ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2516

гр. София, 14.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 675 по описа за 2026 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. И., представляван от адв. М., срещу Решение № 1276 от 06.11.2025 г. по в. гр. д. № 1929/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което, след като е потвърдено Решение № 2573/25.04.2025 г. по гр. д. № 11844/2023 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от ксатора срещу Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК) главен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 2в ЗОДОВ сумата в размер на 84 479.50 щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени вреди от продажбата на притежаваните от ищеца акции в „Българска роза Пловдив“ АД на по-ниска цена вследствие противоправните действия на ответника в нарушение на правото на ЕС, както и евентуалният иск за сумата от 14 202.07 лв. - обезщетение за пропуснати от ищеца ползи вследствие невъзможността да се ползва съобразно броя на притежаваните от него акции от изнесеното на публична продан от ответника имущество на „Българска роза Пловдив“ АД, в което е бил акционер, вследствие противоправните действия на ответника в нарушение на правото на ЕС.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно, евентуално недопустимо, евентуално неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се и...