Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Т. В. Членове:
М. Г. Ю. Р. при секретар
М. Ц. и с участието на прокурора
Ц. Б. изслуша докладваното от съдията
М. Г. по административно дело № 3568/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от кмета на общината, чрез адв. Г. и адв. С., срещу решение № 3002/23.01.2026 година на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. № 7541/2025 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-02-14-1717/18.09.2024 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020" (РУО) за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. На първо място сочи, че обжалваното решение е постановено в производство, образувано след отмяна на предходно решение на АССГ и връщане на делото за ново разглеждане, като първоинстанционният съд е допуснал грешка при определянето на приложимия текст от посочения от ВАС приложим материален закон, като по този начин е пререшил въпрос, разрешен със сила на пресъдено нещо. Според касатора първоинстанционният съд не е разгледал и не е изложил мотиви относно другите пороци на административния акт, посочени в жалбата срещу него. Посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно измененията в т. 14 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и информационни фондове (Наредбата за посочване на нередности, Наредбата), като погрешно е установил, че в новата редакция на т. 14 законодателят за първи път е предвидил, че нередност ще е налице, ако неправилното приложение на критериите за подбор по една обществена поръчка е довело до отстраняването на участник (а не само до избора на изпълнител, който не отговаря на тези критерии). Обосновава, че решението на органа е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК, поради противоречие с влязло в сила решение на ВАС. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от направените възражения. Поддържа становище, че административният акт е незаконосъобразен и постановен в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при липса на ясни правни и фактически основания за неговото издаване и при наличие на неясни и непълни мотиви и правни квалификации. Поддържа становище, че не е посочена на коя редакция на т. 14 от Наредбата се позовава административният орган. Твърди, че е налице и неяснота относно изчислението на размера на финансовата корекция. Обосновава, че е налице незаконосъобразно възобновяване на административното производство, като според касатора административният орган не е следвало да започва повторна проверка по същия сигнал за нередност. Твърди, че административният орган неправилно е постановил акт въпреки наличието на висящ съдебен спор относно извършването на същата финансова корекция. На следващо място счита, че органът е извършил грубо нарушение на задължението си за приключване на проверка по получен сигнал за нередност в срока, предвиден в чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като същата е продължила повече от три години. Посочва, че твърдяното нарушение попада в изричното изключение на т. 14 от Наредбата и не представлява нередност. Обосновава, че дори и да се приеме, че назначената от бенефициера комисия е била обвързана от твърденията на участника, че „Нормалньомтав“ ООД е трето лице по смисъла на чл. 65 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), а не подизпълнител по смисъла на чл. 66 ЗОП, участникът не би бил определен за изпълнител, а отстранен на различно основание. Според касатора в случая е налице незаконосъобразно приложение на материалноправна норма с обратно действие, без това изрично да е предвидено в закона. Посочва относима според него практика на ВАС. На следващо място според касатора, изводът за наличие на нарушение на ЗОП, изразяващо се в незаконосъобразно отстраняване на участник е в противоречие със закона и действителните факти. Обосновава, че комисията е спазила всички приложими изисквания на ЗОП, като е квалифицирала „Нормалньомтав“ ООД като подизпълнител на участника по смисъла на ЗОП, като доколкото не са спазени приложимите за подизпълнител изисквания на ЗОП, поради което законосъобразно Столична община е отстранила от участие в поръчката участника Обединение „Геострой-Ю. Г. Трансремонтстрой“. На последно място сочи, че е налице нарушение на чл. 6 АПК. По подробни съображения в касационната жалба прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се обяви нищожност или алтернативно да се отмени административният акт. Претендира разноски по приложен списък.
Ответникът, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 година, чрез юрк. И. оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмен отговор излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.
Производството пред Административен съд - София - град е образувано по жалба на Столична община срещу решение № РД-02-14-1717 от 18.09.2024 г. на РУО на ОПРР, с което й е определена финансова корекция представляваща 25 % от допустимите разходи по сключен договор № СОА21- ДГ55-32/BG16RFOP001-1.041-0001-C02-S-11 от 18.01.2021 г. и Допълнително споразумение № СОА23-ДГ55-304 от 27.04.2023 г. с изпълнител “ВДХ” АД, гр. София с предмет „Реконструкция на трамвайния релсов път по бул. „Ц. Б. III“ от трамвайното ухо „Княжево“ до трамвайното ухо „Съдебна палата“ без участъците пл. Руски паметник и кръстовището на бул. „Ц. Б. III“ и на бул. „Г. Д. .
За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон.
При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
В хода на съдебното производство не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на съдебното решение. Доводите на касатора в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл. 172 а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че е възприел част от доводите на административния орган, а не тези на жалбоподателя, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към приетото от органа нарушение. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.
Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт касационната инстанция приема следното:
1. Страните не спорят, че Столична община е бенефициер по административен договор № РД-02-37-21 (№ от ИСУН BG16RFOP001-1.041-0001-C01) от 21.02.2018 г. сключен с МРРБ за предоставяне на БФП по ОПРР, Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.041 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 – София-голям проект“, част от процедура BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“, за изпълнение на проектно предложение № BG16RFOP001-1.041-0001 „Интегриран столичен градски транспорт – фаза II“.
За реализацията на проекта Столична община е провела открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Реконструкция на трамвайния релсов път по бул. „Ц. Б. III“ от трамвайното ухо „Княжево“ до трамвайното ухо „Съдебна палата“ без участъците пл. Руски паметник и кръстовището на бул. „Ц. Б. III“ и на бул. „Г. Д. .
Възлагателната процедура е проведена по одобрена от възложителя документация, като за изпълнител е избран „ВДХ“ АД, с което дружество е сключен договор № СОА21-ДГ55-32/BG16RFOP001-1.041-0001-C02-S-11 от 18.01.2021 г.
С писмо от 17.06.2021 г., РУО на ОПРР е уведомил бенефициера, че във връзка с осъществен последващ контрол за законосъобразност на гореописаната обществена поръчка и сключеният в резултат на нея договор, е констатирано нарушение с финансов ефект. В писмото се съдържа и уведомление за предстоящо определяне на финансова корекция. Предоставен е 14-дневен срок за представяне на възражения и прилагане на доказателства.
От Столична община е представено възражение, с което се оспорва основателността и размера на предложената финансова корекция.
С Решение РД-02-36-1054 от 20.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР за нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1-3, б. б) ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП и на чл. 54, ал. 1, т. 5, б. б) и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, квалифицирани съответно по т. 11, б. б) и т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, на Столична община е определена финансови корекция в размер на 25 % от допустимите средства от ЕФСУ по договор № СОА21-ДГ55-32/BG16RFOP001-1.041-0001-C02-S-11 от 18.01.2021 г. с изпълнител „ВДХ“ АД. С влязло в сила решение на ВАС по адм. д. № 9851/2022 година съдът е отменил Решение РД-02-36-1054 от 20.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР, като е приел, че нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 и ал. 7, т. 1-3, б. б) ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП не е налице, а нарушението чл. 54, ал. 1, т. 5, б. б) и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП неправилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, в приложимата редакция.
Във връзка извършена повторна проверка бенефициерът е уведомен с писмо изх. № 99-00-6-449-(4)/04.09.2024г. от РУО на ОПРР, че по повод осъществен последващ контрол за законосъобразност на гореописаната обществена поръчка и сключения в резултат на нея договор, е констатирано нарушение с финансов ефект. В писмото се съдържа и уведомление за предстоящо определяне на финансова корекция. Предоставен е 14-дневен срок за представяне на възражения и прилагане на доказателства.
От Столична община е представено възражение с писмо изх. № 99-00-6-449-(5)/13.09.2024г., с което се оспорва основателността и размера на предложената финансова корекция.
С обжалваното решение № РД-02-14-1717/18.09.2024 г. на РУО на ОПРР 2014 – 2020 г. на бенефициера Столична община е определена финансова корекция (ФК) в размер на 25% от допустимите средства от ЕФСУ по договор № СОА21- ДГ55-32/BG16RFOP001-1.041-0001-C02-S-11 от 18.01.2021 г. с изпълнител “ВДХ” АД.
В решението за определяне на ФК се съдържа констатация за нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП – незаконосъобразно отстранен участник, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, в приложимата редакция.
Решението на РУО на ОПРР 2014 – 2020г. е обжалвано пред Административен съд София - град и с решение № 5996 от 20.02.2025 година на Административен съд София - град по адм. д. № 10112/2024 година съдът е обявил за нищожно решение № РД-02-14-1717/18.09.2024 г. на РУО на ОПРР 2014 – 2020 г.
Срещу него е подадена касационна жалба от РУО на ОПРР 2014 – 2020г., като с решение на ВАС по адм. д. № 5571/2025 година съдът е отменил решение № 5996/20.02.2025 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 10112/2024 г. и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
След връщане на делото по реда на чл. 222, ал. 2 АПК е образувано адм. дело № 7541/2025 г. по описа на Административен съд София - град, приключило с обжалваното в настоящото касационно производство решение № 3002/23.01.2026 година.
2.Първият поставен от страните спор от правна страна е досежно валидността на второто решение на РУО, а именно: решение № РД-02-14-1717/18.09.2024 г.
Първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за прогласяване на нищожността на обжалваното решение № РД-02-14-1717/18.09.2024 г. на УО на ОПРР 2014-2020 поради влязло в сила съдебно решение.
Изводът е правилен. Съображенията на касационния състав в тази насока са следните:
2.1. Второто по ред решение на РУО в действителност е издадено въз основа на същия сигнал за нередност. След постановяването на окончателния съдебен акт на Върховния административен съд РУО обаче е образувал ново производство, каквото правомощие има с оглед предписанието на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 173 от 13.07.2016 г. (Наредбата за администриране на нередности), чрез изпращането на ново уведомление до бенефициера с изх. № 99-00-6-449-(4)/04.09.2024 година, спазвайки по същество реда по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Видно от представените по делото доказателства бенефициерът е уведомен с писмо за постъпилия сигнал, съдържащ съмнение за нередност и в срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ е подал възражение, поради което при формиране на властническото волеизявление не е допуснато твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл съдебната практика е безпротиворечива - виж например Решение № 13170/17.12.2025 г. по адм. дело № 8750/2025 г.; Решение № 316 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6877/2025 г.
2.2.На следващо място: С Постановление № 248 от 05.07.2024 г. на Министерски съвет (обн., ДВ, бр. 59 от 2024 г. - ПМС № 248 от 05.07.2024 г.) Наредбата за посочване на нередности е изменена и допълнена, като съгласно разпоредбата на 13 от Преходните разпоредби към ПМС № 248 от 05.07.2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Р. Б. участва за периода 2014 - 2020, Обща програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", фонд "Убежище, миграция и интеграция", фонд "Вътрешна сигурност" и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление. Т.е. при тази нормативна регламентация и с оглед датата на започване на новата процедура – 04.09.2024 година, по отношение процесния спор относно законосъобразността на решение № РД-02-14-1717/18.09.2024 г. на УО на ОПРР 2014-2020 са приложими разпоредбите на Наредбата действали след влизането в сила на ПМС № 248 от 05.07.2024 г.
2.3.Неоснователни са доводите на Столична община, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни.
Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
В случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт, на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на съответната форма, непосочване на фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на съдебното решение.
При извършване на преценка относно наличието на тъждество между отменения административен акт и повторно постановения такъв, следва да се съпоставят обективираните в тези актове фактически и правни основания, разгледани в светлината на отменителното съдебно решение. Само наличието на пълно тъждество между тези основания би могло да обоснове нарушаване на изискването на чл. 177, ал. 2 АПК.
В случая имаме частично съвпадение между първото и второто решение на РУО, тъй като към изписаното от фактическа страна нарушение е отнесена нова правна квалификация на нарушението и нередността, в нова редакция на Наредбата за посочване на нередности. С решението на ВАС се отрича единствено правната квалификация на нередността по т. 14 в предходна редакция на Наредбата за посочване на нередности. Съобразявайки горните обстоятелства се обосновава извод за липса на пълно тъждество между отмененото решение и настоящия административен акт по отношение на правната квалификация. В този смисъл не е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК.
Касационната инстанция приема за неоснователно и възражението на касатора за нарушаване на принципа на правна сигурност, както следва:
Не е изключена възможността за извършване на повторна проверка от страна на административния орган и определяне на финансова корекция. Ако при повторната проверка бъде установено нарушение при възлагането на същата обществена поръчка, което нарушение се квалифицира като нередност по приложимото право, няма пречка да бъде издаден акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция за това нарушение. Единствените законово предвидени ограничения по чл. 71, ал. 3 и 4 ЗУСЕФСУ са свързани с изискванията за едно и също нарушение на националното право, съответно за една и съща нередност, да бъде определена само веднъж финансова корекция и общият размер на финансовите корекции по проекта да не надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. Освен това с обжалвания административен акт не се изменя влязъл в сила административен акт, нито се увеличава размерът на вече определена финансова корекция, което да обуслови провеждането на производство по чл. 99 АПК. В изпълнение както на чл. 143, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, така и на чл. 9, ал. 5, чл. 69, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО е длъжен да определи финансова корекция за всяко едно отделно нарушение, представляващо нередност по приложимото право, при спазване на ограниченията по чл. 71, ал. 3 и 4 ЗУСЕФСУ и при съобразяване с изискването на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ при констатиране на повече от един случай на нередност да определи една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за тях в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ.
В случая не е налице влязъл в сила административен акт между същите страни и със същия предмет и съответно липсва процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за образуването, провеждането и приключването на производството с издаването на оспорения акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ – в този смисъл Решение № 11948 от 21.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6304/2022 г., VII о.
3. Касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. В тази част препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение.
4. Спорът пред касационната инстанция е в това: Осъщественo ли e нарушението на чл. 54, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП? И ако са осъществени, съставлява ли нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередностите? Законосъобразно ли е определен процентът финансова корекция?
По така поставените въпроси от правна страна, касационната инстанция приема следното:
Административният орган е приел, че възложителят незаконосъобразно е отстранил участникът Обединение „Геострой - Ю. Г. - Трансремонтстрой“ (Обединението) от участие в процедурата. Комисията е отстранила от обществената поръчка участника, като е констатирала две несъответствия: по отношение на квалификацията на предложения ръководител екип и пропуски по отношение на използването на капацитета на трети лица. Пропуските по отношение на квалификацията на предложения ръководител екип, участникът е отстранил в указания срок и комисията е приела, че е налице съответствие с изискванията на Възложителя. Участникът е отстранен от процедурата във връзка с втория констатиран пропуск в офертата - участие на третото лице. Комисията се е позовала на разпоредбата на чл. 65, ал. 2 във вр. с 2, т. 34 от ДР на ЗОП. Прието е, че доколкото в случая капацитетът на третото лице ще се ползва за установяване на съответствието с критериите, свързани с опит за изпълнение на поръчката, третото лице следва да участва в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим този капацитет. Участникът е отстранен с мотив, че това обстоятелство не е отразено в Единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП) и третото лице не е посочено като подизпълнител. РУО обосновава, че отстраняването е неправилно и формално, извършено в нарушение на чл. 65, ал. 2 от ЗОП.
Според Административен съд - София - град без съмнение към датата на подаване на офертата на Обединение "Геострой – Ю. Г. – Трансремонтсройн" са представени както ЕЕДОП на Обединението, така и ЕЕДОП от третото лице „Нормалньомтав“ ООД, в които е декларирана липса на основания за отстраняване и изпълнение на критерии за подбор. Обединение „Геострой - Ю. Г. - Трансремонтсройн“ се е позовало на капацитета на третото лице „Нормалньомтав“ ООД по отношение на изискуемия опит, като е посочил информация за проектите, въз основа на които последният е придобил своя опит. По отношение на същите проекти „Нормалньомтав“ ООД е декларирал опит и чрез представяне на отделен ЕЕДОП. Във връзка с посоченото съдът е приел, че изискуемата информация за липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор е представена от участника, поради което не е било налице основание за отстраняването на участника по чл. 54, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗОП. В заключение първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередност, в приложимата редакция.
Касационната инстанция приема изводите на Административен съд - София - град за неправилни.
Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5, б. б) от ЗОП, възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато не е предоставил изискваща се информация, свързана с удостоверяване липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор.
Съгласно чл. 65, ал. 2 ЗОП, по отношение на критериите, свързани с професионална компетентност и опит за изпълнение на поръчката, кандидатите или участниците могат да се позоват на капацитета на трети лица само ако тези лица ще участват в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим този капацитет. Когато кандидатът или участникът се позовава на капацитета на трети лица, той трябва да може да докаже, че ще разполага с техните ресурси, като представи документи за поетите от третите лица задължения – ал. 3. Третите лица трябва да отговарят на съответните критерии за подбор, за доказването на които кандидатът или участникът се позовава на техния капацитет и за тях да не са налице основанията за отстраняване от процедурата – ал. 4.
Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗОП при подаване на заявление за участие или оферта кандидатът или участникът трябва да декларира липсата на основанията за отстраняване и съответствие с критериите за подбор чрез представяне на ЕЕДОП. Съгласно ал. 2, когато кандидатът или участникът е посочил, че ще използва капацитета на трети лица за доказване на съответствието с критериите за подбор или че ще използва подизпълнители, за всяко от тези лица се представя отделен ЕЕДОП, който съдържа информацията по ал. 1. Фактическото доказване на декларираните обстоятелства се извършва от спечелилото поръчката лице, преди сключване на договора съгласно чл. 112, ал. 1 ЗОП.
По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на офертата, Обединение „Геострой - Ю. Г. - Трансремонтстрой“ е представило както ЕЕДОП на обединението, така и ЕЕДОП от третото лице “Нормалньомтав” ООД, в които е декларирана липса на основания за отстраняване и изпълнение на критерии за подбор. В ЕЕДОП на обединението, същото се е позовало на капацитета на третото лице - “Нормалньомтав” ООД по отношение на изискуемия опит, като е посочило информация за проектите, въз основа на които е придобит опитът. По отношение на същите проекти “Нормалньомтав” ООД е декларирал опит чрез представяне на ЕЕДОП от негово име.
Спорът между страните е относно възможността участникът Обединение „Геострой - Ю. Г. - Трансремонтстрой“ да доказва изцяло заложения критерий за подбор в частта за опит, чрез декларираното като трето лице на участника “Нормалньомтав” ООД при условие, че последното дружество не е поело ангажимент за изпълнение на поръчката.
В случая е безспорно, че третото лице “Нормалньомтав” ООД не участва в изпълнението на поръчката. Представена е декларация, с която се декларира, че дружеството е съгласно да участва като трето лице и че отговаря на съответните критерии за подбор, за доказването на които участникът се позовава на капацитета му и че за него не са налице основанията за отстраняване от процедурата.
Касационният състав приема, че опитът представлява качество, присъщо на субекта, който е изпълнил съответната дейност. Разгледан като нематериален ресурс придобит от даден субект в изпълнение на определена дейност той е „собствен опит“ на този субект за даден отминал период от време. Когато участникът се позовава на капацитета на трето лице относно опита, това лице следва реално да участва в изпълнението на поръчката съгласно чл. 65, ал. 2 ЗОП. В случая по делото е безспорно установено, че “Нормалньомтав” ООД не участва в изпълнението на дейности от поръчката, но
извършените дейности за минал период са изпълнени от него, а не от участника, поради което не се доказва изпълнение на това изискване по отношение на изпълнителя. При това положение възложителят законосъобразно е приел, че участникът Обединение „Геострой - Ю. Г. - Трансремонтстрой“ не отговаря на поставения критерий за подбор, представляващ изискване за опит, поради което участникът правилно и законосъобразно отстранен от участие в процедурата.
По изложените съображения органът не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. При недоказано основание за определяне на финансова корекция обсъждането на останалите спорни въпроси е безпредметно.
В заключение касационната инстанция приема, че крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е неправилен. Обжалваното решение следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени акта за определяне на финансова корекция. Същият е постановен при неправилно приложение на материалния закон, поради липса на нарушение, като елемент от фактическия състав на нередността.
Предвид изхода на спора, на Столична община се дължат разноски за всички съдебни инстанции в размер на: 306 907,28 евро (левовата равностойност на сумата е 600 258,47 лв.), от които: 2300,81 евро държавна такса за първа инстанция, 120 877,88 евро заплатено адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция, държавна такса за 2 бр. съдебно удостоверение – 5,12 евро, държавна такса за незаверени преписи – 29,15 евро, 120 877,88 евро заплатено адвокатско възнаграждение за първата касационната инстанция, 76,69 евро държавна такса за частна жалба, 30 219,47 евро заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред втората първа съдебна инстанция, 2300,81 евро държавна такса за втората касационна инстанция и 30 219,47 евро заплатено адвокатско възнаграждение за втората касационната инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно. Размерът на възнаграждението за всяка от инстанциите е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, материалния интерес по същия и други факти и обстоятелства, като активност на адвокатите, брой съдебни заседания, както и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, които обосновават справедливия размер на това възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съставът на Върховния административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3002/23.01.2026 година на Административен съд – София - град по адм. д. № 7541/2025 година И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ решение № РД-02-14-1717/18.09.2024 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж“ 2014 – 2020.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Столична община сумата от 306 907,28 евро (триста и шест хиляди деветстотин и седем евро и двадесет и осем евроцента), представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Т. В.
секретар:
Членове:
/п/ М. Г. п/ Ю. Р.