страница к ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5487

гр.София, 28.11.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело № 154 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 8125 от 02.05.2025 год. и по молба с вх. № 8138 от 02.05.2025 год. на Р. Й. Д., чрез адв. С. М. /надлежно упълномощен/, в които се съдържат искания за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2149 от 29.04.2025 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че със същото е оставена без разглеждане част от касационната жалба на „И. П. ООД, а в останалата част не е допуснато касационно обжалване, както и не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „Вико“ ЕООД, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността на касаторите за разноските, поради което се претендира присъждането им.

Касаторът /ищецът по първоначалните искове/ „И. П. ООД счита, че размерът на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение е прекомерен – чл. 78, ал. 5 ГПК. Поддържа, че съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност налице. В случая било налице несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед обема на извършените процесуални действия.

Касаторът /ответник по обратния иск/ „Вико“ ЕООД не е депозирал писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:

Исканията са процесуално допустими, тъй като са направени от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/.

Искането за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК чрез възлагане на разноските в касационното производство в тежест на касатора „Вико“ ЕООД е основателно, а искането за допълване чрез възлагане на разноските в касационното производство в тежест на касатора „И. П. ООД е частично основателно.

С определение по настоящото дело № 2149 от 29.04.2025 год. /което понастоящем е влязло в сила/ е оставена без разглеждане касационната жалба на „И. П. ООД срещу решение № 158 от 15.08.2023 год., постановено по в. гр. дело № 170/2023 год. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта му по предявените от „И. П. ООД срещу частен съдебен изпълнител Р. Й. Д. искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 674.80 лв. до пълния претендиран размер от 4 666.67 лв., заявен като частичен от 44 018.44 лв. – обезщетение за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно действие /начисляване и внасяне на ДДС в недължим размер от постъпила от проданта сума/ и за разликата над 205.64 лв. до пълния претендиран размер от 1 422.04 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 21.05.2018 год. до 21.05.2021 год. и не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „И. П. ООД срещу горепосоченото въззивно решение в частта му, в която е потвърдено решение № 5 от 11.01.2023 год., постановено по гр. дело № 315/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, в която са отхвърлени предявените от „И. П. ООД срещу Р. Й. Д., действащ като частен съдебен изпълнител, искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 14 503.16 лв. до пълния претендиран размер от 28 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно действие /изплащане на недължими разноски от постъпила от публична продан сума/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2021 год. до окончателното изплащане и за разликата над 2 767.91 лв. до пълния претендиран размер от 8 532.22 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.07.2019 год. до 21.05.2021 год.; не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на „Вико“ ЕООД срещу въззивното решение в частта му, в която е потвърдено решение № 5 от 11.01.2023 год., постановено по гр. дело № 315/2021 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта, в която е уважен предявения от частен съдебен изпълнител Р. Й. Д. срещу „Вико“ ООД обратен иск за сумата от 14 503.16 лв., представляваща недължимо платени разноски по изпълнително дело № 701/2017 год. по описа на частен съдебен изпълнител Р. Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 год. /предявяване на обратния иск/ до окончателното й изплащане.

Ответникът по първоначалните искове и ищец по обратния иск Р. Й. Д. е подал отговори на касационните жалби, с които е поискал присъждането на направените разноски, като съответно е представил договор за правна защита и съдействие от 02.11.2023 год. /с характер на разписка и с предмет: подаване на отговор на касационна жалба на „Вико ЕООД/, от който е видно, че е заплатил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. с ДДС и договор за правна защита и съдействие от 14.12.2023 год. /с характер на разписка и с предмет: подаване на отговор на касационна жалба на „И. П. ООД/, от който е видно, че е заплатил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 4 428 лв. с ДДС.

При постановяване на определението от 29.04.2025 год. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по исканията за разноски.

С оглед изхода от спора и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение във връзка със защитата срещу подадената от ответника по обратния иск „Вико“ ЕООД касационната жалба ищецът по обратния иск има право да ги получи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото в случая посоченият касаторът не е направил възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав не дължи извършването на преценка дали заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита.

В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4207 от 19.09.2025 год., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора /ответник по обратния иск/ „Вико“ ЕООД следва да бъдат възложени направените от ищеца по обратния иск разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 400 лв.

За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат, само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него – без открити заседания /например в производството по чл. 288 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжа, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражение за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК /определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, определение № 60180 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 562/2021 г., IV г. о., ГК/. Следователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на касатора „И. П. ООД е своевременно направено.

От даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС по преюдициално запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът /каквото в частност е своевременно релевирано от касаторите/, съдът не е обвързан от минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС, респективно – от ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 ЗАдв., се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката.

В разглеждания случай касационното производство се е развило само в първата си фаза – делото не е насрочвано в открито съдебно заседание и по него не е постановено решение по чл. 290 ГПК, а е приключило с постановеното по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание определение.

Касационната жалба на ищеца по първоначалните искове „И. П. ООД съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и са поставени три въпроса – същите са свързани и се отнасят до задълженията на въззивната инстанция, по които се твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС. В подадения отговор са изложени аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и съображения за неоснователност на поддържаните основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Следователно касационното производство в частта му по първоначалните искове не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и с оглед обема и съдържанието на положения от адвоката труд по представения отговор на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат намалени до 3 321 лв., за което съобразява и нормата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата /в редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – изм. и доп., ДВ, бр. 88 от 2022 год./.

В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4207 от 19.09.2025 год., като на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК в тежест на касатора /ищец по първоначалните искове/ „И. П. ООД следва да бъдат възложени направените от ответника по първоначалните искове разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 3 321 лв., които са своевременно поискани и действително сторени, а в останалата част искането по чл. 248, ал. 1 ГПК трябва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение № 2149 от 29.04.2025 год., постановено по гр. дело № 154/2024 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА “Вико“ ЕООД ,ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „ Т. п.“ № , да заплати на Р. Й. Д. с ЕГН [ЕГН], действащ като частен съдебен изпълнител с рег. № на КЧСИ, с адрес на кантората: [населено място], [улица], Хотел „Л.“, ет. , направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 400 лв.

ОСЪЖДА „ Изи паркет“ ООД ,ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Т., обл. Л., [улица], да заплати на Р. Й. Д. с ЕГН [ЕГН], действащ като частен съдебен изпълнител с рег. № на КЧСИ, с адрес на кантората: [населено място], [улица], Хотел „Л.“, ет. , направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 3 321 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на Р. Й. Д., съдържащо се в молба с вх. № 8138 от 02.05.2025 год., за допълване на определение № 2149 от 29.04.2025 год., постановено по гр. дело № 154/2024 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, в частта му за разноските, дължими от „И. П. ООД, в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: