ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20

София, 06.01. 2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.10.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2627 /2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Р. и К. Х. Р. срещу въззивно решение № 254 /09.03.2025 г. по въззивно гр. д. № 1580 /2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение по гр. д. на Софийския градски съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на Р. Х. Р. и К. Х. Р. срещу Б. Д. П. и Й. Д. П. с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС и ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците на основание чл. 38 ЗА.

Ответниците по касационната жалба Б. Д. П. и Й. Д. П. в писмен отговор оспорват основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена от надлежни страни в срок и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Предявеният иск за прогласяване на нищожност на договор от 27.04.2017 г. за покупко-продажба на апартамент в София, на [улица], при запазено право на ползване, е поради противоречие с добрите нрави.

Ищци са племенници на продавачката и наследяват по / ид. ч. от наследството и. Продавачката е осемдесетгодишна жена. С договора е уговорено разсрочено плащане на / от продажната цена (54 000 лева), по 300 лева на месец. Продавачката е починала по-малко от две години след сключването на договора (на 24.02.2019 г.). Твърди се, че е уговорен прекалено дълъг срок за заплащане на разсрочените вноски (15 години) и че цената (81 000 лева) е под пазарната стойност и данъчната оценка на имота.

Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е поради неплащане на част от продажната цена в полза на наследниците на продавачката.

Искът по чл. 108 ЗС е основан на твърдения за основателността на първите два иска, като последица от което ищците са собственици на процесния имот.

Ответниците твърдят, че отношенията между продавачката и купувача са били специални, купувачът се е грижел и издържал продавачката – лично и чрез заплащане на нейни разходи. След смъртта на продавачката ищците – нейни наследници не са осигурили необходимото съдействие за получаване на продажната цена – не са се легитимирали и не са предоставили банкови сметки.

Въззивният съд е разяснил понятието добри нрави и установената практика на ВКС за това кога са накърнени.

За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Позовал се е на ТР 1/09 ОСТК и решения на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК.

Въззивният съд е приел, че сключеният договор не противоречи на добрите нрави (не ги накърнява). Трайна е практиката на ВКС, че продажбата на имот може да се сключи и на стойност под данъчната оценка и това не прави сделката недействителна като несъответна на морала. В случая сделката е сключена за сумата 81 000 лева при данъчна оценка от 83 739.50 лева.

Въззивният съд е приел, че върху цената могат да влияят и субективни фактори, обусловени от личността на продавача и купувача.

Въззивният съд е приел, че по делото са приети три заключения на СТЕ за пазарната стойност на имота. Съдът е кредитирал последното заключение, с което е установено, че пазарната стойност на апартамента е била в размер на 159 000 лева. Това заключение е съобразило запазеното от продавача пожизнено право на ползване, както и е отчело реално сключени сделки от този пит, за същия район и в същото време. От това заключение се установява, че пазарната цена надхвърля половината от пазарната стойност, следователно не се установява накърняване на добрите нрави, т. к. престацията не е практически съизмерима с липса на такава.

Въззивният съд е съобразил и показанията на незаинтересовани свидетели за това, че в последните години от живота си продавачката не е имала близки, на които да разчита, а постоянни грижи за нея е полагал ответникът, който е общувал с нея интензивно, заплащал е сметките и за храна и сам е носил в дома и храна, заплащал е нейни задължения в хранителен магазин и за поддръжка на етажната собственост, придружавал я е при посещенията и при лекар. Отношенията са им са основани на старо познанство – купувачът е бил ученик на продавачката, поради което въззивният съд е намерил за логично и житейски обосновано продавачката да уговори по-ниска продажна цена, като за това отчита вниманието, грижата и отношението на купувача към нея. Въззивният съд е приел, че в процесния договор са налице елементи на договор за издръжка и гледане и договор за дарение, които не са намерили формално отражение в писмената форма. Продавачката е търсела практическо съдействие и подкрепа за времето, в което вече е била възрастна и нуждаеща се от грижи, а купувачът е приел да изпълнява необходимото за нея, като е получил отстъпка от цената.

Въззивният съд е приел, че способът за изплащане е необичаен - изплащане в продължение на 15 години на продавач на осемдесет години. И че обичайните очаквания (предвид статистическите данни) са били този срок да не бъде достигнат приживе от нея (продавачката). Това предположение обаче, макар и с висока степен на вероятност, не може да направи договора противоречащ на добрите нрави. В договора е намерил проявление принципът на свободата на договаряне.

Въззивният съд е приел, че по делото нито се твърди, нито се доказва продавачката да е била подведена или да не е разбирала значението на договорените клаузи.

Въззивният съд е приел, че продавачката е приемала месечните вноски без да изрази никакво несъгласие в продължение на 2 години и не е демонстрирала поведение, от което може да се предположи, че тя не е съзнавала реалните обстоятелства и условия, при които е сключила продажбената сделка.

Въззивният съд е приел, че мотивът за сключване на сделката е обусловен от по-близките отношения между страните по сделката и точно тези отношения са повлияли и на начина на плащане.

Между страните по сделката се е установила такава връзка, която е имала морално измерение, основано на помощ и издръжка от купувача срещу прехвърлено право на собственост от продавача. Получените от продавачката грижи и съдействие – физическо и материално са останали извън договорната обвързаност. Те обаче са обусловили условията на продажбената сделка., която следва да се приеме за действителна и непротиворечаща на правилата на морала.

По иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел следното:

Изплатената до смъртта на продавачката сума е 33 900 лева, неизплатената след това на ищците Рашкови сума до завеждането на исковата молба е 5 400 лева (по 2 700 лева на всеки). Тази сума е явно незначителна като част от общото задължение и на основание чл. 87, ал. 4 съдът приема, че тя не е причина за развалянето на договора. Ищците могат да претендират заплащането на тези суми от ответника, а останалата част от цената не е изискуема към този момент.

По иска по чл. 108 ЗС въззивният съд е приел следното:

След като договорът е валиден и не подлежи на разваляне, ответниците са придобили имота, а ищците не са наследили идеални части от него (по 1 /4 ид. ч.) и искът за ревандикация също е неоснователен.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В самата касационна жалба жалбоподателите поставят правни въпроси, за които твърдят, че осъществяват различни основания за допускане на касационно обжалване:

1. Накърнява ли добрите нрави сделка, уговорена при явно неизгодни цена и начин на плащане по отношение на някоя от страните?

Жалбоподателите твърдят, че въззивният съд е постановил съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 1444/4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 753/1999 г., V г. о., решение № 160/14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325/2004 г., II г. о., решение № 615 от 15.10.2010г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о. и решение № 615 /15.10.2010г. на ВКС по гр. д. № 1208 /2009 г., III г. о.

Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд не е приел, че процесната сделка е уговорена при явно неизгодни цена и начин на плащане по отношение на някоя от страните (продавача).

Видно от подробно изложеното по-горе за мотивите му, въззивният съд е приел противоположния извод.

Не е налице и противоречие с посочените четири съдебни решения.

Няма никакво сходство между обжалваното решение и решение № 1444 /4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 753 /1999 г., V г. о.. В него е разгледан иск за предаване на 433 бр. родопски одеяла. Обсъден е договор за поемане на дълг със съгласие на кредитора – чл. 102 ЗЗД, като е поето задължение парична сума да бъде издължена чрез предоставяне на одеяла. ВКС е отменил въззивното решение поради това, че въззивният съд не се е произнесъл по възражение, че сделката е нищожна поради накърняване на добрите нрави - на изискването за еквивалентност на престациите и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По това възражение ВКС не се е произнесъл. Следователно това решение няма общо с поставения въпрос.

Няма никакво сходство между обжалваното решение и решение № 160 /14.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 325 /2004 г., II г. о.. В него е разгледан иск по чл. 40 ЗЗД за нищожност поради споразумяване на представител във вреда на представлявания – уговорена над четирикратно по-ниска стойност на продавания имот. Прието е че добите нрави са накърнени чрез договаряне от пълномощник във вреда на представлявания по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За неморално е прието пълномощникът да договаря над четирикратно по-ниска стойност на продавания имот. В обжалваното в настоящото производство въззивно решение продавачът не е била представлявана, а е сключила сделката сама, никой не е договарял цена и начин на плащане от нейно име и в нейна вреда. А по делото не се твърди и не са сочени доказателства за това, че продавачката не е разбирала свойството и значението на постъпките си и не е могла да ги ръководи, нито че сделката е била сключена при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Няма никакво сходство между обжалваното решение и решение № 615 /15.10.2010г. на ВКС по гр. д. № 1208 /2009 г., III г. о., в което, както и в предишното обсъдено, също е разгледан иск за нищожност на договор за покупко-продажба на имот поради споразумяване във вреда на представлявания. И тук е прието, че сделката е нищожна поради нарушаване на основния принцип в отношенията между представител и представляван – на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. В случая продажната цена на продаваните имоти е била 12 пъти по-ниска от действителната.

Няма никакво сходство между обжалваното решение и решение № 934/ 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2008 г., IV г. о., в което както и в предишните две обсъдени, също е разгледан спор по чл. 40 ЗЗД за нищожност поради споразумяване във вреда на представлявания. Поради това, че е била уговорена над четирикратно по-ниска цена от действителната.

В последните три обсъдени решения е обсъждано дали действията на представител (пълномощник) са във вреда на представляван, каквато хипотеза не е установена във въззивното решение.

2 (въпрос). Прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД налага ли преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора, характера на задължението и цялата фактическа обстановка във връзка със сключването и изпълнението му?

Жалбоподателите твърдят, че въззивният съд е постановил съдебен акт в противоречие със задължителната практика, изразена в ППВС № 3 /29.03.1973 г. (с него е прието, че основен принцип на облигационното право на Р. Б. е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора).

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, тъй като видно от мотивите му, въззивният съд е извършил преценка за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението и е обосновал извода, че неизпълнената част от задължението (по 2 700 лева спрямо всеки един от ищците) е явно незначителна спрямо изпълнената. Именно в съответствие с посочения принцип на изпълнението на поетите с договора задължения въззивният съд е отбелязал, че ищците могат да потърсят заплащането на тези суми от ответника. Не е допуснато противоречие с посоченото ППВС.

Не е налице противоречие и с посоченото решение № 102 /03.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 897 /2009 г., II т. о., с което е прието, че преценка на незначителността на изпълнението трябва да се извърши с оглед на цялата фактическа обстановка, като се съобразят вида на договора и неговата цел. Прието е, че действащата нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни причини, обосноваващи развалянето на договора. И по същество е прието, че процесният договор има характерът на финансов лизинг и че при платено от лизингополучателя над 90 % лизингово възнаграждение се налага изводът, че неизпълнената част от задължението е незначителна.

В обобщение: правните изводи на въззивния съд не са в противоречие с приетото в посочените постановление и решения на ВС и ВКС.

Жалбоподателите се позовават и на очевидна неправилност - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти. Жалбоподателите твърдят, че очевидната неправилност следва от това, че по делото е установена недобросъвестността на ответника при сключването на договора за покупко-продажба и от друга страна, че продавач е сама жена на повече от преклонна възраст, която уж е получила 27 000 лева в брой, но в същото време моли да и се преведе вноска от 300 лева по-рано, тъй като била затруднена.

Настоящият съдебен състав при запознаване с обжалваното решение не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства), нито изводите на въззивния да са нелогични. Въззивният съд е приел, че искът за прогласяване на нищожност е основан на съвсем различни твърдения на ищците, посочени по-горе (че е уговорен прекалено дълъг срок за заплащане на разсрочените вноски и че цената е под пазарната стойност и данъчната оценка на имота), а не на твърдения за недобросъвестност на ответника, нито за това, че продавачката е сключила договора при грешка, измама, крайна нужда или заплашване (които биха представлявали основание за унищожаване на договора). Отделно от това, видно от посоченото за мотивите му, въззивният съд не е установил нито недобросъвестност на ответника, нито продавачката да е била в зависимост от купувача, да е допуснала грешка, да е била в крайна нужда, или измамена от него. Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК.

Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а следва да бъдат осъдени да заплатят на процесуалния представител на ответниците адв. С. Д. възнаграждение в размер на по 1 500 лева всеки на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за касационната инстанция.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 254 /09.03.2025 г. по въззивно гр. д. № 1580 /2024 г. на Софийския апелативен съд.

Осъжда Р. Х. Р. да заплати на процесуалния представител на ответниците адв. С. С. Д. възнаграждение в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева или 766.93 евро (седемстотин шестдесет и шест евро и 93 евроцента) на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за касационната инстанция.

Осъжда К. Х. Р. да заплати на процесуалния представител на ответниците адв. С. С. Д. възнаграждение в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева или 766.93 евро (седемстотин шестдесет и шест евро и 93 евроцента) на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.