№ 329

Гр. София, 02 октомври 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП Г. СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 362/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимата Й. И. В. чрез упълномощения й защитник адв. К. срещу нова въззивна присъда № 9/10.03.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, 4-ти въззивен наказателен състав, постановена по в. н.о. х.д. № 37/2022 г.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и за постановяване на ново решение от ВКС, с което подсъдимата да бъде призната за невиновна по предявеното й обвинение, поради несъставомерност на деянието. Алтернативно се правят искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за намаляване на наложеното наказание.

В писмено допълнение към касационната жалба на подсъдимата, постъпило в срока по чл. 351, ал.4 от НПК се излагат подробни аргументи в подкрепа на наведените касационни основания. Нарушението на материалния закон се поддържа с доводи за обективна несъставомерност на деянието по чл. 167, ал.2 от НК, което изисква като елемент от фактическия му състав наличие на регистрация на определен кандидат, партия или коалиция за участие в конкретен вид избори, каквото качество С. С. Р. не е притежавал към инкриминираната дата, когато регистрацията на кандидатските листи не е била започнала. Цитира се решение на О. И. комисия, с което се регламентира реда за регистрация на кандидатските листи в процесните избори за общински съветници и кметове. Сочи се, че Р. не е придобил качеството на кандидат за общински съветник с подписването на заявление-декларация за съгласие да бъде регистриран като кандидат от съответната партия, което е само една от предпоставките за регистрация на кандидата за общински съветник.

Поддържа се и касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК по съображения за допуснати нарушения при формирането на вътрешното убеждение на окръжния съд, което според защитата е довело до неправилни и необосновани правни изводи от негова страна.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата В., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. К., която поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в същите съображения и с направените искания за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимата, тъй като деянието, което е извършила не съставлява престъпление, поради липса на съставомерни признаци от фактическия състав на престъплението по чл. 167, ал.2 от НК. Сочи, че за да е осъществен фактическия състав на това престъпление е необходимо деецът да предложи имотна облага на определено лице с цел да упражни избирателното си право в полза на конкретен кандидат за съответния вид избор, каквото качество лицето, посочено от обвинението не е притежавало. По изложените съображения поддържа направените с жалбата алтернативни искания.

Пред ВКС прокурорът от ВКП намира касационната жалба на подсъдимата за неоснователна и пледира да се остави в сила въззивната присъда. Сочи, че извършеното от подсъдимата деяние правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 167, ал.2 от НК и въззивният съд не е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение по фактите на обвинението, при което е постановил правилна и законосъобразна присъда, която следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимата основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 43/08.09.2022 г. на Районен съд-гр.Благоевград 7-ми наказателен състав, постановена по н. о.х. д. № 1595/20121 г. подсъдимата Й. И. В. е призната за невиновна в това, че на 20.09.2019 г., около 15,00 часа в [населено място], на [улица] офис на фирма /фирма/ предложила на другиго, на Л. Т. Г., на В. Я. И. и на В. К. А. имотна облага – пари по 50/петдесет/ лв. на всеки един от тях, с цел да ги склони да упражнят избирателното си право на 27.10.2019 г. на изборите за общински съветници и кметове в полза на определен кандидат, а именно в полза на С. С. Р. от кандидатската листа на ПП /политическа партия/, кандидат за общински съветник в [община] с преференциален номер 110, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдана по предявеното й обвинение за престъпление по чл. 167, ал.2 от НК.

С нова въззивна присъда първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо това подсъдимата В. е призната за виновна по обвинението за престъпление по чл. 167, ал.2 от НК и на осн. чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, изтърпяването на което е отложено с три годишен изпитателен срок, на осн. чл. 66, ал.1 от НК, като съдът не е наложил кумулативно предвидените наказания глоба и лишаване от права.

Със същата присъда на осн. чл. 53, ал.1, б. “а“ от НК е присъдена равностойността на липсващия предмет на престъплението, като подсъдимата е осъдена да заплати в полза на държавата сумата от 150 лв.

Касационната жалбата на подсъдимата В. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се прецени за основателна.

Оплакването по чл. чл.348, ал.1, т.2 от НПК е мотивирано с доводи за порочно формирано вътрешно убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон чрез признаване на подсъдимата за виновна по несъставомерно обвинение за престъпление по чл. 167, ал.2 от НК.

Настоящата касационна проверка установи наличието на посоченото касационно основание, поради допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивната инстанция. При проверката на първоинстанционната присъда окръжният съд е направил нов прочит на доказателствената съвкупност, на базата на който е намерил за установено от фактическа страна, че към процесната дата Р., в полза на когото подсъдимата е склонила посочените от обвинението три лица да упражнят избирателното си право чрез предлагане на имотна облага е „имал качеството кандидат за общински съветник на ПП /политическа партия//макар все още да не е бил регистриран като такъв от ОИК Благоевград / по смисъла на И. К. /ИК/в изборите за общински съветници и кметове, проведени на 27.10.2019 г., което обстоятелство впоследствие е оценил като съставомерен елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 167, ал.2 от НК, в извършването на което е признал подсъдимата за виновна. В подкрепа на този фактически извод окръжният съд се е позовал на представеното по делото заявление-декларация за съгласие за участие, подписана от Р., на предложението на ПП /политическа партия/ за регистрация на кандидатската листа на партията за участие в същите избори и на Входящия регистър по чл. 414, ал.4 и чл. 412, ал.1 от ИК, за вписване на данните на лицата, кандидати за общински съветници.

Направеният от въззивния съд извод по един от съществените правно значими факти от състава на инкриминираното деяние /склоняване чрез предлагане на имотна облага за упражняване на избирателно право в полза на определен кандидат/ е формиран при неправилен прочит на доказателствената съвкупност, на базата на невярна оценка на относимите доказателства.

Разпоредбата на чл. 167, ал.2 от НК се намира в раздела престъпления против избирателните права на гражданите, които имат детайлна регламентация в Изборния кодекс /ИК/ на РБ, който урежда условията, организацията и реда за произвеждане на изборите в Р. Б. /чл.1 от ИК/ в това число и за упражняването на конституционно закрепеното/чл.42 от КРБ/ активно и пасивно избирателно право на българските граждани / за определен вид избори и на гражданите на ЕС / да участват в съответния вид избор, включително и по отношение на инкриминираните избори за общински съветници и кметове.

В този смисъл понятието „упражняване на избирателно право в полза на определен кандидат“ от текста на чл. 167, ал.2 от НК следва да се разглежда по смисъла на ИК за съответния вид избор, в който лицата са склонени да упражнят активните си избирателни права в полза на определен кандидат. Това означава, че е необходимо от една страна да се установи дали склонените лица притежават активно избирателно право да участват в съответния вид избор и от друга – дали лицето в чиято полза са мотивирани да гласуват /в случая чрез предлагане на имотна облага/ има качеството на регистриран кандидат, който да участва и да бъде избиран за същия вид избори, в случая в изборите за общински съветници и кметове като кандидат за общински съветник.

Регистрацията на кандидатите за участие в изборите в РБ е регламентирана в глава 10 от ИК. Съгласно текста на чл. 159 от ИК кандидатите за съответния вид избор придобиват качеството на длъжностни лица по смисъла на НК от регистрирането на кандидатските листи до обявяването на резултатите от изборите, което означава, че законът легитимира участието на даден кандидат в съответния вид избор след регистрацията му по реда на ИК.

Условията за регистрация на кандидатските листи се съдържат както в закона, така и в решенията на Централната избирателна комисия за всеки вид избор след насрочването му, в случая това е Решение на ЦИК № 943-МИ/02.09.2019 г.

Процесът на регистрация на кандидатските листи е комплексен и се състои от две фази, в случаите когато се регистрира кандидатска листа по предложение на политическа партия, какъвто е настоящият случай с кандидата на ПП /политическа партия/ Р.. Този процес на регистрация на кандидатите не е формален, а включва освен представяне на необходимите документи, подробно изброени в ИК и решението на ЦИК, така и проверка на изискуемите за регистрацията данни, посочени в тях, за да се установи спазени ли са законовите изисквания за включване на посоченото в искането за регистрация лице в кандидатската листа, с която партията ще участва в изборите. Регистрирането на кандидатските листи за изборите за общински съветници и кметове се извършва с надлежно решение за всяка кандидатска листа / независимите кандидати образуват една кандидатска листа/ на съответната Общинска избирателна комисия по предложение на регистрираните за съответния вид избор партии и коалиции, чиято регистрация се извършва от ЦИК, или от регистрирани от ОИК местни коалиции, при наличието на изискуемите предпоставки за това –пасивно избирателно право, съгласно конституционните изисквания лицата да са пълнолетни, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода, както и въведеното от ИК допълнително изискване за процесния вид избори за общински съветници и кметове, което е под формата на т. н. „уседналост“, а именно кандидатите за общински съветници да са живели най-малко последните 6 месеца в съответното населено място /чл. 397, ал. 1 от ИК/ и др./ изискванията са посочени в раздел 5, гл 18 от ИК /.

Предвид изложеното, фактическият извод на окръжният съд, че Р. е придобил качеството на кандидат за общински съветник в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2109 г. от датата на подписването на заявление – декларация за участие в същите избори и с подаването на предложение за регистрация на кандидатската листа на ПП /политическа партия/ от представляващия партията до ОИК-Благоевград е доказателствено необезпечен и не кореспондира с наличните по делото данни за Решение № 121-МИ/24.09.2019 г. на ОИК-Благоевград за регистрация на кандидатската листа за общински съветници в [община] за участие в изборите за общински съветници и кметове, насрочени за 27.10.2019 г. / политическа партия /политическа партия/ е регистрирана за участие в тези избори с предходно решение на ОИК-Благоевград, № 17-МИ/12.09.2019 г./.

Предложените от съответната партия кандидати за общински съветници придобиват правото да бъдат избирани в насрочените избори за общински съветници и кметове след приключване на регистрацията на съответната кандидатска листа, в която са включени, което е от датата на решението на съответната ОИК, като до този момент нямат качеството на „кандидати“ по смисъла на ИК, по арг. от чл.414 от ИК. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 417, ал.1, т.1 от ИК, съгласно която Общинската избирателна комисия проверява дали са изпълнени условията за регистрация на кандидатите и след това взема решение за регистрация на кандидатските листи, т. е. предложението на партията за регистриране на кандидатската й листа и съгласието на лицето да бъде включено в същата и декларацията му за определени обстоятелства е само едно от условията за регистрация, като заявените данни подлежат на последваща проверка.

Посоченото в обратен смисъл в мотивите към присъдата на въззивния съд за случаите на последващо заличаване на регистрацията на даден кандидат, не е съобразено с текста на разпоредбата на чл. 159, ал.2 от ИК, съгласно която „когато регистрацията на кандидат е заличена, правата и задълженията по ал. 1 се прекратяват от деня на заличаването“. Решението на ОИК, с което се заличава регистрацията на съответния кандидат няма обратна сила, т. е. от влизане в сила на решението за първоначална регистрация на определен кандидат до евентуалното й заличаване, което се извършва с последващо решение на ОИК, регистрирания кандидат има качеството на длъжностно лице и последващото му заличаване като кандидат за съответния вид избор не се отразява върху качеството му на кандидат за предходния период, през който регистрацията му е била валидна.

Спецификата на изборите за общински съветници касае и активното избирателно право на лицата, които могат да гласуват в полза на определен регистриран кандидат, като за тях е налице аналогично изискване за „уседналост“, съгласно текста на чл. 396 от ИК. Ако лицата, спрямо които е упражнено неправомерното въздействие не притежават активно избирателно право да участват в избора на определения кандидат в полза на когото е извършено склоняването, деянието би било несъставомерно по смисъла на чл. 167, ал.2 от НК. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на приетото от контролирания съд обстоятелство, че посочените от обвинението три лица са притежавали активно избирателно право да участват в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г., като съдът не е посочил в мотивите към присъдата, на базата на какви доказателства е приел, че лицата могат да упражнят правото си на глас в конкретните избори в полза на Р. като кандидат за общински съветник от кандидатската листа на ПП /политическа партия/.

При допуснатите съществени нарушения относно оценката на доказателствата и при доказателствената необезпеченост на изводите на съда по правно значими за обвинението факти, вътрешното убеждение на окръжния съд по тези факти се явява опорочено, което препятства проверката за правилното приложение на материалния закон от страна на ВКС, в това число и по отношение съставомерността на деянието. В този смисъл искането от жалбата на защитата за оправдаване на подсъдимата не може да бъде удовлетворено, поради констатираните съществени процесуални нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия въззивен съд по фактите на обвинението.

Правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК за оправдаване на подсъдимата могат да бъдат упражнени само в рамките на приетите от решаващите съдилища фактически положения, след като същите са установени при спазване изискванията на чл. 14 от НПК, което в случая не е направено и се явява пречка ВКС да извършва проверка дали материалният закон е приложен правилно, включително и дали подсъдимата е осъдена за несъставомерно деяние и/или правната квалификация на извършеното деяние е правилно определена. Упражняването на цитираните правомощия е допустимо само при липсата на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, оплакването за което се намери за основателно.

При наличието на наведеното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал.1 , т.2 от НПК новата въззивна присъда на окръжния съд следва да се отмени, на осн. чл. 354, ал.3,т.2 от НПК и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, като се извърши пълен всестранен и обективен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, въз основа на който да се формират изводи по правно значимите за обвинението факти и да се изложи съответна на тях правна аргументация.

Водим от горното и на осн. чл.354 ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 9/10.03.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по в. н.о. х.д. № 37/2022 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: