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, съобразени за обосноваване на размер на обезщетението, който да не служи за неснователно обогатяване.
Изцяло са съобразени дадените указания за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от въззивната инстанция. Отчетени са възрастта на ищцата, продължителния период на здравословен дискомфорт, загубата на детеродна способност в млада възраст, установените от свидетелите преживяни тревоги, многократни прегледи при различни специалисти. Установените обстоятелства са обосновали извода на съда за размер на дължимото се обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди и този извод е съобразен със задължителните указания по приложението на закона дадени от ВС и ВКС.
Последният поставен въпрос в изложението към касационната жалба е обсъждан от въззивната инстанция, но не е решен в противоречие със създадената практика по тълкуване на чл. 110 ЗЗД. Съгласно разрешението, дадено с т. 1 на ППВС № 2/1981 г., когато в резултат на непозволено увреждане е причинена болест, давността за вземанията от непозволено увреждане започва да тече от нейното проявяване и положително установяване. Напълно съобразено с това тълкуване е приетото от въззивния състав, че пълното установяване на болестта на ищцата е настъпило на 21.08.2019 г., когато след операция е било намерено чуждото тяло, останало в нея и е установена причината за търпяните от ищцата болки и страдания.
Поради липсата на противоречие между решението на въззивната инстанция и практиката на ВКС по поставените въпроси следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на решението до касация по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.
На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата касаторът дължи и следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответницата по жалбата адвокат С. адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна правна помощ по делото пред ВКС. Размерът на това възнаграждение съдът определя по справедливост, като съобразява фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия и като ориентир ползва определените минимални размери на адвокатските възнаграждение съгласно чл. 7 от НВАР. В случая процесуалният представител на ответницата е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в които е развил съображения за неоснователност на касационната жалба. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената правна помощ от пълномощника на ответницата по касация е в размер от 2556.46 евро, с левова равностойност от 5000 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение е справедлив, като е съобразена спецификата на защитата пред касационната инстанция, изискваща по - продължителен адвокатски опит и познаване на съдебната практика, както и действителната правна и фактическа сложност на делото и предоставената защита от пълномощника, който е изготвил писмен отговор на касационната жалба, без процесуално представителство в открито съдебно заседание и защита срещу касационната жалба по същество. Размерът на възнаграждението е съобразен и със заплатеното възнаграждение за оказана правна защита и съдействие от касатора на неговия пълномощник по делото.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение – Ботевград”ЕООД с ЕИК 000770022 против решение № 1144 от 11.11.2024 г. по в. гр. д. № 1019/2024 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 260000 от 09.01.2024 г. по гр. д. № 45/2020 г. на Окръжен съд – София, с което „Многопрофилна болница за активно лечение – Ботевград”ЕООД е осъдено да заплати на Т. И. П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2711.20 лева, ведно със законна и мораторна лихва.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1144 от 11.11.2024 г. по в. гр. д. № 1019/2024 г. на Апелативен съд - София по касационната жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение – Ботевград”ЕООД в останалата част.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение – Ботевград”ЕООД с ЕИК 000770022 да заплати на адвокат Н. С. от АК-София адвокатско възнаграждение в размер на 2556.46евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и четиридесет и шест евроцента /, с левова равностойност от 5000.00/пет хиляда / лева, за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 81 вр. чл. 38 от ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а във останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: