РЕШЕНИЕ
№ 693
гр.София, 19.11.2025г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Ц. Н. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1041 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
С определение № 2729/29.05.2025г. е допуснато касационно обжалване на решение № 6215/13.11.2024г. по в. гр. д. № 12261/2023г. по описа на СГС, ІІ Е ВС в частта, с която е уважен иск по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 809,66 лева до пълния предявен размер от 20 785,80 лева, по въпросите за задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, и за доказателственото значение на направено от ответника признание на неизгоден правнорелевантен факт.
К. Н. театър “И. В. , [населено място] иска отмяна на въззивното решение, позовавайки се на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Определя като спорно обстоятелство възнаграждението за коя заемана успоредно от ищеца М.Д. към момента на уволнението длъжност - „актьор“ или „директор“, следва да е база за определяне на еднократно дължимото гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и твърди, че възраженията и доводите във връзка с това обстоятелство не са обсъдени от въззивния съд. Възразява срещу изводите за размера на дължимото обезщетение, като в тази връзка сочи, че е останал неизследван източника му – колективен трудов договор /КТД/ от 05.04.2021г. или браншов колективен трудов договор от 2021г. / 2022г., а КТД от 2021г. е неприложим за длъжността „директор“, както и че в нарушение на съдопроизводствените правила е прието, че работодателят е признал със заповед № 12/29.06.2022г. да има финансова възможност да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 10 брутни заплати за длъжността „директор“.
Насрещната страна по жалбата – ищецът М. И. Д., чрез адв. С. Н., я оспорва като неоснователна.
В отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да обсъди в своето решение, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. При спор относно фактите съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Признанието е доказателствено средство, чиято доказателствената стойност е преценима с оглед всички обстоятелства по делото, които са заявени от страните във връзка с разглеждането на спора и касаят неговия предмет. Въззивният съд дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните, а необсъждането на първите и непроизнасянето по вторите е съществено нарушение на процесуалните правила.
Отказът на въззивния съд да изследва конкретния източник на претендирания завишен размер на гратификационното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и същевременно обсъждането като такъв на представения от ответника КТД от 05.04.2021г. е предпоставил разрешаването на спора в обжалваното решение в отклонение от горецитираната практика, поради което същото следва да бъде касирано.
Като правопораждащ правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ ищецът изрично сочи в исковата си молба факта, че е към 05.05.2022г., когато му е връчена заповед № РД 12-331/28.04.2022г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника за длъжността „директор“, е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и че е поискал от работодателя си, прилагайки документ за принадлежност към Съюза на българските артисти /САБ/, изплащане на „обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и отрасловия КТД за 2021г.“ в размер на 10 брутни заплати. С твърдението, че така поисканото обезщетение не е заплатено, а ответникът му е изплатил такова съгласно КТД за 2021г. във връзка с прекратяване на трудовия му договор за длъжността „актьор“ със заповед № 12/29.06.2022г., предвид еднократната дължимост на обезщетението, ищецът претендира по съдебен ред да му бъде изплатена разликата между поисканото и изплатеното обезщетение, която е определил на 20 785,80 лева.
Отраслов колективен трудов договор от 2021г. не е представен като доказателство по делото. Към отговора на ответника по чл. 131 ГПК е посочен и представен колективен трудов договор от 05.04.2021г., сключен между Народен театър „И. В. и Синдикалното дружество към САБ при Народен театър „И. В. . На основание последния ответникът е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за длъжността „актьор“, а спор относно получаването на това обезщетение от ищеца не е предмет на делото.
В доклада на първоинстанционния съд не се сочи като основание на претенция на ищеца отрасловия КТД от 2021г.; на който той се е позовал с исковата молба; не е констатирано и съответно указано на ищеца, че не сочи доказателства за съществуването на този договор; не му е разпределена доказателствена тежест за установяване на предпоставките за възникване на уреденото във въпросния отраслов КТД право на гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
В писмените бележки пред първоинстанционния съд ищецът отново е заявил, че обезщетението му се дължи на основание чл. 32 БТКД от 2022г. и произтича от браншовия КТД, по който ответникът не е страна.
Основното оплакване по въззивната жалба на ищеца е за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на правопораждащия за случая браншови КТД, в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца за длъжността „ директор“, който бил известен и достъпен публично на страницата на САБ и на Министерство на културата. Въззивният съд не е констатирал заявената чрез това оплакване непълнота на доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК и не е изпълнил задължението си на съд по съществото на спора ( ТР № 1/09.12.2013г. по т. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС) да даде указания на жалбоподателя ищец за подлежащите на доказване факти – съществуването на браншовия КТД, в сила към месец май 2022г. и за необходимостта от ангажиране на този договор като доказателство по делото, респ. да обяви на страните, че такъв договор му е известен след справка на сайта на СБА и да им даде възможност да заявят становище по него.
В резултат от така допуснатото съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК въззивният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и мотивите му не касаят релевантните за спора доказателства. Обсъждани са предпоставките на чл. 32 от КТД на 05.04.2021г., сключен между Народен театър „И. В. и Синдикалното дружество към САБ при Народен театър „И. В. , на които исковата претенция не се основава, и доказателствата във връзка с тях.
Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. При повторното разглеждане въззивният съд следва да даде указания на ищеца, че не сочи доказателства за източника на претендираното право - браншовия КТД в сила към 2022г. и да му даде възможност да представи този договор, респ. да обяви на страните, че такъв договор му е известен след справка на сайта на СБА и да даде възможност на страните да заявят становище по него, а на ответника – да заяви възражения си по уреденото в този договор право на гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК касационната инстанция не присъжда разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6215/13.11.2024г. по в. гр. д. № 12261/2023г. по описа на СГС, ІІ Е ВС, с което е уважен иска по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 809,66 лева до пълния предявен размер от 20 785,80 лева и са присъдени разноски и ВРЪЩА делото на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: