ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5970

гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3483 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р. Б. срещу въззивно решение № 111/11.06.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 151/2025 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 347/28.11.2014 г. по гр. д. № 144/2024 г. на Окръжен съд – Сливен и касаторът е осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Г. И. К. разликата над сумата 30 000 лв. до размера на сумата 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1 НК, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда по нохд № 109/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2021 г. до окончателното й изплащане.

В останалата си част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички факти и обстоятелства по делото, релевантни за конкретния случай; и как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По тези въпроси се твърди противоречие на обжалваното решение със задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по сходни случаи.

Ответникът по жалбата – Г. И. К., представляван от адв.Е. Д., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Посочено е, че с постановление от 21.06.2018 г. по ДП № 453/2018 г. по писа на РУ – Сливен ищецът Г. К. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. с чл. 198, ал. 1 НК, а именно, че на 06.04.2018 г., в [населено място], [община], отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 200 лева от владението на П. А. П. с намерение да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на П. А. П.. Била му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена на 14.09.2021 г. в „подписка“. На 18.02.2018 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 82/2019 г. на ОС – Сливен, по което са проведени 9 съдебни заседания и е постановена присъда № 11/17.06.2020 г., с която ищецът е признат за виновен по повдигнато обвинение и осъден на 20 години лишаване от свобода. Присъдата е обжалвана и е потвърдена с решение № 16/22.02.2021 г. по ВНОХД № 230/2020 г. на Апелативен съд – Бургас. С решение № 88/19.05.2021 г. по н. д. № 312/2021 г. на ВКС е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Производството по ВНОХД № 109/2021 г. по описа на АС – Бургас е приключило в едно съдебно заседание, в което ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Оправдателната присъда не е протестирана и е влязла в сила на 30.09.2021 г.

При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че наказателното преследване е продължило малко над 3 години и 5 месеца (досъдебното производство – 10 мес. и 12 дни и съдебното производство – 2 год., 6 мес. и 26 дни), като към момента на започването му ищецът е бил на 37 години. Изтърпял е мярката „задържане под стража“ за срок от 3 години, 2 месеца и 24 дни, впоследствие изменена в „подписка“. Като релевантни обстоятелства са посочени много дългия срок на прилагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, част от която е изтърпяна в Затвора –Бургас; повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвиждат най-тежките наказания, а също и фактът, че първоначално лицето е осъдено на две инстанции на 20 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, преди да бъде оправдан, което също води до страдания, емоционален стрес, притеснения и несигурност и се отразява негативно на психиката му. Отчитайки възрастта, семейното положение, както и социално-икономическия стандарт на живот в страната за изследвания период, съдът е приел, че за конкретно установените по вид и интензитет морални вреди обезщетение в размер на сумата 90 000 лв. е справедливо и достатъчно да ги репарира, без да става източник на неоснователно обогатяване за ищеца.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Поставените въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Съдът е съобразил и задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са данните за личността на увредения, начина му на живот, социалната среда, контактите, положението му в обществото, работата му; дали незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия и как наказателното преследване се е отразило върху възможностите му за професионално развитие. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съгласно законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. От значение е също създаденият от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да е източник на обогатяване за пострадалия. В този смисъл, справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от процесуален аспект следва да се анализират и оценят в тяхната съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти.

Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Видно от съдържанието на въззивното решение, като инстанция по съществото на материалноправния спор, съдът е изложил подробни и ясни мотиви относно наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Обсъдил е и е анализирал кои претендирани от ищеца вреди са произтекли от незаконното обвинение (т. е. налице е причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда) и в какъв размер е справедливо да се обезщетят; както и по отношение на кои вреди такава връзка не се установява и поради това не подлежат на обезщетяване. Обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК) и в константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в т. ч. и цитираните от касатора.

При този изход на делото в касационната инстанция, основателно е искането на адв. Д. за присъждане на възнаграждение за осъществената от нея на основание чл. 38, ал. 1 ЗА безплатна адвокатска защита на ответника пред ВКС. В случая се касае за минимален обем извършени процесуални действия за защитата на ответника - изготвяне на писмен отговор, без участие в съдебно заседание. Предвид защитавания материален интерес в касационната инстанция и с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора в селективната фаза по чл. 288 ГПК съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител следва да се определи в размер на сумата 1 000 лв., която е справедлива и достатъчна за положения от адв. Д. труд в този етап от производството.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 16.06.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 151/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат Е. Н. Д. от АК – Сливен адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 1 000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.