РЕШЕНИЕ№ 137София, 27.05.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря С. С. като изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1679 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, представлявано от юрк. Р. К., срещу решение № 152 от 15.04.2024г. по в. т.д. № 743/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 326 от 19.07.2023г. по т. д. № 238/2022г. на Окръжен съд – Пловдив са отхвърлени обективно съединените искове на касатора против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 81 354,32 лв., представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение на „Щрабаг“ ЕАД по застрахователна полица - сертификат № 2/22.07.2016г. за претърпени имуществени вреди на строителен обект по проект „Рехабилитация на булеварди Руски, Коматевско шосе и Шести септември и завършване на Северен булевард“ в резултат на настъпила авария на етернитов водопровод през нощта на 11-ти срещу 12-ти май 2017г. в [населено място] на [улица], ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба (20.04.2022г.) до окончателното заплащане, и сумата 24 792,45 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, дължима за периода 19.04.2019г. - 19.04.2022г., като касаторът е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив разноските, направени пред двете съдебни инстанции в общ размер на 2031 лв., от които 350 лв. - юрисконсултско възнаграждение за производството пред Окръжен съд – Пловдив, 1331 лв. - държавна такса и 350 лева - юрисконсултско възнаграждение пред Апелативен съд – Пловдив.

Касаторът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че въззивният съд се е произнесъл относно правилността на първоинстанционното решение, въпреки че е бил сезиран с бланкетна въззивна жалба, в която хипотеза е ограничен от извършване на проверка на обжалвания акт за валидност, допустимост в обжалваната част и правилност от гледна точка на приложимия императивен материален закон. Счита, че по този начин апелативният съд е нарушил принципите на диспозитивното начало и състезателността. Сочи, че въззивният съд е следвало да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказан факта, че аварията е настъпила поради дефектиране на стария етернитов водопровод, тъй като ответникът не е представил документацията, свързана с повредата. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че ищецът не е въвел твърдения или доводи за наличие на бездействие, съответно противоправни действия от страна на ВиК оператора, доколкото в исковата молба и в допълнителната искове молба е посочено, че именно ответникът не е извършил дължимите действия по управление и стопанисване на старата част от водопровода, като липсата на проверка, укрепване и извършване на монтажни работи по обезопасяване на стария водопровод представлява бездействие. Навежда доводи, че изпълнителят отговаря само за възложената му работа, но не и за качеството и издръжливостта на стария водопровод, който е извън обхвата на възложения проект и е в компетентността на ответното дружество. Твърди, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив е знаело за наличието на дефект в стария етернитов водопровод, но въпреки това е бездействало и не е положило дължимата грижа за отстраняването му, което се подкрепяло и от събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени изцяло, като му бъдат присъдени и направените разноски.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив не представя отговор на касационната жалба.

Третото лице – помагач [община] не представя отговор на касационната жалба.

С определение № 623 от 26.02.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Какви са правомощията на въззивната инстанция съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК за проверка на правилността на първоинстанционното решение при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба и какъв е обхватът на проверката, която извършва съдът?“

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е бил сезиран с въззивни жалби срещу първоинстанционното решение, с което ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив е осъден да заплати на „Д. застраховане“ АД сумата 66 553 лева с ДДС, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение на „Щрабаг“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2022г. до окончателното й изплащане, и сумата 20 280,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 19.04.2019г. - 19.04.2022г., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери съответно от 81 354,32 лева и 24 792,45 лева. Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, а ответникът – в осъдителната му част.

Във въззивната си жалба ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив е заявил, че не е доволен от решението на първоинстанционния съд, поради което е направил искане за пълната му отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е изложил съображения за недоказаност на твърденията на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, че аварията е причинена поради неподдържане от страна на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на стария етернитов водопровод и наличие на счупвания, пробойни и други повреди на същия. За да достигне до този извод, е възприел свидетелските показания на Б. Мовес К., А. И. Г. и Б. И. Б., като е съобразил, че са възприели обстановката непосредствено след настъпване на аварията. Посочил е, че съгласно тези показания цялата тръба е била линейно изместена с 10-15 м., което се дължало на липсата на подпорен блок, а не на дефекти в етернитовия водопровод, като свидетелите нямат информация защо и от кого е било пуснато водоснабдяването. Въззивният съд не е кредитирал свидетелските показания на В. П. В., който е съставил Констативен протокол от 16.05.2017г., установяващ, че причина за аварията е дефект в стар етернитов водопровод, като е приел, че свидетелят е посетил обекта след отстраняване на аварията и неговите твърдения не се подкрепят от другите доказателства по делото. Кредитирал е СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Ж., съгласно която няма данни за спукване на стария етернитов водопровод, а за неговото линейно изместване на 10-15 см. от трасето му, както и че няма данни дали спирателният кран е бил достатъчно укрепен и не може да се даде отговор какво е било състоянието на връзката между стария и новия водопровод.

Посочил е, че поддържаната от ищеца причина за аварията са повреди по съществуващия стар етернитов водопровод, за стопанисването и надзора на който отговаря ответното дружество, като в исковата молба това е формулирано като „дефект в етернитовия водопровод“. Изтъкнал е, че в допълнителната искова молба също не се сочат никакви други твърдения относно причината за настъпване на вредите, за които се претендира обезщетение, като е оспорено и твърдението в отговора, че аварията се дължи на некачествено изпълнение на връзката на новия водопровод към стария етернитов такъв. Заключил е, че поради недоказаност на тези твърдения не следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество за заплащане на вредите, причинени на строително-ремонтните дейности, предмет на застраховката, сключена от третото лице-изпълнител с ищеца.

Въззивният съд е посочил, че с първоинстанционното решение искът е уважен, тъй като е прието за установено като причина за аварията пускане на водното захранване в новоизградения участък, без да е извършена задължителна проверка от представители на ответното дружество относно това укрепен ли е той съгласно дадените предписания. Изтъкнал е, че такива твърдения изобщо не са били наведени от ищеца нито в исковата молба, нито в допълнителната такава, а напротив – в допълнителната искова молба той твърди, че всичко е изпълнено съобразно проекта. Намерил е, че тъй като липсват наведени обстоятелства, свързани с неизпълнение на задължения по проверка на годността на временната връзка, то и с определението си по чл. 146 ГПК съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи твърдяната в исковата молба причина за аварията и да обори възражението на ответника за тази причина, а в тежест на ответника – да докаже възраженията си и да обори твърденията в исковата молба. Заключил е, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като се е произнесъл по иска, позовавайки се на обстоятелства, за които не са наведени твърдения и без да са давани указания за установяване на такива. Добавил е, че тези твърдения не са и установени, тъй като самият ищец твърди връзката да е била качествено изпълнена, т. е. не е съществувал проблем водата да бъде пусната от ответника.

По поставения процесуалноправен въпрос:

По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС. Съгласно решение № 216/19.01.2015г. по гр. д. № 2008/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. при подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззивната жалба е редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. Възприето е разрешението, дадено с решение № 246 от 23.10.2013г. по гр. д.№ 3418/2013г. на ВКС, І ГО, според което до изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалване на първоинстанционното решение подадената от страната бланкетна жалба може да бъде допълвана с всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи произнасяне. По допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно обжалване, второинстанционният съд е длъжен да се произнесе само ако те касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма.

Съгласно ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В т. 3 от горепосоченото тълкувателно решение е дадено разрешение, че доколкото обхватът на дейността на въззивната инстанция съгласно чл. 269, ал. 2 от ГПК е ограничен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Следователно, когато във въззивната жалба не са посочени конкретни оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд не може служебно да установи различна фактическа обстановка и въз основа на нея да пререши спора освен когато е длъжен да приложи императивна правна норма, установена в обществен интерес или да следи за интересите на определени правни субекти, за защата на които съдът следи служебно.

По въпроса в решение № 113 от 31.07.2015 г. по т. д. № 929/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост - в обжалваната част. По останалите въпроси, т. е. по правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, в което разрешение по действащия ГПК се проявява разликата в сравнение с въззивното обжалване по отменения процесуален закон. При подадена в срок въззивна жалба, макар и в същата да не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, въззивното производство е редовно учредено и съдът не е длъжен да изпраща съобщение до страната при проверката за редовността й, съгласно чл. 262 от ГПК. Жалбоподателят може да поддържа във въззивното производство конкретните си доводи за неправилност на първоинстанционното решение, вкл. и да ги доуточнява и конкретизира чрез допълнителна молба и въззивният съд е длъжен да се произнесе по тези доводи относно правилността на обжалваното решение, но само доколкото същите са в рамката на подадената в срок въззивна жалба. Идентично разрешение на поставения въпрос е дадено и с решение № 48 от 12.06.2027г. по т. д. № 408/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., според което по подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци по правилността на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение. Съобразено е възприетото в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, че при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване и е посочено, че с оглед правомощията на въззивната инстанция при подадена бланкетна въззивна жалба въззивният съд следва да се произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по правилното или неправилното приложение на императивните материалноправни норми.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е постановено в противоречие с формираната по поставения въпрос практика на ВКС. В настоящия случай подадената от ответника по предявените искове „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания, като единствено е изразено несъгласие с решението на първоинстанционния съд и е направено искане за пълната му отмяна и за отхвърляне на предявения иск. По направените след изтичане на срока за въззивно обжалване оплаквания въззивният съд не е бил длъжен да се произнесе, тъй като не касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, нито неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. Поради това и с оглед отговора на правния въпрос, обусловил допускане на касационен контрол, при липса на направени във въззивната жалба на ответника оплаквания за неправилно установяване от първоинстанционния съд на фактите по делото и за допуснати от него нарушения на съдопроизводствените правила и доколкото разрешаването на правния спор не е обусловено от прилагане на императивна правна норма, установена в обществен интерес, въззивният съд не може служебно да установи различна фактическа обстановка и въз основа на нея да пререши спора. Неправилно въззивният съд е приел и че изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск е направен въз основа на невъведени от ищеца твърдения. От една страна, такива оплаквания във въззивната жалба на ответника не са направени, а от друга страна, изводът на въззивния съд не съответства на фактите по делото, тъй като в исковата молба са изложени твърдения, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана поради неизпълнение на задължението му да се грижи, да поддържа и да осигурява нормалната експлоатация на водопреносната мрежа в [населено място] и поради неупражняване на надзор върху съответната вещ /водопровод/.

В подадените въззивни жалби не са изложени оплаквания във връзка с изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка - настъпила през нощта на 11-ти срещу 12-ти май 2017г. в [населено място] на [улица]като част от трасето по реконструкция на [улица]авария на стар етернитов/азбестов водопровод, стопанисван и поддържан от ответното дружество „Водоснабсяване и канализация” ЕООД - Пловдив, вследствие пускане на водното захранване в новоизградения участък, без да е извършена задължителната проверка от представители на ответното дружество относно това укрепен ли е той съгласно дадените предписания, както и сключен на основание решение от 12.12.2014г. на ОС на Асоциацията по ВиК договор, с който дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и по предоставяне на ВиК услугите на потребителите на територията на Пловдив са възложени на ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив. При така установените факти се явява доказано наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника за настъпилата авария.

Ответникът не е оспорил във въззивната си жалба и фактическите изводи на въззивния съд за причинените вследствие на аварията вреди, нанесени на обекта – СМР в изпълнение на проект по рехабилитация на пътищата в [населено място], във връзка с който е сключен договор за застраховка „Всички рискове на изпълнителя” между „Д. Застраховане” АД, от една страна, и от друга страна, „Щрабаг” ЕАД и дружество „Страбаг – Пловдив” ДЗЗД, както и за изплащане от застрахователя на обезщетение в размер на 81 354,32 лева. С оглед на това и на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да претендира възстановяване на заплатеното обезщетение от лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования.

Според приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ по цени на застрахования и констатирани щети по съставените протоколи с отпадане на позиции, за които няма данни да са били изпълнени или увредени към датата на събитията, размерът на причинените щети възлиза на 89 674,50 лева без ДДС /втори вариант на заключението/, а по средни цени за изпълнение на подобни дейности, съобразени с тези, посочени в изданията на СЕК-София, на база на констатирани щети по протоколите – на 55 460,84 лева /трети вариант на заключението/. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. С оглед на това в настоящия случай застрахователното обезщетение следва да се определи съобразно предложения в заключението на СТЕ трети вариант – по средни цени за изпълнение на СМР, необходими за отстраняване на причинените при аварията щети. Според дадените от вещото лице в открито съдебно заседание на 26.06.2023г. обяснения посочените цени са определени по справочника на цените на Стройексперт, тъй като други оферти за този период е трудно да се намерят, но тези цени се приемат като средни поради липсата на други аналози. Неоснователно е искането на касатора обезщетението да се определи съобразно единичните цени на изпълнените за отстраняване на щетите СМР, предвидени в КСС към договора за изпълнение на СМР между застрахования като изпълнител и възложителя [община], във връзка с който е сключен застрахователният договор. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че посочените от застрахования цени на извършените СМР са силно завишени. Съгласно формираната трайна практика на ВКС обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В случая посочените от застрахования цени на извършените за отстраняване на щетите СМР съответстват на договорените между него и възложителя [община] единични цени, т. е. определената съобразно тях стойност на щетите не се е явява заплатена от застрахования цена на тези СМР, и са оспорени от ответника като завишени спрямо пазарната им стойност. С оглед направеното от ответника възражение и съгласно третия вариант на заключението на СТЕ следва да се приеме, че така определената стойност на щетата не съответства на пазарната стойност към датата на увреждането.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 66 553 лева – част от изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 20 280,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 19.04.2019г. - 19.04.2022г., като в останалата им част предявените искове са неоснователни.

Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора искове, като бъде постановено решение, с което „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив бъде осъдено да заплати на „Д. застраховане” АД сумата 34 028,01 евро с ДДС с левова равностойност 66 553 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение на „Щрабаг” ЕАД по застрахователна полица - сертификат № 2/22.07.2016г. за претърпени имуществени вреди на строителен обект по проект „Рехабилитация на булеварди Руски, Коматевско шосе и Шести септември и завършване на Северен булевард“ в резултат на настъпила авария на етернитов водопровод през нощта на 11-ти срещу 12-ти май 2017г. в [населено място] на [улица], ведно със законната лихва от 20.04.2022г. до окончателното заплащане, и сумата 10 369,10 евро с левова равностойност 20 280,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 19.04.2019г.-19.04.2022г.. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора се дължат разноски съобразно уважената част от исковете, които за първоинстанционното производство възлизат на 2064,78 евро с левова равностойност 4038,36 лева, за въззивното производство – на 328,87 евро с левова равностойност 643,22 лева, а за касационната инстанция – на 1025,97 евро с левова равностойност 2006,62 лева, или общо 3419,62 евро с левова равностойност 6688,20 лева.

На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете, които за първоинстанционното производство възлизат на 60,49 евро с левова равностойност 118,30 лева - юрисконсултско възнаграждение и направени деловодни разноски за СТЕ, а за въззивната инстанция възлизат на 37,21 евро с левова равностойност 72,78 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 97,70 евро с левова равностойност 191,08 лева. За касационната инстанция на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 във връзка с ал. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 152 от 15.04.2024г. по в. т.д. № 743/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е отменено решение № 326 от 19.07.2023г. по т. д. № 238/2022г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив е осъдено да заплати на „Д. застраховане” АД на основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 66 553 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение на „Щрабаг” ЕАД по застрахователна полица - сертификат № 2/22.07.2016г. за претърпени имуществени вреди на строителен обект по проект „Рехабилитация на булеварди Руски, Коматевско шосе и Шести септември и завършване на Северен булевард“ в резултат на настъпила авария на етернитов водопровод през нощта на 11-ти срещу 12-ти май 2017г. в [населено място] на [улица], ведно със законната лихва от 20.04.2022г. до окончателното заплащане, и сумата 20 280,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 19.04.2019г. - 19.04.2022г., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Д. застраховане” АД ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица] сумата 34 028,01 евро /тридесет и четири хиляди двадесет и осем евро и един цент/ с левова равностойност 66 553 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение на „Щрабаг” ЕАД по застрахователна полица - сертификат № 2/22.07.2016г. за претърпени имуществени вреди на строителен обект по проект „Рехабилитация на булеварди Руски, Коматевско шосе и Шести септември и завършване на Северен булевард“ в резултат на настъпила авария през нощта на 11-ти срещу 12-ти май 2017г. в [населено място] на [улица], ведно със законната лихва от 20.04.2022г. до окончателното заплащане, и сумата 10 369,10 евро /десет хиляди триста шестдесет и девет евро и десет цента/ с левова равностойност 20 280,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 19.04.2019г. - 19.04.2022г..

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152 от 15.04.2024г. по в. т.д. № 743/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 326 от 19.07.2023г. по т. д. № 238/2022г. на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив да заплати на „Д. застраховане” АД сумата 3419,62 евро /три хиляди четиристотин и деветнадесет евро и шестдесет и два цента/ с левова равностойност 6688,20 лева – разноски за трите инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Д. застраховане” АД да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив сумата 97,70 евро /деветдесет и седем евро и седемдесет цента/ с левова равностойност 191,08 лева - разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на [община] като трето лице-помагач на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: