ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2839

гр. София, 04.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. И.

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от В. И. К. гражданско дело № 20238002100246 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Техномодел“ ЕООД, чрез адв. Ел. Д. - Р., против въззивно решение № 281/20.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 223/2022 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 101/29.04.2022 г. по гр. д. № 513/2021 г. на Районен съд - Смолян в обжалваната част, с която на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Техномодел“ ЕООД е осъден да заплати на И. С. Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 24 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1600,60 лева, причинени от трудова злополука, настъпила на 26.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на злополуката до окончателното изплащане на сумите, както и съдебно деловодни разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове по чл. 200, ал. 1 КТ, евентуално намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Какви се критериите за съблюдаване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?“; 2. „Инфлационните процеси в страната представляват ли критерии за определяне размера на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 200 КТ във връзка с чл. 52 ЗЗД?“; 3. „Справедливостта изисква ли сходно разрешаване на аналогични случаи?“; 4. „За задължението на въззивния съд да приложи императивната материалноправна норма на чл. 200, ал. 3 КТ: При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, следва ли съдът да приспадне полученото от пострадалия обезщетение за временна нетрудоспособност?“; 5. „В какво се изразява задължението на съда да изследва точното съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ?“; 6. „Трябва ли съдът да изложи мотиви за значението на всички конкретно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта относно размера на дължимото парично обезщетение? В какво се изразява задължението на съда да изложи собствени мотиви на кои обстоятелства основава изводите си по същество за определяне обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД? Задължен ли е съдът да подложи на преценка и обсъждане всички факти и обстоятелства от значение за определянето на справедлив размер обезщетението? Може ли да даде превес на едни, а да игнорира напълно други факти?“ и 7. „Следва в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор на същите?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: първите три с решение № 50155/21.11.2022 г. по гр. д. № 4473/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №145/27.09.2022 г. по гр. д. № 3365/2021 г. на ВКС, IV г. о.; четвъртият с решение № 149/13.01.2021 г. по гр. д. № 4301/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение № 50145/19.10.2022 г. по гр. д. № 4609/2021 г. на ВКС, III г. о.; петият с решение № 132/18.12.2020 г. по гр. д. № 4606/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 290/18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 115/07.10.2020 г. по гр. д. № 3739/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение № 218/15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020 г. на ВКС, IV г. о.; шестият с решение № 119/12.07.2013 г. по гр. д. № 675/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 307/21.04.2020 г. по гр. д. № 1974/2019 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 145/27.09.2022 г. по гр. д. № 3365/2021 г. на ВКС, IV г. о. и седмият с решение № 60025/30.07.2021 по т. д. № 2796/2019 на ВКС, I т. о., решение № 411/03.12.2015 г. по гр. д. № 2987/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на ВКС, III г. о. и решение № 126/09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на ВКС, IV г. о. Счита, че решението е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК по съображения за неправилно приложение на нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна И. С. Л., подаден чрез адв. В. Р., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ в производството.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по отношение на предявения иск за имуществени вреди. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела за трудови спорове, с изключение на исковете за обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, но цената на иска за обезщетение на причинените имуществени вреди - 1600,60 лева е под установения минимален праг за достъп до касация, предвиден в закона.

В останалата част, въззивно решение подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законния срок и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че по делото категорично е установено, че транспортната лента не е била изцяло обезопасена и е имало достъп до въртящите валове на същата. Самият работодател едва след като е станала трудовата злополука е поставил предпазен капак на машината, ограничаващ достъпа до вътрешността на лентата и вала. Следователно работодателят не е осигурил безопасни и опазващи здравето на работниците условия на труд. Бил е проведен само начален инструктаж на пострадалия работник, без да му е проведен инструктаж на работното място. Още повече, че по длъжностна характеристика пострадалият не е трябвало да чисти триците от лентата, но тъй като те полепвали, а е нямало други работници, той решил да свърши тази работа. При това положение работодателят е нарушил чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обнародвана в ДВ, бр. № 102/2009 г. В този смисъл е и чл. 281, ал. 2 и ал. 4 КТ. При определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът е съобразил характера и степента на уврежданията, неговата млада възраст - 26 години, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, последвалите психически и емоционални проблеми установени от гласните доказателства по делото - св. Н. и С. Л., родители на пострадалия, липсата на цялостно възстановяване на ротацията на дясната ръка, което води до ежеминутен дискомфорт на пострадалия, както и факта, че металните импланти все още не са премахнати оперативно към настоящия момент, но в зависимост от състоянието на пострадалия тяхното оперативно премахване ще предизвика отново болки и страдания у същия, настъпилите драстични инфлационни процеси в страната и получаваните доходи от пострадалия. Приел е, че възражението на работодателя за приспадане на заплатеното на пострадалия обезщетение от обществено осигуряване е неоснователно, тъй като в конкретния случай обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това, получаването на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ и отделно обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение не представлява двойно плащане, а е получено нещо на две различни основания и не води до неоснователно обогатяване, а до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. Посочил е, че пострадалият е пренебрегнал елементарни правила за безопасност и при включена в захранването машина е започнал да почиства полепналите трици по лентата, представляващо груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ,поради което е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия /20 %/,с който процент присъденото обезщетение за неимуществени вреди е намалено.

Поставеният в изложението четвърти въпрос: „За задължението на въззивния съд да приложи императивната материалноправна норма на чл. 200, ал. 3 КТ: При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, следва ли съдът да приспадне полученото от пострадалия обезщетение за временна нетрудоспособност?“ се припокрива с предмета на тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС, а даването на задължително тълкуване по въпроса предмет на тълкувателното дело би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от „Техномодел“ ЕООД, чрез адв. Ел. Д. - Р., против въззивно решение № 281/20.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 223/2022 г. на Окръжен съд - Смолян, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на имуществени вреди.

СПИРА производството по гр. д. № 246/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о.,в останалата част, до приключване на тълк. дело № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС.

Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове: