РЕШЕНИЕ

№ 4

гр. София, 07.01.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н.

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

С. Н.

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4622 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. В. С., чрез адв. Св. С., срещу въззивното решение № 302 от 20.06.2023 год. по гр. д. № 622/2021 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 27.12.2019 год. по гр. д. № 2625/2017 год. на Великотърновския районен съд /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 5.07.2021 год./, в частите му, с които са намалени завещателните разпореждания от 16.07.2006 год. на И. К. Д. в полза на П. Т. Н. и Р. Т. Д., направени за всеки от тях поотделно с един саморъчен акт, подробно описани, възстановена е запазената част на И. В. С. от наследството на И. К. Д. чрез отреждане на 1/2 ид. ч. от земеделските имоти и на 5732/31720 ид. ч. от поземления имот с постройките в него в [населено място], осъден е Р. Т. Д. да й заплати сумата 31 506.67 лв. за допълване на запазената й част от наследството по отношение на самостоятелните обекти в сградата, намираща се в гр. В. Т., допусната е делба между П. Т. Н. и И. В. С. на имота в [населено място], при дялове съответно 25 988/31 720 ид. ч. и 5 732/31 720 ид. ч., отхвърлен е иска за делба на посочените земеделски имоти в землището на [населено място], като вместо това въззивният съд е постановил друго решение, с което намалил на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателното разпореждане на И. К. Д., починала на 9.04.2016 год., извършено със саморъчен акт в полза на П. Т. Н.: 1/2 ид. ч. от нива от 3.399 дка в м. „П.“, представляваща имот № * по плана за замеразделяне на [населено място], 1/2 ид. ч. от нива от 1.901 дка в м. „П.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], 1/2 ид. ч. от нива от 3.104 дка в м. „Б.“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], 1/2 ид. ч. от недвижим имот в [населено място], представляващ дворно място с площ 850 кв. м., за което е отреден УПИ *-* в кв. 13, заедно с построените в него къща, плевня, сайвант, до размер на 8 057.18 лв. от цялата стойност на заветите към деня на откриване на наследството, възлизаща на 18 615 лева, или поотделно за всеки завет, както следва: а/ до размер на 6864.73 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху дворното място с къщата, възлизаща на 15 860 лева ; б/ до размер на 484.77 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 3,399 декара в местността „П.”, представляваща имот № * по КВС, възлизаща на 1120 лева ; в/ до размер на 246,71 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 1,901 дка, четвърта категория в местността „П.“, представляваща имот № * по КВС, възлизаща на 570 лева ; г/ до размер на 460.97 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 3,194 дка, четвърта категория, в местността „Б.“, представляваща имот № * по КВС, възлизаща на 1065 лева, при което правата на заветника се запазват до размер на 10 557.82 лева от цялата обща стойност на заветите, или поотделно, както следва: до размер на 8995.27 лева от стойността на 1/2 идеална част от правото на собственост върху дворното място с къщата в [населено място]; до размер на 635.23 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 3,399 декара в местността „П.”, представляваща имот № * по КВС; до размер на 323,28 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 1,901 дка, четвърта категория в местността „П.“, представляваща имот № * по КВС и до размер на 604.03 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху нива от 3,194 дка, четвърта категория, в местността „Б.“, представляваща имот № * по КВС, като ВЪЗСТАНОВИЛ /ДОПЪЛНИЛ/ запазената част на И. В. С., ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 4, ет. 9, ап. 3 от наследството на И. К. Д. чрез отреждане на идеални части в обема на правото на собственост върху имотите, както следва: 1/ 247/1140 идеални части относно нива от 1,901 дка, четвърта категория в местността „П.“, представляваща имот № * по КВС; 2/ 485/2240 идеални части относно нива от 3,399 декара в местността „П.”, представляваща имот № * по КВС; 3/ 461/2130 идеални части относно нива от 3,194 дка, четвърта категория, в местността „Б.“, представляваща имот № * по КВС; 4/ 6864/31720 идеални части относно недвижим имот в [населено място], общ. В. Т., включващ дворно място с площ 850 кв. м, представляващо УПИ *-* в квартал * по ПУП на селото, заедно с построените в него къща, плевня и сайвант, при граници: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*.

НАМАЛИЛ е, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателното разпореждане от 16.07.2006 год. на И. К. Д., починала на 09.04.2016 год., извършено със саморъчен акт в полза на Р. Т. Д.: 1/ недвижим имот в гр. В. Т., ул. О.” № 13, ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. В. Т., намиращ се в сграда № * в поземлен имот с идентификатор ***, етаж първи, с функционално предназначение - жилище, апартамент на едно ниво с площ 78 кв. м., при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – имот с идентификатор *****, заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 2/ 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот в гр. В. Т., ул. О. № *, ет. *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР, намиращ се в сграда № *в поземлен имот с идентификатор ***, с функционално предназначение - гараж на едно ниво с площ 22 кв. м, при съседи: на същия етаж – имот с идентификатор *****, под обекта – имот с идентификатор *****, над обекта – имот с идентификатор *****, заедно със съответните на застроената площ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, до размер на 18 274.20 лева от цялата стойност на заветите към деня на откриване на наследството, възлизаща на 42 220 лева, или поотделно за всеки завет, както следва: а/ до размер на 16 283.16 лева от стойността на гореописания жилищен имот, възлизаща на 37 620 лева ; б/ до размер на 1991.03 лева от стойността на 1/2 идеална част от обема на правото на собственост върху гаража, възлизаща на 4600 лева, при което правата на заветника се запазват до размер на 23 945.80 лева от цялата обща стойност на заветите, или поотделно, както следва: до размер на 21 336.84 лева относно завета на жилищния имот и до размер на 2608.97 лева относно завета на гаража – с цел възстановяване на запазената част на И. В. С. от наследството на завещателя, като е ВЪЗСТАНОВИЛ /ДОПЪЛНИЛ/ запазената част на И. В. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 4, ет. 9, ап. 3 от наследството на И. К. Д., починала на 09.04.2016 г., като е ОСЪДЕН Р. Т. Д. с ЕГН: [ЕГН] от гр. В. Т., [улица], да й заплати сумата от 20 951,04 / двадесет хиляди деветстотин петдесет и един лева и четири стотинки/ лева, представляваща стойността на накърнението й, определена съобразно горепосочените размери на намалението на заветите на недвижим имот в гр. В. Т., ул. О.” № *, ет. *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и на 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот в гр. В. Т., ул. О.” № *, представляващ самостоятелен обект в сграда № * с идентификатор *****, въз основа на пазарната им оценка към момента на намалението.

ДОПУСКА по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК и на основание чл. 69, ал. 1 ЗН, чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши съдебна делба между И. В. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. *, ет.*, ап. * и П. Т. Н. с ЕГН: [ЕГН] от гр. В. Т., [улица], ет. * на недвижим имот в [населено място], [община], включващ дворно място с площ от 850 кв. м, представляващо УПИ *-* в квартал * по ПУП на селото, заедно с построените в него къща, плевня и сайвант, с граници: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, при дялове/ квоти: 6864/31720 идеални части за И. В. С. и 24 856/31720 идеални части за П. Т. Н..

ДОПУСКА по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК и на основание чл. 69, ал. 1 ЗН и чл. 34, ал. 1 ЗС да се извърши съдебна делба при условията на чл. 345 ГПК между И. В. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *3 и П. Т. Н. с ЕГН: [ЕГН] от гр. В. Т., [улица], ет. 2 на 1/ нива от 3,999 дка в местност „П.“, представляваща имот № * по КВС за землището на [населено място] , Община В.Т., от която: 3,120 дка - трета категория и 0279 дка – четвърта категория ; 2/ нива от 1,901 дка, четвърта категория в местността „П.“, представляваща имот № * по КВС на землището на [населено място] и 3/ нива от 3,194 дка, четвърта категория, в местността „Б.“, представляваща имот № * по КВС на землището на [населено място], при дялове/ квоти/, както следва: 1/ относно имот № *: 485/2240 идеални части за И. В. С. и 635/2240 идеални части за П. Т. Н. ; 2/ относно имот № *: 247/1140 идеални части за И. В. С. и 323/1140 идеални части за П. Т. Н.; и 3/ относно имот № *: 461/2130 идеални части за И. В. С. и 604/2130 идеални части за П. Т. Н., като останалата 1/2 идеална част от правото на собственост принадлежи на трети лица /Д. Д. Г. с ЕГН: [ЕГН] и К. Д. Д. с ЕГН: [ЕГН]/, с които наследодателят на страните И. К. Д. е била съсобственик.

В останалата му част въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.

Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон по възражението й за нищожност на представеното саморъчно завещание на наследодателката И. Д., като се позовава на нарушение на правилото за доказателствената тежест на ответниците относно оспореното от нея завещание. При липса на пълно и пряко доказване от ответниците на действителността на завещанието в тяхна полза, чрез допустими и относими доказателства, въззивният съд неправилно е приел, че същото е житейски логично, а възраженията й за нищожност, респ. унищожаемост на завещанието – за неоснователни.

Касаторката поддържа и довод за неправилно определяне размера на запазената й част от наследството поради неправилно изготвено заключение на експертизата относно пазарната стойност на имотите, както и изключване на стойността на част от обектите от наследството на наследодателката, което е довело до неправилно определяне на наследствената маса.

Релевират се и оплаквания относно начина на възстановяване /допълване/ на накърнената й запазена част, като счита, че способът за това следва да е с възлагане на недвижим имот.

Касаторката поддържа оплаквания и относно недопускането до делба на първия етаж и гаража в жилищната сграда във В. Т., относителната недействителност на разпорежданията с тях от страна на един от наследниците, което нейно възражение съдът не е обсъдил в нарушение на закона.

Въз основа на релевираните съображения касаторката иска отмяна на въззивното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане с присъждане на направените разноски.

Ответниците по касационната жалба – Р. Т. Д. и П. Т. Н., чрез пълномощниците им адвокатите Н. И. и Р. М., оспорват същата, като претендират присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна – ищецът в производството по делото, отговаря на изискванията за редовност и е насочена срещу въззивно решение, допуснато до касационно обжалване с определението от 4.02.2025 год. по чл. 288 ГПК в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с оглед проверка на извода на въззивния съд за действителност на оспореното завещание на наследодателката И. Д..

Въз основа на представените от страните доказателства по делото е установено, че към момента на смъртта на наследодателката имотите, описани в исковата молба на касаторката – 1/2 ид. ч. от дворното място в [населено място], с построените в него къща, плевня и сайвант, земеделските земи в землището на [населено място] и самостоятелните обекти в триетажната сграда в гр. В. Т. – жилище, апартамент с идентификатор ***** и гараж /извън тези, предмет на даренията от 1994 год. в полза на низходящите й/, не са останали в наследството й поради направеното от наследодателката завещание в полза на двете й деца. По повод позоваването на последните, ответници по делото, на това завещание в тяхна полза /с отговора на исковата молба/, ищцата /сега касатор/ е заявила в писмено становище от 12.12.2017 год. искане да й се даде възможност да оспори същото след представянето му, в случай, че ответниците заявят, че ще се ползват от документа, както и е заявила евентуално искане за намаляване на завещателните разпореждания поради накърняване на нейната запазена част от наследството на наследодателката И. Д. /наред с първоначално заявеното искане за намаляване на двете нейни дарения в полза на ответниците/. След представяне на саморъчното завещание /като част от изисканите нотариални дела/ ищцата И. С. е заявила, че оспорва същото с твърдения, че не е написано и не е подписано от завещателката И. Д., респ. завещателката не е била способна да действа разумно към датата на изготвяне на завещанието поради посочените заболявания – нарочна молба от 9.11.2018 год. Заявено е и евентуалното искане за намаляване на завещателните разпореждания в случай, че заветниците установят истинността на завещанието. Молбата е докладвана в съдебно заседание, доводите са посочени в изготвения от съда в с. з. на 7.12.2018 год. доклад по чл. 140 ГПК, с разпределение на доказателствената тежест между страните, в т. ч. и по установяване действителността на оспореното завещание. Въпреки допуснатата графологическа експертиза по искане на ответниците, чиято е доказателствената тежест за установяване дали завещанието е написано и подписано от завещателката, заключение не е представено. Този довод е релевиран и във въззивната жалба на ищцата като оплакване срещу първоинстанционното решение в частта относно действителността на представеното завещание. Независимо от това, въззивният съд възприел същия извод, позовавайки се на свидетелските показания и житейска логика, с която според него се обосновава голословността на твърденията на ищцата. Липсва произнасяне на съда и по правните последици на непредставяне на доказателство, поискано от страната, носеща доказателствената тежест да установи действителността на саморъчното завещание, представляващо частен документ. Съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК в тежест на лицата, които се ползват от този документ /в случая ответниците/ е било да докажат при условията на пълно и главно доказване, че документът е истински – написан и подписан от завещателката, което не е постигнато без изслушване на заключение по допуснатата графологическа експертиза. Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на произнасяне по въпроса за събиране на допуснатата експертиза с даване ход по същество на делото, което препятства и прилагане на правните последици от непредставянето на това доказателства.

Изложените от въззивния съд съображения относно действителността на завещанието на наследодателката са необосновани и направени при допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила относно събиране на поискано и допуснато доказателство и разпределението на доказателствената тежест при оспорване на саморъчно завещание и последиците от неизпълнението й. Поради липсата на произнасяне относно причините за решаване на спора относно действителността на завещанието без допуснатата графологическа експертиза, се налага повтарянето на това съдопроизводствено действие от въззивният съд, на който делото следва да се върне след отмяна на решението му изцяло, тъй като въпросът за действителността на завещанието е обуславящ по отношение произнасянето по останалите спорни въпроси и искания - ако завещанието се окаже нищожно, то няма да има правен ефект и имотите, представляващи негов предмет, ще останат съсобствени между страните и искането за делбата им ще бъде основателно; в обратната хипотеза следва да се разгледа евентуалното искане за намаляване на завещателните разпореждания поради накърняване на запазената част на ищцата от наследството на наследодателката, тъй като нищо не е останало в нейно наследство, или най-много в минимален и недостатъчен размер, наред с първоначалното заявено искане за намаляване на даренията й, извършени заедно със съпруга й, в полза на ответниците.

Относно останалите оплаквания на касаторката, въззивният съд следва да приложи материалния закон /чл. 31 ЗН/ относно начина на определяне на размера на запазената част, спазвайки предписаните в закона действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички оценими в пари активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания, в случая със сигурност даренията от 1994 год., евентуално завещателните разпореждания. Въз основа на получената стойност, представляваща наследствената маса, се определя размерът на запазената част на наследника, както и разполагаемата част /чл. 28 и чл. 29 ЗН/, след което се преценява дали наследникът със запазена част, предявил правото си на възстановяването й поради накърнението с даренията и завещанието, може да получи от останалия в наследството на наследодателя актив имущество, чиято стойност съответства на стойността на запазената му част. Резултатът от тази преценка обосновава и извода дали е налице накърнение на запазената част, в какъв размер е то с оглед постановяване на възстановяването й и определяне на размера за това.

В случая, както се посочи вече, произнасянето по тези въпроси е в зависимост от разрешаване на спора за действителността на завещанието, за което въззивният съд следва да повтори съдопроизводствените действия по събиране на допуснатата графологическа експертиза при повторното разглеждане на делото – чл. 294, ал. 1 ГПК. При него съдът следва да се произнесе и по въпроса за присъждане на направените разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 302 от 20.06.2023 год. по гр. д. № 622/2021 год. на Великотърновския окръжен съд и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.