ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 235
София, 08.05.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. № 1490/2026 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Н., приподписана от процесуалния му представител по ЗПП адвокат Р. Д., [населено място] срещу определение №879 от 18.02.2026 г. по в. ч.гр. д. №312/2026 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 90 от 29.01.2026 г. по гр. дело №1171/2025 г. на Районен съд - Девня за прекратяване производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационен контрол, приложено към жалбата, са поставени следните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК, за които се твърди, че са от значение за развитието на правото:
1. „Преюдициално за делото ли е искането за отвод на съдия?“;
2. „Непроизнасянето на съда по молба за отвод на съдия представлява ли процесуално нарушение?“ и
3. „Въззивният съд извършил ли е процесуално нарушение като не е уведомил жалбоподателя дали му се предоставя поискана правна помощ?
Твърди се и недопустимост, както и очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:
В обжалваното определение е прието, че с искова молба от 19 април 2025 г. ищецът Н. А. Н. е предявил “няколко иска“ против ответника С. З.. В исковата молба хаотично се описва случай на “обида“ и „клеветническо поведение“ от страна на ответника. Ето защо с разпореждане №18 968 от 09.05.2025 г. РС - Варна е оставил исковата молба без движение с указания да се уточни исковата претенция – колко и какви искове са предявени, да се формулира надлежен петитум, съобразно нормата на чл. 127 ГПК. Съдът изрично е предупредил ищеца, че при неизпълнение на указанията, производството по делото подлежи на прекратяване по реда на чл. 129 ал. 3 ГПК. С определение № 7198 от 02.06.2025 г РС - Варна е оставил искането на молителя за получаване на правна помощ без уважение. С определение № 5403 от 02.12.2025 г. ОС - Варна е потвърдил определението. Отводът на съдиите при РС - Варна е дал основание производството да бъде разпределено в РС - Девня, който с определение № 90 от 29.01.2026 г. е прекратил производството по делото на основание чл. 129 ал. 3 ГПК по съображения, че в определения срок, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба. Според въззивния съд с подаването на молба за правна помощ не тече срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба. С влязло в сила на 02.12.2025 г. определение е отказана правна помощ. От тази дата започва да тече нов срок, в който ищецът е следвало да изпълни указанията на съда и да отстрани нередовностите в исковата си молба. Последният ден, в които ищецът е следвало да изпълни указанията на съда е бил на 09.12.2025 г. Атакуваното определение на РС - Девня е постановено на 29.01.2026 г. и производството по делото е прекратено законосъобразно поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. Съобразно чл. 129, ал. 2 ГПК, ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, на ищеца се праща съобщение да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако ищецът не ги отстрани в срока, исковата молба заедно с приложенията се връща и производството се прекратява. Безспорно се установява, че исковата молба не е отговаряла на изискванията на ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искът и не е формулирано искането. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди.
Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС като общо основание за допускане на въззивното решение /определение/ до касационен контрол касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона според най-широкото определение на понятието се изразява в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването и. Точното прилагане на закона е изясняване на установеното в закона правило и съответно неточното му прилагане е създаването на правило, различно от установеното в закона. Правният ефект от неточното прилагане е пълно неприлагане на нормата в истинския и смисъл. Тази последица при правораздаването се различава от хипотезата на нарушение на закона по чл. 281, т. 3 ГПК в двете му разновидности - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отстраняването на такива нарушения, допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение /определение/, засяга съдебното производство по конкретна касационна жалба при разглеждането и по същество, докато точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. Създадената поради неточно тълкуване съдебна практика води до нарушаване на прокламирания в чл. 5 ГПК принцип за законност. Възприетите с нея правни разрешения по действието на нормативен акт непосредствено след влизането му в сила предизвикват неточното му прилагане. Преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага формирането на нова съдебна практика по конкретните разпоредби по реда на чл. 290 ГПК и чл. 124 ЗСВ. Този процес в тълкувателната дейност на ВКС, който има за резултат разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. Господстващите възгледи в официалната и по конкретни дела съдебна практика не могат да бъдат неизменни. Тяхната преходност е следствие от непрекъснато настъпващите изменения в регулираната от конкретния закон материя, обусловени от динамиката на развитието на обществените условия и законодателство. В изпълнение на регламентираната в чл. 124 от Конституцията функция за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата, ВКС е задължен да следи за съответствието на отразеното в съдебната практика тълкуване на правната уредба с обществените промени. Изоставянето на съдебната практика, съдържаща трайно, съвпадащо тълкуване на едни и същи разпоредби, формирана по еднородни правни спорове, както и на имащата задължителен характер за съдилищата съдебна практика, създадена от решения на ВКС по чл. 290 ГПК, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС се налага при промяна на обществените условия и законодателство. Естеството на настъпилите промени изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения по прилагането на закона, което поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика след влизането в сила на нормативния акт, макар и законовата уредба, чиято промяна е закъсняла във времето, текстуално да не се е променила, за да съответстват правните възгледи на установилите се в обществото нови убеждения, ценности и цели. Изменението на съдебната практика, с което предхождащото я тълкуване се променя, за да се дадат нови правни разрешения по прилагането на закона, предизвикани от новонастъпили обществени условия и законодателни промени е принос в правото, осигуряващ неговото развитие. В най-широк смисъл понятието развитие на правото се очертава с различни форми на проявление - усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба със законодателните й изменения и др., както и развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми. Развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е относимо към един от тези аспекти, а именно тълкувателната дейност на съда по конкретни дела и по изпълнение на функциите по чл. 124 от Конституцията на Република България, обуславяща юриспруденциалното развитие на действащото право. Като източник на общо и абстрактно регулиране на обществените отношения, нормативният акт не винаги съдържа пълна, ясна и непротиворечива уредба на обществените отношения, които регулира. При създаването на нормативния акт не могат да се предвидят и изчерпят всички хипотези, които възникват при реализиране на обществените отношения, чието развитие е непрекъснат процес. В практиката по конкретни дела, както и в задължителната практика по чл. 290 ГПК и по чл. 124 ЗСВ, съществуващите в правната уредба непълнота, неяснота или противоречия се преодоляват чрез тълкувателната дейност, с която се установява точния смисъл на закона. В процеса на правоприлагане съдът извлича от неясната разпоредба ясна норма, от противоречивите разпоредби безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба - отстранява непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото. Чрез тълкуването по аналогия действащото право се доразвива, като при аналогия на закона се разширява приложното поле на съответната правна норма, а при аналогия на правото се установява липсващата преди това правна норма. Когато не е формирана практика на ВКС по тълкуването на непълната, неясна или противоречива правна уредба, преодоляването на недостатъците и се реализира в процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС. Когато формираната по приложението на непълната, неясна или противоречива правна уредба практика на ВКС трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага създаването на нова съдебна практика по конкретните разпоредби по реда на чл. 290 ГПК и чл. 124 ЗСВ. Във всички случаи допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК трябва да допринася за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, съобразно произтичащия от чл. 5 ГПК принцип. Тази обща характеристика на хипотезите по разпоредбата определя обособяването им в общо основание за допускане на касационно обжалване.
Оттук следва, че основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се изчерпва само с твърдения за неправилност на обжалвания акт, а предполага аргументирано посочване кои точно са погрешните виждания относно прилагането на закона в точния му смисъл. Касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се допуска само тогава, когато са изложени убедителни доводи за това, че действащата задължителна съдебна практика не съответства на обществените отношения, което налага търсене на нови правни разрешения и съответно създаване на нова задължителна съдебна практика с оглед развитието на правото. В разглеждания случай това не е направено.
Обжалваното определение не е вероятно недопустимо по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Подобен порок на съдебния акт е налице, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, като касаторът не е навел конкретна аргументация в подкрепа на твърдението си, която да бъде обсъдена от съда.
Обжалваното определение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. Именно към последната са относимите оплакванията на касатора, съдържащи се в представеното изложение, поради което не подлежат на проверка преди допускането на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №879 от 18.02.2026 г. по в. ч.гр. д. №312/2026 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.