ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2291

гр. София, 01.05. 2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

като изслуша докладваното от съдия Борис Д. И. ч. гр. дело № 1342 по описа на съда за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Н. К. против разпореждане № 23 от 21.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 867/2025 г. на ОС - С. З. с което са върнати частните му жалби против определение № 1628 от 23.12.2025 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 423 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Излага съображения за недопустимост и неправилност на определението по чл. 423 ГПК. Иска отмяна на разпореждането и даване на указания за администриране на частните жалби.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Ю. Л. Я. е подал отговор, в който е изложил становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като взе предвид данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С определение № 1628 от 23.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 867/2025 г. на ОС – С. З. е прието на основание чл. 423 ГПК възражението на Ю. Л. Я. по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК против заповед № 1759 от 04.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч. гр. д. № 3613/2025 г. на РС - С. З. и делото е върнато на първоинстанционния съд за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК.

За да върне подадените от И. К. частни жалби против това определение с обжалваното пред настоящия състав разпореждане, съдията - докладчик от ОС - С. З. е приел, че те са насочени срещу неподлежащ на инстанционен контрол акт, позовавайки се на задължителните постановки на т. 15 и т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Разпореждането е правилно.

Съгласно мотивите по т. 8 и т. 15 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС производството по чл. 423 ГПК е уредено от законодателя като извънредно, отменително и едноинстанционно. Нормата на чл. 423 ГПК предвижда извънреден способ за защита на длъжника срещу влезли в сила актове в заповедното производство, при които е нарушено правото му на участие в същото. В това производство се извършва преценка, различна от тази на заповедния съд, а именно относно съществуването на основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при което въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а в извънредно производство, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Определението по чл. 423 ГПК не прегражда развитието на заповедното производство, тъй като разглеждането на делото продължава пред първоинстанционния съд с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК (чл. 423, ал. 4 ГПК). Приемането на възражението възстановява висящността на заповедното производство, т. е. постига се ефектът на редовно подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение. Определението не е и от тази категория, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона. Поради това определението, с което е прието възражение на длъжника по чл. 423, ал. 3 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване (в този смисъл са и определение № 1787 от 11.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1165/2024 г. на III г. о., определение № 3661 от 14.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2206/2025 г., III г. о. и много други).

Ето защо обжалваното разпореждане № 23 от 21.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 867/2025 г. на ОС - С. З. с което съдът е върнал като недопустими частните жалби на И. К. срещу определението по чл. 423, ал. 3 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,ОПРЕДЕЛИ:ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23 от 21.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 867/2025 г. на ОС - С. З.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.