О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5410

Гр. София, 25.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.11.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2678/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. Т. и Д. Т., чрез адв. Ив. Й., срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр. д. №822/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу Софийски градски съд по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетяване до размер на присъдените им от първата инстанция по 5 000 лв./при пълен размер на претенциите от по 10 000 лв./ на неимуществените вреди, претърпени поради нарушаване на правото им на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. №306/09 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 ГПК.

Намират, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС, на ЕСПЧ и СЕС / осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК/ по следните два значими за спора правни въпроса: 1. Относно релевантните обстоятелства, имащи значение за преценката на съда за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; 2. Кое поведение на страната по иск с пр. осн. чл. 2б ЗОДОВ е такова, което изключва отговорността на съда за вреди от бавно правосъдие?

Касаторите поставят като значим за спора, но...