РЕШЕНИЕ

№ 536

гр. София, 09 декември 2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. I НО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретар М. П. при участието на прокурора А. П. от ВКП, изслуша докладваното от съдия С. И. наказателно дело № 766 по описа за 2025г.

Производството по реда на чл. 346 т. 1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от подсъдимия С. Л. Н. чрез защитник срещу присъда рег. № 10 / 13. 03. 2025г. по ВНОХД № 349 / 2024 по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 9 – ти наказателен състав.

С жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на присъдата, която била постановена въз основа на доказателства, които не били изготвени, събрани и проверени по установения в НПК процесуален ред.

Иска се постановяване на решение за оправдаване на дееца, като се иска и потвърждаване на въззивния съдебен акт в оправдателната му част.

Алтернативно се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от нов състав на въззивната инстанция.

В допълнение към касационната жалба се уточняват касационни основания, свързани с нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място се заявява нарушение на материалния закон.

В присъдата на апелативната инстанция не се съдържали каквито и да било факти, които да свързват държането на оръжията и боеприпасите с подс. С. Н.. Оспорва протокола за претърсване и изземване като извършен от разследващ полицай без да му е възложено по реда на чл. 108, ал. 1 и 2 или 218 от НПК. Според защитата нямало и постановление за обединяване на дела – ДП № 19 / 2018г. на РП – Плевен и ДП № 1 / 2018г. на СБОП – Ловеч. Липсвало обсъждане на обстоятелството, че подсъдимия не е собственик на имота, като той е с посочен адрес в [населено място], нито пък били обсъждани възраженията, че ползвател на имота в [населено място] е починало лице и неговата дъщеря. Не било установено кой е собственик на този имот, за да се търси връзка между забранените от закона и намерени в него вещи и техния държател. Не се сочели гласни или веществени доказателства, които да свързват подсъдимия с тези забранени вещи.

Претендира се на следващо място липса на мотиви и изтъкнати правни доводи защо не са приети възраженията относно пороците при изготвяне на протокола за претърсване и изземване., а само декларативно било отбелязано, че липсват нарушения на нормите на НПК. В противовес на това се прави възражение, че липсата на подписи, имена и дати правели всяко едно писмено доказателствено средство негодно и то нямало качеството на официален удостоверителен документ съобразно чл. 93, т. 5 от НК.

В допълнението като цяло фокусът е поставен върху процесуалната годност на цитирания протокол и съответно липсата на обсъждане на твърдените пропуски, а и възражения, като тази липса защитата приравнява на липса на мотиви. По този начин се обосновава наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, като отново се повтарят исканията от първоначалната касационна жалба.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание оспорва касационната жалба.

На първо място не се съгласява с тезата за незаконен съдебен състав, като заявява, че независимо от наложила се смяна на един член от състава на въззивния съд, самото дело пред тази инстанция е разгледано от един и същи, неизменен при това, състав.

На следващо място счита, че мотивите на въззивната инстанция отговарят на изискванията на процесуалния закон, както относно фактите, така и относно анализа на доказателствената съвкупност, като е даден отговор и на възраженията. Заявява, че съдебния акт е подписан съгласно изискванията на закона.

Същото посочва и относно протокола за претърсване и изземване, като отбелязва, че няма процесуално изискване той да се подписва на всяка страница, достатъчно е да е подписан от участващите в действието лица в заключителната част на протокола. Нямало също така изискване поемните лица да се назначават с нарочен акт, действието е извършено в тяхно присъствие и на самия подсъдим, който сам е предоставил ключ за помещението, в което са намерени и иззети пистолет „М., гладкоцевна пушка и боеприпаси. Относно непредявяване на веществените доказателства прокурорът отбелязва, че това се е случило след изрично заявление на страните че не желаят да им бъдат предявени тези доказателства.

Подсъдимият С. Л. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба ведно с допълнението. Повтаря тезата си относно протокола за изземване и относно мотивите на съдебния акт, като сочи, че липсва съществено произнасяне по отношение на разноските и веществените доказателства.

Подържа и тезата си, че обвинението не било доказано по несъмнен и безспорен начин, като за пореден път акцентира на неспазване на изискванията за изготвяне на протокол за извършено процесуално-следствено действие. Повтаря декларираните си искания.

В реплика защитникът посочва, че в НПК нямало изискване за подпис в края на протокола, твърди, че неподписаните страници представлявали процесуално нарушение, поемните лица не били определени и назначени по реда на НПК. Непредявяването на веществените доказателства било съществено нарушение, а защитникът не бил чул от прокурора да изложи становище относно формата и съдържанието на съдебните актове по чл. 33, ал. 8 и чл. 311 от НПК, като това били изисквания на процесуалния закон.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 ал. 1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционна присъда № 460012 / 21.11.2023Г. по НОХД № 1829/ 2019г. на СГС, 21 – ви състав, ( Специализиран наказателен съд - закрит), подс. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание от 7 месеца лишаване от свобода.

Признал е същия подсъдим за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание от 6 месеца. По това обвинение деецът е признат за невинен да го е извършил с цел разпространение и в съучастие като съизвършител с починалия К. М. П..

Приложил е чл. 23 от НК, като е определил за изтърпяване най-тежкото от измежду така определените, а именно 7 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален общ режим, като съдът е приспаднал времето, през което деецът е бил задържан под стража и с мярка по ЗМВР.

При образуваното по протест и въззивна жалба на подсъдимия и въззивно производство - ВНОХД № 349 / 2024 по описа на Софийски апелативен съд, с присъда № 10 / 13. 03. 2025г. първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия Н. е частично отменена, като той е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и е отменено приложението на чл. 23, ал. 1 от НК.

В останалата част присъдата е потвърдена.

Настоящето касационно разглеждане е първо по ред. По отношение на оправдателната част на присъдата не възникват никакви въпроси от касационен характер поради липсата на протест.

По отношение на потвърдителната част и относно осъждането на дееца за деяние по чл. 339, ал. 1 от НК съдът намира, че наведените касационни доводи се явяват изцяло неоснователни. Същинският акцент в това производство и в обема му, представен за разглеждане пред касационния съд, е поставен върху процесуално-следственото действие претърсване и изземване от гараж.

Досъдебното производство ( № 13 / 2018г. ) по описа на РП - Плевен е образувано по повод на извършена кражба, като е получена информация, че отнетите вещи се съхраняват в имот, владян от подс. Н.. С надлежно разрешение на осн. Чл. 161, ал. 1 от НПК на съдия от първоинстанционен съд – по ЧНД 398 / 2018г. по описа на РС – Плевен е извършено претърсване и изземване по това производство от адреса на къща, обитавана от подсъдимия Н. в [населено място], улица „*****“ № 1, в област Ловеч.

С надлежно постановление от 15. 02. 2018г. наказателното производство е разделено от прокурор, като в отделеното производство предмет на разследване е настоящето обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК по отношение на подс. Н., ведно с материалите по делото – оспорвания протокол – л. 1 до 4-ти от том 10 –ти на досъдебното производство, другите протоколи за следствени действия, назначени експертизи, както и веществените доказателства. Прокурорското постановление е издадено въз основа на нормите на чл. 216, ал. 2 и чл. 199 от НПК, а разделеното производство е получило свой отделен номер – Д 335/ 2018г. под надзора на РП – Плевен. С постановление от 15. 02.2 2018г. това производство е било изпратено на РП – Ловеч по компетентност. С постановление от 21. 02. 2018г. на прокурор от РП – Ловеч ( т. 11, л. 1 от д. п-во) изпратеното наказателно производство е прието за разглеждане и е получило нов номер - № 424 / 2018г. по описа на същата прокуратура.

Настоящето наказателното производство е образувано на 22. 02.2018г. – пр. пр. № 176 / 2018г. по описа на Специализираната прокуратура – т. 1 , л. 1 от досъдебното производство с предмет разследване на деяние по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. с постановление от 08. 08. 2018г. на прокурор от специализираната прокуратура производството под № 424 / 2018г. на РП – Ловеч, наред с други производства – пр. пр. № Д 284 / 2017г. на Плевенската окръжна прокуратура, е обединено с настоящето - с посочено основание по чл. 199, чл. 217а, чл. 411а, ал. 1 и ал. 5, чл. 411в и чл. 411е от НПК – т. 19 от д. п-во, л. 1-3.

Касационният съд намери, че напълно в съответствие с изискванията на НПК оспорвания протокол е намерил своето място в конкретното наказателно производство и в противовес на защитните твърдения. Съвсем проследимо е разделянето от РП – Плевен на наказателното производство от това за извършена кражба на инверторни климатици – два броя, образуването по този начин на наказателното производство по чл. 339, а и по чл. 354а от Нк, изпращането му по компетентност на РП – Ловеч, а оттам и на Специализираната прокуратура, от която е постановено обединяването на производствата.

Разследването е възложено по надлежния ред по наказателното производство за извършената кражба на разследващ полицай – С. Ц. при ОД – МВР, Плевен, която е и съставител на протокола за оспорваното процесуално-следствено действия ( действие по разследването). Твърдението за претендирана липса на възлагане се отхвърля като несъстоятелно, доколкото е достатъчно разследването като цяло да бъде възложено на конкретен разследващ орган, което е сторено, а последният орган има оперативната самостоятелност да преценява какви действия по разследването да извършва. Впрочем, в искането за разрешаване на претърсването и изземване прокурорът изрично е отбелязал кой е разследващия орган, който следва да извърши действието по разследването.

Също така се отхвърля твърдението и за липса на акт за назначаване и избор на поемните лица, тъй като такива не се изискват по силата на закона, който не е наложил каквито и да е формални изисквания и е предоставил тази възможност изцяло на субективната преценка на органа, провеждащ конкретното действие по разследването,.

На разположение на защитата е била цялата гама от възможности по чл. 137, ал. 2 от НПК за оспорване на качеството на поемни лица на посочените в протокола, но той не се е възползвал, а сам съдът не намира основания да отхвърли тяхното качество на незаинтересовани от изхода на делото лица.

Отхвърля се и претенцията за липса на подписи на протокола, тъй като оспорвания притежава всички необходими реквизити по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НПК. Подписите на всяка страница не са изискуеми от закона и не може на това основание да се оспорва неговото съответствие с правилата на НПК, а е достатъчно да е подписан в неговата заключителна част.

Не се уважава и претенцията за по същество наличие на незаконен състав при разглеждане на делото пред апелативната инстанция. Делото е разгледано по същество от един неизменен състав, датирано от 05. 02. 2025г. Тогава е даден ход на делото по неговото същество, поддържан протеста, съответно жалбите от подсъдимите, разгледани са доказателствените искания и съответно една част – за допускане на свидетелите, са отхвърлени, друга част – за изискване на съответни писмени документи – са уважени. Делото е приключено именно в този състав и изискването за неизменност на състава в цялост е спазено.

Въззивната инстанция е отчела най - важните обстоятелства, които дефинират качеството на подс. Н. като извършител на деянието, за което го е и осъдила. Не е от съществено значение чия е собствеността, тъй като ползването на недвижимия имот, тоест владението или държането на недвижимия имот несъмнено се е осъществявало не от друг, а от подс. Н., който е и осигурил достъп до конкретното помещение – гараж. Това обстоятелство експлицитно показва, че именно той е държал вещите в помещението,, а най - малкото ги е пазел, достатъчно условие, за да осъществи състава на чл. 339, ал. 1 от НК. Неговото знание за съдържимото в този гараж е установено по несъмнен начин още при поканването да го отвори и изявленията му при намирането на забранените предмети, предмет и на обвинението. С основание въззивната инстанция е отхвърлила значението на отбелязването в протокола за претърсване и изземване като изявление на подсъдимия, че вещите, намерени при претърсването не са негови че не знаел на кой са. Дори хипотетично да се приеме, че не са негови, както и че не знае на кого са, държането на тези предмети е установено по несъмнен начин, от което е последвал и логичния извод на въззивната инстанция, че е осъществил състава на чл. 339, ал. 1 не само от обективна, но и от субективна страна. Отделен е въпросът, че на този подсъдим му е дадена възможност да посочи чия собственост са били, доколкото св. Ц. е предположил, че е възможно да са останали от неговия родител, бивш служител в органите за вътрешен ред и сигурност.

Необходимо е да се отбележи, че Директива 2013/48 ЕС се занимава именно с участието в процеса на лица, които от свидетели - какъвто безспорно е бил тогава подс. Н., придобиват качеството на заподозрени или обвиняеми, от който момент нормативно се препоръчва да се прекрати разпита на такова лице незабавно – чл. 21 от директивата. Въззивната инстанция не е нарушила нормативното указание на въпросната директива, ценейки изявленията на подсъдимия пред полицейски служители, които не попадат в ограниченията на чл. 118, ал. 2 от НПК. Нещо повече, подс. Н. е продължил да има качеството на свидетел и след извършването на претърсването и изземването, в нито един момент не е провеждан разпит на това лице, още повече да се е стигало до такъв етап в хода на разпит лицето Н. да се е превърнало в заподозрян или обвиняем, както и да са били ограничени неговите лични свободи.

Фактите са такива, каквито са и са напълно достатъчни, за да се направи безусловен и категоричен извод за съставомерност в действията на подс. Н.. Защитата концентрира усилия върху тезата, че не са установени никакви физически доказателства за контакт на подсъдимия с предмета на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, но такова доказване, макар и желателно, в случая не се явява необходимо за крайните изводи на съда по същество. Наличните доказателства и техния съдържателен обем са напълно достатъчно, за да се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия е владеел или държал( пазел за друго лице) предмета на престъплението.

Впрочем, въззивната инстанция вече е дала напълно задоволителен отговор на всички изложени дотук възражения, в един последователен и логичен ред, съобразен с изискванията на закона, като в касационното производство оплакванията в жалбата преповтарят тези от въззивното.

На следващо място като несъстоятелно се отхвърля възражението за непредявени веществени доказателства пред въззивната инстанция. Последната не е решила самоволно да пренебрегне предвидената правна процедура, а е проявила известна процесуална икономичност, съобразявайки становището на заинтересованите и явили се страни. Нито един от подсъдимите, техните защитници, както и прокурора по делото, са пожелали предявяване на веществените доказателства по делото, които безспорно са били налични през целия процес. Касационния жалбоподател и неговият защитник, изготвил жалбата, са присъствали в това заседание и изрично са потвърдили нежеланието си да им предявени веществените доказателства. Дори и да се приемеше, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, а касационният съд не приема за основателна такава теза, дори и тогава, съобразяването с желанието на подсъдимия и неговия защитник не може да доведе до увреда на техните права в процеса, което пък е необходимото условие да се приеме, че едно процесуално нарушение е съществено.

Направено е възражение и за квалифицираните електронни подписи на съдебните протоколи, по – точно тяхна твърдяна липса, което се определя от касационния състав също като неоснователно. Посочено е неспазване на нормата на чл. 311, ал. 3 от НПК, която няма никаква връзка с описаната претенция а третира възможността за изготвяне на звуко - и видео записи при водене на съдебното заседание.

Може да се отбележи, че писмената форма е също валидна форма, особено важна за лицата, които нямат възможността за електронен достъп по силата на технически или образователни причини. В писмената форма пък изрично е отбелязано подписването на протоколи в електронна форма с квалифицирани електронни подписи от участвалите трима съдии.

В заключение съдът намира, че атакуваната осъдителна присъда отговаря напълно на изискванията на закона, дадена правна квалификация на деянието е единствено вярната, не е допуснато процесуално нарушение при събирането и оценка на доказателствената съвкупност, която е в обем, напълно достатъчен за формиране на правнологически издържани и житейски правдиви изводи.

Наказанието е справедливо определено, особено като се вземе предвид, че е наложено значително под законовия минимум от 2 години. Отчетено е осъждането на дееца от една страна, както и продължителния период на провеждане на наказателното производство – от друга. Касационният състав не намери основание за допълнително снизхождение, поради което прие, че атакуваната в потвърдителната ю част въззивна присъда, следва да бъде оставена в сила.

С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ в сила присъда рег. № 10 / 13. 03. 2025г. по ВНОХД № 349 / 2024 по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 9 – ти наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.