ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2526

[населено място], 14.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на 14 май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц.

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4692 по описа за 2025 година, и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по делото е било образувано по частна касационна жалба, подадена от С. С., чрез адв. Б. Б., срещу онази част от Определение № 374/15.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 195/2025 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, в която е отменено Определение № 1419/19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 420/2024 г. по описа на Районен съд - [населено място], с което производството по делото, образувано по искова молба, подадена от Ц. А. С. срещу С. С. за лишаването му от упражняване на родителски права по отношение на малолетното дете А. С. С., [дата на раждане] , е прекратено поради липса на международна компетентност на българския съд.

С Определение № 296/22.01.2026 г. по ч. гр. д. № 4692/2025 г. по описа на ВКС настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на атакуваното определение, отменил е същото и вместо това е постановил прекратяване на производството по искането на Ц. А. С. да бъде лишен С. С. на основание чл. 133, ал. 1, вр. чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 от СК от родителски права по отношение детето А. С. С. поради международна некомпетентност на българския съд, възлагайки в тежест на Ц. А. С. разноските по делото.

С молба с вх. № 8630/28.04.2026 г. ответникът по частната касационна жалба претендира на основание чл. 292 ГПК да бъде отправено предложение за постановяване на тълкувателно решение по „въпросите, свързани с приложението на чл. 7, чл. 9 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/1111; обичайното местопребиваване на при наличие на влезли в сила съдебни решения и продължителен престой, надхвърлящ четири години; правното значение на отказа за връщане по мотиви, които не се свеждат единствено до приложение на чл. 13, ал. 1, б. б или чл. 13, ал. 2 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, поради което не са налице предпоставките по чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години; допустимостта и последиците от паралелни идентични производства в две държави членки“. При условията на евентуалност моли съда да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 267 ДФЕС по въпросите „относно тълкуването на понятието „обичайно местопребиваване“ при неправомерно отвеждане/задържане, но при изминал престой повече от четири години; приложението на чл. 7 и чл. 9 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2019/1111; правното значение на отказ за връщане, постановен по мотиви, които не се свеждат единствено до приложение на чл. 13, ал. 1, б. б или чл. 13, ал. 2 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, поради което не са налице предпоставките по чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години.“ Обективирано е и искане да бъде спряно делото до приключване на тълкувателното производство и/или до произнасяне на Съда на Европейския съюз.

Съдът, като взе предвид, че производството по делото е приключило с окончателен съдебен акт, постановен на 22.01.2026 г., намира всички искания за неоснователни, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Ц. А. С., представлявана от адв. В., обективирани в молба с вх. № 8630/28.04.2026 г. по описа на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.