ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1446

гр. София, 26.05.2026 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

И. Д.

изслуша докладваното от съдия Димитров ч. т.д. № 2110/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Г. Х., като процесуален представител на В. Т. Н., ЕГН: [ЕГН], срещу определение № 243 от 02.05.2025 г. по в. гр. д. № 561/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав, с което е отхвърлена като неоснователна молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от адвокат Г. Х., с искане за изменение на решение № 28/30.01.2025 г. по в. гр. д. №561/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав, в частта относно разноските, чрез присъждане на допълнително възнаграждение на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗА за първоинстанционното производство в размер на още 960,46 лв.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Подчертава се, че с въззивното решение апелативният съд е присъдил на ищцата допълнително сумата от 6 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и допълнително сумата от 349,34 лв.- обезщетение за имуществени вреди, но с оглед изхода на делото не е ревизирал размера на присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за оказана безплатна правна помощ. Според жалбоподателя извода си за отхвърляне на молбата за присъждане на допълнително възнаграждение апелативният съд е мотивирал с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, без да отчете материалния интерес по делото, както и фактическите и правните усилия, които адвокатът е положил в рамките на процесуалното представителство. Изтъква се, че не е било взето предвид и поведението на ответника, който е дал повод за образуване на делото с отказ да плати доброволно, въпреки наличието на всички необходими доказателства. Допълва се, че с оглед практиката на ВКС, съобразена с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, фиксираните в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи като задължителни, но няма пречка съдът да изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на адвокатското съсловие за адекватност на възнагражденията. В заключение се обобщава, че съобразно изхода на делото пред въззивна инстанция и предвид уважената част от исковите претенции, и съобразявайки като ориентир размера на адвокатските възнаграждения от Наредба № 1/2004 г., в полза на адвокат Г. Х. за процесуално представителство пред първоинстанционния съд следва да бъдат присъдени допълнително 960,36 лв., представляващи допълнително възнаграждение за осъществената правна защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА по предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и за присъждане на горепосочената сума от 960,36 лв.

Насрещната страна по делото - „Застрахователна компания Л. И. АД, [населено място], надлежно уведомена по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, е изразила становище по подадената частна жалба с аргументи за нейната неоснователност.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.

С оглед направеното искане по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските и за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за първоинстанционното производство в размер на още 960,46 лв. на процесуалния представител на ищцата по делото, съставът на Великотърновски апелативен съд е приел, че то е неоснователно. Въззивният съд се е позовал както на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С - 438/22 г., така и на разрешенията, съобразени с него и дадени в определение от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024 г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС и др., които са в насока, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не следва да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, а посочените в нея размери на адвокатски възнаграждения могат да служат само като ориентир на съдебния състав. В конкретния случай апелативният съд, преценявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия в първоинстанционното производство, е приел, че присъденото от окръжния съд адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 3524,67 лв. е еквивалентно на осъществената процесуална защита и не следва да се присъжда допълнително такова за първа инстанция.

Въззивният съд е допълнил, че в случая първоинстанционният съд е определил и присъдил отделно по всеки от двата иска възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г., но изчислени на база уважените от него размери на исковете (без да бъде приложено правилото по чл. 78, ал. 1 ГПК) и така се е стигнало до резултат - присъждане на възнаграждения, по-високи по размер от минималните, предвидени в наредбата, съобразно изхода на първоинстанционното производство. Въззивният съд е уточнил, че както платеното от страната възнаграждение за адвокат, така и определеното от съда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, подлежат на редуциране по един и същ начин, съгласно правилата на чл. 78 ГПК и съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, като е отчел, че в случая това не е било сторено от първоинстанционния съд

С оглед на гореизложеното апелативният съд е заключил, че не е присъдил допълнително възнаграждение за първа инстанция, независимо, че е уважил исковите претенции за общата сума от още 6698,68 лв. За пълнота на изложението въззивният съд е отбелязал, че определеното и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3524,67 лв. е в размер, близък до минималния, предвиден в горепосочената наредба, съобразно изхода на въззивното производство.

Обжалваното определение е правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че Великотърновски апелативен съд е извършил правилно преценката си по отношение на размера на определеното за адвокат Х. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за първата инстанция, съобразявайки актуалната съдебна практика на ВКС и на СЕС по дело С- 438/22. Въззивният съд правилно е взел предвид, както правната и фактическа сложност на делото, така и всички извършени в производството процесуални действия по защита на ищцата. Въззивният съд правилно е отчел и присъждането на адвокатско възнаграждение по всеки от двата предявени иска от първоинстанционния съд. Така изложените от въззивния съд аргументи напълно се споделят и от настоящия съдебен състав.

С оглед на гореизложеното, обжалваното определение на Великотърновски апелативен съд следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И :ПОТВЪРЖДАВА определение № 243 от 02.05.2025 г. по в. гр. д. № 561/2024 г. на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :