Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

К. Х. Членове:

М. Р. Ц. П. при секретар

И. А. и с участието на прокурора

М. Т. изслуша докладваното от съдията

М. Р. по административно дело № 3315/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 7 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „НЕС – Н. Е. С. ООД, срещу Решение № 190/ 25.02.2026г., постановено по преписка № КЗК- 1001/2025г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Решение № D49788308/31.10.2025 г. на заместник-кмета на община Русе, за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Сключване на Рамково споразумение с предмет доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционно обслужване на отоплителни устройства за битово отопление на пелети и радиатори по проект „Подобряване качеството на атмосферния въздух в община Русе“, финансиран по Програма околна среда 2021 – 2027 г.“, открита с Решение № F441489/04.12.2023 г. на възложителя, уникален номер на поръчката в РОП 00115-2023-0105. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон, по които се прави искане за отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано производството пред КЗК. Претендират се разноски за производствата пред Комисията и съда, като при условията на евентуалност се противпоставя възражение за прекомерност на разноските, сторени от ответниците.

Ответникът - заместник кметът на община Русе, не изразява становище по касационната жалба.

Ответниците ДЗЗД "П. Р. , "М. С. ЕООД и Консорциум "КК И. Р. не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 ЗОП от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред КЗК е образувано по жалбата на „НЕС – Н. Е. С. ООД, срещу Решение № D49788308/31.10.2025 г. на заместник-кмета на община Русе, за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка, с горепосочения предмет, с което дружеството е отстранено от участие на основание чл. 55, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗОП, а за потенциални изпълнители, предложени за сключване на рамково споразумение, са класирани ДЗЗД "П. Р. , "М. С. ЕООД и Консорциум "КК И. Р. . С решение № F441489/04.12.2023 г. на възложителя за откриване на процедурата са одобрени обявлението и документацията за участие в нея, в т. ч. установеното с тях основание за отстраняване от участие в обществената поръчка по чл. 55, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗОП - кандидат или участник е опитал да повлияе на вземането на решение от страна на възложителя, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация, поради което изцяло в разрез с данните по делото се явява твърдението на касатора, че в обявлението "липсва изрично уточнение", че участникът ще бъде отстранен на горепосоченото основание.

Не е спорно, че с Решение № 7837 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6167/2025 г., IV отд., е отменено Решение № 489/15.05.2025 г. на КЗК по преписка № КЗК- 289/2025 г., както и Решение № D42157075/06.03.2025 г. на заместник-кмета на община Русе за класиране на участниците и определяне на изпълнител и преписката е върната на възложителя „за продължаване на процедурата от етапа на последното законосъобразно действие след протокол № 6/07.02.2025 г., а именно отваряне и разглеждане на ценовите предложения на участниците“. Основното оплакване на касатора е, че подходът на помощната комисия да извърши допълнителна проверка относно наличието на основания за отстраняване по чл. 55 ичл. 56 ЗОП е незаконосъобразен, тъй като е в противоречие със задължителните указанияна ВАС в постановенотоотменително решение. Това оплакване не може да бъде споделено, поради следното: Установено е по несъмнен начин, че в попълнения от касатора ЕЕДОП не е декларирана изискуема информация за извършено нарушение на трудовото законодателство от негова страна, за което му е издадено влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ., влязло в сила на 29.09.2023г., т. е. преди крайния срок за подаване на оферти по настоящата процедура – 22.01.2024г. Същото е следвало да бъде декларирано в ЕЕДОП на участника, тъй като обективира обстоятелство измежду визираните по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, съставляващи основание за задължително отстраняване от участие, а именно, че с влязло в сила наказателно постановление е установено нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ. Отговорността за своевременното и коректно деклариране на всички относими обстоятелства се носи изцяло от участниците. В случая касаторът некоректно е попълнил въпрос от ЕЕДОП, свързан с личното му състояние, с което на практика е декларирал неверни данни. Възложителят служебно се е снабдил с удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОП, издадено от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, изх. № ИЗХУ 2512070/27.8.2025 г. От страна на участника не са представени доказателства, които да опровергаят съдържащите се в удостоверението данни. Всъщност, касаторът не отрича наличието на влязло в сила наказателно постановление за нарушение на КТ, посочено в чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, обхванато от тригодишния период по чл. 57, ал. 3, т. 2, б. „б“ ЗОП, но поддържа тезата, че противно на задължителните указания на ВАС, помощната комисия не е продължила процедурата от етап разглеждане на ценовите предложения и извършване на ново класиране, а е предприела действия по установяване наличие на основания за отстраняване. Релевираните доводи са неоснователни, тъй като участникът е следвало да декларира в ЕЕДОП наличието на влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, което не е сторил. В тази връзка, съответни на закона са изводите на Комисията, че в разглеждания случай е налице установено основание за отстраняване на участника - жалбоподател пред КЗК по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗОП, което е самостоятелно основание за отстраняване от участие. Във фактическия си състав разпоредбата включва предоставянето на невярна или заблуждаваща информация на възложителя, като предоставянето й представлява опит да се повлияе върху вземането на решение от възложителя, свързано с отстраняването, подбора или възлагането. Всяка невярно представена информация съставлява опит възложителят да бъде въведен в заблуждение при вземането на решение, независимо в кой етап се намира процедурата. Това е и смисълът на чл. 55, ал. 1, т. 5, б. „а“ ЗОП. Несъмнено е, че всички хипотези представляващи незадължително основание за отстраняване от участие в процедурата не могат да бъдат изчерпателно изброени, затова в т. 5 е въведено обобщаващо изискване за посочване от участника на вярна информация, независимо от етапа на възлагателната процедура, с въведено задължение за възложителя в чл. 57, ал. 6 ЗОП – да осигури доказателства за наличие на основанията за отстраняване. В съответствие с това разбиране е и правилото на чл. 67, ал. 5 ЗОП, че възложителят може да изисква по всяко време след отварянето на заявленията за участие или офертите, представяне на всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП, когато това е необходимо за законосъобразното възлагане на поръчката.

Противно на поддържаната теза в касационната жалба, настоящата инстанция споделя извода на Комисията, че правото на проверка е възможност по чл. 54, ал. 13 от ППЗОП, осъществявана както при извършването на предварителния подбор от комисията, така и на всеки етап от процедурата. Законодателят е предоставил тази възможност в оперативната самостоятелност на оценителната комисия, като нейното прилагане е обосновано, когато поради наличие на обективни данни, какъвто е разглежданият случай, възникват съмнения относно заявеното от участник или участниците, като по този начин се обуславя правилното и законосъобразно провеждане на възлагателнатапроцедура. Помощният орган на възложителя може да приложи единствения способ за предотвратяване предоставянето на невярна информация и данни, чрез прилагане на посочената по - горе разпоредба на чл. 67, ал. 5 от ЗОП, както и на чл. 54, ал. 13 от ППЗОП и да извърши проверка на всеки етап от процедурата, именно с оглед осигуряване на законосъобразното й протичане. В светлината на цитираната нормативна уредба, настоящият съдебен състав намира, че при съобразяване с дадените в предходното решение на ВАС указания, за помощния орган не е била налице пречка за извършване на допълнителна проверка досежно личното състояние на участниците. Нещо повече, КЗК обосновано е акцентирала върху факта, че в случая помощният орган на възложителя е третирал равнопоставено участниците, тъй като по отношение на всички тях е извършена справка в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за нарушения на трудовото законодателство, но само по отношение на жалбоподателя е установено извършено нарушение с влязло в сила накаазтелно постановление.

При липсата на касационни основания за отмяна, решението на КЗК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора, разноски на касатора не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 216, ал. 7 ЗОП Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 190/ 25.02.2026г., постановено по преписка № КЗК- 1001/2025г. на Комисията за защита на конкуренцията.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ К. Х.

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ Ц. П.