ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2288

София, 30.04.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 1432 по описа за 2026 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Й. С. Й., чрез адв. Н. Г. против определение № 600/12.01.2026 г., постановено по в. ч.гр. д. № 13929/2025 г. по описа на Софийски градски съд, поправено с определение от 18.02.2026 г., с което е потвърдено разпореждане от 30.10.2025 г. по гр. д. № 77426/2024 г. на Районен съд София за връщане на въззивна жалба с вх. № 276588 от 18.08.2025 г., подадена от настоящия жалбоподател.

Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно и моли същото да бъде отменено, а делото да се върне на Районен съд София за администриране на въззивната жалба до Софийски градски съд. В изложението на касационните основания, обективирано в частната касационна жалба са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да уведоми ищеца за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба; 2/ Какво е приложното поле на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК-самостоятелно или във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК; 3/ Следва ли да се върне въззивната жалба, когато съдът е дал указания за внасяне на дължимата държавна такса за обжалване, без да е констатирал към този момент преклузия, указанията са изпълнени преди постановяване на разпореждането за връщане на жалбата. По тях се поддържат допълнителните основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. И двата критерия са посочени бланкетно – без посочена конкретна съдебна практика /посоченото определение № 55/21.01.2019 г. не се открива в базата данни на ВКС/ и без надлежна обосновка съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната въззивната жалба като просрочена, въззивният съд е приел, че препис от решението на Софийски районен съд е надлежно връчен съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ищеца на 28.07.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 18.08.2025 г., т. е. след изтичане на двуседмичния срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК. В последното ясно е указано правото на страната да го обжалва и срока за обжалване, който започва да тече от връчването на решението на страната съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК. Съдът е приел за неоснователни доводите в частната жалба, че препис от решението е следвало да бъде връчен и на самата страна – ищеца. По тези съображения е прието, че срокът за обжалване на решението за ищеца е започнал да тече на 28.07.2025 г. и е изтекъл на 11.08.2025 г. Въззивната жалба е подадена на 18.08.2025 г., т. е. сред изтичане на срока за обжалване, поради което правилно е била върната от администриращия съд.

Настоящият състав на ВКС приема, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Приложното поле на касационното обжалване на въззивните съдебни актове е очертано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Трябва да е също така от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Първите два въпроса изобщо нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по тях въззивният съд не е давал разрешение и съответно не са обусловили решаващите му изводи, че депозираната въззивна жалба е просрочена. С третият въпрос се пита дали съдът може да върне като просрочена въззивната жалба, след като е събрал държавна такса по нея, а впоследствие е установил, че тя е подадена след срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Въпреки, че по този въпрос не са обосновани надлежно сочените допълнителни критерии за допускане на касационно обжалване, следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, проверката за допустимост и редовност на въззивната жалба се извършва от първоинстанционния съд. Тази проверка включва процесуалните предпоставки за нейната допустимост и посочените в чл. 260 и чл. 261 ГПК изисквания към нейната редовност. При проверката за допустимостта на жалбата първоинстанционният съд може да е допуснал грешка. Затова, преди да пристъпи към разглеждане на жалбата и възраженията срещу нея, в подготвителното заседание по чл. 267 ГПК въззивният съд има задължение да извърши повторна проверка за допустимостта и редовността на жалбата и ако установи, че тя е недопустима или нередовна, въззивният съд следва да постъпи но същия начин, по който е следвало да постъпи първоинстанционния съд. – чл. 267, ал. 1, изр. 1 ГПК. Ето защо, дори и първата инстанция да беше пропуснала да констатира, че въззивната жалба е просрочена, за въззивният съд е налице задължение преди да пристъпи към разглеждането й, да провери дали същата е в срок и ако установи, че е подадена след срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – да я върне.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 600/12.01.2026 г., постановено по в. ч.гр. д. № 13929/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: