ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2801

София, 28.05. 2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 07.05.2026 г., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 1459 /2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. С. С. срещу определение № 3516 /11.11.2025 г. по гр. д. № 1821 /2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменено по реда на чл. 248 ГПК решение № 1114 /15.10.2025 г. по делото (гр. д. № 1821 /2025 г. на ПОС) в частта му за разноските, като присъдените на жалбоподателя И. С. разноски са намалени от 800 на 400 лева и той е осъден да заплати на Е. С. С. 200 лева за адвокатско възнаграждение.

Е. С. С. оспорва допустимостта и основателността на частната жалба, счита, че компетентен да я разгледа е Пловдивският апелативен съд, а по същество е неоснователна.

Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който съгласно чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС и (частната жалба) е редовна.

За да постанови обжалваното определение въззивният съдебен състав е приел следното:

Въззивният съд е приел, че срещу първоинстанционното решение са подадени две въззивни жалби – на И. С. (първоначална) в частта срещу определения режим на лични отношения с детето и в частта на присъдената месечна издръжка и на Е. С. (насрещна) в частта относно присъдената месечна издръжка и в частта относно предоставянето на ползването на семейното жилище. С решението си въззивният съд е уважил и то само частично жалбата на И. С. относно определения режим на лични отношения, но въпреки това му е присъдил изцяло направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. При това положение всъщност И. С. има право на разноски съразмерно с уважената част от иска или както е в разглеждания казус – половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, което се равнява на 400 лева. А съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Т.к. част от въззивната жалба на И. С. също е отхвърлена, Е. С. също има право на разноски съразмерно с отхвърлената и част. Поради това на нея също трябва да се присъдят разноски в размер на 200 лева.

Настоящият съдебен състав установи следното:

Страните не спорят по релевантните за присъждането на разноски факти: че И. С. и Е. С. са поискали присъждането на разноски, че И. С. е представил доказателства, че е уговорил и заплати разноски за адвокатска защита във въззивното производство в размер на 800 лева, а Е. С. - на 400 лева.

При проверка на делото настоящият съдебен състав установи също, че Е. С. е подала отговор на въззивната жалба на И. С. и е поискала присъждане на разноски за защитата срещу нея, към който е представила списък на разноски и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата 400 лева, а И. С. не е подал отговор на въззивната жалба на Е. С. и не е поискал присъждане на разноски за защитата срещу нея.

При така установените факти настоящата съдебна инстанция намира изводите на въззивния съд в обжалваното определение за правилни.

Въззивният съд е присъдил половината от поисканите и направени от И. С. разноски съразмерно на уважената част от жалбата му. Не му е присъдил разноски за защита срещу насрещната въззивна жалба на Е. С., защото И. С. не е поискал да му бъдат присъдени разноски за това и не е представил списък и доказателства за направени такива разноски (за защита срещу насрещната въззивна жалба на Е. С.).

Въззивният съд не е присъдил на Е. С. разноски за въззивната и жалба.

Въззивният съд е присъдил на Е. С. половината от поисканите и направени от Е. С. разноски съразмерно на основателността на защитата срещу въззивната жалба на И. С. Е. С. е поискала да и бъдат присъдени такива разноски и е представила списък на такива разноски и доказателства за извършването им.

Доводът на частния жалбоподател, че Е. С. не е направила възражение за претендираните разноски (не е уточнено какво възражение), поради което то е преклудирано, е неоснователен. Обжалваното определение е постановено по молба на Е. С. с правно основание чл. 248 ГПК. Допустимостта на тази молба не е обусловена от възражение, а нейната основателност е обусловена от искане за присъждане на разноски и от представяне на списък и доказателства за направени разноски, каквоио по делото е установено, че са своевременно направени и представени.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а искането на Е. С. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро е основателно и доказано с представения договор за правна помощ, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 3516 /11.11.2025 г. по гр. д. № 1821 /2025 г. на Пловдивския окръжен съд.

Осъжда И. С. С. да заплати на Е. С. С. 100 евро разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.